№ 7915
гр. София, 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110141668 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „АББ“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: *-**, срещу В. С. А., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, ул. „***“ № 22, с която са предявени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД да бъде установено
между страните, че ответникът дължи сумата от 900 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № *-** г., сключен между „К“ ЕАД и
ответника, ведно със законна лихва за период от 20.02.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 231,13 лева (двеста тридесет и един лева и 13 стотинки),
представляваща договорна лихва за период от 10.02.2017 г. до 10.02.2018 г.,
сумата 393,86 лева (триста деветдесет и три лева и 86 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 10.02.2017 г. до 23.02.2021 г.,
648,41лева (шестстотин четиридесет и осем лева и 41 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство за период от 02.01.2017 г. , ведно със законна лихва за период
от 20.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 225,77 лева (двеста
двадесет и пет лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г.,за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 8849/2023 г. по описа на СРС, 126ти състав.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „К” АД бил сключен
Договор за кредит № *-** г., за сумата от 900 лева с краен падеж 20.02.2018 г.
ГПР по договора бил 50 %. Договорът бил сключен по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответника били
предоставена необходимата информация по закон и той се запознал с нея.
Ответникът не заплатил дължимите по договора суми. В раздел X, чл. 2 от ОУ
било предвидено, че кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
1
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. Бил сключен на 02.01.2017 г. договор за предоставяне на
поръчителство между АТ ЕООД и ответника и договор за поръчителство
между АТ ЕООД и „К” АД. С договор за цесия от 02.03.2021 г. АТ ЕООД и „К”
АД като цеденти прехвърлили своите вземания във връзка с процесния
договор на ищеца. Вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 от
23.02.2021 г. към договора за цесия. Моли за уважаване на претенциите.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения от съда
особен представител оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва сключването на договор за кредит, както и договор за поръчителство.
Оспорва получаване на заемната сума, както и валидно прехвърляне на
вземанията на ищеца. Оспорва процесните договори като нищожни. Прави
възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на
исковете.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от
фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 8849/2023 г. по описа на СРС, 126ти
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника на основание
чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Като ищецът е предявил исковете в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Поради което установителните искове са допустими.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посоченото облигационно правоотношение по договор за
кредит, както и сключеният договор за поръчителство от ответника с АТ
ЕООД, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора, предаването на сумата на ответника, уговорката за заплащането на
възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпил падеж и конкретния
размер претенциите, прехвърляне на вземанията в полза на ищеца с Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.; уведомяване на
длъжника за извършената цесия.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по-
горе обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на
вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.
Съдът намира, че ищецът не доказа качеството си на кредитор на
ответника и че е активно легитимиран да предяви исковете в настоящото
производство.
С молба от 22.07.2024г. ищецът е представил по делото Приложение № 1
към Договора за цесия, с което е индивидуализирано процесното вземане.
2
Доколкото представеното копие е нечетливо, съдът не го е приел по делото,
като с протоколно определение от 28.11.2024г. съдът на основание чл. 183
ГПК е задължил ищеца да представи в оригинал Договор за потребителски
кредит и приложенията към него, Договора за цесия и приложенията към
него, включително таблица към Договора. Съдът е предупредил ищеца, че при
неизпълнение на тези указания, съдът ще изключи посочените документи от
доказателствата по делото. Въпреки това до следващото съдебно заседание
ищецът не е представил посочените документи в оригинал, поради което и
съдът на основание чл. 183 ГПК съдът е изключил същите от доказателствата
по делото. Ето защо, следва изводът, че ищецът не е доказал твърдението, че
именно вземането против ответника му е било прехвърлено. Приложение 1
към договора за цесия би следвало да се съдържа списък на прехвърлените на
ищеца вземания, но същото не е представено по делото.
При събраните доказателства в хода на заповедното и исковото
производство, настоящият съдебен състав приема, че не е доказано валидно
прехвърляне на процесното вземане от първоначалния кредитор към ищеца,
поради което и искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Отделно от горното, видно от направените твърдения от ищеца в
исковата молба и уточнителна молба от 22.07.2024г. същият основава
вземанията си на сключен договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, какъвто съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние- едно или
повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР
„средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от
закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за
сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените
обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, той се
подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит, в който се
съдържат разпоредби от императивен порядък, които следва да бъдат
съобразени от съда. Формата за действителност на договора за потребителски
кредит съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител,
3
даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация.
Спазването на горепосочените законови изисквания не се доказа по
делото. По делото не е представено подаденото заявление от
кредитополучателя в електронна форма на хартиен носител, не са представени
и никакви други извлечения от електронни документи във връзка с
кореспонденцията между страните, а представеният договор за кредит е
изключен от доказателствата на основание чл. 183 ГПК. Не са представени
никакви доказателства за спазване на ЗПФУР. Както се посочи по-горе,
договорът за потребителски кредит е формален с изисквания за конкретно
минимално съдържание и форма. Липсата на съгласие в предвидената форма
има за последица липсата на договорна връзка между страните.
Ето защо ищецът не е доказал възникването на правоотношение по
посочения договор за кредит с претендираните от ищеца правни последици.
Също така следва да бъде отбелязано, че по делото не бяха доказани
твърденията на ищеца, че поръчителят „АТ“ ЕООД е изпълнил задълженията
на ответника, произтекли от договора за кредит, поради което се е суброгирал
в правата на кредитора срещу длъжника.
Поради гореизложеното предявените установителни искове подлежат на
отвхърляне.
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, но
предвид това, че същият е представляван от особен представител на разноски
на ищеца, такива не са извършени и не му се следват.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК исковете от
„АББ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Б“ № 81, бл. 3, вх. В срещу В. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ул. „***“ № 22, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде установено между
страните, че ответникът дължи следните суми: сумата от 900 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № *-** г., сключен между „К“
ЕАД и ответника, ведно със законна лихва за период от 20.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 231,13 лева (двеста тридесет и един лева и
13 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 10.02.2017 г. до
10.02.2018 г., сумата 393,86 лева (триста деветдесет и три лева и 86 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 10.02.2017 г. до 23.02.2021 г.,
сумата 648,41лева (шестстотин четиридесет и осем лева и 41 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство за период от 02.01.2017 г., ведно със законна лихва за период от
4
20.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 225,77 лева (двеста двадесет
и пет лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
23.02.2021 г. до 02.03.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 8849/2023 г. по описа на СРС, 126ти състав.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5