РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Велико Търново, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110101956 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 вр. чл.415
от ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че през месец ***** ищцовото дружество в
качеството изпълнител е извършило услуга в полза на възложителя-ответното дружество,
изразяваща се в изработване на бетонова настилка на паркинг места, като услугата
включвала полагане на мрежа, на бетон, изтегляне на бетон, финална обработка. Сочи се, че
площта, предмет на изработката е 80 кв.м, като обектът е в гр***** Сочи се, че настилката
била изработена с материали на ответното дружество, като работата била приета без
възражения от страна на възложителя. Излагат се твърдения, че за извършената услуга е
издадена фактура **** на стойност 1152лв. с ДДС, с падеж 17.12.2021г. Сочи се, че на
15.12.2021г. е направено частично плащане в размер на 500лв., като остатъка не бил
заплатен, въпреки отправените покани. Ищецът заявява, че ответникът дължи и лихва за
забава в размер на 31,34лв. върху неплатената част от главницата, за периода 18.12.2021г.-
08.06.2022г. Ищецът заявява, че се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
срещу която длъжникът депозирал възражение. Ищецът отправя искане съдът да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата сумата 652лв., представляваща остатък от
главница по фактура сумата 31,34лв., представляваща лихва за забава върху главницата от
652лв., за периода 18.12.2021г.-08.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който
1
ответникът заявява, че с ищцовото дружество са имали търговски отношения, изразяващи се
в извършване от тяхна страна на подови замазки. Сочи, че се договорили за полагане на
бетонова настилка за паркинг места, като материалите и доставката им да бъде извършена от
ответното дружество, а труда от работници на ищеца. Ответникът твърди, че при
изработката на настилката не е присъствал управителя на ищцовото дружество, като след
приключване на работата го очаквали за изготвяне на протокол обр.19. Сочи се, че вместо
това управителя на ответното дружество получил по ел.поща ел.фактура, без подпис и
печат, като му направило впечатление, че единичната цена е 12.00 лв., каквато уговорка
нямали, а при предходна работа имали уговорка за единична цена от 8.00 лв. Управителят на
ответното дружество заявява, че поискал среща с управителя на ищцовото дружество, за да
уточнят плащанията и да подпишат Протокол обр.19, като по искане на управителя на
ищцовото дружество, ответникът заплатил сумата 500лв., частично плащане по фактура, за
да плати ищеца на работниците си. На следващо място ответникът заявява, че във връзка с
друга изработка, при съставения протокол обр.19 през октомври /15.10.2021г./ се начислило
ДДС в размер 238,35лв. и сумата за плащане била 1 430,09лв. с ДДС, а при изготвяне на
фактурата по невнимание се фактурирало СМР по Протокол от 15.10.2021г. за сумата 1
430,09лв. и отново се начислило ДДС в размер на 20%, като сумата за плащане станала 1
716,11лв. Ответникът твърди, че заплатил сумата по тази фактура, като се уговорил с
управителя на ищцовото дружество същата да бъде възстановена или прихваната от
следващи фактури. Отправя искане за извършване на прихващане между дължимото от него
и сумата 286,02лв., представляващо неправилно заплатено повторно ДДС по фактура ***
Моли съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца извършените СМР-
изработка на бетонова настилка на паркинг парична сума за вложения труд съобразно
уговорките между страните и действащите норми и намален с неправилно повторно
заплатено ДДС в размер на 286,02лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 17.11.2021г. ищцовото дружество издава фактура *** на стойност 1 152 лв.,
относно „изработване на бетонова настилка за паркинг места“, в която е посочено
количество 80 км.м при единична цена 12 лв. или общо 960лв. без ДДС. Сумата за плащане
по фактурата е 1 152лв. с ДДС. Получател на фактурата е ответното дружество „С***”
ЕООД.
Видно от представеното по делото платежно нареждане по процесната фактура е
направено на 15.12.2021г. частично плащане от страна на ответното дружество в размер на
500лв.
Представен е и препис от фактура ***, по която получател е ******“ ЕООД относно
извършени СМР по протокол от 19.10.2021г., на стойност 1 716,11лв. с ДДС.
По делото е представено кредитно известие от 23.11.2022г за сумата 283,02лв., с
основание „грешно начислено ДДС във фактура №30/19.10.2021г.“, по която получател е
ответното дружество и платежно нареждане за извършено плащане на посочената сума на
2
23.11.2022г.
На 08.06.2022г. ищецът подал до Великотърновски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против "С***“ЕООД. Въз основа на
заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
09.06.2022г. по ч.гр.д.№*** на Великотърновски районен съд против "С****“ЕООД гр.***
за заплащане на сумата от 652 лв., представляваща неплатена част от цената за извършена
услуга (изработване на бетонова настилка за паркинг места), ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на постъпване на настоящото заявление в съда - 08.06.2022
год. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 31.34 лева - лихва за периода от
18.12.2021 год. до 08.06.2022 год., както и сумата от 25.00 лева (двадесет и пет лева) -
разноски по делото за внесена държавна такса.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът подал
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването
заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 вр.чл.415
ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен
интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването на вземането си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледан по същество същият е основателен и доказан и като такъв ще бъде уважен.
Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
По делото не се спори, че между страните – търговци по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ е
сключен договор за изработка на бетонова настилка за паркинг места. Възникването на
договорното правоотношение, по което ответникът е възложител, а ищецът- изпълнител не
се оспорва от страните, макар и да не е сключен писмен договор. Договорът за изработка е
консенсуален, двустранен, възмезден и неформален договор. Той се счита за сключен с
постигането на съгласие между страните по него и създава задължения за двете страни – за
изпълнителя да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а за възложителя да
приеме изработеното и да го заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не е
предвидена форма за неговата действителност. В конкретния случай договорът за изработка
е сключен между търговци по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ във връзка с упражняваната
3
от тях дейност, поради което сделката е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ и
съгласно чл. 288 от ТЗ спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно
търговските сделки и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните
разпоредби на ЗЗД, уреждащи договора за изработка. По силата на договора ищецът е поел
задължение да положи бетонова настилка за паркинг места, а ответникът да заплати
изработеното. Не е спорно и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е
положил бетонова настилка върху 80 кв.м. След изработката ищцовото дружество е издало
фактура от 17.11.2021г., в която е посочен предмет на изработката, количеството и цената.
Общата стойност на изработеното възлиза на 1 152лв. с ДДС, видно от представената по
делото фактура №34/17.11.2021г. Падежът на фактурата е 17.12.2021г. Видно от писмените
доказателства, по фактурата е направено на 15.12.2021г частично плащане в размер на
500лв., като неплатения остатък е 652лв.
Спорният момент е цената на изработеното от ищцовото дружество. Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника относно цената на положената бетонова
настилка. Законният представител на ответното дружество в проведеното открито съдебно
заседание изрично заяви, че процесната фактура е намерила отражение в счетоводството му,
като по нея е направено частично плащане. Принципен отговор на въпроса за значението на
фактурата като доказателство за сключения между страните договор, неговото изпълнение и
наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество
решения на ВКС / решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК;
решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., ТК; решение № 71 от
8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; решение № 46 от 6.04.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о., ГК и др./ В цитираната трайна практика на ВКС еднозначно
е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между страните
облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за покупко -
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Последното е
включително и когато същата не съдържа всички изискуеми по ЗСч реквизити.
В случая съдът следва да съобрази направеното от законния представител на
ответника в открито съдебно заседание признание на факт, което признание има
доказателствена сила, предвид на това, че се явява признание на неизгоден за страната факт.
Представените впоследствие от ответната страна, с писмените бележки, писмени документи
съдът не следва да обсъжда, тъй като не са представени своевременно и приети като
доказателства по делото.
Във връзка с възражението на ответната страна, че страните не са подписали
протокол обр.19 за извършената работа, съдът намира ,че по принцип акт обр. 19 може да се
определи като частен документ, който се изготвя съгласно волята на страните, и доказва
единствено обстоятелствата, които са включени в него. Но той не е предвиден с това съдържание в
действащата уредба, и съставянето му не е задължително, нито може да бъде условие за заплащане
на работата от възложителя на изпълнителя.
4
След като изпълнителят е извършил работата, предмет на договора за изработка, той
има право да получи от възложителя заплащане на уговореното възнаграждение.
Възложителят има право да откаже да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката му.
При приемането на работата той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не
могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива
недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след открИ.ето им. Това
не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците – арг. от чл. 264, ал. 2 от ЗЗД.
В настоящия случай ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от които да се
установи наличието на несъответствие между възложеното и изработеното и неговото
несъгласие с престираното от изпълнителя. Бездействието на възложителя и пропускът му
да прегледа работата и да направи възраженията си в срок води до предвидените в чл. 264,
ал. 3 от ЗЗД неблагоприятни последици за него – при липса на възражения за неточно
изпълнение работата се счита за приета от възложителя. В този случай се преклудира
правото на последния да прави последващи възражения срещу предявен от изпълнителя иск
за заплащане или установяване на уговореното възнаграждение, а едновременно с това
безусловно задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора възнаграждение за
приетата работа.
Размерът на исковата претенция се установява от представената по делото фактура,
неоспорена от ответната страна и осчетоводена, по която е направено частично плащане.
Ответникът не ангажира доказателства относно твърденията му, че е възразил по цената на
изработката преди завеждане на делото. Напротив, с действията си по приемане на извършената
работа, осчетоводяване на фактурата и частично плащане, съдът приема, че уговореното между
страните е отразеното в счетоводния документ и ответникът дължи заплащане на стойността на
изработката. След като се приспадне частичното плащане от 500лв., неплатената част от
стойността на изработката възлиза на 652лв. в какъвто размер е исковата претенция. Искът за
главница е основателен и доказан в претендирания размер.
С отговора на исковата молба ответникът е навел възражение за прихващане със сумата
286,02лв., което представлява неправилно заплатено от него повторно ДДС по друга фактура
№34/19.10.2021г., която се отнася до друго правоотношение между страните. В хода на
производството ищецът представи доказателства за заплащане в полза на ответника на сумата
286,02лв. ,което плащане следва да бъдат съобразено от съда по реда на чл.235 ал.3 от ГПК. С
оглед изложеното възражението за прихващане с посочената сума е неоснователно, предвид на
това, че ищецът е заплатил сумата на ответника.
По иска за мораторна лихва.
Ищецът претендира дължимост и на лихва за забава в размер на 31,34лв., за периода
18.12.2021г.-до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Видно от посоченото във
фактурата падежът й е 17.12.2021г. След настъпване на падежа на задължението по
фактурата, ответникът, който не е заплатил стойността на фактурата изпада в забава и
дължи обезщетение за забава, в размер на законната лихва за забава, което определено по
реда на чл.162 от ГПК възлиза на 31,34лв., за периода 18.12.2021г. до подаване на
5
заявлението по чл.410 от ГПК/08.06.2022г./.
Върху главницата от 652 лв., следва да се признае за дължима законната лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.06.2022г. до окончателно изплащане, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и
чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и
за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение са 25 лв. за държавна такса. В исковото
производство направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса и 390лв. за
адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на ищеца за
заповедното и исково производство възлиза на 490 лв., които на основание чл.78 ал.1 от
ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „С****” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище ****, представляван от управителя И. Ж. Д. ДЪЛЖИ на "С****"
ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *****, представляван от управителя
Д К Г, сумата от 652 лв. (шестстотин петдесет и два лева), представляваща неплатена част
от цената за извършена услуга (изработване на бетонова настилка за паркинг места) по
фактура *****, сумата от 31.34 лв. (тридесет и един лева и тридесет и четири стотинки) -
лихва за периода от 18.12.2021 год. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
/08.06.2022г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 09.06.2022г. по ч.гр.д.№****. на ВТРС.
ОСЪЖДА „С***” ЕООД, ЕИК *****, със седалище гр. ***** представляван от
управителя И. Ж. Д. ДА ЗАПЛАТИ на "С****" ЕООД с ЕИК: ****със седалище и адрес на
управление гр. ***** представляван от управителя Д К Г сумата от 490 лв./четиристотин и
деветдесет лева/ за разноски в заповедното производство по частно гр.дело №1489/2022г. по
описа на ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Препис от решението да се връчи на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№****по
описа на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7