Определение по дело №32/2025 на Административен съд - Перник

 

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. Т. Р., [населено място] срещу Заповед № **** на директора на СДВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. Жалбоподателят оспорва връчването на заповедта, счита действията по връчването, съответно влизането в сила на заповедта за незаконосъобразни. Иска възстановяване на срока за обжалване. Едновременно с това излага доводи, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, административно-производствените правила и моли същата да бъде отменена.

Първоначално делото е образувано пред АССГ, като с Определение № 1152/12.01.2025г. по адм.д. № 125/2025г. производството по делото е прекратено на основание чл. 135, ал. 2 от АПК и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Перник.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доказателствата по делото, намира, че жалбата е недопустима като просрочена, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Видно от представената административна преписка оспорената заповед е била връчена на жалбоподателя при условията на чл. 210, ал. 4 от ЗМВР. Същата не е могла да бъде връчена лично на служителя тъй като, видно от представените болнични листове, същият е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 13.05.2024г. до 13.07.2024г. с режим на лечение „домашно-амбулаторен“. /л. 8-10 от адм.д. № 125/2025г. на АССГ/. Поради което е изготвено съобщение за връчване, съгласно чл. 210, ал.4 от ЗМВР /л. 26 от адм.д. № 125/2025г. на АССГ/, което е изпратено на адреса за кореспонденция на държавния служител /който съвпада с постоянния – [населено място], [улица]/ чрез служител на МВР. Адресът е посетен на 03.07.2024г. от двама служители на МВР, видно от Протокол рег. № **** Видно от протокола служителите не са намерили лицето на адреса, говорили са с лице от женски пол, което се е представило за дъщеря му. Съгласно изречение 2 на ал. 4 от чл. 210 ако държавният служител не бъде открит на посочения адрес за кореспонденция, съобщението се поставя на определеното за целта място в съответната структура. За поставянето на съобщението е съставен протокол, подписан от двама служители на МВР - Протокол рег. № **** /л. 27 от адм.д. № 125/2025г. на АССГ/. Съгласно чл. 210, ал. 5 от ЗМВР от деня, следващ поставянето на съобщението, започва да тече 14-дневен срок, в който държавният служител трябва да се яви за връчване на заповедта. При неявяване в определения срок заповедта за дисциплинарното наказание се смята за редовно връчена и влиза в сила от датата на връчване. В случая заповедта се счита за връчена на 19.07.2024г., като обстоятелството, че служителят не се е явил в законоустановения срок е обективирано в Протокол № **** за сваляне на съобщението, подписан от двама служители на МВР /л. 29 от адм.д. № 125/2025г. на АССГ/.

Жалбата е подадена на 11.12.2024г. до АССГ, което е извън преклузивния срок за обжалване. Подаването на жалбата извън установения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок прави същата недопустима, което обстоятелство налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното производство на основание чл. 159, т. 5 от АПК.

Относно искането за възстановяване на срока за обжалване на заповедта, което е направено с жалбата, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК регламентира при какви предпоставки е допустимо възстановяването на срока. За да е налице основание за възстановяване на срока за обжалване е необходимо за жалбоподателя да са били налице особени непредвидени обстоятелства или поведение на админситрацията, довело жалбоподателя до заблуждение. Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието "особени непредвидени обстоятелства" като е оставил на практиката, с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, да ги определи въз основа на конкретните относими доказателства. Настоящият състав намира за неоснователни доводите в жалбата, че е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК, изразяващо се в отпуск за временна неработоспособност по време на връчването, което да е основание за възстановяване на срока.

Ползването на отпуск за временна нетрудоспособност не е пречка за служителя да участва в дисциплинарното производство и да му бъде връчена заповедта за уволнение. Разпоредбата на чл. 229 от ЗМВР предвижда изчерпателно посочени изключения от забраната за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР през време на отпуск и хипотезата на налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", какъвто е настоящият случай, е сред тях. Дисциплинарно наказващият орган е провел без нарушения процедурата по връчване на заповедта вкл. лично посещение в дома на жалбоподателя. От обясненията на същия, дадени в досъдебното производство /л.178/ става ясно, че той живее на този адрес, заедно с жена си и дъщеря си. Видно от представените болнични листове същият в този период е бил в режим на лечение домашно-амбулаторен, а не в болнично заведение. Включително са положени допълнителни усилия от страна на администрацията, като съобщението за връчване му е изпратено и на електронен адрес, за което са приложени разпечатки от електронната поща на СДВР /л. 42-49/. Служителят е бил запознат с образуваното дисциплинарно производство /заповед № **** – л. 77-78/, участвал е в него, депозирал е писмени обяснения /л. 93/, поканен е да се запознае с резултатите от обобщената справка /Покана № **** – л. 75/. Издаденият административен акт е съобщен и надлежно връчен именно по предвидения от законодателя ред и в този смисъл липсват действия от страна на администрацията, въз основа на които да се приеме, че жалбоподателят може да бъде заблуден относно връчване на заповедта и срокът за оспорване, както и липсват особени непредвидени обстоятелства, тъй като отпускът поради временна неработоспособност е от 13.05.2024г., а заповедта е връчена през м.07.2024г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, чл. 161, ал. 3 от АПК, Административен съд – Перник, III състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Т. Р., [населено място] за възстановяване на срока за обжалване на Заповед № **** на директора на СДВР.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И. Т. Р., [населено място] срещу Заповед № 513з-6687/25.06.2024г. на директора на СДВР като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 32/2025 г. по описа на Административен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщението.