РЕШЕНИЕ
№ …………………/13.05.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и трети април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Т. КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 15122 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба,
подадена от Т.И.Н., с
ЕГН:**********, с адрес: ***0, срещу „*, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано заедно и поотделно
от *, с която е
предявен иск с правно основание чл. 49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 1000лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди -
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по изпълнително дело ИД №*/2020 год. по описа на ЧСИ *, per. №*, с район на действие ВОС, за чието
образуване ищцата не е дала повод с поведението си, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на увреждането - 16.10.2020 год., до
окончателното й заплащане, както и сумата от 700лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, стрес,
притеснения, шок, уронване на авторитета и доброто име в обществото, тревожност
и душевно неспокойтвие, получени вследствие на
принудителното изпълнение по ИД №*/2020 год. по описа на ЧСИ *, per. №*, с район на действие ВОС, за чието
образуване ищцата не е дала повод с поведението си, ведно със законна лихва за
забава-от датата на входиране на исковата молба в
съда – 25.11.2020 г., до окончателното
му изплащане.
В исковата молба се излага, че през м. октомври. 2020
год. ищцата получила уведомление от ЧСИ *, per. №*, с район на действие-Окръжен съд
Варна, с което била уведомена, че в двуседмичен срок, считано от 14.10.2020 г.
следва да се яви в канцеларията на съдебния изпълнител за получаване на
призовка/съобщение по изпълнително дело ИД №*/2020 г., ведно с приложени книжа -
покана за доброволно изпълнение. Във връзка с това, ищцата се притеснила и
потърсила адвокат. На 16.10.2020 г. сключила с последния договор за правна
защита и съдействие с адвокат С.П. - ВАК, когото упълномощила да я представлява
и защитава по цитираното изпълнително дело-до приключването му срещу
възнаграждение от 1000лв., заплатени от ищцата в брой при подписване на
договора. В хода на проверката било установено, че върху всички банкови сметки на
ищцата е наложен запор за сумата в общ размер на 6993.19 лева по ИД №*/2020 год. по молба на ответника „*, въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ГД №*/2018 г. на
РС-*, 30-ти
състав. Твърди се, че дължимите суми към ответника – взискател
по изп.дело били изцяло заплатени доброволно на
11.03.2019 г., а изпълнителното дело било образувано на 08.10.2020 год. по
молба на „Нов дом 1" ООД. Излага се, че с молба вх. №*/16.10.2020 год. от съдебния
изпълнител било поискано да вдигне всички наложени обезпечителни
мерки-запори/възбрани и прекрати изпълнителното дело поради плащане на дълга
преди образуването му. При размяна на книжа от съдебния изпълнител ответникът
признал извършеното плащане и настоявал да не се присъждат разноски на ищцата.
Излага се, че с разпореждане от 23.10.2020 г., влязло в законна сила на
30.10.2020 г. съдебният изпълнител прекратил делото поради плащане преди образуването
му. Твърди се, че получавайки
уведомлението от ЧСИ и установявайки, че наложените запори върху банковите ми
сметки вече са изпълнени от банката, както и обстоятелството, че е направено
пълно проучване на имущественото ѝ състояние, ищцата изпаднала в шок,
притеснила се за изпълнението на ежедневните си разходи, в т. ч. и разходи за
предстояща командировка в гр. София. Излага се, че срамувала да сподели на
близките, колегите и приятелите си каки негативи съм понесла. Твърди, че
извършените действия се отразили на здравословното и емоционалното ѝ
състояние. Намира, че така причинените вреди следва да бъдат репарирани от
ответника, като оценява причинените ѝ неимуществени такива на 700лв.
Настоява, че ответникът е изпаднал в забава от датата на увреждането –
16.10.2020 г., когато е заплатено адвокатското възнаграждение, поради което
намира, че ответникът е изпаднал в забава от този момент. В съответствие с
наведените твърдения е и формулираното искане за уважаване на исковите
претенции. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски. В условие на
евентуалност релевира възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответната страна.
