РЕШЕНИЕ
№ 686
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20245300501095 по описа за 2024 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК във връзка с чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Д. К. Ц., чрез адв. Г.
Б., против решение №1050 от 10.03.2024 г., постановено по гражданско дело
№9697/2023 г. по описа на ПдРС, V бр. състав, в частта му, с която е изменен
размерът на присъдената с решение №1308 от 26.07.2021 г. по гр.д. №
2408/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр.с., влязло в сила на
26.07.2021 г., издръжка, която Д. К. Ц. е осъдена да заплаща на детето си Е. И.
Ц. чрез неговия баща и законен представител И. А. Ц., като е увеличена от
163 лв. на 500 лв., платима до 10-то число на текущия месец, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г., до настъпването на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното
изплащане. Решението се обжалва единствено в частта му, в която е увеличен
размерът на издръжката над 250 лв. - за разликата над 250 лв. до уважения
размер от 500 лв.
С въззивната жалба се навеждат доводи за влошени отношения
между майката и детето, както и, че същото разполага със собствени средства
и реализира доходи.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с
който се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна
1
и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да
се потвърди в атакуваната му част. Твърди се, че доходите на
жалбоподателката са съобразени с определената издръжка.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран.
Правилно е дадена материално – правната квалификация. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на съдебния акт.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивния съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба,
предявена от Е. И. Ц., ЕГН **********, като непълнолетна действаща лично
и със съгласието на своя баща И. А. Ц., ЕГН **********, против Д. К. Ц., ЕГН
**********, за изменение на присъдената издръжка на детето, заплащана от
неговата майка, от 163 лв. на 500 лв. Твърди се, че от определяне на
издръжката обществено – икономическата обстановка в страната се е
променила, както и необходимите средства за отглеждане на детето.
Ответницата оспорва иска, като излага съображения, че не е в
състояние да заплаща претендирания размер поради липса на средства.
С въззивната жалба не се навеждат доводи за неправилно
установена фактическа обстановка, като настоящия състав не може да приеме
различни факти от установените от състава на районния съд. Същият е приел,
че доходите на майката варират – от малко над минималната за страната
работна заплата до почти двукратно надвишаваща същата, като тя притежава
два недвижими имота – един в гр. К. и един в гр. П., както и МПС.
Представени са обаче нови доказателства пред настоящата инстанция – за
доходите на майката за периода от юли 2023 г. до януари 2024 г., които са
средномесечно в размер на около 1716 лв. Същевременно е продала
2
собствената си ½ идеална част от имот в град Пловдив за сумата от 50000 лв.
(нотариалния акт е представен и пред районния съд).
Не се обсъждат представените пред настоящата инстанция
решения по дела по ЗЗДН, тъй като нямат отношение към настоящето
производство, като единствено потвърждават влошените отношения между
страните, което е безспорно установено по делото.
За да определи размера на издръжката, съставът на районния съд е
приел, че съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, една четвърт от минималната за
страната работна заплата представлява размера на минималния размер на
издръжката на едно дете. От 01.01.2023 г. размерът на минималната работна
заплата е 780 лв., като минималния размер на издръжката е 195 лв.
Независимо от това, въз основа на решение №1308/26.07.2021 г. по гр.д.
№2408/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр.с., влязло в сила на
същата дата, майката е изплащала месечна издръжка на дъщеря си в размер на
163 лева. Ищцата е навършила 18 години на 06.10.2023 г. Разпоредбата на чл.
143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своето
ненавършило пълнолетие дете, независимо от това, дали е работоспособно и
дали може да се издържа от имуществото си. Правото детето да получи
издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие лице“ по отношение на претендиращия
издръжката.
Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се
определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право
на издръжка, и възможностите на родителя, който я дължи. Нуждите на
детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и
задоволяване на неговите потребности при преценка на нормалните,
обикновените, ежедневните нужди от храна, облекло, учебни, спортни и
културни занимания. Възможностите на родителя да заплаща издръжка се
преценяват с оглед неговите доходи, имотното му състояние, квалификация,
дали има задължения към други лица.
За да се уважи искът за изменение на издръжката, е необходимо
трайно съществено изменение или на нуждите на издържаното лице, или
трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
С оглед разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на
обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното
развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така,
както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. Изложени са
подробни съображения, че е налице съществено изменение на
обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката, необходимата такава е в
размер на 900 лв., от които майката следва да поеме 500 лв., а остатъка да се
осигурява от бащата. Отчетено е, че майката е трудоспособна, полага труд и
3
реализира доходи, притежава недвижими имоти и МПС, от които също може
да реализира доходи, а издръжка се дължи, дори и да е нетрудоспособна и
безработна. Определеният размер на издръжката не е прекомерен, като
ответницата е задължена по закон и като родител да я осигурява. Затова искът
за присъждане на увеличен размер на издръжка се явява изцяло основателен
за сумата в размер на 500 лева месечно за ищцата, платима до 10-число на
текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023
г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното изплащане.
Изводите са правилни и законосъобразни, като правилно е
определен размера на издръжката. Следва да се отчете, че освен средствата за
осигуряване на нормален живот и обучение, детето страда от заболяване, за
което са необходими средства за лечение.
Налице са противоречия в свидетелските показания нуждае ли се
Е. от лечение, като според брат лечението продължава, а според бабата не е
необходимо, тъй като се е излекувала през 2021 г. Според настоящия състав
следва да се даде вяра на изнесеното от свидетеля Ц., тъй като има
непосредствени впечатления, а Ч. не е комуникирала с внучката си,
респективно – няма преки наблюдения. Ето защо се прие от настоящата
инстанция, че за детето са необходими средства и за провеждането на
лечение.
Във въззивната жалба единствените доводи, които се навеждат, са
свързани с влошените отношения между майката и детето, нежеланието му да
общува с нея, невъзможността да заплаща присъдената издръжка и
реализиране на доходи от дъщерята.
По делото е безспорно установено, че отношенията между
жалбоподателката и нейната непълнолетна (към момента на депозиране на
исковата молба) дъщеря са влошени, като детето е отказвало да общува с
майка си. Това обаче не го лишава от правото му да получава издръжка. Още
повече, че това задължение на родителя спрямо ненавършилите му
пълнолетие деца е безусловно. Съгласно чл.143, ал.2 СК, родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В този
смисъл доводите, че Е. работи и реализира доходи, са неоснователни. Още
повече, че не се установява по категоричен начин какъв е размера им – както
се отбеляза, доходите са посочени от бабата, която няма преки впечатления.
Касае се за издръжка в изключително кратък период от около три
месеца (от подаване на исковата молба до навършване пълнолетие на детето).
Доходите на майката са съобразени с размера на издръжката, както и, че
притежава средства от продажба на имот. В този смисъл доводите, че не е
възможно да се заплаща опредЕ.та издръжка, са неоснователни.
Въз основа на гореизложеното се прие, че издръжката е напълно
4
съобразена с нуждите на непълнолетната, както и с възможността на майката
да я заплаща. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Разноски са поискани от въззиваемата страна, като следва да се
присъдят в размер на 700 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1050/10.03.2024 г., постановено по
гражданско дело №9697/2023 г. по описа на ПдРС, V бр. състав, в частта му,
с която е изменен размерът на присъдената с решение №1308 от 26.07.2021 г.
по гр.д. № 2408/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV бр.с., влязло в
сила на 26.07.2021 г., издръжка, която Д. К. Ц., ЕГН **********, е осъдена да
заплаща на детето си Е. И. Ц., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител И. А. Ц., за разликата над 250 (двеста и петдесет) лева до
уважения размер от 500 (петстотин) лева, платима до 10-то число на
текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023
г., до настъпването на законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска до окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. К. Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес град
**********, да заплати на Е. И. Ц., ЕГН **********, от град *********,
разноски за въззивното производство в размер на 700 (седемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5