Р
Е Ш Е
Н И Е №
135
гр.Пловдив, 17.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети август две
хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана
Апостолова и прокурора Марина Белчева, след като разгледа докладваното от чл.
съдия М. Рангелова наказателно дело /В/ № 356 по описа на ПАС за 2020 г, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
33-та от НПК – чл.422,ал.2 вр.чл.419,ал.1 вр.чл.422,ал.1,т.5 от НПК.
Образувано е по
искане на Главния прокурор на РБ за възобновяване на н.о.х.д. № 1037/2020 г. по
описа на РС-Стара Загора, за отмяна на произнесеното по него протоколно
определение от 15.05.2020 г., с което е одобрено споразумение по реда на глава
29-та НПК, в частта относно определения първоначален режим на изтърпяване
наказанието лишаване от свобода и за връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на първонстанционния съд в тази част.
Според
споразумението осъденият С.В.Д. се е признал за виновен по обвинението за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и се е съгласил да му бъде
наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
при „строг“ първоначален режим, и наказание лишаване от право на управление на
МПС за срок от две години.
Главният
прокурор счита, че не е приложен законът, който е следвало да се приложи, като е бил определен „строг“
първоначален режим, без да е събрана информация за наличие на предпоставките за
това. В тази връзка се твърди и нарушение по чл. 348, ал.1, т. 1 НПК и
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1, т. 2 НПК.
При пренията представителят на
АП-Пловдив поддържа претенцията за възобновяване на делото, като обяви, че се
присъединява към мотивите на искането.
Осъденият Д. също изразява становище за
основателност на искането на Главния прокурор.
Апелативният съд – Пловдив, след като
обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт,
намери, че искането е допустимо – депозирано е в срок, от субект, който има
право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, в него е посочено и
обосновано касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК, а разгледано по
сьщество е основателно.
С определение от 15.05.2020 г. по НОХД
№ 1037/20 г. на РС-Стара Загора, необжалваемо и влязло в сила на същата дата, е
одобрено споразумение за решаване на делото, според което за извършено от С.Д.
на 30.04.2020 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК му е определено основно
наказание 4 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален „строг“ режим,
и кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от 24
месеца.
Г-н Д. е бил ефективно осъждан с влезли
в сила през 2011 г. и през 2012 г. съдебни актове на лишаване от свобода; през
2011 г. е активирано и условното му осъждане от 2009 г. (на основание чл. 68,
ал. 1 НК). Осъждането му през 2017 г. на глоба не е релевантно за преценката относно
приложимия режим.
При тези данни е видно, че не са налице
основанията по чл. 57, ал.1, т. 2, б. “а“ и „в“ ЗИНЗС за определяне на избрания
строг първоначален режим. Това е така, при положение че размерът на
определеното наказание лишаване от свобода е под пет години, а престъплението,
за което е наложено, не е извършено в изпитателния срок за условно осъждане. Не
е налице и изключението по чл. 57, ал. 2 ЗИНЗС, при което вместо общ може да
бъде определен строг режим, доколкото по делото не се откриват данни за
укриване от страна на осъдения.
Липсват данни кога Д. е изтърпял своите
предходни наказания лишаване от свобода. Следователно не е налице информация за
евентуално наличие на предпоставката по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ ЗИНЗС за определяне на приложения
„строг“ режим: изминали по-малко от пет години от изтърпяване на предходно
наказание лишаване от свобода, за което не е приложен институтът по чл. 66 НК.
Главният прокурор е прав в становището
си, че несъбирането на подобни данни бездруго означава нарушение на
процесуалните правила, поставени в изискването по чл. 14 НПК. Очевидно е, че
допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК,
доколкото води до съмнение, че е определен правилният режим на изтърпяване на
наказанието. След като е съществено, обосновава основателност на предложението
на Главния прокурор за възобновяване на делото, отмяна на произнесеното по реда
на глава 29-та НПК определение в частта относно определения първоначален режим
и връщане делото за ново разглеждане в тази част, по реда на чл. 306, ал. 1, т.
2 НПК.
По изложените съображения и на
осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА н. о. х. д. № 1037/20
г. по описа на РС – Стара Загора; ОТМЕНЯ произнесеното по него определение от 15.05.20
г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в частта относно
определения режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане в тази част, от друг състав на съда, по реда на чл.
306, ал. 1, т. 2 НПК.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: