Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 26.10.2015 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 9945 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.

          Ищецът И. К. М., чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 23.01.2013 год., в гр.Смолян, водачът М.М.Г., при управление на лек автомобил „БМВ“ с ДК № ****, реализирал пътно-транспортно произшествие, при което пострадал. Поддържа, че вследствие на произшествието му били причинени телесни увреди, довели до разстройство на здравето за продължителен период от време. Твърди, че ответника е застраховал гражданската отговорност на виновния водач със застрахователна полица, валидна към момента на събитието, като въз основа на това ответника определил и му изплатил обезщетение за неимуществените вреди в размер на 3 000 лева, което обаче счита, че не е в състояние за репатрира причинените вреди. В тази връзка моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 лева. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

          Ответникът ЗК „Л.И.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск, като твърди, че е силно завишен. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда да постанови съдебно решение по справедливост. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач М.М.Г., чрез процесуален представител оспорва иска и моли съда да го отхвърли.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От постановление за прекратяване на досъдебно производство от 13.03.2013 год. на РП-Смолян, се установя, че на 23.01.2013 год., в гр.Смолян водачът М.М.Г., при управление на лек автомобил „БМВ“ с ДК № **** е нарушил правилата за движение по пътищата вследствие на което е реализирал ПТП, при което е пострадал като пътник И. К. М.. Производството е прекратено по изричното волеизявление на пострадалото лице.

По делото е приета съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещото лица М. въз основа на приетите по делото доказателства, от което се установява, че причината за произшествието е поведението на водача на моторното превозно средство, който губи контрол над автомобила, вследствие на което последния напуска пътното платно и излиза извън него, в ляво.

Останалите приети по делото медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата, свързани с увреждането и начина на лечение.

По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от която се установява, че ищеца вследствие на ПТП-то е получил счупване на тялото на 1-ви поясен прешлен. Спешна медицинска помощ на пострадалия е била оказана в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ гр.Смолян, където е бил приет в ортопедо-травматологичното отделение. Освен описаната увреда на 1-ви поясен прешлен, други травматични увреждания не са били констатирани. Пострадалият е бил поставен на строг постелен режим с включена: инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. След провденето лечение, състоянието на пострадалия се е стабилизирало и той е бил вертикализиран с поставен поясен корсет. Изписан на 26.01.2013 г., като лечението е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим и предписани обезболяващи лекарства.

Вещото лице дава заключение, че ищеца вследствие на получените увреди е търпял болки и страдания за период от 2 месеца, като през първите 30 дни болките са били с по-интензивен характер. Наред с претърпените болки в продължение на 30 дни, пострадалият е имал затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието. Към настоящият момент здравословно състояние на пострадалия е стабилизирано. Освен спорадични /единични/ болки при промяна на времето, ищецът няма други оплаквания. Липсват клинични и документални данни за настъпили някакви негативни последици или неврологични усложнения от претърпяното счупване на прешлена. Снишаването на тялото на счупения прешлен остава трайно изменено и винаги може да бъде забелязано при ново рентгеново изследване. След такова счупване функцията на гръбначния стълб се поема от паравертебралната мускулатура, която в процеса на лечението се тренира по метод на Г.. За бъдеще не би трябвало да се очакват някакви усложения от процесното счупване.

Медикът дава заключение, след като има предвид механизма на процесното ПТП, ниската интензивност на удара, местоположението на тялото на ищеца /на задната седалка/ и получената от него травматична увреда, че може само да се предполага, че към момента на ПТП ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. В процесния случай обаче и при известния механизъм - удар в предната дясна част на купето в гаражна врата с последващ удар в външното стълбище на сградата, предпазният колан не може да изиграе своята превантивна роля за запазване на пострадалия от травми. И при правилно поставен предпазен колан, флаксионно-ротационното движение на гръбначния стълб е възможно. Нещо повече при първия контактен удар в гаражната врата, задната част на автомобила внезапно се повдига, телата на пътуващитне на задната седалка отскачат нагоре, след което с удар сядат върху седалката. Ударът е насочен по оста на гръбначния стълб и това също спомага за получаване на фрактура на предната колона на някой от поясните прешлени.

Не се спори от ответника, че към момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ДК ****. Въз основа на това и по депозирано искане от страна на ищцата, застрахователното дружество е определило и изплатило сумата в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Установи се от събраните в хода на делото доказателства, че на 23.01.2013 год., водачът М.М.Г., при управление на лек автомобил „БМВ“ с ДК № ****, нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на И.М. телесни увреди. Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила – Г./ деяние.

Не се спори по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че лекия автомобил „БМВ“ с ДК № **** е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество, посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника ЗК „Л.И.” АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в ЗК “Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортно произшествие ищеца е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищцата, последният е търпял болки и страдания за период от до два месеца, като през първите тридесет дни болките са били с по-интензивен характер. Следва да се отчете обстоятелството, че към настоящият момент здравословното състояние стабилизирано и не се очакват усложнения.

Съдът, след като съобрази всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане, възрастта на ищеца /19 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на 20 000 лева. От тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното обезщетение в размер на 3 000 лева и следователно исковата претенция е основателна и доказана за сумата от 17 000 лева и като такава следва да бъде уважена и да бъде отхвърлена до пълния размер.

Съдът приема, че при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /23.01.2013 година/ до окончателното им изплащане.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 111 лева, изчислени по компенсация. На основание чл.78, ал.6 от ГПК, тъй като ищеца е освободен от заплащане на държавна такса, то ответника следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 680 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. М., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 1 040 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищеца от своя страна следва да бъде осъдена да заплати на ответника на основание чл.78, ал.8, вр.ал.3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 070 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ***** с адрес: гр.************* да заплати на И. К. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес: ***, офис № ***, чрез адв. М., сумата от 17 000 /седемнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 23.01.2013 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.01.2013 год, до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 111 /сто и единадесет/ лева, разноски по делото, като отхвърля предявения иск за неимуществени вреди до пълния размер от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ***** да заплати на адвокат Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на 1 040 / хиляда и четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ***** да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 680 /шестстотин и осемдесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 от ГПК И. К. М. с ЕГН ********** да заплати на ЗК „Л.И.” АД с ЕИК *****, сумата от 1 070 /хиляда и седемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ответната страна – М.М.Г., със съдебен адрес ***, чрез адв. Байрактарова.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: