Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.07.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на шести
юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при секретаря Светла Атанасова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 145 по описа за 2022г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.197, ал.2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Б.ф.п.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано
от управителя И.И.И, против Решение 107 от 09.05.2022г., с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК от 05.04.2022г., както и срещу самото постановление от
05.04.2022г.
С молба рег. №
ДА-01-1532/21.06.2022г. оспорващото дружество уточнява, че предмет на оспорване
е Решение 107 от 09.05.2022г. на директора на ТД на НАП – Варна. С обжалвания
акт административният орган е оставил без уважение жалба вх. №
16900-2/03.05.2022г., подадена от „Б.ф.п.“ ЕООД срещу Постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК от
05.04.2022г. Дружеството сочи, че решението е немотивирано. В постановлението
били изложени бланкетни мотиви по приложението на закона, непокриващи
изискването на чл.196, ал.1 от ДОПК. Твърди, че не са посочени каквито и да е
обстоятелства, обосноваващи необходимост от налагане на обезпечение върху
имуществото на длъжника. Аргументира становище, че дружеството е работещо, със
сключени контрагенти в страната и извън нея и блокирането на сумата го обрича
на фалит. Сочи, че налагането на запор върху банковата сметка на задълженото
лице не се явява допустима, а прекомерна гаранция за охрана интересите на
фиска. По изложените в жалбата доводи отправя искане за отмяна на наложената
обезпечителна мярка.
Ответната страна – директор на Териториална
дирекция на НАП - Варна, в писмено становище рег.№ ДА-01-1594/28.06.2022г.
оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Шуменският административен съд като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Делото е основано изключително на
писмени доказателства. Представените с административната преписка не са
оспорени от страните по реда на чл.193 от ГПК. Не са обявени безспорни или
служебно известни на съда факти. Въз основа на доказателствата се установяват
следните факти:
Орган по приходите при ТД на НАП
– Варна извършва ревизия на „Б.ф.п.“ ЕООД - гр.Шумен, възложена със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-03002722001375-020-001/22.03.2022г. В хода на
ревизионното производство ревизиращият екип отправил искане за предварително
обезпечаване на задължения, мотивирано с предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на което събирането на
задълженията за данъци ще бъде затруднено. Публичен изпълнител при ТД на НАП -
Варна, като съобразил изложените в искането факти и обстоятелства, счел че ще
се затрудни събирането на публично задължение в предполагаем размер на
860074,00 лева. Предвид предприетите действия от ревизиращия екип по издаване
на АПВ и ефективно възстановяване на деклариран ДДС за възстановяване в размер
на 801434,26 лева, намерил за необходимо да бъдат предприети действия по
налагане на предварителни обезпечителни мерки – запориране на банковата сметка
на дружеството, по която ще бъдат възстановени средствата. Така мотивиран, с Постановление за налагане на предварителни
обезпечителни мерки (ПНПОМ) изх. № С220027-023-0000983/05.04.2022г. наложил обезпечителни
мерки - Запор върху налични и
постъпващи суми по
банкова сметка, ***74,00 лева. Запорното съобщение е изпратено до Банка ДСК и
връчено по електронен път на 05.04.2022г.
След оспорване по административен
ред, със свое Решение № 107/09.05.2022г. Директорът на ТД на НАП - Варна оставил без
уважение жалба вх. № 16900-2/03.05.2022г., подадена от „Б.ф.п.“ ЕООД срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК от 05.04.2022г. Административният орган приел, че жалбата
против ПНПОМ е подадена в срок, доколкото към административната преписка бил
приложен екземпляр от акта, получен от лицето на електронна поща на 28.04.2022г.
Счел, че изложените аргументи са неоснователни, като посочил, че цитираният от
дружеството ревизионен акт касае друго производство. В случая ПНПОМ е издадено
в хода на производство, което все още не е приключило с издаване на РА,
респективно не е отпаднала необходимостта от наложените обезпечителни мерки,
които имат за цел безпрепятствено събиране на публични задължения. Посочил, че обезпечението
е наложено въз основа на искане на орган по приходите, при наличие на
законоустановените предпоставки за това, предвид необходимостта за обезпечаване
на задължения по висящо ревизионно производство, като е взел предвид, че ще се
затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер на 860074,00лв.
Така мотивиран административният орган постановил Решение № 107/09.05.2022г., с
което оставил без уважение жалбата, подадена от „Б.ф.п.“ ЕООД срещу
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК от 05.04.2022г.
Решението е връчено по електронен
път на неговия адресат на 09.05.2022г.
Настоящата жалба е подадена чрез
административния орган на 16.05.2022г.
Към доказателствата по делото е
приобщен Акт за прихващане или възстановяване по чл.92, ал.1 от ЗДДС №
Р-03002722001375-171-001/21.04.2022г., видно от който на дружеството е
установена сума за възстановяване по ДДС в размер на 801434,26лева, прихваната
е сума в размер на 151677,47лева и е възстановен ДДС в размер на 649756,79лева,
както и Ревизионен доклад № Р-03002722001375-092-001/29.06.2022г., съдържащ
предложение за установяване на задължения в общ рамер на 875327,96лева.
При така установените факти, от
правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 107/09.05.2022г.
на Директора на ТД на НАП - Варна - индивидуален административен акт, за който
акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда на ДОПК, съгласно чл.197, ал.2
от ДОПК.
Оспорването е направено в рамките
на 7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, при спазване на изискванията
за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид
горното съдът приема, че Решение №107/09.05.2022г. на Директора на ТД на НАП -
Варна е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл.121, ал.1 от ДОПК в
хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може
да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, като съгласно ал.2 предварителните обезпечителни мерки се налагат по
реда на чл.195 с постановление на публичния изпълнител и се обжалват по реда на
чл.197. С ал.3 на
чл.121 от ДОПК е предвидено, че предварителните обезпечителни мерки
се налагат върху активи, обезпечаването върху които не води до сериозно
възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това не е възможно, наложените
обезпечителни мерки следва да не спират извършваната от ревизираното лице
дейност.
Анализът на изложената нормативна
уредба сочи, че обезпечението се извършва когато ще е невъзможно или ще се
затрудни събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на
извършването на сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на съда при
обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл.197,
ал.3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена взависимост от наличието на
следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5 от ДОПК. По
делото не са ангажирани доказателства за обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът
приема, че липсват такива.
В случая безспорно е налице
възложена ревизия на жалбоподателя със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-03002722001375-020-001/22.03.2022г., връчена на 24.03.2022г., с която е
определен срок за приключване – два месеца, считано от връчването ѝ.
От органа по приходите е
направено мотивирано Искане за предварително обезпечаване на задължения и
мотиви за налагане на ПОМ № Р-03002722001375-039-001/30.03.2022г. до публичния
изпълнител за налагане на предварителни обезпечителни мерки и такива са
наложени, преди приключване на ревизията с Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх. № С 220027-023-0000983/05.04.2022г.
Искането за налагането на
обезпечителни мерки е обосновано с наличието на предполагаеми задължения за ДДС
в размер на 860074,00 лева, от които главница 859574,00 лева и лихва – 500,00
лева. Обезпечението е наложено по искане, направено по реда на чл.121 от ДОПК,
а именно - за обезпечаване на бъдещи задължения за данъци, като размерът на
тези задължения се определя от органа по приходите извършващ ревизията,
съответно публичният изпълнител, респективно териториалният директор не
разполагат с правомощия да установяват и контролират същите. След като в хода
на административното производство по налагане и обжалване на принудителни
административни мерки, административните органи не разполагат с правомощия да
контролират посочения от органа по приходите предполагаем размер на
задълженията, с такива правомощия не разполага и съда в хода на съдебното
обжалване. Ето защо следва да се приеме, че предполагаемият размер на
задълженията, чието обезпечение е поискано, е този, посочен от органа по
приходите, в неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.
В рамките на производството по
издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, публичният
изпълнител дължи преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно
събирането на предполагаемите публични вземания и при съобразяване на условията
по чл.121, ал.3 от ДОПК, той има правомощието да наложи обезпечителните мерки.
Преценката за затрудненото или невъзможното събиране на задълженията на
жалбоподателя в случая е направена на база предполагаемия размер на задължението
на лицето. В хода на административното и съдебното производство от
жалбоподателя не са ангажирани доказателства, посредством които да се установи
неговото финансово и имуществено състояние, респективно, че притежава имущество
и/или вземания, достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по
ревизионен акт. Поради това следва да се приеме, че след като от публичният
изпълнител е извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да
се изпълни с разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е
недостатъчно, са били налице предпоставките за налагане на обезпечителните
мерки. Жалбоподател не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество
над 860074,00лева (размерът на предполагаемите задължения), поради което
правилно е прието, че тяхното изпълнение може да бъде невъзможно или значително
затруднено, който извод обосновава нуждата от налагането на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121 от ДОПК.
Твърдението на жалбоподателя, че
с наложения запор върху банковата сметка на практика се спира цялата търговска
дейност на дружеството, не се установява от събраните доказателства. Следва да
се има предвид и това, че в случай на неотложни плащания във връзка с дейността
му, дружеството разполага с възможността, предвидена с нормата на чл.229 от ДОПК и по негово искане публичният изпълнител може да разреши определена част
от постъпилите или постъпващите по сметките му суми, да се оставят на негово
временно разпореждане.
Неоснователно и е възражението,
че е нарушен принципът за съразмерност предвиден в чл.6 от АПК, тъй като видно
от самото постановление за налагане на обезпечителни мерки, извършеният запор е
до предполагаемия размер на задълженията, които ще бъдат установени, а не
въобще за всички постъпващи и налични суми. В случай, че по банковите сметки са
налични суми в по-голям от посочения размер, няма пречка лицето да оперира с
тях, поради което не е налице несъразмерност на наложеното обезпечение и то не
засяга права и законни интереси в по-голям размер от целта, за която се налага
обезпечението, а именно да се осигури възможност да се съберат публичните
задължения, които ще бъдат установени в хода на образуваното ревизионно производство.
С оглед на изложеното съдът
приема, че обжалваното решение и потвърденото с него постановление за налагане
на предварителни обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните
и материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя
пороци. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „Б.ф.п.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, офис 6, представлявано
от управителя И.И.И, против Решение 107 от 09.05.2022г., с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.1 от ДОПК от 05.04.2022г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.197, ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: