РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Девин, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20235410100461 по описа за 2023 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.26,
ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, във връзка чл.19, ал.4 от ЗПК, във
връзка с чл.22 ЗПК и чл.24 ЗПК, във връзка с чл.143 – 148 ЗЗП от С. М. К., с
ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв. Е. И., със
съдебен адрес гр. П., ул. Б. № * против „К.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Г. Д. № ***, представлявано от Р.
Н. Т., с искане съдът да прогласи нищожността на клаузата на договора,
предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер 110.00
лева по договора за кредит от 26.09.2022г., сключен с „К.“ ЕООД, като
противоречащи на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на
ЗЗП, заобикалящи материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК.
Претендира за присъждане на направените разноски.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 26.09.2022г. е
сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й
предоставени в собственост заемни средства в размер на 500.00 лева.
Съгласно договора заемателят дължи такса за експресно разглеждане на
документите за отпускане на паричен заем в размер на 110.00 лева, която
следва да престира, заедно с месечната погасителна вноска.
Твърди, че уговорката в договора за заплащане на такса за
експресно разглеждане е нищожна и неравноправна, предвидена от
заемодателят при сключване на договора с приоритетно разглеждане в срок от
15 минути до 2 часа, а при обикновена заявка в срок от 7 дни. Заемателят е
бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане, без да е бил
предварително информиран за размера на таксата от 110.00 лева. Този размера
на отговора на изискванията за еквивалентност на таксата и извършената
1
услуга, поради което тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9
ЗЗП, тъй като с нея се цели неоснователно обогатяване на Кредитора за сметка
на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, т.е таксата,
представлява скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен
като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Таксата противоречи на
принципа на добросъвестността, тъй като се начислява към погасителните
вноски и по този начин води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя
е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемател и го обогатява
неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалба на
заемодателя. Договорена при тези условия тя представлява допълнителна
облага – печалба към възнаградителната лихва.
Поради това моли съдът да прогласи нищожността на клаузата на
договора, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане в размер
110.00 лева по договора за кредит от 26.09.2022г., сключен с „К.“ ЕООД, като
противоречащи на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на
ЗЗП, заобикалящи материално – правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен писмен отговор,
с който не оспорва сключения с ищцата ИДПК от 26.09.2022г., но ищцата не е
посочила регистрационния индекс на договора, а след извършена справка в
търговските книги на дружество „К.“ са установени два съществуващи
договора с К.получател - ищцата. Предвид размера на сумата по
предоставения заем и датата на сключване, спора е за ИДПК
№ОL00067*/26.09.2022 г., по който на ищцата е предоставен потребителски
кредит в размер на 500.00 лева, който е усвоила. Договорената от страните
лихва за ползване на кредита, отпуснат за срок от 30 дни при лихвен процент
по кредита: 0,00%, годишен процент по разходите: 0,00 % и такса експресно
разглеждане 110.00 лева. Не спори, че К. е погасила задължението си към „К.“
ЕООД по всички суми по договора преди крайната дата на падежа, плащането
е извършено чрез платежна система „E.P.“ на 18.10.2022г. След справка в
търговските книги на „К.“ ЕООД е било установено наличието на надплатена
сума по процесния договор в размер на 110.00 лева, доколкото услугата, за
който е била предвидена тази такса, не е използвана, дружеството е преценило
да възстанови тази сума в цялост на ищцата, видно от приложена към
отговора разписка № 2000000396627249/22.02.2024г., 16:21ч. за извършено
плащане на паричен превод към E.P., с основание: връщане на надвнесена
сума от 110.00 лева по ИДПК № OL00067* и такса от 1.25 лева.
Оспорва иска като недопустим, тъй като уважаването му няма за
последица размяна на блага. Сумата по този иск е върната изцяло на ищцата и
същата е уведомена за това, поради което интересът й от поддържане на
установителния иск за нищожност към момента е отпаднал. Обусловеният от
установителния иск - осъдителен за връщане на сумите по нищожна клауза,
чието прогласяване се търси от съда, се явява основателен към датата на
образуване на делото, но към момента следва да се отхвърли като погасен с
плащане на сумата от 110.00 лева, както и 1.25 лева такса за превода с
основание: такса експресно разглеждане в полза на К., за което същата е бил
уведомена и сумата е изтеглена от нея. Плащането е сторено преди на
2
ответника да е била връчена исковата молба (06.03.2024г.), т.е. преди да е
разбрал за образуваното срещу него производство. Счита, че с описаните
действия, „К.“ предвид, че дружеството „признава“ иска и не е дало повод за
завеждането му, поради което не следва да носи отговорност за разноски.
Прави възражение относно искането за присъждане на разноски по
чл.38 ЗАдв., тъй като ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право да
ползват безплатна правна помощ и за прекомерност, в случай че съдът
присъди разноски за адв. възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Е. И. в писмено становище,
поддържа иска.
Ответникът „К.“ ООД, чрез адв. Т. К. в писмено становище
оспорва иска.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представен индивидуален Договор №
ОL00067*/26.09.2022г. за потребителски кредит се установи, че е сключен
между „К.“ ООД - наричан в договора Кредитор и ответника - К.получател,
при следните параметри:
1. Общ размер на кредита 500.00 лева; 2. Лихвен процент по кредита 0,00%
; 3. Годишен процент на разходите 0.00%; 4. Такса експресно разглеждане
110.00 лева; 5. Брой погасителни вноски 1; 6. Дата на падеж 26.10.2022г.;
7. Обща стойност на плащанията 610.00 лева; 8. Срок на кредита 30 дни.
Съгласно клаузите на договора е предвидена такса за експресно
разглеждане, индивидуално договорена за предоставяне на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на
кредит, която да гарантира на Кредитополучателя експресна обработка в срок
от 20 минути от постъпване на искането.
Съгласно чл.12 Кредитополучателят има право до поиска
допълнителна услуга от Кредитора, изразяваща се в експресно разглеждане на
искането за кредит до 20 минути от изпращане на коректно попълнена форма.
Ал.2 За закупуване на допълнителна услуга се събира такса, посочена в т.4 от
условията и параметрите на договора.
Съгласно Приложение №1 Погасителен план е предвидена дата на
една вноска на 26.10.2022г. в размер 610.00 лева, от които главница 500.00
лева и такса 110.00 лева.
Съгласно приложен стандартен европейски формуляр Приложение
№2 към чл.5, ал.2 ЗПК част 2 общ размер на кредита е 500.00 лева, със срок на
договора т.4 тридесет дни, т.5 плащане на 610 лева на 26.10.2022г., т.6 при
плащане на услуга за експресно разглеждане 110.00 лева. Общият размер на
кредита, който Кредитополучателят трябва да погаси на падежната дата е
610.00 лева.
Редът и условията, по които на Кредитополучателя е отпуснат
кредита, се уреждат в Договор за кредит № ОL00067*/26.09.2022г. и Общите
условия към него.
На 22.02.2024г. с разписка за извършено плащане
3
№2000000396627249 ответникът е върнал на ищцата сумата 110.00 лева
надвнесена сума по Договор за кредит ОL00067*/26.09.2022г.
От заключението на вещото лице Кр. Г. се установява, че съгласно
Договор за кредит № OL0007296/ 26.09.2022г. ГПР 0,00% е нула, упоменат в
договора за кредит.
Кредитът с уговорената в процесния договор такса „експресно
разглеждане“, в размер на 110.00 лева се оскъпява с 22,00 %.
Не се спори между страните, че Кредиторът е предоставил на
Кредитополучателя сумата 500.00 лева, което създава задължението на
последния да я върне с настъпване на падежната дата – 26.10.2022 г.
Спорен въпрос по делото е: Дали клаузата, предвиждаща такса за
допълнителна незадължителна услуга за „Бързо разглеждане“ на искането за
отпускане на кредит - 110.00 лева е нищожна, на основание чл.26, ал.1, предл.
1, 2, 3, поради неспазване на чл.10а, чл.19, ал.4, във връзка с чл.22 ЗПК,
чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП.
От приетите по делето писмени доказателства се установи, че при
сключване на процесния договор за кредит ответника като Кредитор е
начислил такса за експресно разглеждане в размер 110.00 лева.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно § 2 ЗПК Този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г.
относно договорите за потребителски кредити.
Съгласно параграф 18 от Директива 2008/48/ЕО Потребителите
следва да бъдат защитени от нелоялни или подвеждащи практики, по-
специално по отношение на разкриването на информация от Кредитора, в
съответствие с Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар („Директива за нелоялни търговски
практики"). Стандартната информация, която следва да бъде предоставяна на
потребителите, следва да се предоставя по ясен, кратък и забележим начин
чрез представителен пример. За да се даде възможност на потребителите да
взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те
могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно
най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на
договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент
на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в
Общността. Тъй като на този етап годишният процент на разходите може да
4
бъде илюстриран само чрез пример, този пример следва да бъде
представителен. По отношение на лихвения процент, периодичността на
вноските и капитализирането на лихви Кредиторите следва да използват
обичайния си метод на изчисление за съответния потребителски кредит.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е
действителността на клаузата предвиждаща, заплащане на такса "за експресно
разглеждане" в чл.12 от договора, като допълнителна и незадължителна
услуга, при която на Кредитополучателят се гарантира обработка на искането
и отговор в срок от 20 минути от изпращането му. Посочено е, че таксата се
изчислява спрямо условията и параметрите на договора и е включена в
погасителния план.
Сключеният между страните договор за кредит попада в обхвата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
Кредитополучателят е „потребител“ по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т.1
ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146
ЗЗП и защитата по ЗПК. Страните са уговорили, че неразделна част от него са
Общите условия на Договора за кредит, които са били получени от
Кредитополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на
кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от
разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение,
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 ЗПФУР.
Разпоредбата на чл.16 предвижда задължение на Кредитора на
извърши оценка на кредитоспособността на Кредитополучателя Съгласно чл.
10а, ал. 1 от ЗПК Кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Предвидената такса за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит е свързано с процедурата по усвояване на кредита,
поради което нарушава забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Таксата се дължи за
бърза обработка на искането, което е дейност по отпускане и усвояване на
кредита.
Кредиторът е посочил ГПР 0.00% и ГЛП 0.00%, а при начислена
такса в размер 22% от стойността на кредита е допуснал нарушение на чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това
5
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора. ГПР следва да съдържа по ясен и
разбираем за потребителя начин всички разходи, които ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, включително разходите за допълнителни услуги, а при начислена такса
в размер 22% от стойността на усвоената сума, ГПК не е 0.00 %
В приложена по делото пред договорна информация в основните
характеристики на договора е посочена услуга „експресно разглеждане“
110.00 лева, отделно от годишен процент на разходите 0.00% и лихвен
процент 0.00% за срока на кредита. Съгласно чл.19, ал.1, във връзка с §1,т.1
ЗПК таксата от 110.00 лева е разход за потребителя, подлежащ на включване в
ГПР.
В условията на договора таксата е посочена за предоставяне на
допълнителна и незадължителна услуга по искане на К.получателя, която не е
включена в посочения ГПР 0.00%, което наруша изискването в ГПР по ясен и
разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които той ще
направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Следователно, предявеният отрицателен установителен иск за
нищожност на тази част от договора е основателен, при наведените в исковата
молба възражения и е основание за нищожност чл.26, ал.1, предл. 1,2,3 ЗЗД,
поради сключването му при неспазване на императивните норми на чл.10а,
чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК и като неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Клаузата е неравноправна по смисъла на чл.24, във връзка с чл.146,
във връзка с чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като при сключване на договора
потребителят, не е могъл да влияе върху съдържанието й, поради което не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя. С разпоредбата на чл.9 ЗЗД свободата на договаряне на страните
да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави. ( ТР №1/2009/15.06.2010г. по ТД 1/2009г. ОСТК)
Съгласно чл.26 ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части.
С ТР №1/2020г/27.04.2022г. по ТД №1/2020г. ОСГТК е прието, че
съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на
правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване
на правния спор. Съгласно чл.9 ЗЗД е призната договорната свобода на
страните да избират съдържанието на договора, която е ограничена
единствено от забраната да не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави.
6
Индивидуален ДПК № OL00067* обвързва потребителя, съгласно
чл.2.4 с такса експресно разглеждане, която не е съобразена в ГПР и ГЛП, а
когато те са различни от прилаганите, Кредиторът е приложил заблуждаваща
търговска практика, по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП. В този смисъл е
Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на ЕСЕ "търговска практика,
състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния
годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като "заблуждаваща" по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители, доколкото тя подтиква или е
възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което
в противен случай не би взел". Посочването в договора за кредит на ГПР
0,00% е невярна информация, при дължимост на такса експресно разглеждане.
Използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР,
представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи, по смисъла на чл.143 и сл. от
ЗЗП.
В чл.2.3 ДПК №OL00067* е посочен ГПР 0.00%, в който не е
посочена такса експресно разглеждане 110.00 лева,т.е 22 % от размера на
предоставения кредит от 500.00 лева, поради което посочените в чл.2, т.2 ГЛР
0.00 % и чл.2.3 ГПР 0.00 %, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, не отговарят на действителните, тъй като не отчитат този разход,
съгласно чл.19, ал.4 ЗПК във връзка с §1, т. 1 ДР на ЗПК, пряко свързан с
договора за потребителски кредит, известен на Кредитора.
Клаузата на чл.2, т.4 от ДПК №OL00067* е недействителна на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК, тъй като не е включена при
изчисляването на годишния процент на разходите. Клаузата е неравноправна
по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ит.20 Закон за защита на потребителите (ЗЗП)
и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, противоречи на добрите нрави и добрите търговски
практики. Същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно
чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, за да може потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗЗП. Посочването в договора за кредит на нереален ГПР, представлява
невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл. 68д,
ал. 1 ЗЗП.
Предвид изложените съображения ще следва да се уважи иска за
установяване нищожност на клаузите в Индивидуален ДПК №OL00067296 –
чл.2,т.4 и чл.12, предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане в
размер 110.00 лева, поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 ЗПК, във връзка с чл. 19 ЗПК, във връзка с §1, т.1 ДР на ЗПК,
противоречащи на принципа на добрите нрави и неравноправни по смисъла на
ЗЗП.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника се възлагат сторените от ищцата разноски по представен списък за
държавна такса 50.00 лева, експертиза 400.00 лева и адвокатско
7
възнаграждение в размер 480.00 лева, с включен ДДС, на основание чл.38,
ал.2, вр. ал. 1 ЗАдв по договор за правна защита, което е съответно на
минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно
основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, във връзка чл.19, ал.4
от ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК и чл.24 ЗПК, във връзка с чл.143 – 148 ЗЗП от
С. М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № *, чрез адв.
Е. И., със съдебен адрес ЕАД Е. И., гр. П., ул. Б. № * против „К.“ ЕООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Г. Д. № ***
представлявано от Р. Н. Т. нищожност на клаузите в Индивидуален ДПК №
OL00067*/26.09.2022г. – чл.2, т.4 и чл.12, предвиждащи заплащане на такса за
експресно разглеждане в размер 110.00 лева, поради противоречие със закона
или го заобикаля (чл.19, ал.1, във връзка с §1 т.1 ЗПК) и поради накърняване
на добрите нрави, неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 и т.20 Закон
за защита на потребителите (ЗЗП).
Осъжда „К.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. Г. Д. № *** представлявано от Р. Н. Т. да заплати на
ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И. адвокатско възнаграждение в размер
480.00 лева, с включен ДДС, на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 ЗАдв по
договор за правна защита, което е съответно на минималния размер по чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Осъжда „К.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. Г. Д. № *** представлявано от Р. Н. Т. да заплати С.
М. К., с ЕГН **********, от с. Б., общ. Б., обл. Смолян, ул. П. № * сторените
разноски по делото в общ размер 450.00 лева, от които за държавна такса в
размер 50.00 лева и 400.00 лева за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8