Решение по дело №11951/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7554
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Райна Петрова Мартинова
Дело: 20181100111951
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ …………………

гр. София, 07.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-18 състав в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА

 

при секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я  Мартинова гражданско дело № 11951 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

            Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от И.Й.Н. против М.Р.Г., с която е предявен иск с правно основание чл. 74 от Закона за задълженията и договорите.

            Ищецът И.Й.Н. твърди, че през 2009 г. заедно с ответницата М.Р.Г. са закупили на името на двамата апартамент на груб строеж, находящ се в гр. София, ж.к. *******. За придобиването на жилището двамата са платили на строителя обща сума от 180 882,27 лева, от които ищецът бил заплатил сумата от 96 882,27 лева, които представлявли негови собствени спестявания. Отделно ищецът твърди, че е заплатил извършването на довършителни работи и закупуването на обзавеждане. За закупуването на апартамента и изплащането на остатъка от сумата ответницата била изтеглила кредит от Обединена българска банка /ОББ/ в  размер на 84 000 лева. През 2011г. ответницата останала без работа и вноските по кредита започнали да се погасяват от ищеца. Твърди, че в периода от 2011 – 2018 г. направил погасителни вноски по кредита на ответницата общо в размер на  58 652 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 34012 лева, представляваща част от платената сума по ипотечния кредит, получен от М.Р.Г. от ОББ за периода от 20.09.2013 г. до датата на образуване на делото, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

            Ответницата М.Р.Г. оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през 2009 г. ищецът и ответницата живеят на семейни начала и заедно взимат решение за закупуване на апартамент и теглене на ипотечен кредит. Договорът за кредит бил сключен само на името на ответницата, заради възрастта на И.Н., който тогава бил на 61 години, а самият Договор сключен за срок от 35 години. Ищецът доброволно се съгласил да бъде съсобственик на апартамента, върху който щяла да бъде учредена законова ипотека в полза на банката за срок от 35 години до пълното погасяване на кредита. Счита, че погасяването на вноските по кредита от страна на ищеца не е доказано. При условие, че погасяването на кредита от ищеца бъде доказано, ответницата възразява, че платено от него представлява изпълняване на нравствен дълг и не подлежи на връщане. Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че е погасявал чужд кредит от 01.01.2011 г. до образуване на настоящото дело. През 2018 г. той не бил правил нито едно плащане, като на 18.05.2018 г. майката на ответницата е превела по кредитната сметка сумата от 2370 лева, с което е погасила 6-месечното просрочие по кредита към дата 04.05.2018 г. Към 01.12.2018 г. кредитът отново бил непогасен за срок от 7 месеца. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

            На 11.03.2009 г. между „М.Ф.“ ЕООД – продавач и М.Р.Г. и И.Й.Н. – купувачи е сключен договор за покупко-продажба    на недвижим имот с Нотариален акт № 94, т. І, рег. № 722, д. № 91/2009 г. на Нотариус Ц.Д. – вписана в НК под № 350. По силата на този договор купувачите са придобили правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 29, гр. София, район Младост, ж.к. *******, изграден в сграда в УПИ ІІІ-1521, 1563,2335 от кв. Д1, по плана на гр. София, местност Младост 2. В договора е уговорена, че продажната цена е в размер на 85047 лева, от които 1047 лева купувачите са заплатили преди подписване на настоящия акт, а 84000 лева, продавачът се съгласява да бъде заплатен от купувачите със средства по отпуснат кредит, предоставен по силата на ипотечен кредит от 06.03.2009 г., на М.Р.Г..

            Въз основа на събраните по делото писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че сумата, която е преведена от „Диагностично-консултативен център 28 София“ ЕООД – работодател на ищеца на М.Р.Г. за погасяване на ипотечния й кредит към „Обединена българска банка“ АД за периода от 20.09.2013 г. до 12.09.2018 г. е в размер на 34012,00 лева, а в периода от 01.01.2011 г. до 12.09.2013 г.  в размер на 58652 лева.  

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

            Въз основа на твърденията, изложени в исковата молба, а именно, че страните са придобили в съсобственост недвижим имот, цената на който е погасена чрез получен от ответника кредит, погасяван от ищеца, то правната квалификация на предявения иск е чл. 74 от Закона за задълженията и договорите. С доклада на делото съдът е определил друга правна квалификация, но доколкото не е необходимо на страните да бъдат давани допълнително указания относно разпределяне на доказателствената тежест, а така също и за събиране на нови доказателства, то не е налице пречка с крайния съдебен акт съдът да определи друга приложима норма. Това е така, доколкото приложимостта на разпоредбата на чл. 59 от Закона за задълженията и договорите предполага невъзможност на ищеца да защити правата си по друг ред.           

            Съгласно разпоредбата на чл. 74 от Закона за задълженията и договорите този , който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че ищецът е изпълнил чуждо задължение, както и следва да се установи, че има интерес от това. От събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че страните са придобили в съсобственост недвижим имот, чиято цена е следвало да бъде платена чрез банков кредит, както и че ищецът е плащал дължимите вноски в периода от 01.01.2011 - 30.11.2017 г в размер на общо 58652 лева. Страните не спорят, че върху съсобствения имот има учредена договорна ипотека в полза на „Обединена българска банка“ АД.

            Следователно при условията на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът е провел пълно и главно доказване на твърденията си, че е изпълнил чуждо задължение, като правният му интерес се обосновава от учредената договорна ипотека върху имота, доколкото при неизпълнение от страна на длъжника задължение по договора за кредит върху съсобствения на страните имот би могло да се насочи принудително изпълнение. Предвид на изложеното, предявеният иск се явява основателен.

            С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 110 от Закона за задълженията и договорите вземанията се погасяват с изтичане на петгодишна давност, ако законът не предвижда друг срок. В конкретния случай, законът не предвижда друг давностен срок. Давността започва да тече от датата, на която е извършено плащането на чуждото задължение. В конкретния случай не са погасени по давност сумите, които ищецът претендира за периода от 12.09.2013 г. до датата на последното плащане или това е сума в размер на 34012 лева, какъвто е размерът на предявения иск. Следователно направеното възражение се явява неоснователно.

            Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 3460,50 лева.

            Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав

Р Е Ш И:

           

           

            ОСЪЖДА на основание чл. 74 от Закона за задълженията и договорите М.Р.Г., ЕГН-**********,*** да заплати на И.Й.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 34012 лева, представляваща платени от ищеца вноски по договор за банков кредит от 06.03.2009 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и М.Р.Г. за периода от 12.09.2013 до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2018 г. до окончателното й плащане.

            ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК М.Р.Г., ЕГН-**********,*** да заплати на И.Й.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 3460,50 лева,  представляващи направени по делото разноски.

            Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

                                                           

                        СЪДИЯ: