Решение по дело №3033/2015 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2060 19.12.2016г. град Бургас

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд ХХ –ти граждански състав

на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година

в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

при секретар И.Г.

като разгледа докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 3033 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по исковата молба, окончателно уточнена с допълнителна молба от 17.12.2015 г., на ”Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /”ПРО” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Изгрев”, ул.”172-ра” № 11, представлявано от Христо Георгиев Рангелов, против ”ВИГО РЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Александровска” № 45, ет.2, представлявано от Валентин Каменов Найденов, с която се иска от съда на основание чл.422, ал.1 ГПК да приеме за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3380 лв. – неплатени наемни вноски за периода м.май 2012 г. – м.януари 2013г., дължими по сключен между страните Договор за наем № 84/30.12.2011г., конкретизирани по размери в допълнителна молба от 29.07.2015 г., сумата от 156.60 лв. – неплатени консумативни разходи за ел.енергия по наетия имот с Договор за наем № 84/30.12.2011 г., дължими за периода м.март 2012г. – м.септември 2012г., конкретизирани по размери в допълнителна молба от 29.07.2015 г., сумата от 630.16 лв. – лихва за забава върху неплатените наемни вноски за наетия имот с Договор за наем № 84/30.12.2011 г., дължими за периода от 11.05.2012 г. до 06.03.2015 г., сумата от 43.19 лв. – лихва за забава върху неплатените консумативи по наетия имот с Договор за наем № 84/30.12.2011 г., дължими за периода от 11.04.2012 г. до 06.03.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от 3380 лв. и 156.60 лв., включително и върху дължимите мораторни лихви от 630.16 лв. и 43.19 лв., считано от 06.03.2015 г. до окончателното плащане, сумата от 3536 лв. – неплатени наемни вноски за периода м.февруари 2012 г. – м.януари 2013 г., дължими по сключен между страните Договор за наем № 88/30.12.2011г., конкретизирани по размери в допълнителна молба от 29.07.2015 г., сумата от 695.34 лв. – лихва за забава върху неплатените наемни вноски за наетия имот с Договор за наем № 88/30.12.2011 г., дължими за периода от 11.02.2012г. до 06.03.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от 3536 лв., включително и върху дължимата мораторна лихва от 695.34 лв., считано от 06.03.2015 г. до окончателното плащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1381/2015 г. по описа на БРС.

С исковата молба са предявени и осъдителни искове по чл.86, ал.1 ЗЗД против ответника за заплащане на сумата от 215.83 лв. – мораторна лихва за забава върху неплатените наемни вноски от по 405.60 лв. за м.ноември и декември 2012 и м.януари 2013 г. по Договор за наем № 84/30.12.2011 г., дължима за периода от 01.01.2014 г. до 06.03.2015 г., сумата от 235.36 лв. – мораторна лихва за забава върху неплатените наемни вноски от по 312.00 лв. за м.октомври, ноември и декември 2012 г. и м.януари 2013 г., дължима за периода от 01.01.2014 г. до 06.03.2015 г., както и законната лихва върху дължимите мораторни лихви от 215. 83 лв. и 235.36 лв. за периода от 06.03.2015 г. до окончателното плащане.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Виго Рент” ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и по размер. Оспорва се наличието на облигационни правоотношения между страните по процесните два договора за наем, като се твърди, че наемни правоотношения не са възникнали, тъй като липсвало постигнато съгласие по съществени елементи на договорите – липсвал конкретен предмет на всеки един от договорите за наем, поради което страните не били обвързани от валиден договор. Освен това липсвало и предаване на „помещенията” от страна на ищеца, поради което и такива не били ползвани от ответника. Същевременно с това обаче се твърди, че при подписването на договорите ответникът е заплатил на ищеца два наема – за м.януари и за м.февруари 2012, като наемодателят е следвало да приведе помещенията в обект, годен за ползване по предназначение, след което да ги предаде на ответника с приемо-предавателен протокол, като между страните имало устна уговорка, че до приключване на ремонтните работи нямало да се дължи наем. В тази връзка се заявява, че ищецът не е изпълнил поетите от него задължения и не е предал на ответника обектите, а претендираната с исковата молба ел.енергия е за извършваните ремонтни работи, но въпреки плащането й предаване на обектите пак не последвало, поради което наемни вноски и разходи за консумативи не се дължат, поради невъзможност на ответника да ползва обектите по вина на ищеца, като не се дължат и лихви върху тях.

Съдът е намерил исковете за допустими с изключение на установителните претенции по чл.422 ГПК за дължимост на законна лихва върху главниците за периода от 06.03.2015 г. до подаване заявлението по чл.410 ГПК – 11.03.2015 г., като е прието, че същите са недопустими, тъй като лихва за този период не е присъдена с издадената в полза на ищеца заповед, а освен това законната лихва се дължи от съдебното предявяване на вземането – в случая от подаване на заявлението на 11.03.2015 г. Недопустима е и претенцията по чл.422 ГПК за дължимост на законна лихва върху дължимите мораторни лихви за забава, както и осъдителната претенция по чл.86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху претендираните мораторни лихви от 215. 83 лв. и 235.36 лв., тъй като в конкретния случай се претендира олихвяване на изтекла лихва, т.е. налице е „анатоцизъм”, който е забранен от българския закон, поради което е недопустимо да се предявява вземане за лихва върху лихва. Предвид изложеното, производството по делото е прекратено като недопустимо по отношение на посочените претенции. С определение от 03.06.2016г. на БОС по ч.гр.дело № 832/2016г. определението на БРС за прекратяване на делото в частта по отношение на предявените осъдителни искове за заплащане на законна лихва върху претендираните мораторни лихви от 215.83 лева и 235.36 лева за периода от 06.03.2015г. до окончателното изплащане е отменено и делото е върнато на БРС за разглеждане и на тези искове.

В последното съдебно заседание ищецът заяви изменение на размера на исковите претенции, както и преминаване на исковете от установителни към осъдителни. С нарочно определение съдът не прие заявеното изменение по реда на ч.214 ГПК. Мотивира се, че изменението е направено несвоевременно, тъй като е заявено след приключване на събирането на доказателствата, т.е. след приключване на съдебното дирене, поради което законът в чл.214, ал.1, изр.3 ГПК не допуска такова изменение. Съдът намира за нужно да отбележи също, че повечето искове по делото са установителни, при налична заповед за изпълнение, поради което ищецът няма интерес да преминава към осъдителни претенции, след като не е поискал заповедта да бъде обезсилена. Следователно, доколкото заявеното изменение не е прието, предмет на делото остават исковете, така както са предявени с исковата молба и многобройните й уточнения и както са докладвани с определението по чл.140 ГПК.

По същество съдът намира следното:

Страните са били свързани в две отделни облигационни правоотношения, породени от сключени два договора за наем. С договор за наем № 84/30.12.2011г. ищецът е отдал за временно ползване на ответника-наемател собствения си недвижим имот, представляващ помещение, намиращо се на първи етаж в топла връзка срещу рецепция, с квадратура от 24 кв.м. за ползване като магазин за хранителни стоки. Уговорена е наемна цена от 338 лева без ДДС. Според чл.7 наемателят заплаща на наемодателя наемните вноски и направените разходи за консумативи най-късно до 10-то число на текущия календарен месец. С договор за наем № 88/30.12.2011г. ищецът е отдал за временно ползване на ответника-наемател собствения си недвижим имот, представляващ помещение-магазин за промишлени стоки, намиращо се на първи етаж в топла връзка срещу бар ОАЗИС, с квадратура 22 кв.м., за ползване като магазин за промишлени стоки. Наемната цена по договора е 260 лева без ДДС на месец. Според чл.7 наемателят заплаща на наемодателя наемните вноски и направените разходи за консумативи най-късно до 10-то число на текущия календарен месец.

Неоснователно се поддържа от ответника, че договорите са нищожни поради липса на съгласие, защото не бил индивидуализиран предметът на наема и не е вписан административен адрес на имотите. Видно е от договорите, че двете помещения са описани с квадратура, граници и местоположение в сградата /става въпрос за една и съща сграда/. Наистина не е записано изрично в кой град са помещенията, но доколкото е ясно, че договорите са сключени в гр.Павел баня, след извод, че помещенията се намират в този град. Ясно е за кои помещения се отнасят договорите, поради което е налице валидно постигнато съгласие между страните.

И двата договора са били прекратени от наемодателя с писма, пратени на наемателя, считано от 01.02.2013г.

Спорен е въпросът за ползване на наетите помещения. Ответникът отрича да ги е ползвал, позовава се, че няма подписани приемо-предавателни протоколи за предаване на помещенията, освен това ищецът трябвало да ги ремонтира и тогава те да бъдат предадени, а това не се случило.

В тази връзка съдът съобразява съдържанието на договорите за наем. В тях не се съдържа задължение за наемодателя да прави ремонт на обектите преди да бъдат предадени на наемателя. Ето защо това възражение на ответника се опровергава от доказателствата.

Действително не са били съставени приемо-предавателни протоколи за предаване на обектите от наемодателя на наемателя. Въпреки това обаче съдът приема, че обектите са били предадени на ответника и са били ползвани от него, респ. той е можел да ги ползва. Основание за този извод е представеното от самия ответник платежно нареждане, с което той е платил по двата договора за наем вноските за юли и август 2012г. Платежното нареждане е от 24.09.2012г., докато договорите са сключени в края на 2011г., т.е. отдалечеността във времето между сключването им и плащането доказва, че обектите са били ползвани от ответника, който е плащал за ползването им. Представено е и писмо от ответника до ищеца /стр.177/, в което е заявено, че се иска да бъдат издадени нови фактури във връзка с плащането, направено на 24.09.2012г. за наемите за юли и август 2012г. Заявено е още, че са платени наемите за февруари и март 2012г. Следователно е налице извънсъдебно признание на ответника, че е ползвал имотите, след като е заплащал и наемите за някои от месеците. С други думи, ищецът е предал държанието на двата обекта, за да бъдат те ползвани от ответника. Че това е така става ясно и от изготвената съдебно-икономическа експертиза. Тя е констатирала, че процесните фактури са осчетоводени и при двете страни, с изключение на последната фактура от 13.03.2013г., която не е осчетоводена от ответника. Фактурите са включени в дневниците за продажби по ЗДДС при ищеца и в дневниците за покупки по ЗДДС при ответника. В счетоводството на ответника се води на отчет и задължение към ищеца по фактурите. Следователно съдът счита, че ответникът, осчетоводявайки фактурите, е признал задълженията си по тях и съответно е признал, че е ползвал обектите, за които се дължи наем.

Що се отнася до свидетелските показания по делото, съдът счита, че те са до голяма степен неконкретизирани и самостоятелни фактически изводи биха се извели трудно само от тяхното съдържание. Св.Р. е заявил, че за периода от 2011г. до 2013г. първият магазин, този за хранителни стоки е функционирал. Лице на име О. го стопанисвало и вътре имало негова стока и продавачи. Св.И. е заявил, че е отчитал електроенергия на магазина за хранителни стоки и вътре имало хладилници за безалкохолни напитки. Електромера на хранителния магазин отчитал консумация на енергия, поради което свидетелят счита, че вътре имало работещи хладилници. Другият магазин нямал електромер и там се помещавала дрогерията. Съдът счита, че показанията са бегли, доколкото двамата свидетели не са били на месторабота в магазините, нито са имали за задача да знаят кой е наемател на всеки обект. Единият свидетел работи като телефонен техник при ищеца, а другият е електротехник. Те са нямали преки функции, свързани с наемането на обектите и ползването им от наемателя, поради което е логично да не са могли да знаят подробности в тази насока. Все пак от показанията им се установява, че имотите са били наети и явно са работели. Колкото до показанията на св.Русев, той е заявил, че е имал договорка с управителя на ответното дружество да започне да работи в магазина, който ще бъде нает, но е имало пречка двете помещения да се съединят и да станат един магазин. Тези пречки продължили много време и свидетелят се отказал повече да пита дали ще го назначат на работа. Той обаче е заявил, че е ходил да се интересува през лятото на 2011г., докато договорите са сключени едва в самия край на декември 2011г., т.е. впечатленията на този свидетел са от по-ранен период.

По горните мотиви съдът намира, че договорите са валидно сключени, като ответникът е влязъл в държане на обектите и ги е ползвал. След като те са ползвани, той дължи да заплати наемните вноски и консумативите.

По отношение на иска за сумата от 3380 лв. – неплатени наемни вноски за периода м.май 2012 г. – м.януари 2013г., дължими по сключен между страните Договор за наем № 84/30.12.2011 г.:

Търсят се общо 3380 лева неплатени наемни вноски за периода от май 2012г. до януари 2013г. Тези наеми са фактурирани както следва: наем за май 2012г.-фактура № **********/01.10.2012г., наем за юни 2012г.-фактура № **********/01.01.2012г., наем за юли 2012г.-фактура № **********/27.09.2012г., наем за август 2012г.-фактура № **********/27.09.2012г., наем за септември 2012г.-фактура № **********/01.10.2012г., наем за октомври 2012г.-фактура № **********/01.10.2012г., наем за ноември и декември 2012г.-фактура № **********/28.12.2012г. и наем за януари 2013г.-фактура № **********/13.03.2013г. Както стана ясно, всички фактури /без последната/ са двустранно осчетоводени, т.е. ответникът е признал вземанията по тях. Налице са обаче и някои изключения. Видно е, че и в двете счетоводства фактура № **********/27.09.2012г. за 1435.20 лева е отразена като платена и фактурата е закрита. В нея са записани сумите за наеми за юли и август /по 338 лева за всеки месец/. Следователно тези суми съдът приема за недължими. Ищецът сам е отразил, че сумата е платена, отделно е налице преводно нареждане /стр.52/ за плащане на сумите. Налага се извод, че искът за тези две наемни вноски е неоснователен. Те са платени още през септември 2012г. и не се дължат. Твърдението, че с тези суми са платени стари задължения е невярно, след като в платежното нареждане изрично е записано, че се внасят вноски за юли и август 2012г., т.е. длъжникът е посочил кои задължения погасява, това е негово право, поради което чл.76 ЗЗД не може да бъде приложен.

За другите наемни вноски-май, юни, септември и октомври експертизата сочи, че фактурите за тях са с издадени кредитни известия от по 148.80 лева, с които са намалени стойностите по фактурите. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е намалена наемната вноска за съответния месец. Следователно съдът прави следните изчисления: за месец май се е дължал наем от 338 лева без ДДС или 405.60 лева с ДДС, като от последната сума е извадена сумата по кредитното известие от 148.80 лева, като се получава сумата от 256.80 лева дължим наем за този месец. Ищецът претендира сумата от 135.20 лева, поради което искът е изцяло основателен. За юни, септември и октомври 2012г. в резултат на същите изчисления, се получава също дължим наем от по 256.80 лева за всеки от посочените месеци. Доколкото ищецът претендира за всеки месец по 405.60 лева, исковете му се явяват частично основателни само до размера от 256.80 лева.

За месеците ноември и декември 2012г. е издадена фактура № **********, която е изцяло неплатена. Следователно ответникът дължи на ищеца наемните вноски от по 405.60 лева, поради което исковете му за тях са изцяло основателни.

Вноската за януари 2013г. е по фактура № ********** и също е в размер на 405.60 лева с ДДС. Наистина тази фактура не е осчетоводена от ответника, но доколкото предишните фактури са осчетоводени от него и няма данни ответникът да е върнал обекта преди този месец, следва извод, че той е ползвал обекта и през януари 2013г. Освен това фактурата е издадена след прекратяване на договорите, поради което може да се приеме, че отношенията между страните са се влошили, което от своя страна може да е причина ответникът да не осчетоводи фактурата. Следователно съдът намира, че се дължи наем и за този месец в размер на 405.60 лева. Толкова претендира и ищецът, поради което искът му е основателен.

Следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че се дължат по договор № 84 наемни вноски за общата сума от 2122.40 лева. За горницата до претендираната сума от 3380 лева искът по чл.422 ГПК трябва да бъде отхвърлен.

По иска за сумата от 156.60 лева – неплатени консумативни разходи за ел.енергия по наетия имот с Договор за наем № 84/30.12.2011 г., дължими за периода м.март 2012г. – м.септември 2012г., съдът намира следното:

Фактурирани са следните консумативи: 25.50 лева без ДДС или 30.60 лева с ДДС ел.енергия за март 2012г. с фактура № **********, 22.10 лева без ДДС или 26.52 лева с ДДС ел.енергия за април 2012г. с фактура № **********, 27.20 лева без ДДС или 32.64 лева с ДДС ел.енергия за май 2012г. с фактура № **********, 27.20 лева без ДДС или 32.64 лева с ДДС ел.енергия за юни 2012г. с фактура № *********, 5.70 лева без ДДС или 6.84 лева с ДДС ел.енергия за юли 2012г. с фактура № **********, 13.30 лева без ДДС или 15,96 лева с ДДС ел.енергия за август 2012г. с фактура № ********** и 9.50 лева без ДДС или 11.40 лева с ДДС ел.енергия за септември 2012г. с фактура № **********. Както стана ясно, фактурите са осчетоводени от ответника, поради което той е признал, че дължи сумите по тях, включително консумативите. Според наемния договор наемателят трябва да заплаща консумативите на наемодателя. Ето защо вземането за посочените консумативи е възникнало. Следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 156.60 лева неплатени консумативни разходи.

По отношение на иска за сумата от 3536 лева – неплатени наемни вноски за периода м.февруари 2012 г. – м.януари 2013 г., дължими по сключен между страните Договор за наем № 88/30.12.2011г., съдът намира следното:

Търсят се наемни вноски за периода м.февруари 2012 г. – м.януари 2013г. Тези наеми с фактурирани както следва: наем за февруари 2012г.-фактура № **********/01.10.2012г., наем за март 2012г.-фактура № **********, наем за април 2012г.-фактура № **********, наем за май 2012г.-фактура № **********, наем за юни 2012г.-фактура № **********, наем за юли и август 2012г.-фактура № **********, наем за септември и октомври 2012г.-фактура № **********, наем за ноември и декември 2012г.-фактура № ********** и наем за януари 2013г.-фактура № **********. Както стана ясно, всички фактури без последната са двустранно осчетоводени, т.е. ответникът е признал вземанията по тях. Налице са обаче и някои изключения. Видно е, че и в двете счетоводства фактура № **********/27.09.2012г. за 1435.20 лева е отразена като платена и фактурата е закрита. В нея са записани сумите за наеми за юли и август /по 260 лева за всеки месец или 520 лева общо/. Следователно тези суми съдът приема за недължими. Ищецът сам е отразил, че сумата е платена, отделно е налице преводно нареждане /стр.52/ за плащане на сумите. Налага се извод, че искът за тези две наемни вноски е неоснователен. Те са платени още през септември 2012г. и не се дължат. Твърдението, че с тези суми са платени стари задължения е невярно, след като в платежното нареждане изрично е записано, че се внасят вноски за юли и август 2012г., т.е. длъжникът е посочил кои задължения погасява, това е негово право, поради което чл.76 ЗЗД не може да бъде приложен.

За другите наемни вноски-февруари, март, април, май, юни, септември, октомври 2012г. експертизата сочи, че фактурите за тях са с издадени кредитни известия от по 148.80 лева, с които са намалени стойностите по фактурите. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е намалена наемната вноска за съответния месец. По-горе обаче съдът счете, че с тези кредитни известия са намалени наемните вноски по другия наемен договор. Ето защо тези кредитни известия вече не следва да се вземат предвид при изчисляване дължимостта на вноските по този договор. Следователно за посочените месеци се дължат по 312 лева наемна вноска. Съдът съобразява, че искът за месечната вноска за февруари е за 104 лева, т.е. претендира се по-малка сума, поради което следва да се присъди само искания размер. За останалите месеци ищецът претендира за всеки месец сума от 312 лева, поради което исковете му се явяват изцяло основателни.

За месеците ноември и декември 2012г. е издадена фактура № **********, която е изцяло неплатена. Следователно ответникът дължи на ищеца наемните вноски от по 312 лева, поради което исковете му за тях също са изцяло основателни.

Вноската за януари 2013г. е по фактура № ********** и също е в размер на 312 лева с ДДС /260 лева без ДДС/. Наистина тази фактура не е осчетоводена от ответника, но съдът намира, че се дължи и сумата по нея. Както беше вече казано, доколкото предишните фактури са осчетоводени от него и няма данни ответникът да е върнал обекта преди този месец, следва извод, че той е ползвал обекта и през януари 2013г. Освен това фактурата е издадена след прекратяване на договорите, поради което може да се приеме, че отношенията между страните са се влошили, което от своя страна може да е причина ответникът да не осчетоводи фактурата. Следователно съдът намира, че се дължи наем и за този месец в размер на 312 лева. Толкова претендира и ищецът, поради което искът му е основателен.

Следва да се постанови решение, с което се приеме за установено, че се дължат по договор № 88 наемни вноски за общата сума от 2912 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, а за горницата искът подлежи на отхвърляне.

По иска за сумата от 630.16 лева – лихви за забава върху неплатените наемни вноски за наетия имот с Договор за наем № 84/30.12.2011г., дължими за периода от 11.05.2012 г. до 06.03.2015 г., които вноски са за месеците май, юни, юли, август, септември, октомври и част ноември, съдът намира следното:

Според договора наемните вноски следвало да се заплащат най-късно до 10-то число на текущия календарен месец. Следователно с неплащане на съответния наем наемателят изпада в забава, считано от следващия ден. Както стана ясно, не се дължат наемите за юли и август, тъй като те са били заплатени. Заплащането им обаче не е станало на падежа, а малко по-късно, на 24.09.2012г. Следователно забавата на ответника за наема за юли е за периода от 11.07.2012г. до 24.09.2012г. като лихвата за този период е в размер на 8.70 лева, а забавата за наема за август е за периода от 11.08.2012г. до 24.09.2012г. и възлиза на 5.15 лева. За останалата част, т.е. за горницата над 8.70 лева до претендираните 109.69 лева за юли 2012г., както и за горницата над 5.15 лева до претендираните 106.14 лева за август 2012г. искът е неоснователен.

Наемът за м.май 2012г. е в размер на 135.20 лева. Изчислена от съда за периода от 11.05.2012г. до 06.03.2015г. по реда на чл.162 ГПК, лихвата за забава е равна на 38.88 лева, колкото се и търси с предявения иск.

Наемите за юни, септември и октомври 2012г. са по 256.80 лева /намалени с кредитните известия/. За юни се дължи мораторна лихва за периода от 11.06.2012г. до 06.03.2015г. в размер на 71.63 лева. За септември се дължи мораторна лихва за периода от 11.09.2012г. до 06.03.2015г. в размер на 64.96 лева. За октомври се дължи мораторна лихва за периода от 11.10.2012г. до 06.03.2015г. в размер на 62.78 лева. Лихвите са изчислени от съда по чл.162 ГПК, тъй като допълнителната експертиза не е изчислявала лихви върху главниците от 256.80 лева. За горниците над 71.63 лева до претендирания размер от 113.11 лева за юни 2012г., над 64.96 лева до претендирания размер от 102.59 лева за септември 2012г. и над 62.78 лева до претендирания размер от 99.16 лева за октомври 2012г. искът е неоснователен.

За месец ноември 2012г. се дължи наемна вноска от 405.60 лева. Мораторната лихва върху наема за ноември за периода от 11.11.2012г. до 30.06.2014г. е в размер на 60.59 лева, разпределена както следва: 5.84 лева за периода от 11.11.2012г. до 31.12.2012г., 20.45 лева за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2013г., 20.77 лева за периода от 01.07.2013г. до 31.12.2013г. и 13.53 лева частично за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2014г.

Сборът от посочените лихви възлиза на 312.69 лева и именно за толкова следва да бъде уважен установителният иск, а за горницата до 630.16 лева искът е неоснователен и трябва да се отхвърли.

По иска за сумата от 43.19 лева – лихва за забава върху неплатените консумативи по наетия имот с Договор за наем № 84/30.12.2011 г., дължими за периода от 11.04.2012 г. до 06.03.2015 г., съдът намира следното:

Според договора консумативите също се плащат до 10-то число на текущия месец. Ищецът обаче ги претендира явно от следващия месец, тъй като е посочил като начална дата на забавата 11-то число на месеца, следващ месеца, когато са направени разходите. Според изготвената допълнителна съдебно-икономическа експертиза, за м.март 2012г. консумативите са в размер на 30.60 лева, а лихвата за забава за периода от 11.04.2012г. до 06.03.2015г. е в размер на 9.06 лева. Консумативите за м.април 2012г. са 26.52 лева, а лихвата за забава за периода от 11.05.2012г. до 06.03.2015г. е 7.63 лева. Консумативите за май 2012г. са 32.64 лева, а лихвата за забава за периода от 11.06.2012г. до 06.03.2015г. е 9.10 лева /при търсени 9.09 лева от ищеца/. Консумативите за юни 2012г. са 32.64 лева, а лихвата за забава за периода от 11.07.2012г. до 06.03.2015г. е 8.83 лева /при търсени 8.82 лева от ищеца/. Консумативите за юли 2012г. са 6.84 лева, а лихвата за забава за периода от 11.08.2012г. до 06.03.2015г. е 1.79 лева /при търсени 1.78 лева от ищеца/. Консумативите за август 2012г. са 15.96 лева, а лихвата за забава за периода от 11.09.2012г. до 06.03.2015г. е 4.04 лева /при търсени 4.03 лева от ищеца/. Консумативите за септември са 11.40 лева, а лихвата за забава за периода от 11.10.2012г. до 06.03.2015г. е 2.79 лева /при търсени 2.77 лева от ищеца/. Съдът намира търсените вземания за доказани, доколкото ответникът е изпаднал в забава, поради което искът за лихвите трябва да бъде уважен, като се съобразят размерите, посочени в исковата молба, когато те са по-малки от тези на експертизата. Сборът възлиза на 43.18 лева, за колкото следва да се уважи искът, а за разликата от 0.01 лева, т.е. до 43.19 лева следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска за сумата от 695.34 лв. – лихва за забава върху неплатените наемни вноски за наетия имот с Договор за наем № 88/30.12.2011г., дължими за периода от 11.02.2012г. до 06.03.2015г., като наемните вноски са за февруари – част от м.октомври 2012г., съдът намира следното:

Според договора наемните вноски следвало да се заплащат най-късно до 10-то число на текущия календарен месец. Наемът е 260 лева без ДДС или 312 лева с ДДС. Следователно с неплащане на съответния наем наемателят изпада в забава, считано от следващия ден. Както стана ясно, не се дължат наемите за юли и август, тъй като те са били заплатени. Заплащането им обаче не е станало на падежа, а малко по-късно, на 24.09.2012г. Следователно забавата на ответника за наема за юли е за периода от 11.07.2012г. до 24.09.2012г. като лихвата за този период е в размер на 6.69 лева, а забавата за наема за август е за периода от 11.08.2012г. до 24.09.2012г. и възлиза на 3.96 лева. За останалата част, т.е. за горницата над 6.69 лева до претендираните 84.38 лева за юли 2012г., както и за горницата над 3.96 лева до претендираните 81.65 лева за август 2012г. искът е неоснователен.

Наемите за всички останали месеци от процесния период са също в размер на 312 лева и не са платени. Както беше казано по-горе, искът за наема за февруари е за 104 лева, следователно върху тази сума следва да се изчисли лихвата за забава. Изчислена по реда на чл.162 ГПК от съда, тази лихва за периода от 11.02.2012г. до 06.03.2015г. се равнява на 32.56 лева. За останалите лихви следва да се ползва изготвената допълнителна експертиза. Според нея се дължат следните лихви за забава: върху наема за март 2012г. за периода от 11.03.2012г. до 06.03.2015г. в размер на 95.11 лева; върху наема за април 2012г. за периода от 11.04.2012г. до 06.03.2015г. в размер на 92.38 лева; върху наема за май 2012г. за периода от 11.05.2012г. до 06.03.2015г. в размер на 89.74 лева; върху наема за юни 2012г. за периода от 11.06.2012г. до 06.03.2015г. в размер на 87.02 лева, върху наема за септември 2012г. за периода от 11.09.2012г. до 06.03.2015г. в размер на 78.92 лева. Лихвата върху наема за октомври 2012г. е в размер на 53.57 лева, разпределена както следва: 7.22 лева за периода от 11.10.2012г. до 31.12.2012г., 15.73 лева за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2013г., 15.98 лева за периода от 01.07.2013г. до 31.12.2013г. и 14.64 лева частично за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2014г. Общо размерът възлиза на 539.95 лева и именно в този размер искът е основателен и следва да бъде уважен от съда. В останалата част искът трябва да бъде отхвърлен.

По иска за сумата от 215.83 лева – мораторна лихва за забава върху неплатените наемни вноски от по 405.60 лева за м.ноември и декември 2012г. и м.януари 2013 г. по Договор за наем № 84/30.12.2011 г., дължима за периода от 01.01.2014 г. до 06.03.2015 г., съдът намира следното:

Видно от уточненията на исковата молба, този иск е осъдителен. Търсят се лихви върху неплатените вноски за декември и януари за периода от датата на падежа им до 06.03.2015г. За вноската за ноември се търси лихва от общо 35.02 лева, разпределена както следва: 7.33 лева за периода от 01.01.2015г. до 06.03.2015г., 20.79 лева за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2014г. и 6.90 лева частично за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2014г. За месец ноември, декември 2012г. и януари 2013г. се дължат наемни вноски от по 405.60 лева. Сумите не са заплатени на падежа, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение. Мораторната лихва върху наема за декември за периода от 11.12.2012г. до 06.03.2015г. е в размер на 92.18 лева според експертизата /при търсени от ищеца 92.17 лева/. Мораторната лихва върху наема за януари 2013г. за периода от 11.01.2013г. до 06.03.2015г. е в размер на 88.65 лева /при търсени от ищеца 88.64 лева/. Лихвата върху вноската за ноември е 35.02 лева за периода от 01.01.2014г. до 06.03.2015г., колкото се търси и с исковата молба. Следователно съдът намира исковете по тази точка за изцяло доказани, поради което следва да бъдат и уважени.

По иска за сумата от 235.36 лева – мораторна лихва за забава върху неплатените наемни вноски от по 312.00 лв. за м.октомври, ноември и декември 2012 г. и м.януари 2013 г., дължима за периода от 01.01.2014 г. до 06.03.2015 г., съдът намира следното:

И този иск е осъдителен, видно от заявленията на ищеца. Търсят се лихви върху неплатените вноски за ноември и декември 2012г. и януари 2013г. за периода от датата на падежа им до 06.03.2015г. За вноската за октомври се търси лихва от общо 22.71 лева, разпределена както следва: 5.64 лева за периода от 01.01.2015г. до 06.03.2015г., 15.99 лева за периода от 01.07.2014г. до 31.12.2014г. и 1.08 лева частично за периода от 01.01.2014г. до 30.06.2014г. За всички месеци се дължат наемни вноски от по 312 лева. Сумите не са заплатени на падежа, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторно обезщетение. Мораторната лихва върху наема за ноември за периода от 11.11.2012г. до 06.03.2015г. е в размер на 73.55 лева според експертизата, колкото се търсят и от ищеца. Мораторната лихва върху наема за декември 2012г. за периода от 11.12.2012г. до 06.03.2015г. е в размер на 70.91 лева. Мораторната лихва върху наема за януари 2013г. за периода от 11.01.2013г. до 06.03.2015г. е 68.19 лева. Лихвата върху вноската за октомври 2012г. е 22.71 лева за периода от 01.01.2014г. до 06.03.2015г., колкото се търси и с исковата молба. Следователно съдът намира исковете по тази точка за изцяло доказани, поради което следва да бъдат и уважени.

По искането за присъждане на законната лихва върху дължимите мораторни лихви от 215.83 лева и 235.36 лева за периода от 06.03.2015 г. до окончателното плащане, съдът намира следното:

Искането е неоснователно. Олихвяването на вече изтекли лихви се нарича анатоцизъм. Според чл.10, ал.3 ЗЗД олихвяването на вече изтекли лихви става съобразно разпоредбите на БНБ.По съображения, че една такава уговорка крие немалко опасности за длъжника, гражданското право има отрицателно отношение към анатоцизма. Това следва от посочената разпоредба от закона, допускащ анатоцизма само съобразно наредбите на БНБ. Такава наредба досега в областта на гражданското право няма обнародвана. Следователно олихвяването на изтекли лихви е недопустимо от гледна точка на гражданското право. Наистина тук страните са търговци, поради което важи чл.294, ал.2 ТЗ, според който лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена. В конкретния случай обаче няма данни за такава уговорка. С други думи, и при двата правни режима исковете за лихва върху лихва няма как да бъдат уважени. Следва те да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1069.43 лева /включително юрисконсултско възнаграждение по делото и платена такса по в.ч.гр.дело № 832/2016г./, изчислени съразмерно на уважената част от исковете.

По силата на т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г. съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на присъдените със заповедта по чл.410 ГПК разноски. Доколкото искът е частично уважен, ответникът следва да се осъди да заплати разноски в размер на 500.63 лева.

Ответникът не е направил разноски в исковото производство.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд,

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ВИГО РЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” 9, представлявано от Валентин Каменов Найденов, че дължи на ”Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /”ПРО” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Изгрев”, ул.”172-ра” № 11, представлявано от Христо Георгиев Рангелов сумата от общо 2122.40 лева /две хиляди сто двадесет и два лева и четиридесет стотинки/ неплатени наемни вноски за м.май, юни, септември, октомври, ноември, декември 2012г. и м.януари 2013г., дължими по сключен между страните Договор за наем № 84/30.12.2011г., като за м.май се дължат 135.20 лева, за м.юни, септември и октомври 2012г. се дължат по 256.80 лева всеки месец, а за м.ноември, декември 2012г. и януари 2013г. се дължат по 405.60 лева всеки месец, ведно със законната лихва върху общата главница, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 11.03.2015г. до окончателното изплащане, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 781/13.03.2015г. на БРС по ч.гр.дело № 1381/2015г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2122.40 лева до цялата претендирана сума от 3380 лева, която горница представлява целите претендирани наемни вноски за м.юли и август 2012г. от по 405.60 лева всяка от тях и частично претендираните наемни вноски за м..юни, септември и октомври 2012г. за горницата над 256.80 лева до 405.60 лева за всяка от тях.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ВИГО РЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” 9, представлявано от Валентин Каменов Найденов, че дължи на ”Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /”ПРО” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Изгрев”, ул.”172-ра” № 11, представлявано от Христо Георгиев Рангелов сумата от общо 312.69 лева /триста и дванадесет лева и шестдесет и девет стотинки/ обща лихва за забава върху неплатените наемни вноски за наетия имот с Договор за наем № 84/30.12.2011г., сбор от лихви, върху наемите за м.май, юни, юли, август, септември, октомври, и част от ноември 2012г., дължими за периода от 11.05.2012г. до 06.03.2015 г., като за м.май се дължат 38.88 лева за периода от 11.05.2012г. до 06.03.2015г., за м.юни се дължат 71.63 лева за периода от 11.06.2012г. до 06.03.2015г., за м.юли се дължат 8.70 лева за периода от 11.07.2012г. до 24.09.2012г., за м.август се дължат 5.15 лева за периода от 11.08.2012г. до 24.09.2012г., за м.септември се дължат 64.96 лева за периода от 11.09.2012г. до 06.03.2015г., за м.октомври се дължат 62.78 лева за периода от 11.10.2012г. до 06.03.2015г., за м.ноември се дължат 60.59 лева за периода от 11.11.2012г. до 30.06.2014г., които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 781/13.03.2015г. на БРС по ч.гр.дело № 1381/2015г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 312.69 лева до цялата претендирана сума от 630.16 лева, която горницата представлява сбор от следните суми: горницата над 71.63 лева до претендирания размер от 113.11 лева за юни 2012г., горницата над 8.70 лева до претендираните 109.69 лева за юли 2012г., горницата над 5.15 лева до претендираните 106.14 лева за август 2012г., горницата над 64.96 лева до претендирания размер от 102.59 лева за септември 2012г. и горницата над 62.78 лева до претендирания размер от 99.16 лева за октомври 2012г.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ВИГО РЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” 9, представлявано от Валентин Каменов Найденов, че дължи на ”Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /”ПРО” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Изгрев”, ул.”172-ра” № 11, представлявано от Христо Георгиев Рангелов сумата от общо 43.18 лева /четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/ обща лихва за забава върху неплатените консумативи по наетия имот с Договор за наем № 84/30.12.2011 г., сбор от лихви върху консумативите за м.март, април, май, юни, юли, август и септември 2012г., дължими за периода от 11.04.2012г. до 06.03.2015г., като лихвата за забава за периода от 11.04.2012г. до 06.03.2015г. е 9.06 лева, лихвата за забава за периода от 11.05.2012г. до 06.03.2015г. е 7.63 лева, лихвата за забава за периода от 11.06.2012г. до 06.03.2015г. е 9.09 лева, лихвата за забава за периода от 11.07.2012г. до 06.03.2015г. е 8.82 лева, лихвата за забава за периода от 11.08.2012г. до 06.03.2015г. е 1.78 лева, лихвата за забава за периода от 11.09.2012г. до 06.03.2015г. е 4.03 лева, лихвата за забава за периода от 11.10.2012г. до 06.03.2015г. е 2.77 лева, които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 781/13.03.2015г. на БРС по ч.гр.дело № 1381/2015г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 43.18 лева до цялата претендирана сума от 43.19 лева.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ВИГО РЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” 9, представлявано от Валентин Каменов Найденов, че дължи на ”Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /”ПРО” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Изгрев”, ул.”172-ра” № 11, представлявано от Христо Георгиев Рангелов сумата от общо 539.95 лева /петстотин тридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ обща лихва за забава върху неплатените наемни вноски за наетия имот с Договор за наем № 88/30.12.2011г., сбор от лихви, върху наемите за м.февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, и част от октомври 2012г., дължими за периода от 11.02.2012г. до 06.03.2015г., а за лихвата върху наема за октомври и за периода до 30.06.2014г., като за м.февруари се дължат 32.56 лева за периода от 11.02.2012г. до 06.03.2015г., за м.март се дължат 95.11 лева за периода от 11.03.2012г. до 06.03.2015г., за м.април се дължат 92.38 лева за периода от 11.04.2012г. до 06.03.2015г., за м.май се дължат 89.74 лева за периода от 11.05.2012г. до 06.03.2015г., за м.юни се дължат 87.02 лева за периода от 11.06.2012г. до 06.03.2015г., за м.юли се дължат 6.69 лева за периода от 11.07.2012г. до 24.09.2012г., за м.август се дължат 3.96 лева за периода от 11.08.2012г. до 24.09.2012г., за м.септември се дължат 78.92 лева за периода от 11.09.2012г. до 06.03.2015г. и за м.октомври се дължат 53.57 лева за периода от 11.10.2012г. до 30.06.2014г. които вземания са присъдени със заповед за изпълнение № 781/13.03.2015г. на БРС по ч.гр.дело № 1381/2015г. като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 539.95 лева до цялата претендирана сума от 695.34 лева, която горница представлява сбор от следните суми: горницата над 6.69 лева до претендираните 84.38 лева за юли 2012г., горницата над 3.96 лева до претендираните 81.65 лева за август 2012г. и горницата над 89.74 лева до претендирания размер от 89.75 за май 2012г.

ОСЪЖДА ”ВИГО РЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” 9, представлявано от Валентин Каменов Найденов да заплати на ”Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /”ПРО” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Изгрев”, ул.”172-ра” № 11, представлявано от Христо Георгиев Рангелов сумата от общо 215.83 лева /двеста и петнадесет лева и осемдесет и три стотинки/ обща мораторна лихва за забава върху неплатените наемни вноски от по 405.60 лева за м.ноември и декември 2012г. и м.януари 2013 г. по Договор за наем № 84/30.12.2011 г., като общата лихва е сбор от лихви, както следва: лихва върху наема за декември за периода от 11.12.2012г. до 06.03.2015г. от 92.17 лева, лихва върху наема за януари 2013г. за периода от 11.01.2013г. до 06.03.2015г. от 88.64 лева и частична лихва върху наема за ноември за периода от 01.01.2014г. до 06.03.2015г. от 35.02 лева.

ОСЪЖДА ”ВИГО РЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” 9, представлявано от Валентин Каменов Найденов да заплати на ”Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /”ПРО” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Изгрев”, ул.”172-ра” № 11, представлявано от Христо Георгиев Рангелов сумата от общо 235.36 лева /двеста тридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ обща мораторна лихва за забава върху неплатените наемни вноски от по 312 лева за м.октомври, ноември и декември 2012г. и м.януари 2013 г. по Договор за наем № 88/30.12.2011 г., като общата лихва е сбор от лихви, както следва: лихва върху наема за ноември 2012г. за периода от 11.11.2012г. до 06.03.2015г. от 73.55 лева, лихва върху наема за декември 2012г. за периода от 11.12.2012г. до 06.03.2015г. от 70.91 лева, лихва върху наема за януари 2013г. за периода от 11.01.2013г. до 06.03.2015г. от 68.19 лева и частична лихва върху наема за октомври 2012г. за периода от 01.01.2014г. до 06.03.2015г. от 22.71 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска на ”Профилактика, рехабилитация и отдих” ЕАД /”ПРО” ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.”Изгрев”, ул.”172-ра” № 11, представлявано от Христо Георгиев Рангелов за осъждане на ”ВИГО РЕНТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.”Иван Вазов” 9, представлявано от Валентин Каменов Найденов да му заплати законната лихва върху дължимите мораторни лихви от 215.83 лева и 235.36 лева за периода от 06.03.2015 г. до окончателното плащане.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ И.Дечев

Вярно с оригинала:

И.Г.

Номер на акта:	2060
Дата:	19 декември 2016 г. (в сила от 6 юни 2017 г.)
Съдия:	Иван Георгиев Дечев

Дело:	20152120103033
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	15 май 2015 г.

Решение по дело №3033/2015 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта