Р Е Ш Е Н И Е
№261248
гр.Варна,16.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2205 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Ищецът "С.С." ЕООД, ЕИК * претендира от съда да постанови
решение срещу С.С.В., ЕГН **********, с което ДА БЪДЕ
ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ИЩЦОВОТО ДРУЖЕСТВО Е
СОБСТВЕНИК НА РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 80,4 (осемдесет цяло и четири десети) кв.м.
от имот с идентификатор № * по КК на гр.Варна, при граници: север- масивна
сграда; запад- навес; изток и юг - останалата част от ПИ *;целият с площ от
21,704 декара (двадесет и един декара, седемстотин и четири квадратни метра),
номер по предходен план *, ЕКАТТЕ *, находящ се в *,
така както е описана на геодезическата скица,
приложена към исковата молба - повдигната в син щрих, с който е посочена
реалната част от имота, обозначена върху скицата с номера 36, 36.1 и 37, въз основа на релевираното
придобивно основание от ищцовата
страна- правна сделка - покупко-продажба, обективирана
в НА № *, том *, дело № 2*29/2009 г. на нотариус П. М., № * на НК, вписан с вх.
per. № */05.08.2009 г. на СП-Варна, както и да бъде
ОСЪДЕН ответникът ДА ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху процесната
РЕАЛНА ЧАСТ от 80,4 кв.метра от ПИ с идентификатор № * по КК на гр.Варна на ищцовото дружество, на
основание чл. 108 от ЗС, както и да бъде ОСЪДЕН ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за ползването на имота за
периода от 14.02.2013 г. до датата на подаване на исковата молба,на основание чл.59 от ЗЗД. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право: „С.С."
ЕООД е собственик на поземлен имот с идентификатор * по КК на гр.Варна, целият
с площ от 21,704 декара (двадесет и един декара, седемстотин и четири квадратни
метра), стар идентификатор № *, номер по предходен план *, ЕКАТТЕ *, находящ се в *, при граници и съседи на имота съгласно
скица № *г., издадена от СГКК-Варна: имот с идентификатор *, имот с
идентификатор *, имот с идентификатор *, имот с идентификатор *, имот с
идентификатор *, имот с идентификатор *, имот с идентификатор *, имот с
идентификатор * и имот с идентификатор *.
Ищцовото дружество е придобило собствеността върху имота на
05.08.2009 г. чрез правна сделка покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт № *, том *, дело № */2009 г. на нотариус П. М., № 478 на НК,
вписан с вх. per. № */05.08.2009 г. на СП-Варна.
Реална част от този имот с площ от 80,4 (осемдесет
цяло и четири десети) кв.м. с обозначени граници на представената към исковата
молба геодезическа скица (реалната част от 80,4 кв.м.
е посочена в син щрих и обозначена с номера 36, 36.1
и 37 на скицата) се владее от ответника С.С.В. без
основание.
Владението върху посочената реална част е установено
от ответника преди повече от пет години и продължава и понастоящем въпреки
противопоставянето от страна на ищцовото дружество.
Върху процесната част от
имота е изградена без съответните строителни книжа незаконна постройка-тип
дървено бунгало, което е ползвано от ответника през последните пет години и
продължава да се ползва от него и понастоящем, с което последният пречи на ищцовата страна да упражнява спокойно и в пълен обем
правото на собственост върху посочената част от имота.
През последните месеци ищцовото
дружество като собственик на целия имот неколкократно
е правило опити да се споразумее доброволно с ответника, като е предлагало да
сключат договор за наем за ползваната от него реална част срещу символичен
годишен наем, но в крайна сметка ответникът не е подписал такъв и отказва да
предаде посочената реална част от имота на ищеца.
Предвид поддържаните фактически твърдения в горната
насока за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С оглед уважаването на предявения ревандикционен
иск, ищецът предявява и искова претенция по чл. 59 ЗЗД, като претендира от
ответника сумата от 3000 лева за периода от 14.02.2013 г. до датата на
завеждане на настоящата искова молба, с която за посочения исков период
ответникът се е обогатил, ползвайки процесната реална
част от имота без основание. Така претендираната
сума е определена като обезщетение за
едноличното ползване на процесната реална част от
недвижимия имот от ответника, еквивалентна на наемната цена за период от 5
години (14.02.2013 г. - 14.02.2018 г.), с продължителност 60 месеца, като претендираното месечно обезщетение за посочения период е в
размер на 50 лева месечно.
В срока за
отговор по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът депозира отговор на исковата молба.
Признава, че
съществува нот. акт № *, том *, per.
№ * от 05.08.2009 г. на нотариус per. № *, с който ищцовото дружество твърди, че се легитимира като собственик
на поземлен имот с идентификатор *.
Не оспорва, че
владее реална част от поземлен имот с идентификатор *, както и разположените
върху него бунгало /рибарска хижа/ и лодкостоянка.
Не може да определи дали измерването, представено от ищцовата страна е точно, т.е. не може да потвърди, че
владее точно тази част от поземления имот, посочена в исковата молба и
онагледена графично от ищцовата страна и че точно
върху тази част от поземления имот са разположени рибарската му хижа и лодкостоянка, поради което и не може да се ангажира със
становище, че владее точно 80,4 кв.м. и те са с такава площ и конфигурация, както твърди ищцовата
страна.
Излага, че
владението му е установено преди повече от 5 години.
Основанието за установяване на владението му е, че е
приет за член на К. "Т. Р. К.", ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *** *.
Има данни, че
още от 1945 г., същият терен - южната част от имот с идентификатор * - е била
предоставена на рибарско сдружение, което положение продължава и понастоящем.
Ето защо и рибарите - членове на посочената рибарска кооперация - използват
бунгала и лодкостоянки в южната част на имот с
идентификатор *.
Сочи, че исковете са неоснователни, тъй като ищцовото дружество не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *.
С.С. ЕООД, в лицето на
своите представители, си въобразява, че притежава право на собственост върху
споменатия поземлен имот, въз основа на покупко-продажба, обективирана
в посочения по-горе нот. акт, с който имотът му е
продаден от съпрузите Явор и Валентина Хайтови. Те
обаче не са били собственици, тъй като тяхното придобивно
основание е опорочено до степен на недействителност /нищожност/ и следователно
никакви вещни права не са придобили, съответно продали на ищцовото
дружество.
Съпрузите Хайтови, видно от нот. акт № *, том *, peг. № * от
05.08.2009 г. на нотариус peг. № *, по-конкретно от
неговия последен раздел - за представените по сделката документи - са се
„легитимирали" като собственици на поземлен имот с идентификатор * с
„Договор за замяна, вписан в АП-гр. Варна в том *, акт № *, peг.
№ *, дело № * от 29.01.2009 г." Въпросният договор за замяна обаче не ги е
направил собственици на този имот, тъй като при сключването и при вписването му
са допуснати множество нарушения, по няколко от хипотезите на чл. 26 ал. 1 ЗЗД,
следователно, той се явява нищожен.
Производството по замяна започва по инициатива на
съпрузите Х., като по онова време този тип „заменки"
се регламентират от предходния Закон за горите /отменен на 09.04.2011 г. с
новия Закон за горите/ в редакцията му от Д.в. бр. 91 от 21.10.2008 г.
В договора за замяна от 26.01.2009 г. е посочено /моля
виж преамбюла/, че се сключва въз основа на Заповед 72/19.01.2009 г., издадена
на основание чл. 156 ал. 7 от ЗГ, който член урежда правилата на процедурата по
замяна.
Чл. 156 ал.3
ЗГ /отм./ предвижда,
след подаване на необходимите документи от кандидат-заменител, да се
постигнат предварителни договорености за условията на замяната, въз основа на
които договорености, се издава заповед за замяна от председателя на Държавна
агенция за горите /ДАГ/, съдържаща условията по замяната.
Съгласно чл. 156 ал. 5 ЗГ /отм./ въпросната заповед,
съдържаща условията по замяната, се връчва на лицето по ал. 4, т.е. на
лицето-заменител.
Чл. 156 ал. 6 /отм./ предвижда, в едномесечен срок от
връчването на заповедта, лицето-заменител да заплати дължимите данъци, такси,
разноски, както и разликата в стойността на имотите, ако държавният имот е по-скъп.
Съгласно чл. 156 ал. 7 ЗГ /отм./, въз основа на
влязлата в сила заповед и извършените плащания, се сключва договор за замяна
между председателя на ДАГ и другия заменител.
Коментираната Заповед за замяна, представлява
индивидуален административен акт, поради което се подчинява на пра¬вилата на
АПК.
Чл. 156 ал. 8 от ЗГ /отм./ предвижда, след сключване
на договор за замяна, последният да се впише от заявителя в службите по
вписване по местонахождението на имотите.
Всичко това означава, че производството по замяна се
осъществява като сложен фактически състав, който започва с подаване на писмено
заявление от заинтересувания заменител, съгласно чл. 156 ал. 2 ЗГ /отм./ и
приключва с вписването на договора за замяна.
Нарушаването /опорочаването/ на който и да е от еле¬ментите на сложния фактически
състав на така описаната процедура по замяна, уредена с императивни правни
норми, представлява нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД и
обуславя нищожност на договора за замяна.
Ответникът твърди, че конкретната процедура по замяна
е опорочена изцяло, чрез заобикаляне на закона, нарушаване на множество
императивни правила, и действия, накърняващи добрите нрави, поради което
договорът за замяна е нищожен на основание няколко от хипотезите на чл. 26 ал. 1 ЗЗД:
Заявлението на заинтересувания заменител /сем. Х./ НЕ
отговаря точно на изискванията на чл.156 ал.2 ЗГ /отм./, вкл. и досежно документите, които следва да го придружават, а
освен това, някои от предложените от тях за замяна имоти, са новопридобити, което означава заобикаляне на закона с цел
неправомерно придобиване право на собственост върху държавни имоти.
Между страните не са постигнати предварителни писмени
договорености, съгласно чл.156 ал.3 ЗГ
/отм./.
Издадената заповед № 72/19.01.2009 г. не съдържа
всички реквизити по чл.156 ал.3 ЗГ /отм./ и изглежда не е подписана от оправомощеното от закона лице - председателя на ДАГ.
Не е изпълнено точно условието за писмено деклариране
от заменителите Х. на съгласие с условията по чл. 156 ал. 3 ЗГ /отм./.
Заповедта по чл. 156 по ал.3 във вр.
с ал. 7, издадена на 19.01.2009 г., не е връчена на заменителите Х.
При подписване на договора и при вписването му, не са
представени задължителни скици-извадки от КККР, каквито са били изискуеми от закона
при сделки с имоти, намиращи се в райони с одобрени кадастрални карти.
Договорът за замяна е сключен на 26.01.2009 г., т.е. преди
заповедта да влезе в сила.
Междувременно, на 27.01.2009 г. влиза в сила изменение
и допълнение на ЗГ /отм./, съгласно което всички висящи производства по замяна,
вкл. и това на Х., се прекратяват .
Договорът за замяна противоречи на добрите нрави,
сключен е в противоречие със закона и при процедура по замяна, която е била
прекратена.
Договорът за замяна е нищожен, не е довел до
придобиване на право на собственост върху процесния
имот от сем. Х., респективно те не са продали на ищцовото
дружество валидно право на собственост. Никой не може да прехвърли повече
права, отколкото сам притежава. А щом ищцовото
дружество не е собственик, то предявените по делото претенции към ответника са
неоснователни.
В съдебно заседание ищецът ,
чрез процесуален представител адв. Кръстева, поддържа
исковете, като претендира за тяхното уважаване и присъждане и сторените по делото разноски . Проц.представител на ищеца депозира писмени бележки.
В съдебно заседание
ответникът, чрез адв. Ш., поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на сторените по делото разноски. Процесуалния представител на
ответника представя писмени бележки.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
С нот.акт
№*,том II,рег.№*,дело №* от 2009год., съставен от нотариус П.
М. с район на действие ВРС, ищецът придобива от Я. И. Х. и В. А. Х. недвижими имоти сред които и имот с
площ от 21.704дка,представляващ поземлен
имот, нанесен в Кадастралната карта на града, одобрена със Заповед №РД-18-92/14.10.2008год.
на Изп.директор на АГКК и извършено частично
изменение на Кадастралната карта и кадастралните регистри , засягащо поземления
имот, със Заповед №КД-14-03-24 от 27.02.2009год. на Началника на СГКК-град
Варна,представляващ имот с идентификатор *, стар идентификатор * в землището на
град Варна, ЕКАТТЕ *, община Варна, местност Траката,
при граници и съседи на имота, съгласно Скица №3760/27.02.2009год., издадена от
АГКК град Варна.
Към доказателствата по делото е
прието геодезическо заснемане на съществуващи сгради
попадащи в ПИ * по действащата кадастрална карта на град Варна и скица
,издадена въз основа на геодезическото заснемане , в
която в повдигнат син цвят е отразена процесната
реална част.
Към доказателствата по делото е
приет договор за замяна на недвижим имот , сключен на 26.01.2009год. на
основание Заповед №72/19.01.2009год., на основание чл.156,ал.7 от Закона за
горите, извършени плащания и искане с вх.№04ЯЯ-17/21.01.2009год.
По силата на договора за замяна
страните си прехвърлят собствеността върху имоти – гори и земи от държавния
горски фонд, като сред имотите, които Х. придобиват фигурира и имот №* в
землището на град Варна, ЕКАТТЕ *, община Варна,в отдел 155, подотдели „20“, „л1“ и „м1“ с площ от 21.704дка в местността
„Т.“, при граници и съседи, съгласно скица-проект
№Ф00859/26.11.2008год.,издадена от Общинска служба по земеделие град Варна,в
териториалния обхват на дейност на Държавно горско стопанство
„Варна“,собственост на държавата, видно от акт №* за частна държавна
собственост от 09.12.2008год.,регистър *,досие *,издаден от областния управител
на област с административен център град Варна, надлежно вписа в СВ-Варна.
Към доказателствата по делото е
прието удостоверение /л.88/, съгласно което С.С.В. е
член на „Т.“ Р. к. от 20.04.2013год.
Приобщена към доказателствата по
делото е заповед №72/19.01.2009год.,подписана от председателя на Държавна
агенция по горите към МС,видно от която на основание чл.15б от Закона за горите и заявление на Я. И. Х.,
постъпило в Държавна агенция по горите с рег.индекс 94-ЯЯ-17/16.12.2008год.,
решение по Протокол 1/08.01.2009год. на комисия назначена със заповед
№149/22.11.2007год., изменена със заповед №1754/09.10.2008год. на председателя
на Държавна агенция по горите/ДАГ/, с която е наредено да се извърши замяна на
369.324дка гори и земи от горския фонд, собственост на Я. И. Х. и съпругата му
В. А. Х. срещу 66.603дка гори и земи от държавния горски фонд, сред които фигурира и имот №* в
землището на град Варна с ЕКАТТЕ *,община Варна, в отдел 155, подотдели „20“,
„л1“ и „м1“ с площ на имота 21.704дка, в местността „Т.“.
Приобщен към доказателствата по
делото е Акт №7267 за частна държавна собственост. Същият е съставен на
09.12.2008год. , на основание чл.68,ал.1 от ЗДС, вр.
чл.7,ал.1 и ал.4 от ЗГ, относно имот: терен- подотдел 155 „20“-държавен горски
фонд с площ от 38 000кв.м. с местонахождение: * ДГФ подотдел 155 „20“.
Прието към делото е удостоверение изх.№2257/28.11.2008год.
/л.268/, съгласно което ОСЗ-Варна издава удостоверението в уверение на това, че
за поземлен имот №026013 представляващ държавен горски фонд с площ от
21.704дка, част от отдел 155, поотдели „л1“, „м“, „20“ по КВС землище град
Варна до настоящият момент няма постъпили реституционни претенции със скица и
удостоверение от бивши собственици по ЗСПЗЗ.
Удостоверение с идентично съдържание
, като горепосоченото е прието и относно имот №*, представляващ държавен горски
фонд с площ от 27.190дка част от отдел 155, подотдели „01“, „n1“, „20“ по КВС землище град Варна/л.269/.
По делото е приет Акт №7260 за
частна държавна собственост , съставен на 09.12.2008год. на основание
чл.68,ал.1 от ЗДС, вр. чл.7,ал.1 и ал.4 от ЗГ,
относно имот: терен- подотдел 155 „м“-държавен горски фонд с площ от
14 000кв.м. , местонахождение: *, ДГФ подотдел 155 „м 1“.
Приобщен по делото е и Акт №7259 за
частна държавна собственост, съставен на 09.10.2008год.на основание чл.68,ал.1
от ЗДС,вр.чл.7,ал.1 и ал.4 от ЗГ,относно имот:
терен-подотдел 155 „л1“-държавен горски фонд с площ от 1000кв.м. с
местонахождение: *.
Приобщени към доказателствата по
делото са Заповед №
РД-07-7706-225/24.08.2007 г. на Обл. уп¬равител П. К.,Заповед
№РД-09-7706-67/19.03.2009год. на Обл.управител Х. К.,
Заповед №КВ-263 от 12.08.2009год. на Министър-председателя и решение №282 от
08.05.2008год. на Министър-председателя.
По
делото е допусната и приета СТОЕ. От заключението на ВЛ, което съдът цени като
обективно и компетентно дадено се установява следното: Съгласно НА № *, том *,
дело № */2009 г, „С.С." ЕООД са собственици на
поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта на гр. Варна, местността
Драката" с площ от 21 704 дка., при граници' *, *,
*, *, *, *, *,*,*.
От проведения оглед на място,
експертизата констатира, че процесиите
бунгала №№* с площадка №36.1 и 37, с обща застроена площ от 80,31 кв. м попадат
изцяло в имот *.
Към
изготвената в експертизата комбинирана
скица, в черни сини линии е изчертан имот № * от КК
на гр Варна, описан в НА № *, том *, дело № */2009 г,
а със зелен фон е означена процесната площ на
бунгалата в размер на 80,31 кв м.Видно от същата
скица, спорната реална част, защрихована в син цвят върху представената към
исковата молба геодезическа скица на имота и
обозначена на същата с номера 36, 36.1 и 37, попада в
собствения на ищеца имот с идентификатор * по КК на гр.Варна, придобит по НА № *,
том *, дело № */2009 г на нотариус П. М., №* на НК, вписан с вх per № */05 08 2009г на
СП-Варна. Площта на бунгала №№ * с площадка * и * е 80,31 кв. м Границите на
бунгалата са от четири страни имот №*.Поради това, че офертни
цени за отдаване под наем на подобен вид имоти липсват, то наема се изчислява
по приходния метод.За основа е ползван сравнителния метод за определяне на
пазарната стойност на процесния имот е изготвена таблица приложение № 1.Пазарна стойност на
наема на обекта за периода от 14 02 2013 г до 14.02 2018г. е 11979лв.
От
заключение на ВЛ-Р.П. по
допълнителната СТЕ се установява, че съгласно действащата кадастрална карта на
град Варна, одобрена със заповед за одобрение на КККР №РД-18-92/114.10.2008год.
на Изп.директор на АГКК и заповед за изменение на
КККР №КД-14-03-24/27.02.2009год. на Началника на СГКК-Варна, процесният имот е със следните характеристики:поземлен имот
10135.2566.159, област Варна, община Варна, град Варна, район Приморски, м.Т,
вид собственост Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Друг вид горски имот с
площ от 21 702кв.м., стар номер *. С оглед
площта на процесния имот-21.702дка, същият не
е маломерен. Спорната реална част
от имот №* защрихована в син цвят
върху представената към исковата молба геодезическа
скица на имота и обозначена на същата с номера *,* и * с обща площ от
80.31кв.м. е маломерна.
От заключението на ВЛ –Ж.Б. по
допълнителната СОЕ се установява, че средната пазарна наемна цена за ползване
на процесната реална част с площ от 80.31кв.м. за
периода от 14.02.2013год. до 14.02.2018год. е в размер от 3060лв. Съгласно
заключението така определената наемна цена е съобразена със статута на имота с
формалното неговото отразяване като такъв с трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на трайно ползване:друг вид горски имот, както и
обстоятелството, че с оглед формалния статут, който носи имотът,
предназначението на същия не може да
бъде сменен.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Основателното провеждане на ревандикационния иск е обусловено от установяване по пътя
на пълното и главно доказване на елементите от фактическия състав на
приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищцовата страна, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответната страна върху имота и липса на правно основание за това.Невладеещият
собственик винаги има правен интерес от предявяването на този иск. Правният му
интерес се изразява в това, че чрез този иск той ще възстанови отнетото му
правомощие да владее собствения си имот.
За да легитимира правото си
на собственост върху процесния имот, ищецът се
позовава на нот.акт №*,том *,рег.№* от 2009год.,
съставен от нотариус П. М. с район на действие ВРС. По силата на този нот.акт ищецът придобива от Я. И. Х. и В. А. Х. недвижими
имоти срещу които и имот с площ от 21.704дка,представляващ поземлен имот,
нанесен в кадастралната карта на града , одобрена със Заповед
№РД-18-92/14.10.2008год. на изп.директор на АГКК и
извършено частично изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот със Заповед №РД-14-03-24 от 27.02.2009год. на
Началника на СГКК град Варна,представляващ
имот с идентификатор * стар идентификатор * в землището на град *,
ЕКАТТЕ *, община *,местност *,при граници и съседи на имота,съгласно скица №3760/27.02.2009год.,издадена от АГКК
град Варна.От така придобития имот,процесният се
явява реална част с площ от 80.40кв. ,според заключението на ВЛ по СТЕ с площ
от 80.31кв.м.
Съгласно трайно установената
съдебна практика е допустим иск по чл.108 от ЗС за собственост и предаване на
владение на реална част от недвижим имот и когато ответникът ползва
неоснователно само тази реална част от него. Видно от становището на ответника
и събраните по делото доказателства, ответникът владее процесния
имот,който се явява реална част от горепосочения имот, придобит от ищеца по
силата на нот.акт
№*, том *,рег.№ *,дело №* от 2009год., съставен от нотариус Полина
Миткова с район на действие ВРС.
Ответникът основава
владението си с обстоятелството , че е приет за член на К. „Т. Р. к.“ с оглед
на което е установил владение върху имота преди повече от 5 години.Сочи, че има
данни от 1945год., същият терен-южната част
от имот с идентификатор 10135.2566.159 да е бил предоставен на рибарско
сдружение , което положение продължава и понастоящем.
Навежда възражения ,че
ищецът не е собственик на поземлен имот с
идентификатор *, тъй като праводателите му не
са били собственици на продадения му
имот. Излага, че не са били собственици, тъй като тяхното придобивно
основание е опорочено до степен на недействителност/нищожност/ и следователно
никакви вещни права върху имота не са продали на ищцовото
дружество. Договорът за замяна, вписан в АП-Варна, том *,акт №*,рег.№*,дело №*
от 29.01.2009год. на които праводателите на ищеца се
позовават и въз основа на който прехвърлят права не ги е направил собственици
на този имот , тъй като при сключването и при вписването му са допуснати
множество нарушения по няколко от хипотезите на чл.26,ал.1 от ЗЗД, следователно
се явява нищожен.
Договорът за замяна е
сключен при опорочена изцяло процедура, при заобикаляне на закона,нарушаване на
множество императивни правила и действия, противоречи на добрите нрави и закона
и е сключен при процедура на замяна, която е била прекратена.Т.е. ответникът
като трето лице, което не притежава
самостоятелни вещни права върху имота прави възражения срещу активната
легитимация на ищеца по чл.108 от ЗС с
твърдението , че ищецът не е придобил проц.имот по
договора за продажба, тъй като праводателите му не
могат да му прехвърлят права по нищожен договор.
С оглед така наведените
възражения,настоящият съдебен състав следва да установи наведените от страна на
ответника възражения какъв вид недействителност обуславят и с оглед вида на
недействителност,доколко ответникът може да се позове на същата.
Съгласно ТР №4/2019год. на
ВКС-ГК предмет на доказване по ревандикацията е
правото на собственост на ищеца. Ответникът може да противопостави свои вещни
права , както и твърдение ,че се намира в имота на правно основание , но може
да се защитава само като отрича собствеността на ищеца. Той може да се позове
на нищожност на договора , с който се легитимира ищеца дори и когато е само
държател на имота, защото нищожността се урежда от императивни правни норми от
публичен интерес , има действие по отношение на всички и съдът следи служебно
за нея.В този случай ответникът не е длъжен да установява по-силни права върху
този имот,като право на собственост или друго вещно право , а е достатъчно само
да обори презумтивната доказателствена
сила на придобивния акт легитимиращ ищеца, който по
тази причини не може да докаже един от кумулативно необходимите елементи,
необходими за уважаване на иска. Т.е. съдът следва да изследва, дали сочените от ответника
възражения,представляват основания за нищожност на договора за замяна , с оглед
на която нищожност и ищецът като купувач по покупко-продажбата
не е придобил права.
Сочените от страна на ищеца
възражения са в насока за опороченост на адм.процедура, преди и при подписване на договора за замяна с оглед
неизпълнение на императивно предвидените разпоредби в действащия към момента на сключване на
договора за замяна ЗГ, относно правилата по процедурата за извършване на замяна
с държавата, подписване на договора за замяна на 26.01.2009год.,преди влизане в
сила на Заповед №72/19.01.2009год., един ден преди изменение и допълнение на ЗГ
в насока за прекратяване на процедурите
за замяна по чл.15 от ЗГ. Излага, че Заповед
№ 72/19.01.2009 г., и Договор за замяна от 26.01.2009 г., съдържат
доказателства за грубо и многократно нарушаване на императивни правни норми,
правещи замяната недействителна /нищожна/, поради което и негодна да прехвърли
вещно право на собственост върху процесния имот от патримониума на държавата в патримониума
на съпрузите Х., дори и в случай, че държавата наистина е притежавала този
имот. Счита, че пороците в самата процедура по замяна, водят до нищожност на
договора за замяна. Видно от преамбюла на Заповед № 72, производството по
замяна започва по инициатива на Я. Х., отразена в заявление с per. индекс 94-ЯЯ-17/16.12.2008 г. Към него момент е
действал предходния Закон за горите /ЗГ/, обн. в ДВ,
бр. 125 от 29.12.1997 г., многократно променян и отменен чрез приемане на новия
/сега действащия/ ЗГ - обн. в ДВ бр. 19 от 08.03.2011
г., в сила от 9.04.2011 г. Към момента на подаване на заявленията за замяна -
16.12. 2008 г. - предходният ЗГ е действал в редакцията си от Д.в. бр. 91 от
21.10.2008 г. Т.е. тази редакция на ЗГ /отм./ е регламентирала процедурата по
замяна.
Съгласно чл. 156 ал. 3 ЗГ /отм./, след
подаване на необходимите документи от кандидат-заменител, следвало да се
постигнат предварителни договорености за условията на замяната, въз основа на
които договорености, следвало да се подготви проект на заповед за замяна, с
която да се определят цената на всеки от имотите - предмет на замяната, да се
опишат имотите и документите, удостоверяващи правото на собственост, да се
посочи разликата в стойността на имотите и начинът на нейното плащане, размерът
на режийни¬те разноски, държавната такса и дължимият данък, които следвало да
се запла¬тят от лицето, с
което се извършва замяната.Лицето - страна по замяната, следвало да декларира
писмено съгласие по условията, отразени в проекта на заповедта.
След изразяване на това
писмено съгласие, заповедта следвало да се връчи на лицето - заменител.
В
едномесечен срок от връчването на заповедта, лицето-заменител следвало да
заплати дължимите данъци, такси, разноски, както и разликата в стойността на
имотите, ако държавният имот бил по-скъп.
След извършване на
посочените плащания и ако заповедта не била обжалвана, в определения от закона
срок, тя влизала в сила.
Въз основа на влязлата в
сила заповед и извършените плащания, председателят на Държавната агенция по
горите следвало да сключи договор за замяна, който влизал в сила от деня на сключването
му и подлежал на вписване.
Т.е. излага, че производството
по замяна се е осъществявало като сложен фактически състав, който започвал с
подаване на писмено заявление от заинтересувания кандидат-заменител, съгласно
чл. 156 ал. 2 ЗГ /отм./ и приключвал с вписването на договора за замяна. Този
фактически състав не бил изпълнен с оглед на което и договора за замяна се
явява нищожен като сключен в противоречие със закона и добрите нрави, както и
при заобикаляне на закона.
Така наведените от ответника
доводи за опороченост на процедурата по замяна не се
установиха в хода на производството по делото. От самото формално тълкуване на
Заповед № №72/19.01.2009год.,подписана от председателя на Държавна агенция по
горите към МС и договора за замяна не
може да се изведе извод за опороченост на процедурата
по замяна в сочения от страна на ответника смисъл. Договорът за замяна е сключен
преди изменението на ЗГ, с което са прекратени процедурите по замени, а
подписването му преди влизане в сила на заповедта не опорочава
материално-правната законосъобразност на заповедта, която като правопораждащ договора акт е съществуваща в правния мир. Неспазването
на процесуалните правила е релевантно като порок в административното право само
когато е съществено, т.е. когато е от естество да повлияе на крайния фактически
или правен извод. Предвид на това и наведените от страна на ответника възражения
за процедурна незаконосъобразност нямат пряко отражение върху материално
правната законосъобразност на породените от замяната права. В тази насока е и
съдебната практика за недопустимост на косвен съдебен контрол за процедурна
законосъобразност на адм.акт/Решение № 4965 от 07.07.2017
г. по в. гр. д. № 14033/2015 г., СГС, II-В с-в/.
По отношение възраженията на
ответника ,че праводателите на ищеца не са станали
собственици на имота, поради това, че държавата не е била собственик на
имота, съдът намира следното:Това,че държавата не е била собственик на имота не
влече нищожност на договора за замяна , защото при замяната важат правилата на
продажбата, а договорът за продажба на чужда вещ за разлика от нищожния договор
поражда правни последици и е непротивопоставим само на действителния
собственик, какъвто ответникът не твърди да е. Предвид на това и възраженията
на ответника по оспорената материално –правно законосъобразност на актовете за
държавна собственост са недопустими. Независимо от това за пълното на
изложението същите се явяват и неоснователни.
Ответникът твърди, че съгласно действащия към момента на съставянето им ЗДС, редак¬ция към ДВ бр. 54 от
13.06.2008 г, , чл. 70, актовете за публична и частна държавна собственост се
подписват от съставителя и се утвърждават от областния управител. Видно е в процесния случай ,че АДС не са утвърдени от действащия обл.
управител към момента на съставянето им – Х. К., а от зам. обл.
управител Б.Д. Право да утвърди тези заповеди зам.обл.управител
Б.Д. има делегирано, видно от т. 2 от Заповед № РД-07-7706-225/24.08.2007 г. на
Обл. управител П. К. Съгласно тази заповед зам. обл. управител
А. Ф. е бил натоварен от Обл. управител П. К. да
утвърждава АДС, а при неговото отсъствие, това правомощие е било предоставено
на зам. обл. управител Б. Д. Действително обл. управител П. К.
е бил освободен от поста на 08.05.2008 г. и лишаването му от правомощия на тази
дата не води, както счита защита на ответника до автоматично лишаване от правомощия и на зам. областните
управители, тъй като техните правомощия за определени действия произтичат от правомощия,дадени
със заповед, която до отмяната й от следващия управител е валидна . Следователно към момента на утвърждаване на коментираните
АДС - на 09.10.2008 г. и на 09.12.2008 г. - зам. обл.
управител Б. Д., е бил надлежно оправомощен за подписване на АДС с оглед на което е
завършен фактическият състав по съставянето му.Предвид на това възраженията на
ответника за недействителност на АДС, като утвърдени от неоторизирано лице се
явяват неоснователни .
По отношение на наведените доводи за пороци в съдържанието на
актовете за държавна собственост, които пороци оборват удостовереното право на
собственост на Държавата, настоящият съдебен състав намира следното.
Действително според съдебната практика АДС нямат правопораждащо
действие, а само констатират придобитото на някой от предвидените в ЗС способи
за придобиване на собственост. В този смисъл съдът изцяло споделя цитираната от
проц.представител на ответника съдебна практика, която
практика е установена и с ТР
№11/2012год. по ТД №11/2012год. на ОСГК на ВКС. Съгласно тази практика АДС имат
качеството на официален св.документ, който само констатира собствеността без да
я поражда. Т.е. ответникът оспорва удостоверените в акта за държавна
собственост права да са породени в полза на Държавата. Съдът намира това
възражение за недопустимо в настоящото производство, поради което не дължи разглеждането
му по същество./В тази насока е ТР №9/2012год. по ТД 9/2012год. на ОСГК на
ВКС/.
Съгласно чл.17,ал.2 ,изр.2
от ГПК гражданския съд е длъжен да разгледа и възражение за материална
незаконосъобразност на адм.акт по реда на косвения
съдебен контрол, когато актът се противопоставя на страна по гр.спор, явяваща
се трето лице на адм.производство в което е издаден
актът. В случая ответникът не е бил страна в адм.производство
по съставяне на АДС,но възможността му да атакува матер.правната
законосъобразност на тези актове не е абсолютна. Тази възможност е следствие от
правния му интерес, защитаван по делото. Т.е. ответникът като 3-то лице има
интерес да оспори АДС в настоящият гр.процес, когато те дерогират
неговото право на собственост, като оспорваща страна. Това е така, защото трето
лице може да възразява срещу матер.законосъобразност
на адм.акт само в рамките на своето противопоставимо право. В случая ответникът се позовава на
предоставено му права да ползва имота от Рибарската кооперация на която е член.Т.е.
същият се явява обикновен държател на съвсем незначителна част от имота,
предмет на договора за замяна и АДС, с които Държавата е легитимирала
собствеността си за осъществяването й, т.е. той не противопоставя
собственически права , които да са противопоставими
на удостоверените в АДС.Предвид на това и възражението му се явява недопустимо
и не следва да се разглежда по същество.
Вземайки предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че ответникът който упражнява
фактическа власт върху реална част от 80.40кв.м. според СТЕ от 80.31кв.м.
от имот с площ от 21.704дка, не установи
в хода на производството по делото ,че Договора за замяна от който праводателите на ищеца черпят права е нищожен, която
нищожност опорочава и договора за покупко-продажба, осъществена с нот.акт №*,том *,рег.№* от
2009год., съставен от нотариус П. М. с район на действие ВРС,до степен
изключваща придобиването на собствеността от ищеца.
Не е спорно между страните ,
че ответникът владее процесния имот. Ответникът сочи,
че ползва имота от 2013год. , тъй като е член на Р. к., която му го е
предоставила. Т.е. същият не твърди, да владее имота на някакво правно
основание, което е годно да го направи собственик. Осъществяваната фактическа власт въз основа на
държането на имота не представлява годно правно основание, което да изключи
правото на ищеца да осъществява фактическа власт върху собствения си имот.
Тъй като ищеца установи фактическия
състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, съдът постановява решение, с
което уважа иска.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Налице е имуществено разместване, причинило обедняване
на ищеца и обогатяване на ответника и липса на основание за това имуществено
разместване. В настоящото производство се доказа, че правото на собственост
върху недвижимия имот принадлежи на ищеца, както и че имотът се владее от
ответника без основание. Поради това, съдът намира за доказано, че ищците са
понесли имуществени вреди, в резултат на създадена от ответника невъзможност да упражнява правомощието си
ползване, изключено от ползването от последния на имота, без да е носител на
вещно или облигационно право по отношение на същия имот. Поради това, за
времето през което ответникът е препятствал ищеца да упражнява правата си, им дължи обезщетение
в размер на пазарната наемна цена за този вид имоти.
При определяне цената на наема съдът съобрази
заключението на ВЛ Баева, съгласно което средната пазарна наемна цена за
ползване на процесната реална част в периода от 14.02.2013год.
до 14.02.2018год. е в размер на 3060лв. Съдът цени тази експертиза, тъй като
същата е съобразена със статута на имота и неговото формално отразяване като
такъв с трайно предназначение на територията :урбанизирана и начин на трайно
ползване:друг вид горски имот.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът се
явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като ответникът бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата 3000 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на собствения му недвижим имот за времето
от 14.02.2013год. до 14.02.2018год.
С оглед изхода от делото пред настоящата инстанция на
ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът не представя списък на разноските
, нито доказателства за сторени разноски за платено адв.възнаграждение.
С исковата молба е направено искане за присъждане на разноски, предвид на
което, съобразно доказателства за сторени разноски в настоящото производство
съдът присъжда такива. Същите се изразяват в следното: 170лв. за внесена
държавна такса за двата иска, 490лв.
депозит за ВЛ по СТОЕ и допълнителна СТЕ или възлизат в размер от 660лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между "С.С." ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***
*, представлява от управителя П. П. К.
със съдебен адрес:*** *, чрез адв. И.К. от една страна и С.С.В., ЕГН **********
***, чрез адв. Р.Ш. от
друга страна, че ищецът "С.С." ЕООД,
ЕИК * е
собственик на следния недвижим имот, РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 80,31
(осемдесет цяло и тридесет и една десети) кв.м. от имот с идентификатор № * по
КК на гр.Варна, при граници: север- масивна сграда; запад- навес; изток и юг -
останалата част от ПИ *;целият с площ от 21,704 декара (двадесет и един декара,
седемстотин и четири квадратни метра), номер по предходен план 26013, ЕКАТТЕ
10135, находящ се в гр.Варна, местност Траката, така както е описана на геодезическата
скица, приложена към исковата молба - повдигната в син щрих, с който е посочена
реалната част от имота, обозначена върху скицата с номера *, * и *, въз основа
на релевираното придобивно
основание от ищцовата страна- правна сделка -
покупко-продажба, обективирана в НА № *, том *, дело
№ */2009 г. на нотариус П. М., № * на НК, вписан с вх. per.
№ */05.08.2009 г. на СП-Варна,като за
разликата над 00.31 до 00.40 десети отхвърля иска и ОСЪЖДА ответникът С.С.В.,
ЕГН ********** да предаде на ищеца владението
на горепосочения имот, на основание
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН ********** ***, чрез адв.
Р.Ш.
ДА ЗАПЛАТИ на „С.С." ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***,
представлява от управителя П. П. К. със
съдебен адрес:*** *, чрез адв. И.К., сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на собствения им недвижим имот за времето от 14.02.2013год.
до 14.02.2018год., на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.С.В., ЕГН **********
***, чрез адв. Р.Ш.
ДА ЗАПЛАТИ на „С.С." ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление:***, представлява от управителя П. П. К. със съдебен адрес:***,
чрез адв. И.К., сумата от 660лв. за направени по
делото разноски, на основание чл.78,ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението на
страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: