Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260100
гр.
Кюстендил, 07.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на шести април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря Вергиния Бараклийска след като разгледа докладваното от съдия
Костадинова гр.д.№24/2021 г. по описа на КнОС и
за да се произнесе взе предвид:
Община Б., с адрес: гр. Б., *** чрез
пълномощника си адв. Г.С.М. от АК- гр. К. обжалва Решение № 260085/03.11.2020
г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 1258 по описа за 2020 г. на
същия съд, с което общината е осъдена да заплати на ЗАД ***** АД, ЕИК **** сумата от 288.86
лв., представляваща изплатено обезщетение по Застрахователна полица „*** № ***.,
за претърпени щети по товарен автомобил (влекач) марка „***, с peг. № ****, причинени от
попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на 30.08.2019 г. в с. Г., общ.
Б., на излизане от ТЕЦ „Б.“, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
27.02.2020 г. до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се твърди се, че
решението на районен съд е неправилно поради противоречието му с процесуални и
материалноправни разпоредби на закона и е необосновано. Основното твърдение е,
че първоинстанционният съд необосновано е уважил регресната претенция на ищеца,
като е приел за установени част от предпоставките за уважаване на иска без
изводите му да съответстват на доказателствата по делото. По същество се иска
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира
разноските пред две инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от насрещната страна ЗАД ****, с който се оспорват
твърденията във въззивна жалба и се иска отхвърлянето й, а първоинстанционното
решение като правилно и обосновано да бъде потвърдено. Претендират се
направените разноските, сторени в първоинстанционното и въззивното
производство.
Жалбата като подадена в
законноустановения срок срещу подлежащ
на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от
обжалване и отговаряща на изискванията
на закона, се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
КнОС след като прецени становищата на
страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема решението на ДнРС за законосъобразно, поради което следва
да се потвърди. Съображенията за това са следните:
Районният съд е бил
сезиран е регресен иск на застраховател, платил застрахователно обезщетение по
застраховка "Каско" срещу причинителя на вредата, настъпила в
резултат на виновно бездействие на служители на ответната община с правно
основание чл.410, ал.1, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД. Предпоставки за
уважаването на иска са: съществуващо валидно застрахователно правоотношение
между застрахователя и увреденото лице и заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на
увреденото лице.
В настоящия казус от събраните по делото
доказателства се установява, че тези
предпоставки са налице. Между увреденото лице и застрахователя е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт” към
датата на настъпване на застрахователното събитие- 30.08.2019 г. От
представеното преводно нареждане се установява, че е заплатена стойността на
извършения ремонт на увредения автомобил. Следователно застрахователят, който е
платил обезщетението встъпва в правата, които застрахованият има срещу
възложителя за възложената от него
работа, при и по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл. 410,
ал.1, т.2 КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже и
противоправното поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение на причинителя и претърпените вреди. В случая се твърди за наличие на
гаранционно - обезпечителна отговорност на Община Б. по чл.49 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен
характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази
на нейния изпълнител. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД
е необходимо наличието на следните предпоставки: осъществен фактически състав
по чл.45 от ЗЗД от физическо лице- пряк изпълнител на работата с необходимите
елементи: деяние, вреда- имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина, като не е необходимо да се
установяват конкретните лица, осъществили, а само качеството им на изпълнители
на възложена работа; вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му
работа- чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия да се изпълнят
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). В настоящия
случай безспорно се установява, че пътят на който е възникнало ПТП- то,
вследствие на което са нанесени повреди на предната дясната гума на автомобил
марка „Скания“, е общински по смисъла на
чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което задължение на въззивната
община е да осъществява дейностите по поддържането му, в т.ч. да означи
неравностите по него с необходимите пътни знаци. Тази дейност общината
осъществява чрез служителите си и доколкото не е изпълнено посоченото
задължение, то тя носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди на автомобила. Налице е причинна връзка
между деянието и вредата. Това се установява от съдебно- автотехническата
експертиза изпълнена от вещото лице инж. Никола Велков. В същата е описан
механизма на ПТП- при излизане по вътрешния път на ТЕЦ „Б.“, а именно при
включване по републикански път № 673, предната дясната гума на теглещия
натоварен полуприцеп влекач марка „Скания“, модел „Г 410“ с рег. № СВ 8828 НР е
проподнала в залята с вода дупка, в резултат на което най-ниските детайли в
предната дясна част на влекача контактували с пътната настилка и са се получили
следните повреди: обелване на десния ъгъл на предната броня, счупване на
лайсната на дясната степенка и деформиране на същата в лека степен. Вещото
лице е посочило, че вредите на автомобила са в пряка и непосредствена последица
от произшествието.
Неоснователен е доводът във въззивната
жалба, че първоинстанционният съд необосновано е уважил регресната претенция на
ищеца, като е приел за установени част от предпоставките за уважаване на иска
без изводите му да съответстват на доказателствата по делото. Настоящият
съдебен състав на окръжен съд счита, че при постановяване на решението, районен
съд аргументирано, въз основа на пълен анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства е достигнал до
правилния извод за наличие на всички предпоставки за реализиране на регресната
отговорност по чл. чл. 410, ал.1, т.2 КЗ.
Направени по изложените
съображения, крайни изводи на въззивния съд
съвпадат с тези на първоинстанционния, поради което решението следва да
бъде потвърдено.
С оглед на
неоснователността на въззивната жалба, на въззиваемото дружество се дължат
сторените пред окръжен съд разноски, като съдът ги определя на 360 лв.-
адвокатско възнаграждение. Не следва да се присъжда като разноска сумата от 50
лв.- пътни разходи, тъй като по делото не са представени доказателства за нея.
Мотивиран от горното, Кюстендилски
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260085/03.11.2020
г. на Дупнишкия районен съд, постановено по гр.д. №1258/2020 г. по описа на
същия съд.
ОСЪЖДА ОБЩИНА
Б., с адрес: гр. Б., ул. *** да заплати на ЗАД ***, със седалище и адрес на
управление: град *** сумата от **** лева деловодни разноски
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.