№ 211
гр. Стара Загора, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20225530105171 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искове с правна квалификация чл.422, вр.чл.415, ал.1 т.3 от
ГПК – като ищците „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД гр.София подали заявление по
гр.д.№ 2495/2022г. на Районен съд Стара Загора, по което съдът им отказал издаване на
заповед за търсените от тях суми по Договор № 1949308 от 14.08.2015г., с който „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ЕАД отпуснал на ответника В. Д. В. заем от 10000лева със срок на
погасяване 10 години-на 120 вноски по 163,47лева всяка, като кредитополучателят погасил
общо сума от 1068,54лева – шест пълни и една частична вноска. С договор за цесия от
26.09.2016г. кредитодателят прехвърлил вземането си на ищеца в настоящото производство,
като го упълномощил да уведоми ответника за цесията, като му било изпратено
уведомление, върнато неполучено. Молят съда да приеме, че ответникът е известен с
получаването на настоящата искова молба за връчване на цесията и тъй като съдът по
заповедното производство е отказал да издаде заповед за вземането им, то молят съдът да
осъди ответника с решението по делото, образувано по предявената от тях скова молба да
им заплати търсените суми – 10000,84лева – остатък от непогасената главница по Договор
за кредит № 1949308, както и сумата от 754,84лева договорна лихва за периода от
14.08.2015г. – 26.09.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване
на заявлението в съда – 21.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането и разноските
по заповедното и в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е представен писмен отговор.
В исковата си молба ищецът претендира за възникнали и вече изискуеми парични
задължения от страна на ответника В. Д. В., ЕГН: **********, които задължения към
настоящия момент не били погасени в цялост. В подкрепа на това твърдение представя
следната фактическа обстановка: На 14.08.2015 г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД (кредитор), от една страна и В. Д. В. (кредитополучател) от друга, бил
подписан Договор № 1949308 за отпускане на потребителски паричен кредит с чиста
1
стойност на кредита в размер на 10 000.00 лв. (десет хиляди лева). Кредитополучателят се
бил задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 анюитетни месечни вноски, всяка от
които в размер 163,47 лв. (сто шестдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки), като
първата падежна дата била 01.09.2015 г., а последната падежна дата била 01.08.2025 г.
Общата дължима сума, която било следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в
края на периода, била в размер на 19 617,01 лв. (деветнадесет хиляди шестстотин и
седемнадесет лева и една стотинки). Вследствие на възникналите между страните договорни
правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД бил отпуснал
договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него било възникнало задължение да
погаси кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит.
Кредитополучателят В. Д. В. бил погасил 6 (шест) пълни вноски по дълга, всяка по 163,47
лв., и една частична вноска в размер на 87,59 лв., като бил заплатил и начислени лихви за
просрочие в общ размер на 4,99 лв. Общо внесените суми по задължението от страна на
клиента били в размер на 1 068.54 лв. По този начин, чрез постъпилите суми, били погасени
6 (шест) пълни дължими вноски с настъпили падежи за периода 01.09.2015 г. -01.02.2016 г.,
както и частично вноската с падежна дата 01.03.2016 г. - след това длъжникът не бил
направил оставащите 113 (сто и тринадесет) пълни и една частична вноски и съобразно
уговорения погасителен план бил изпаднал в забава. На дата 26.09.2016 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се бил
сключил Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
/като цедент/ цедирал вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на
"Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия,
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД прехвърлил на цесионера "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени
Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от
26.09.2016 г. било включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 1949308 от
14.08.2015 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и В. Д. В..
Придобитото, съгласно Приложение № 1, вземане възлизало на 10,755.68 лв. /десет хиляди
седемстотин петдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/, от които: 10,000.84 лв.
остатък от непогасена главницата и 754.84 лв. остатък от възнаградителна лихва за периода
от 14.08.2015 г. /датата на сключване на договора за кредит/ до 26.09.2016 г. /дата на цесия/.
С пълномощно от 26.09.2016 г., както и съгласно чл. 3.2 от сключения Договор за цесия,
предишният кредитор /цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД бил
упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК *********, да уведоми от името
на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД всички длъжници по вземанията на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
било цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 26.09.2016 г. Предвид това и
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, бил
изпратил чрез препоръчана поща до длъжника В. Д. В. Уведомление за извършеното
2
прехвърляне на вземания. Пратката била изпратена до длъжника на адрес: **********.
Същата не била получена на посочения адрес, като било надлежно отбелязано на върналата
се на изпращача обратна разписка. Копие от обратната разписка била приложена към
настоящата молба. Моли, в случай че Съдът приеме, че длъжникът В. Д. В. не е надлежно
уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и
приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името
на цедента го уведомяваме за сключен на 26.09.2016 г. Договор за цесия между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредити. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на
чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство
по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на
длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. Ns 12/2009 г., II т.о., ТК).
Вземането по Договор за потребителски кредит № 1949308 било описано в Приложение 1,
което било неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 26.09.2016
г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Моли съда
да приеме, че приложено към настоящия осъдителен иск, представя и моли да се приемат 2
броя платежни нареждания, издадени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, от които
било видно, че уговорената сума по договора за кредит била изплатена към
кредитополучателя. Поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна
на длъжника В. Д. В., кредиторът пристъпил към принудително изпълнение, като на
21.06.2022 г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД било подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против В. Д. В. за заплащане на
дължима незаплатена сума по договор за кредит № 1949308. Съдът не бил уважил искането
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД и бил отказал да издаде Заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 2495/2022 г. по описа на Районен съд - Стара Загора. Към
момента на подаване на настоящата искова молба, гореописаното задължение на В. Д. В. по
Договор за потребителски кредит № 1949308 не било погасено, като от това произтичал и
правният интерес за предявяване на настоящия иск. С оглед на гореизложеното, молят съда
да осъди В. Д. В. ЕГН: ********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
сумите, както следва: сумата от 10,000.84 лв. /десет хиляди лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща остатък от непогасена главницата по Договор за кредит №
1949308, както и сумата от 754.84 лв. /седемстотин петдесет и четири лева и осемдесет и
четири стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 14.08.2015 г. - 26.09.2016 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението
пред съда /21.06.2022 г./ до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 215.11
лв., представляващи платената държавна такса. Молят да им бъдат присъдени разноските,
направени в хода на настоящото производство, в това число довнесената държавна такса,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв., начислено съгласно чл.78,
ал.8 от ГПК във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. В
3
условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството в тяхна тежест,
то молят да се приложи и чл. 78, ал. 5 от ГПК и ако заплатеното от ответната страна
възнаграждение за адвокат било прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, то моля съдът да приеме тяхното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като същото бъде намалено.
Ищцовото дружество в съдебно заседание не изпращат представител като в писмено
молба, постъпила за съдебно заседание поддържат исковата молба чрез пълномощника си
юриск.Натали Вукадинова, която претендира заплащане на направените по делото разноски
и моли за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът В. Д. В., редовно призован на 28.01.2023г., не представя писмен отговор
на исковата молба, не се явява в съдебното заседание и не изпраща свой представител.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в
тяхната съвкупност намира, че са налице основанията по ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, което съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК не следва да се
мотивира по същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Налице са предпоставките по чл. 238, ал.1 от ГПК, а именно: ответника не е
представил в срок отговор на исковата молба; редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в първото заседание по делото; не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие. Указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването в съдебно заседание, съобразно изискването на чл.239,ал.1,т.1 от ГПК.
Искът се явява вероятно основателен съгласно изискването на чл.239, ал.1, предл.1 от ГПК –
тъй като не му е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост на кредита то
претенциите за заплащане на главница до размера на незаплатените вноски по представения
и приет погасителен план към договора за кредит с „Уникредит кансюмър файненсинг“ЕАД
след заплатените изцяло от първа до шеста вноска и частично заплатената седма вноска до
90-та вноска включително–с падеж 01.02.2023г. - предхождащ съдебното заседание от
21.02.2023г./, тъй като с връчване на ответника на препис от исковата молба на 14.12.2022г.,
придружена с уведомлението за цесията, същият се счита за известен за цедиране на
задължението си към ищеца, но не му е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост
на кредита, като кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД. Вероятната основателност на претенциите на ищеца с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства, представените и приети като писмени доказателства по
делото материали, като не са ангажирани доказателства за извършени плащания на
уговорените заемни вноски за посочения от ищеца период.
Предвид горните съображения и на основание чл. 239 от ГПК, съдът счита, че
следва да се постанови неприсъствено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумите от 10000,84лева остатък от непогасена главница, сумата от 754,84лева
договорна лихва за периода от 14.08.2015г. до 26.09.2016г. по Договор за кредит № 1949308,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и длъжника на 14.08.2015г., като
4
вземането е цедирано с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.09.2016г. за
което длъжникът е уведомен с връчване на исковата молба на 14.12.2022г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска в съда на 15.11.2022г. до изплащане на
вземането.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените
по делото разноски в размер на 215,11лева държавна такса и 300лева юрисконсултско
възнаграждение по настоящото производство, по банкова сметка на ищеца – IBAN BG 15
RZBB 9155 1006 0004 79 в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. В. ЕГН ********** от ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД, ЕИК *********, адрес град София, бул.“Панчо Владигеров“
№ 21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2, представлявани от Зорница Н. Д.а, упълномощена от
Барбара Анна Руджикс и Анджей Бернард Бак, чрез юрисконсулт Л. Н. за сумата от
10000,84/десет хиляди лева и 84 стотинки/главница и 754,84лева/седемстотин петдесет и
четири лева и 84стотинки/ договорна лихва за периода от 14.08.2015г. до 26.09.2016г.,
представляващи неизпълнено задължение по Договор за кредит № 1949308/14.08.2015г.,
сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД – гр.София и длъжника, цедирано
на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.09.2016г.,за което
длъжникът е уведомен с връчване на исковата молба на 14.12.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.11.2022г., до
окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски от
215,11лева/двеста и петнадесет лева и 11стотинки/държавна такса и 300/триста/лева
дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Сумите могат да бъдат преведени по банкова сметка на ищеца с IBAN BG 15 RZBB
9155 1006 0004 79 в „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, BIC RZBB BGSF.
Решението не подлежи на обжалване, като преписи от него се изпратят от
страните на основание 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5