Решение по дело №368/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от П. Б. Н. против решение № 53/08.04.2025 г., постановено по АНД № 54/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла. С обжалваното съдебно решение е изменено Наказателно постановление № 24-0247-000538/03.01.2025 г., издадено от началник РУ – Бяла при ОДМВР - Русе, с което на касатора за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, като преквалифицира приложената санкционна разпоредба по чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП и налага наказание „глоба“ в размер на 800 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Касационната жалбоподателка не оспорва установената фактическа обстановка по отношение на извършеното нарушение на 10.07.2024 г. Сочи, че не е налице повторност на нарушението. Посочва, че е закупила автомобила на 15.01.2023 г., но е придобила СУМПС на 09.07.2024 г. Дотогава автомобилът се е управлявал от нейния баща, на който била дала пълномощно, като посочените в НП нарушения са били извършени, съответно глобите са били платени от него. Иска се изменение на въззивното решение и преквалифициране нарушението по чл. 180, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съответно намаляване наложената глоба от 800 на 400 лева.

Ответникът по касационната жалба – началник РУ – Бяла към ОД на МВР – Русе, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение и измени атакуваното НП, районният съд е приел от фактическа страна, че на 10.07.2024 г., в 13:53ч., в гр. Бяла на [улица], в посока на кръстовището с кръгово движение към гр. Русе, П. Н. управлявала собствения си лек автомобил „Тойота Авенсис“ с рег.№ [рег. номер], като извършва следното нарушение: превишава максимално разрешената скорост за населено място от 50км/ч, като се движи със скорост от 86км/ч. Нарушението било установено с техническо средство TFR1-M#592, фиксиращо дата, час и скорост, чрез заснет видеоклип № 5049. Наказуема скорост (приспаднат толеранс 3%) 83км/ч, като превишената скорост е с 33км/ч. Наказващите органи приели, че нарушението е извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, № 7456315 - влязъл в законна сила на 22.09.2023 г., ЕФ серия К, № 7471458 - влязъл в законна сила на 22.09.2023 г., ЕФ серия К, №7597158 - влязъл в законна сила на 26.09.2023 г. и ЕФ серия К, № 7672805 - влязъл в законна сила на 30.03.2024 г. АУАН бил съставен съгласно декларация по разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, попълнена от собственика на МПС и преписка с рег.№ 247р-6338/29.07.2024 г. по описа на РУ - Бяла. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното пред РРС наказателно постановление.

Въззивният съд е приел от правна страна, че извършеното нарушение на 10.07.2024 г., единствено обосновава повторност като квалифициращ признак, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в законна сила на ЕФ, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, с оглед което е изменил обжалваното пред него НП, като подвел и санкционирал нарушението по приложимия по-леко наказуем състав по чл. 182, ал. 4 ЗДвП, според който когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Решението на въззивната инстанция е правилно.

Касационната жалбоподателка не оспорва, че на посочените в наказателното постановление дата, място и час, е управлявала собствения си лек автомобил [Марка], модел „Авенсис“, с рег. № [рег. номер], като е извършила нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Оспорва ангажирането на административнонаказателната отговорност в хипотезата на повторност.

Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. ЗЗ от ДР към ЗДвП "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Видно от приложената справка за нарушител/водач и преглед на данни за АУАН № 3059 (на л. 14 и л. 16 от въззивното дело):

1.ЕФ серия К, № 7456315 – за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, извършено на 17.05.2023г., връчено на 07.09.2023 г., е влязъл в сила на 22.09.2023 г.;

2.ЕФ серия К, № 7471458 – за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, извършено на 18.05.2023г., връчено на 07.09.2023 г., е влязъл в сила на 22.09.2023 г.;

3.ЕФ серия К, №7597158 – за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, извършено на 09.06.2023г., връчено на 11.09.2023 г., е влязъл в сила на 26.09.2023 г. и

4.ЕФ серия К, № 7672805 - за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, извършено на 26.06.2023 г., връчено на 15.03.2024 г., е влязъл в сила на 30.03.2024 г.

Правилно е приложена санкционна разпоредба по чл. 182, ал. 4 вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП относно определяне на санкцията в хипотеза на повторност, тъй като санкцията, предвидена за системно нарушение по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП следва да намери приложение единствено и само, когато водачът е извършил три или повече нарушения по ал. 1, т. 4 - 6, ал. 2, т. 4 - 6 и ал. 3, т. 4 - 6 на чл. 182 от ЗДвП, в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с които му е наложено наказание отново за такова нарушение.

"Същото по вид нарушение" в контекста дефиницията по § 6, т. ЗЗ ДР ЗДвП, означава да е извършено деяние, което противоречи на едни и същи материалноправни забрани и задължения на правилата за движение по пътищата, чието извършване може да бъде обявено за наказуемо и с повече от един санкционен състав - основен, квалифициран или привилегирован. В разпоредбата на чл. 182, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, са съобразени правилата за спазване на ограниченията на скоростта за движение в населеното място и извън него, въведени с чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП. Изпълнителното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 или ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, се изразява в превишаване на разрешената скорост, независимо дали нарушението е извършено в населено място или извън него, респ. дали ограниченото на скоростта е въведено с пътен знак, или следва да се спазват общите ограничения по чл. 21, ал. 1. Разпоредбите на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП само диференцират размера на наказанието според стойността на превишението – т. е. според обществената опасност на деянието. Главното фактическо обстоятелство, което определя извършеното в условията на повторност нарушение, не е дали предходното нарушение представлява превишение на скоростта в населено или извън населено място, а дали представлява неспазване на правилата на чл. 21 ЗДвП. Именно от нарушената материална разпоредба се определя дали нарушението е същия вид или не.

Настоящата инстанция не споделя възраженията за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на касатора. Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 1 ЗДвП създава презумпция относно субекта на нарушение по ЗДвП. Ако собственикът на моторното превозно средство не представи в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и СУМПС на действителния водач, законовата презумпция за авторство на деянието се явява необорена и се ангажира административнонаказателната отговорност на собственика.

Неоснователно в този смисъл е и оплакването, относно обстоятелството дали касаторът е правоспособен водач и кой е управлявал автомобила на предходните инкриминирани дати, на които са извършени същите по вид нарушения, санкционирани с посочените по-горе електронни фишове. Правоспособността за управление на моторно превозно средство не е елемент от фактическия състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора с посочените електронни фишове, а управлението на пътно превозно средство от неправоспособен водач представлява отделно административно нарушение, подлежащо на административно наказание. Освен това, след като П. Б. Н. не е сторила необходимото, за да представи посочените в чл. 189, ал. 5 ЗДвП доказателства в ОДМВР - Русе, за да бъдат анулирани издадените срещу нея електронни фишове, същата сама и поради бездействието си се е поставила в положение да не може да изпълни изисканите от закона предпоставки за анулиране на електронния фиш. При неподаване на декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на СУМПС на действителния водач в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, е преклудирана възможността да бъде оспорено авторството на деянието.

По изложените съображения касационната инстанция приема, че решението на РС - Бяла е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.1 от АПК вр.чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/08.04.2025 г., постановено по АНД № 54/2025 г. по описа на Районен съд – Бяла.

Решението е окончателно.