В открито съдебно заседание исковете се поддържат чрез
процесуален представител. Настоява се, че ищцата е с високо обществено
положение и образуваното изпълнително производство се е отразило негативно на доброто
ѝ име. Намира исковете за доказани в пълен размер, поради което моли да
бъдат уважени.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Не се оспорва, че въз основа на влязло в сила решение по ГД №*/2018 г. на РС-*, 30-ти състав е издаден изпълнителен
лист, че по молба на ответника от 08.10.2020 г. е образувано изп. дело №*/2020 год. на 12.10.2020 г., че на 15.10.2020 г.
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до * за запориране
на всички сметки на ищцата до размера на дълга. Не се оспорва, че на 16.10.2020
г. ищцата е упълномощила адвокат и на че с искане от същата дата процесуалния
представител на ответника е отправил искане за прекратяване на изпълнителното
дело. Излага се, че на следващия ден – 17.10.2020 г., съдебният изпълнител
изпратил до банката за вдигане на запора, т.е. запорът бил наложен в рамките на
два дни. Подчертава се, че предприетото принудително изпълнение въз основа на
изпълнителен титул не е противоправно, като поради
погасяване на дълга още същия ден ответникът е поискал прекратяване на делото.
Предвид на това намира, че не е налице причинна връзка между увреждането и
твърдените вреди. Намира, че претендираното
адвокатско възнаграждение като претърпяна имуществена вреда е в завишен размер
съобразно Наредба № 1/2004 г. и в условие на евентуалност моли за намаляването
му до 100лв. Оспорва, че същото е действително заплатено от ищцата с оглед
обстоятелството, че ищцата и процесуалния ѝ представител били фактическо
съжителство, което се установявало от гр.д. №*/2018 г. по описа на ВРС. Намира, че
завишаване размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение съставлява
злоупотреба с право и цели неоснователно обогатяване на ищцата. Намира претендираните неимуществени вреди за завишени по размер и
интензитет, поради това, че от узнаване за запора до прекратяване на делото
били изминали три дни. Счита, че такива са недоказани с медицинска документация
и оспорва причината връзка между тях и твърдяното деяние. В условие на
евентуалност намира, че обезщетението за причинени неимуществени вреди възлиза
на сумата от 20лв. По тези съображения моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуален
представител оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Настоява се, че
страната веднага е била уведомена за прекратяване на изпълнителните действия,
както и че след това ищцата е била в добро емоционално, психическо и физическо
здраве, като преживеният от нея стрес бил краткотраен. Сочи, че този стрес не е
повлиял на възможността на ищцата да се яви и да положи изпит за квалификация. Представена
е писмена защита с подробно развити доводи по същество на спора. Настоява се,
че изпълнителното дело е прекратено незабавно и не са произтекли твърдените от
ищцата вреди. Намира, че от показанията на свидетелите се установява, че
проблемите на Н. са се разрешили в рамките на седмица и същата е преминала
успешно изпита си за повишаване. Счита, че кратковременният запор на сметката
на ищцата не е накърнил авторитета и доброто ѝ име.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, прие за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото е
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че въз основа на влязло в сила решение по
ГД №3499/2018 г. на РС-*, 30-ти състав е издаден изпълнителен лист; че по молба на ответника от
08.10.2020 г. е образувано изп. дело №*/2020 год. по описа на ЧСИ *, per. №*, с район на действие-Окръжен съд * на 12.10.2020 г., че на 15.10.2020
г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение
до * за запориране на всички сметки на ищцата до размера на дълга;
че на 16.10.2020 г. ищцата е упълномощила адвокат и че с искане от същата дата
– 16.10.2020 г. процесуалния представител на ответника „* е отправил искане за прекратяване на изпълнителното
дело.
Не се оспорва от страните, а и от представените по
делото доказателства – платежно нареждане от 11.03.2019 г., се установява, че в
полза на взискателя * на посочената дата 11.03.2019 г., е
заплатена сумата от 5105 лв. съгласно решение по гр.д. № */2018 г. на ВРС и в.т.д. № */2018 г. на ВОС.
От представения по делото договор за правна защита и
съдействие (л. 14) се установява, че на 16.10.2020 г. ищцата Т.Н. е ангажирала
адв. С.П. да я представлява по изп. д. № */2020 г. по описа на ЧСИ *, при договорено и заплатено,
съобразно отбелязването възнаграждение от 1000лв. Видно от изписания в договора
текст, същият има характер на разписка за заплатеното и получено от адвоката
възнаграждение.
С постановление от 16.10.2020 г. съдебният изпълнител Денчева е прекратил
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т.1 от ГПК и е
постановил вдигане на наложените обезпечителни мерки, за което ищцата Т.Н. е
уведомена на 23.10.2020 г. чрез упълномощен представител, видно от
представената разписка на л. 79 от делото.
Видно от представените по делото съобщения, в т.ч.
приложените към приобщеното изпълнително дело №*/2020 г. на ЧСИ *, на 19.10.2020 г. наложеният запор
върху вземанията по банкова сметка *** Н.
е вдигнат от съдебния изпълнител, за което „*“ АД
е уведомена на същата дата – 19.10.2020 г.
С оглед предприетото оспорване от ответника досежно реалното плащане на договореното адвокатско
възнаграждение и претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателства от ищцата посредством
разпита на свидетелите *. От показанията на двамата свидетели се установява, че ищцата Т.Н.
работи като служител в ГД Митническо разузнаване и разследване като оперативен
служител.
Свидетелката *
споделя, че в деня, в който Т.Н. е узнала за наложения запор изглеждала
разстроена, тъй като не знаела каква е причината затова. Излага, че ищцата щяла
да се явява на изпит за повишаване в длъжност през следващата седмица в гр.
София и трябвало да пътува до там, който изпит бил психологически. Разказва, че
Н. изглеждала видимо притеснена от факта на наложения запор, тъй като тези
съобщения ставали достояние до Дирекция „Човешки ресурси“ и се включвали в
досието ѝ като държавен служител, което имало значение при повишаване,
атестации, годишни оценки. Сочи, че това би могло да бъде пречка за бъдещо
повишаване, тъй като служителите в Агенция Митници имали задължение да спазват
определено поведение, а с това събитие се уронвало доброто име и престижа на
служителката. Излага, че Т.Н. била неспокойна, стресирана и споделила, че се е
обърнала към адвокат за разрешаване на проблема.
От
показанията на свидетеля * се установява, че в средата на месец октомври 2020
г. Т.Н. е следвало да се яви на изпит за психологическа пригодност за
повишаване в длъжност. Като пряк ръководител на Н. свидетеля * предложил на
ищцата да се консултира с адвокат за проблема ѝ с наложения на сметката
ѝ запор, за който узнал на оперативка на служителите, тъй като тези
обстоятелства се отразявали в „Човешки ресурси“ и противоречали на Етичния
кодекс. Сочи, че в запорираната сметка на Н. били
преведени командировъчните пари до гр. София, като същата „не се чувствала
добре“ и отказвала да пътува, за да положи изпита за повишаване. Принципно,
ищцата реагирала в работата си спокойно и адекватно, но в случая видимо „не
била добре“. Следваща седмица пътувала до София и си взела изпита. Свидетелят
излага, че при срещата с адвокат П. тя му дала около 1000лв., за да я
представлява по изпълнителното дело.
Въз основа на
тази фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове, които намират правно си основание в
разпоредбата на чл. 49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
По иска за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в
изпълнителния процес, съдът намира следното:
На първо място, доколкото се касае за извършени разходи от длъжника в изпълнителното
производство, съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като
съдебният
изпълнител не разполага с правомощието да постановява принудително събиране на
сторени от длъжника разноски в същото изпълнително дело. Той не е
правораздавателен орган. Постановлението за разноски не е пряко изпълнително
основание, по силата на което да се започне принудително изпълнение, и такава
сила не му придадена от закона.
Не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в
този случай. Ето защо и единственият път за защита на длъжника е да претендира
тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди.
За основателността на предявения иск е
необходимо ищцата да установи при
условията на пълно и главно доказване, че ищцата е заплатила процесното адвокатско възнаграждение по образуваното срещу
нея изпълнително производство, в т.ч. начина на плащане и реално извършено
такова; наличието на причинно-следствена връзка между факта на образуване на
изпълнителното дело и вредоносния резултат – заплатения адвокатски хонорар.
В
случая се претендира заплащане на имуществени вреди настъпили в резултат на противоправно поведение, изразяващо се в неоснователно
предприето принудително изпълнение по инициатива на служител на ответника,
което е довело до разходи за ищцата за адвокатска защита в изпълнителното
производството, което от своя страна е приключило с позитивен за последната
резултат – прекратяване поради липса на вземане, подлежащо на събиране.
Не е спорно между страните, че срещу ищцата е образувано изпълнително
дело на 08.10.2020 г. въз основа на издаден срещу същата изпълнителен лист в
полза на ответника по влязло в сила решение. Същото обаче е учредено от взискателя „Н.д.1“ *, след като длъжникът Т.Н. е извършила
плащане преди образуването му още на 11.03.2019 г., поради което и съдебният изпълнител е
прекратил същото на основание чл. 433, ал.1, т. 1 от ГПК. Предвид извършеното
плащане в полза на взискателя повече от година и
половина преди пристъпване към принудително изпълнение, съдът намира, че
ответникът „Н.д.1“ ЕООД
незаконосъобразно е инициирал изпълнително производство, поради което дължи
репариране на причинените от същото вреди на ищцата Н..
От съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни
доказателства се установи по категоричен начин, че по незаконосъобразно
образуваното изпълнително дело, ищцата е ангажирала адвокат, на когото е
заплатила сумата от 1000лв. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие от 16.10.2020 г. ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение от
1000лв. в полза на адв. П. да я представлява по воденото срещу нея изпълнително
дело. Възраженията на ответната страна за липса на реално плащане по договора
за мандат са неоснователни. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението, като в договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а
ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ
е достатъчно и има характера на разписка.
В случая освен извършеното вписване в договора от 16.10.2020 г., че
адвокатското възнаграждение е заплатено в брой при сключването му, ищцата е
ангажирала и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Найденов,
които съдът кредитира като последователни, вътрешнологични и незаинтересовани
от изхода на спора, и от които се установява, че при възлагането на работата по
осъществяване на процесуално представителство по изпълнителното дело от Н.,
последната е заплатила в брой сумата от 1000лв. на адвокат П.. Съдът намира
доводите на ответника за наличие на фактическо съжителство между ищцата и
адвоката за неотносими към предмета на спора, още
повече последното не изключва по презумпция наличието на разделност
в бюджета на лицата. В случая категорично се установи, че сумата е заплатена
реално, установи се и начина на плащане
и доколкото това е сторено във връзка с образуваното
срещу ищцата изпълнително производство,
съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между факта на водения
изпълнителен процес и заплатения от ищцата адвокатски хонорар.
По изложените
съображения, съдът намира, че са налице всички необходими предпоставки от
фактическия състав на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника за обезвреда на
претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на неправомерно водения
срещу нея изпълнителен процес, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което искът е доказан по основание.
В срока за обаче
отговор ответникът е направил възражение, че претендираното
възнаграждение в изпълнителния процес в размер на 1000лв. е прекомерно с оглед
извършените от процесуалния представител на ищцата действия по правна защита и
съдействие в изпълнителното производство. На практика се касае за възражение по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема, че е допустимо в настоящото
производство, тъй като това е първият момент, в който страната може да направи
такова оспорване, предвид характера на претенцията.
Съдът, като
взе предвид размера на претендираните вземания от
длъжника - материалния интерес по изпълнителното производство съобразно изпълнителния
лист от 17.09.2020 г., минимално
дължимото възнаграждение, изчислено по реда на чл. 10, т. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 3 /в редакцията й към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 16.10.2020 г./ от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както извършените от
процесуалния представител на длъжника – адв. П. действия по образуваното
изпълнително производство – подадената молба за прекратяване от 16.10.2020 г.,
приема възражението за прекомерност за основателно. Съдът обаче съобразява факта,
че сторените от длъжника разноски не включват единствено изготвяне на писмена
молба, а
и консултация и оказано съдействие по изпълнителното дело, поради което
възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3, а не по
т. 4 от чл. 10 на Наредбата в редакцията й към сключване на договора. Ето защо
и възнаграждението, дължимо от насрещната страна, възлиза на сумата от 400лв., в
близост до минималния размер, поради което и искът в този размер е основателен.
За разликата до претендирания размер от 1000лв. искът
следва да се отхвърли, доколкото сторените разходи над този размер не се
намират в причинна връзка с воденото срещу ищцата изпълнително производство.
Основателна
се преценява и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава от датата на увреждането -16.10.2020 г., когато е сторен
разходът, до окончателно плащане на задължението на основание чл. 84 от ЗЗД.
По иска за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, съдът намира следното:
За успешното провеждане на така предявения иск ищцата
следва да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените неимуществени вреди от твърдения
вид, характер и интензитет и връзката им с образуваното срещу ищцата
изпълнително дело.
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е
ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на размера на
паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане
на характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, възраст
и др.
В случая, както се
коментира по-горе в мотивите на съдебния акт, безспорно се установи, че спрямо
ищцата незаконосъобразно е учредено изпълнително производство повече от година
след като ответникът е получил плащане въз основа на издаден в негова полза
изпълнителен лист, поради което последният следва да репарира всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от противоправното
му поведение, в т.ч. и претърпените неимуществени такива.
За обосноваване размера на претендираните неимуществени вреди ищцата е ангажирала
гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Димитрова и Найденов,
чиито показания съдът кредитира изцяло като последователни, непосредствени и
непротиворечиви, и от които се установява, че в резултата на образуваното
изпълнително дело ищцата е изпитала безпокойство и силен стрес. Еднопосочно
свидетелите разказват, че когато Н. е узнала за наложения запор е била силно
притеснена, тъй като следващата седмица е следвало да полага психологически
изпит за повишаване в длъжност, а командировъчните средства за пътуването
ѝ до гр. София са били запорирани. Това
несъмнено е създало у ищцата чувство на стрес и емоционален дисконфорт,
доколкото ѝ е предстояло важно събитие в професионален план, а тази
неяснота относно принудителното изпълнение спрямо нея е създало допълнителни
смущения. Освен това, така учреденото незаконосъобразно производство е станало
достояние до колегите ѝ, в т.ч. и прекия ѝ ръководител, което
несъмнено създава усещане за срам и неудобство. Още повече, както се установи
от показанията на свидетелите, като държавен служител налагането на всякакви
подобни ограничения се отразяват в досието ѝ и се взимат предвид при
атестирането и бъдещото професионално израстване на служителя. Следва да се
съобрази и факта, че непосредствено след налагане на запора, ищцата е следвало
да положи изпит за кариерно израстване, което предполага спокойствие, за да
може да се справи адекватно на същия. Макар и да се установи, че същата е
положила изпита успешно, не следва да се изключва факта, че тези събития са се
отразили негативно на психическото ѝ състояние. Поради това съдът намира,
че макар и действал в кратък период от време наложения запор по изпълнителното
дело, последният е засегнал авторитета и доброто име на ищцата пред колегите
ѝ и може да повлияе на последващите ѝ
професионални планове.
От друга страна, то данните
по делото се установи, че емоционалният дискомфорт,
макар и със силен интензитет, е бил краткотраен, доколкото още на следващия ден
от узнаването е постановено прекратяване на изпълнителното дело и е вдигнат
запора на вземанията по сметката на ищцата само няколко дни по – късно, с
получаване на съобщението от банката. Не се установи да са претърпени от ищцата
по-големи вреди от обичайните, в т.ч. да е ползвала медикаменти или да е
посещавала специалист, поради настъпили емоционални усложнения.
При съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на
средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната
към момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият размер
на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди възлиза на сумата
от 400 лева. Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от ищцата
негативни емоции и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
поради което искът следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до
пълния претендиран размер от 700лв. следва да се отхвърли.
Основателно е искането
за присъждане на законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане на задължението с оглед изхода на спора по делото.
С оглед изход на спора между страните и направени
своевременно искания по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да плати
на ищеца разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Срещу така претендираното адвокатско възнаграждение
ответната страната е релевирала възражение за
прекомерност. В случая видно от договора
за правна защита и съдействие е заплатено възнаграждение по всеки от
предявените искове, поради което съдът намира, че размерът на възнаграждението
следва да се преценява отделно за всеки един от тях. По всеки от предявените
искове е заплатено възнаграждение в близък до предвидения в Наредба № 1/2004 г.
минимален размер, и като съобрази фактическата и правна сложност на делото
съдът намира възражението за неоснователно. Ето защо в полза на ищцата следва
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса съобразно уважената част от
исковете в размер на 376,47лв.
С оглед изход на спора между страните и направени
своевременно искания по реда на чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата следва да плати на ответика разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК. Срещу така претендираното адвокатско
възнаграждение ищцовата страна е релевирала
възражение за прекомерност, което се преценява за неоснователно. В случая съдът
като съобрази фактическата и правна сложност, както и факта че са предявени два
кумулативно съединени искове, по които и ищецът претендира отделно адвокатско
възнаграждение, намира, че договореното общо възнаграждение от 450 лв. не
надвишава предвидения в Наредба 1/2004 г. минимален размер. По тези съображения
съобразно отхвърлената част от исковете в полза на ответната страна са дължими
разноски в размер 238,23 лв.
С оглед отправеното от ищцовата
страна искане за компенсация на разноските, съдът намира, че следва да се извърши
прихващане с насрещните вземания на страните за разноски до размера на
по-малкото от тях, поради което в полза на ищеца се присъди сумата от 138,24 лв., след прихващане на
вземането за разноски на ответната страна от 238,23лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, р-н *, представлявано заедно и
поотделно от *, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***0, сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение
по изпълнително дело ИД №*/2020 год. по описа на ЧСИ *, per.
№*, с район на действие ВОС, за чието образуване ищцата не е дала повод с
поведението си, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането - 16.10.2020 год., до окончателното й заплащане, на основание чл. 49 във вр.
с чл.45 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума от 400лв. до претендираната сума от 1000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди - заплатено адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело ИД №*/2020 год. по описа на ЧСИ *, per. №*, с район на действие *.
ОСЪЖДА „*, ЕИК: *,
със седалище и адрес на управление:***, р-н *, представлявано заедно и
поотделно от *, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н.,
с ЕГН:**********, с адрес: ***0, сумата от 400 лева (четиристотин лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - физически и психически болки и
страдания, стрес, притеснения, шок, уронване на авторитета и доброто име в
обществото, тревожност и душевно неспокойтвие,
получени вследствие на принудителното изпълнение по ИД №*/2020 год. по описа на
ЧСИ *, per. №*, с район на действие *, за чието
образуване ищцата не е дала повод с поведението си, ведно със законна лихва за
забава-от датата на входиране на исковата молба в
съда – 25.11.2020 г., до окончателното
му изплащане, на основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума от 400лв. до претендираната сума от 700лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, получени вследствие
на принудителното изпълнение по ИД №*/2020 год. по описа на ЧСИ *, per. №*, с район на действие *.
ОСЪЖДА „*,
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, р-н *, представлявано заедно и
поотделно от *, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Н.,
с ЕГН **********, с адрес: ***0, сумата
от 138,24 лв. (сто тридесет и осем лева и двадесет и четири
стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство след извършена компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплати по
посочения от ищеца начин: по банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД IBAN:***, BIC: *** Т.И.Н..
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на страните, на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: