№ 81 05.11.2019 г.,
гр. Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен
съд Перник гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Роман
Николов
и секретар Златка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 74 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с процесуално правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК и материално правна квалификация чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86
от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба от
„УниКредит Булбанк” АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Възраждане” пл. „Света Неделя” № 7, представлявано от Л.Х. и Е.М., действащи
чрез адвокат Г.Х. с
искане съдът да постанови Решение, с което да
бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника
П.Г.Ц., с ЕГН: ********** с адрес: ***, съществуването на вземанията на „УниКредит
Булбанк” АД, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 16.02.2018 г. по
описа на Районен съд Перник, по ч.гр. дело № 1146 по описа на съда за 2018 г.,
произтичащи от отпуснат кредит - „Договор за стандартен кредит за оборотни
средства” № *** от ***, а именно: Просрочена главница в размер на 28740,62 лв. (двадесет и осем хиляди седемстотин и четиридесет
лева и шестдесет и две стотинки); Редовна лихва в размер на договорен лихвен процент в размер на
221,36 лв. (двеста
двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки) за периода от 25.06.2017 г. до
30.06.2017 г.; Лихва върху просрочена главница в размер на 1716,01 лв. (хиляда седемстотин
и шестнадесет лева и една стотинка) за периода от 30.06.2017 г. до 12.02.2018
г., вкл.; Наказателна лихва при просрочие в размер на 926,08 лв. (деветстотин двадесет и
шест лева и осем стотинки) за периода от 25.06.2017 г. до 12.02.2018 г. и
законна лихва върху
главницата от 15.02.2018 г., до пълното й погасяване, както и да бъде осъден
ответника да заплати направените разноски в исковото и заповедно производство.
В исковата молба се твърди,
че ищецът предоставил на ответника стандартен кредит за оборотни средства № *** от ***, в размер на 40 000 лева, който е усвоен от кредитополучателя изцяло и е погасена част от задълженията по него.
Заявява се, че предвид непогасяване на задължението по договора за кредит, след
настъпване на крайния падеж по него, „УниКредит Булбанк“ АД е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, като съда на база заявлението и извлечението от счетоводни книги,
след като е проверил тяхната редовност съгласно разпоредбите на ГПК, е издал
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.
дело № 1146 по описа на РС Перник за 2018 г. Тъй като П.
Ц. е уведомен по реда на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, се наложило подаването на настоящата искова молба, с която да се
установи съществуване на вземането.
Претенциите се поддържат в
съдебно заседание, представят се доказателства.
Ответникът, чрез
назначения от съда особен представител е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите
изцяло. Твърди, че няма данни кога е преустановено усвояването на кредита и какъв е бил
размера на главницата в този момент и как е формирана тя, липсват данни по
какъв начин е погасяван кредита, кога и какви погасявания са извършени, как са
отнесени тези погасявания, какъв е размера на дължимата лихва по време на
действие на договора и върху какво вземане се начислява, вида, основанието,
падежа и размера на просрочията, както и периода за който се дължат. Прави се възражение за нищожност на т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3, т. 11.1.1.1,
т. 11.1.1.2, т. 11.1.1.3, т. 11.2.2 и т. 11.2.3 вкл. от договора за банков кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД поради противоречие със закона – чл.
58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ.
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят, а и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на *** между „УниКредит Булбанк“ АД и П.
Ц. е сключен договор за банков кредит съобразно
дефиницията му по чл. 430 ТЗ. С договора за кредит страните са се съгласили банката да отпусне на кредитополучателя в кредит сума в размер на 40 000 лв., с уговорено предназначение на усвоявания
кредит – Оперативен кредит срещу субсидии (СЕПП), като изрично е посочено, че кредита се сключва във връзка с осъществяваната
дейност от кредитополучателя П. Ц. като
земеделски производител. Страните не спорят, че сумата е усвоена от кредитополучателя. Уговореният с договора срок за
връщане на кредита е до 30.06.2017 г.
Ответникът с депозирания по
делото писмен отговор на исковата молба е заявил възражение за нищожност на т. 4.1, т. 4.2, т. 4.3, т.
11.1.1.1, т. 11.1.1.2, т. 11.1.1.3, т. 11.2.2 и т. 11.2.3 вкл. от договора за банков кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД поради противоречие със закона.
В разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключен от потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като неравноправните клаузи са нищожни съобразно
правилото на чл. 146 ЗЗП, ако не са уговорени индивидуално. За да се ползва
от закрилата по този
закон позовалата се на последната уредба страна по
сделката – в случая кредитополучателят ответник, следва да отговаря на
дефиницията на потребител, дадена с нормата на параграф 13 от т. 1 от ДР на З.,
и съответна на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/Е. на Съвета от 1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Предвид последната законова
дефиниция потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност.
Страните не спорят, а и от
съдържанието на процесния договор за кредит се установява, че ответникът извършва дейност като земеделски
производител, съобразно дефиницията на последното понятие дадена с параграф 1
от ДР на ЗПЗП, като произвежда селскостопанска продукция, която продава.
Съобразно изричната воля на ответника по сключения договор за кредит,
последният е сключен от него и сумата по кредита усвоена именно във връзка с
осъществяваната от него дейност като земеделски производител. В този смисъл и
ползваната финансова услуга по процесния договор за кредит е предназначена за
финансиране на дейността на физическото лице като земеделски производител, а не
за негови лични нужди, стоящи извън последната дейност, предвид на което и
същият няма качеството на потребител по смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР на ЗЗП при сключванe на процесния договор за кредит и не
може да се ползва от дадената с последния закон по-силна защита за
потребителите физически лица.
По изложените мотиви
поддържаното възражение на ответника за нищожност на част от клаузите по процесния договор за кредит
се явяват неоснователни, доколкото последният закон и даваната с него защита не
са относими към процесния договор за кредит от *** В същия смисъл е и практиката по решение 188 от 09.05.2016 г. по
т.д. 1787/2014 г., ТК, I ТО на ВКС, определение 523 от 01.09.2015 г. по т.д.
2280/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и определение 477 от 22.07.2014 г. по
т.д. 4023/2013 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО.
Неоснователен е и
поддържаният с отговора
и в съдебно заседание довод за нищожност на
посочените клаузи от договора поради противоречие с нормата на чл. 58 ЗКИ във връзка със заявеното възражение за нищожност
на клаузи от процесния договор. С последната е въведено изискване при отпускане на договора за кредит
банката да предоставя безплатно и в писмена форма на клиента информация за
условията си по кредитите, които следва да съдържат вкл. информация за лихвения
процент на банката, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване
на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното
погасяване на кредита. Информация с последното съдържание е предоставена при
сключване на настоящия договор, предвид съдържанието на същия, а дали
установеният в договора механизъм за промяна на участващия във формирането на
годишната лихва базов лихвен процент на банката съответства на установените
изисквания за равнопоставеност по чл. 143 и следващи ЗЗП, предвид неприложимостта на последния закон към
процесните отношения, не следва да бъде обсъждано от съда.
С подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК заявителят е предявил пред съда искане за издаване на заповед за
изпълнение за останалата
след приспадане на направените от ответника плащания сума и лихви върху същата предвид изтекъл срок за връщане на отпусната
в кредит сума на 30.06.2017 г.
При същите обстоятелства е
заявена и претенцията на ищеца по депозираната на основание чл. 415 ГПК искова
молба.
Съобразно даденото
задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК по предявения иск по
чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК за установяване на вземане по договор за банков
кредит, съдът следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното
вземане, като отчете заявеното от кредитора основание за настъпване на
изискуемостта на вземането. Със сезиралите съда заявление и искова молба не са
изложени фактически твърдения за извършени от кредитора действия по упражняване
на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем, а вземането е
претендирано като изискуемо на основание изтекъл, уговорен между страните по
договора срок за изпълнението му.
От заключението по приетата
по делото ССчЕ съдът приема по делото, че ответникът не е изпълнявал в срок задълженията си по процесния договор
за кредит за връщане на отпусната му в кредит сума ведно с дължимите
възнаградителна лихва, лихва за забава и наказателна лихва за
просрочие, както и, че размерът на дълга му към датата на депозиране на заявлението в съда
е този по приложената към заявлението счетоводна справка, а именно: Просрочена главница в размер на 28740,62 лв.; Редовна
лихва в размер на договорен лихвен процент в размер
на 221,36 лв. за периода от 25.06.2017 г. до 30.06.2017 г.; Лихва върху просрочена главница в
размер на 1716,01 лв. за периода от 28.12.2016 г. до
30.06.2017 г., вкл. и
Наказателна лихва при просрочие в
размер на 926,08 лв. за периода от 25.06.2017 г. до
12.02.2018 г.
При кредитиране на
неоспореното заключение по ССчЕ съдът приема, че ответникът е извършвал плащания по откритата в банката сметка за погасяване на кредита на сумата 14537,10 лв., с които са погасени: Главница – 11259,38 лв., Договорна лихва – 2050,49
лв., Лихва по просрочена главница – 100,11 лв. и Наказателна
лихва при просрочие 727,12 лв. Няма отношение към основателността на предявения иск
платената преди предявяване на иска сума от 14537,10 лв., доколкото тези плащания са приспаднати от кредитора и не са претендирани със сезиралото съда заявление и искова молба.
По горните мотиви на съда и
за установените със заключението по ССчЕ размери на вземания на банката
исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК се явяват основателни и следва да
бъдат изцяло уважени.
Върху присъдените суми на основание чл.
86 ЗЗД ще следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба, а именно 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото,
на ищеца са дължими сторените от него съдебно – деловодни разноски, както в
заповедното производство ч.гр. дело № 1146 по описа на
Районен съд Перник за 2018 г. в
размер на 1836.95 лв. (632.08 лв. д.т. и 1204.87 лв. адв. х-р), така и в настоящето исково производство в размер на
3046.28 лв., от които внесената
държавна такса в размер на 667.54 лв., депозит за вещо лице 305 лева, внесено възнаграждение за особен представител 300
лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1773.74 лв.
Предвид изложеното,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.Г.Ц., с ЕГН: ********** с адрес: *** в лично качество и като Земеделски производител, че
ДЪЛЖИ на „УниКредит Булбанк” АД, с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане” пл. „Света Неделя”
№ 7, представлявано от Л.Х. и Е.М., действащи чрез адвокат Г.Х., следните суми
в общ размер на 31604,07 лв., представляващи част от вземане по Договор за стандартен
кредит за оборотни средства № *** от ***,, включващи: Просрочена главница в размер на 28740,62 лв. (двадесет
и осем хиляди седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и две стотинки); Редовна лихва в размер на договорен лихвен процент в размер на 221,36 лв. (двеста
двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки) за периода от 25.06.2017 г. до
30.06.2017 г.; Лихва върху просрочена главница в размер на 1716,01 лв. (хиляда
седемстотин и шестнадесет лева и една стотинка) за
периода от 28.12.2016 г. до 30.06.2017 г., вкл.; Наказателна лихва при просрочие в размер на 926,08 лв. (деветстотин
двадесет и шест лева и осем стотинки) за периода от
25.06.2017 г. до 12.02.2018 г. и законна лихва върху главницата от 15.02.2018
г., до пълното й погасяване.
ОСЪЖДА П.Г.Ц., с ЕГН: ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „УниКредит
Булбанк” АД, с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане” пл.
„Света Неделя” № 7, представлявано от Л.Х. и Е.М., действащи чрез адвокат Г.Х., направените в заповедното производство ч.гр. дело № 1146 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. в размер на 1836.95 лв.
(632.08 лв. д.т. и 1204.87 лв. адв. х-р), така и в настоящето исково производство в размер на 3046.28 лв., от
които внесената държавна такса в размер на 667.54 лв., депозит за
вещо лице 305 лева, внесено възнаграждение за особен представител 300
лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1773.74 лв.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд – София.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:____________________