№ 5166
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100500906 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. С. Г. - ответник по първоначалния
иск по чл. 127, ал. 2 СК и ищец по насрещния иск по чл. 127, ал. 2 СК в
първоинстанционното производство, с която се обжалва Решение №
20100775/20.04.2021 г., постановено по гр. дело № 16032/2020 г. по описа на
-ти
Софийски районен съд, III ГО, 89 състав, постановено в производство по
чл. 127, ал. 2 СК, с което е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето Ю.В. Г.а, родена на *******, на майката В. Е.
В., като е постановено детето да живее при майката; определен е режим на
лични отношения на бащата В. С. Г. с детето Ю.В. Г.а, както следва: всяка
втора и четвърта седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 19.00
часа в неделя с преспиване; всяка четна година Коледните празници от 18.00
часа на 23 декември до 19.00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година -
Новогодишните празници от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 02
януари на следващата година; през пролетната ваканция, определена от МОН,
през всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден от ваканцията, до 18.00
часа на петия ден, а през четните години от 18.00 часа на петия ден до 18.00
часа на последния ден от ваканцията; през зимната ваканция, определена от
МОН, през всяка четна година от 10.00 часа на първия ден от ваканцията, до
1
18.00 часа на петия ден, а през нечетните години от 18.00 часа на петия ден
до 18.0 часа на последния ден от ваканцията; всяка година по време на
лятото по 30 дни, изцяло или на части, които се уговарят предварително с
майката, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; всяка
четна година за рождения ден на детето от 10.00 часа на 19.09. до 10.00 часа
на 20.09./като се съобразява с учебните ангажименти на детето /.
Със същото решение е осъден В. С. Г., да заплаща на детето си Ю.В.
Г.а, чрез неговата майка и законен представител В. Е. В., месечна издръжка в
размер на 200.00 лева/двеста/, считано от 28.04.2020г., до настъпване на
основания за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане; постановено е предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка; осъден е В. С. Г. да заплати по сметката на
Софийския районен съд сумата от 288.00 лева /двеста осемдесет и осем лева/,
представляващи държавна такса по делото; оставени са без уважение
исканията на страните за присъждане на деловодни разноски, определени са,
на основание чл. 127, ал. З от СК, до приключване на производството по гр. д.
№ 16032/2020г. на CPC, III ГО, 89 състав, привременни мерки, които са
идентични с мерките относно грижата за детето в съдебното решение.
С въззивната жалба решението се обжалва в частите му, в които съдът
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Ю.В. Г.а на майката В. Е. В., ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето
при майката, ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. С. Г. с
детето Ю.В. Г.а и ОСЪЖДА бащата В. С. Г. да заплаща на детето месечна
издръжка в размер на 200 /двеста/ лева. Моли се да се отмени постановеното
решение в обжалваните му части като неправилно, незаконосъобразно,
необосновано, постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения и постановено изцяло при нарушаване на интереса на детето.
Моли се да се отмени решението в обжалваните му части и да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето Ю. на бащата,
да се определи местоживеенето на детето при бащата и да се определи режим
на лични отношения на майката с детето Ю.В. Г.а, така, както са определени в
привременните мерки по настоящото дело. Алтернативно, в случай, че се
приеме, че следва упражняването на родителските права да бъде предоставено
на майката, при която да се определи местоживеенето на детето, то се моли
да се определи по-широк режим на лични отношения на бащата с детето, като
е посочен конкретен режим, както следва:
„Всяка първа седмица от месеца от понеделник от 9.00 часа (а ако
детето е на училище - след края на учебните занятия) до 19.00 часа в петък
включително;
Всеки втори и четвърти петък, събота и неделя на месеца от 9.00 часа в
петък (а ако детето е на училище - след края на учебните занятия) до 18.00
часа в неделя с приспиване;
2
Лятна ваканция: Всяка година от 18.00 часа на петнадесети юли до
18.00 часа на тридесети юли и от 18.00 часа на петнадесети август до 18.00
часа на тридесети август;
Пролетна ваканция: Всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден
на първата половина на пролетната ваканция на детето, определена от
Министъра на образованието и науката до 18.00 часа на последния ден на
тази половина; всяка четна година от 10.00 часа на първия ден на втората
половина на пролетната ваканция на детето, определена от Министъра на
образованието и науката до 18.00 часа на последния ден на тази половина;
Празнични дни:
Всяка четна година от 18.00 часа на първия ден на Коледната ваканция
до 18.00 часа на 27 декември; Всяка нечетна година от 18.00 часа на 27
декември до 18.00 часа на последния ден от ваканцията, в които дни са
включени и Коледните и Новогодишните празници;
Всяка четна година за рождения ден на детето от 10.00 часа на 19.09. (а
ако детето е на училище - след края на учебните занятия) до 10.00 часа на
20.09. (а ако детето е на училище - до началото на учебните занятия).“
Моли се да се вземе предвид, че в определения от първоинстанционния
съд режим е включена „зимна ваканция“ и Коледни и Новогодишни
празници, които по време съвпадат с така определеният режим, и това води до
противоречие, както и не осигурява почивка и празнични дни на детето, а по-
скоро би довел до излишно напрежение.
Моли се да се приеме, че посоченият от въззивника режим на лични
отношения ще осигури на детето в достатъчна степен необходимия контакт с
бащата, а на него ще му се даде възможност, в посочените периоди да полага
за дъщеря си непосредствени грижи и да участва в нейното възпитание и
развитие, ще се постигне поддържането на нормалната и естествена връзка с
бащата.
Ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния В. Е. В., в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва изцяло изложеното в жалбата и моли последната да се остави без
уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи по делото, приема за установено следното:
Делото пред първата инстанция е образувано по предявени обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.
Ищцата В. Е. В. е изложила твърдения, че с ответника В. С. Г. са
родители на детето Ю.В. Г.а, родена на *******, но нямат сключен
граждански брак. Посочила е, че двамата са живели на семейни начала повече
3
от 10 години и са разделени от 2020г., когато ответникът напуснал
обитаваното от страните жилище и ищцата поела сама грижите за детето.
Страните не постигнали съгласие за начина на упражняване на родителските
права по отношение на детето си. Поради това е поискала да й бъде
предоставено упражняването на родителските права върху детето Ю. като
бъде определено местоживеене на детето при нея, да бъде определен
разширен режим на лични отношения на детето с бащата, последният да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано от датата
на подаване на исковата молба.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, е подал писмен отговор на
исковата молба с характер на насрещен иск и приет за такъв от съда, с който е
оспорил изцяло изложеното с исковата молба. Предявил е искане той да
упражнява родителските права по отношение на детето Ю., като
местоживеенето на детето се определи при него, да бъде определен режим на
лични отношения с майката, която да бъде осъдена да заплаща за детето
месечна издръжка. Първоначалната ищца е подала писмен отговор на
насрещния иск, като е оспорила изложената с него фактическа обстановка и е
поискала същият да се отхвърли като неоснователен.
С Решение № 20100775/20.04.2021 г., поправено с решение от
10.09.2021 г., постановени по гр. дело № 16032/2020 г. по описа на Софийски
-ти
районен съд, III ГО, 89 състав, постановено в производство по чл. 127, ал. 2
СК, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Ю.В. Г.а, родена на *******, на майката В. Е. В., като е постановено
детето да живее при майката; определен е режим на лични отношения на
бащата В. С. Г. с детето Ю.В. Г.а, както следва: всяка втора и четвърта
седмица от месеца, за времето от 18.00 часа в петък до 19.00 часа в неделя с
преспиване; всяка четна година Коледните празници от 18.00 часа на 23
декември до 19.00 часа на 26 декември, а всяка нечетна година -
Новогодишните празници от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на 02
януари на следващата година; през пролетната ваканция, определена от МОН,
през всяка нечетна година от 10.00 часа на първия ден от ваканцията, до 18.00
часа на петия ден, а през четните години от 18.00 часа на петия ден до 18.00
часа на последния ден от ваканцията; през зимната ваканция, определена от
МОН, през всяка четна година от 10.00 часа на първия ден от ваканцията, до
18.00 часа на петия ден, а през нечетните години от 18.00 часа на петия ден
до 18.0 часа на последния ден от ваканцията; всяка година по време на
лятото по 30 дни, изцяло или на части, които се уговарят предварително с
майката, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; всяка
четна година за рождения ден на детето от 10.00 часа на 19.09. до 10.00 часа
на 20.09./като се съобразява с учебните ангажименти на детето /.
С посочените съдебни актове е осъден В. С. Г., да заплаща на детето си
Ю.В. Г.а, чрез неговата майка и законен представител В. Е. В., месечна
издъжка в размер на 200.00 лева/двеста/, считано от 28.04.2020г., до
4
настъпване на основания за изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка; осъден е В. С. Г. да заплати по сметката на
Софийския районен съд сумата от 288.00 лева /двеста осемдесет и осем лева/,
представляващи държавна такса по делото; оставени са без уважение
исканията на страните за присъждане на деловодни разноски, определени са,
на основание чл. 127, ал. З от СК, до приключване на производството по гр. д.
№ 16032/2020г. на CPC, III ГО, 89 състав, привременни мерки, които са
идентични с мерките относно грижата за детето в съдебното решение.
В производството пред първата инстанция са представени справки от
НОИ и НАП от които са установени доходите на родителите – майката е с
месечен доход от 1689.89 лева към последния месец септември 2020г. от
справката, а бащата към същият период -610 лева.
По делото са изготвени и приети социални доклади от ДСП Красно
село, на база среща и разговор е бащата и от ДСП Сердика, на база социално
проучване от социален работник и разговор с родителите и детето, като в
същите е посочено, че и двамата родители желаят да се грижат за детето и
желаят да им се предоставят родителските права. По делото пред първата
инстанция е изготвена и приета СПЕ. В заключението си вещото лице е
отбезялано, че и двамата родители имат родителски капацитет да се грижат за
детето, но конфликтите между тях се отразяват негативно на детето.
В съдебно заседание пред първата инстанция са разпитани свидетелите
Н. П. /майка на първ.ищца/ и свидетеля /на първ.ответник/Г.А., изслушано е
детето Ю., която е посочила, че живее в момента с майка си и баба си.
Майката не пречи на контактите е бащата, като не е имало случай бащата да
не я вземе, а майката да не я пусне. Детето е посочило, че посещава с желание
при баща си. Нямат проблеми. Режимът й е достатъчен и не пречи на ученето,
но иска да прекарва повече време с баща си, иска да го вижда всеки ден, той
не й крещи, а майка й понякога й крещи. Когато не иска да яде нещо й
повишава тон. Баща й готви и позволява да гледа повече телевизия.
Изслушани са страните. И двамата родители желаят да отглеждат и се грижат
за детето. Майката няма нищо против детето да се вижда с баща си, но ако не
се връща в лошо настроение. Желае да останат контактите както са били до
сега. Бащата е посочил, че детето е много привързано към него и ще се
чувства по-спокойно ако бъде при него. Имал финансова възможност и добри
условия. Никога не е ограничавал контактите на детето с майката и дори ги е
насърчавал, когато детето е било при него, но то не е имало желание за това.
Счита, че отношението към детето, когато е при майка си не е добро.
За да постанови решението си първоинстанционният съд е че детето е
привързано към двамата родители, които правят всичко възможно да полагат
адекватни грижи за него. Приел е, че самото дете желае да контактува и с
двамата родители, но иска да прекарва повече дни с баща си, понеже той не й
5
се кара и изпълнява желанията й, докато майката явно се държи по-строго с
детето, и понякога му се кара. При анализа на свидетелските показания, съдът
е отчел близката родствена връзка на някои от свидетелите със страната,
което може да окаже макар и несъзнателно влияние на показанията в полза на
страната на която са свидетели/ св.П./ и епизодичните контакти и наблюдения
на свидетеля/А./, които не дават реална картина на отношенията. Изразил е
мотиви, че предпочитанията на детето да бъде по-често с бащата и дори да
живее при него може да се дължат и на това, че детето прекарва с бащата в
ограничено време и предимно в почивните дни, което може да прекарва
предимно в игри и развлечения и бащата се държи добре с него, за разлика от
времето прекарано с майката, когато се налага друго поведение от страна на
детето, предимно с ученето и извънкласните форми на занимания, което
предполага по-големи изисквания от страна на майката, които водят понякога
до конфликти. От друга страна е приел, че следва да се има предвид без да е
определящо /, че се касае за момиче, което навлиза в пубертета и ще има
нужда от съвети и помощ от страна на майката по специфични за това
въпроси.
Предвид изложеното, съдът е приел, че майката е тази, която следва да
упражнява родителските права. Едновременно е това, съдът е отчел, че не
следва да се прекъсват контактите с бащата и същите следва да са в
достатъчен обем, тъй като детето е във възраст, в която се установяват и
укрепват отношенията на доверие и емоционална привързаност между
родител и дете. Относно издръжката първоинстанционният съд е приел, че, че
следва да осъди ответника да заплаща на детето си Ю. по 200.00 лева месечна
издръжка, така както е поискана и с оглед на установените финансови и
материални възможности на родителите, а също и с доказаните нужди на
детето. Съдът е приел, че ежемесечно плащане в размер на 200 лв. за детето,
може да бъде извършвано от бащата без особени затруднения, като се има
предвид и, че същият няма задължение да издържа други деца и здравословни
проблеми, които да му пречат да упражнява трудова дейност, наред с грижите
за това от страна на неговата майка, която следва да доставя останалите
средства, необходими за пълната му месечна издръжка. Приел е, че
издръжката на детето се дължи от 28.04.2020г., датата на подаване на
исковата молба, като се съобрази и приспадне платената за издръжка сума,
съобразно определените привременни мерки е определението от 21.05.2020г.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в
обжалваните му части е постановено изцяло при нарушаване на интереса на
детето, при нарушение на закона, в противоречие със задължителната
практика за съдилищата, нарушавайки принципа на равнопоставеност между
страните, изцяло игнорирайки правата и интересите на детето Ю.В. Г.а и при
нарушаване на интереса на детето.
Твърди се, че неоснователно СРС, 89 състав, е пренебрегнал доказаната
силна емоционална връзка между бащата и детето, доказания родителски
капацитет на бащата, желанието на самото дете - „не искам да живея при
6
майка ми“, изложеното желание на родителя да упражнява родителските
права и показанията на свидетелите. Излага се, че напълно неправилно и
незаконосъобразно при формиране на своята воля СРС, 89 състав изобщо не е
обсъдил в цялост заключението на приетата по делото съдебно —
психологическа експертиза, както и социалните доклади от две различни
ДСП.
Твърди се, че неоснователно и без каквито и да било доказателства по
делото първоинстанционният съд е приел, че предпочитанията на детето да
бъде по - често с бащата се дължали на това, че детето прекарвало ограничено
време с бащата и то в почивните дни, което време можело да се прекарва
предимно в игри и развлечения, за разлика от времето прекарано с майката,
когато се налагало учене и извънкласни занимания и когато се налагали по -
големи изисквания от майката, които водели до конфликти. Излага се, че
посоченото представлява предположение на съда, което обаче не е
подкрепено от каквито и да било доказателства по делото. Сочи се, че съдът
неправилно е възприел взаимната привързаност на бащата и детето като
разглезване, а не като важна предпоставка за упражняването на родителските
права, както и че привързаността е налице, когато са се развили чувствата на
детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и
разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради
изоставяне надзора над тях. Сочи се, че от целия събран по делото
доказателствен материал е установено по един категоричен и несъмнен начин,
че детето е силно привързано към бащата, изградена между тях е силна
емоционална връзка и че връзката е взаимна.
Сочи се също, че в действителност бащата отделя изключително много
време за отглеждането на детето, полагал е и полага лично грижи, като е
много по - отдаден на потребностите на детето. Преди раздялата на страните и
след това отговорността за отглеждането, възпитанието и обучението на
детето била предимно на ответника, като детето е изключително привързано
към бащата. Майката В. Е. В. доброволно оставила грижите изцяло в ръце на
бащата за срок от около 3 месеца преди завеждането на делото и
определянето на привременните мерки. Той бил този, който е създал през
годините всички социални и битови навици на детето - приучвал детето да
подрежда, да почиства стаята си и да взима участие в домашните задължения,
помагал на детето, заедно пишат домашни, преглеждат уроците и всичко
свързано с обучението на детето е задължение и отговорност на бащата,
включително и в последните две учебни години на онлайн такова. Всички
събрани доказателства сочели, че полаганите от бащата грижи са били и
продължават да бъдат адекватни на потребностите на детето. В периода след
постановяването на привременните мерки бащата продължил да участва в
отглеждането и възпитанието на детето, но предвид обстоятелствата и
привременните мерки по делото, той не е имал възможностите, които има
майката. Твърди се, че майката не проявява топлота, търпение и отношение
към детето, постоянно и за всичко повишава тон, крещи й и я обижда с
7
различни епитети, обстановката в дома й е напрегната и непоносима за
детето, тъй като там живее и бабата по майчина линия, като майката работи
на смени и често се прибира около 24 часа. Бабата често хока детето, крещи
му и по най - малък повод, както и често го обижда с грозни епитети. Твърди
се, че детето прекарва повече време с бабата, а не с майката, като то се
оплаква от скандали в дома на майката, основно между него и бабата, често и
с майката., както и от чести гостувания вечер на приятели на бабата, които
пречели на спокойствието и възможността на детето да се подготви за
училище на следващия ден. Същевременно се твърди, че в дома на бащата
отношенията са на разбирателство, подкрепа и спокойствие, като детето
поддържа топли отношения с бабата по бащина линия, бащата и бабата
спазвали дневния режим на детето, като изцяло се съобразявали с нейния
ритъм на живот и потребности.
Излага се, че единственият друг аргумент мотивирал съда да
предостави родителските права на майката е, че се касаело за момиче, което
навлиза в пубертета и ще имало нужда от съвети и помощ от страна на
майката по специфични за това въпроси. В тази връзка се твърди, че СРС не е
отчел, че бащата е в състояние да повлияе положително върху възпитанието и
съзряването на детето, когото детето определя видно от СПЕ като „много
добър човек“, докато в същия момент детето според вещото лице се
затруднява да изброи положителни качества на майката, като посочва, че
майката „обича да гледа риби, обича да кара колело, сега напоследък ми
предлагаше да играя, ама преди не се е случвало“. Съдът изобщо не бил
отчел, че бащата проявява по-добро разбиране за психологичните
потребности на детето, склонен към компромиси в момент на спор, както и че
момичето оставя впечатлението за тъжно дете, с много голямо доверие към
баща си и огорчение от майка си, според заключението на СПЕ. Резултатите
от проведените от психолога изследвания показвали сигурна привързаност на
детето към бащата и за несигурна такава към майката.
Относно алтернативното искане – да се предостави по-широк режим на
лични отношения на бащата с детето във въззивната жалба се сочи, че
постановеният от СРС режим на лични контакти на детето с бащата е изцяло
в противоречие с интереса на детето, както и в противоречие с изложеното от
съда в мотивите на решението, че на детето следвало да се осигури
възможност за чести контакти с родителя, при когото не живее, с оглед
необходимостта да се общува и с двамата родители.
Твърди се, че по делото не е спорно, а и съгласно приетата СПЕ и от
депозираните Социални доклади по делото ставало ясно, че майката „желае
до минимум да ограничи контактите на момичето е баща му“, което заедно с
неуспешните й опити /според заключението/ за налагане на правилно според
майката поведение способствали за развитие на конфликт на лоялност в
детето. Твърди се, че майката налагала на детето своите разбирания без да
съумява да прави разлика между собствените си преживявания и тези на
детето. Излага се, че според вещото лице майката демонстрирала към детето
8
отношение от позиция на силата и опита без съобразяване с индивидуалните
особености и емоционалните потребности на подрастващата, като не
способствала за съхраняване и изграждане на авторитета на бащата в очите на
детето. Твърди се, че от проведеното изследване вещото лице установило, че
ролята на бащата е ограничена до минималните срещи е детето през втория и
четвъртия уикенд от месеца, като важните решения се взимали от майката без
обсъждане с бащата, което водело до създаване у детето на „изкривен модел
на семейно функциониране“, което би се отразило в бъдеще върху
способността й да изгради стабилни приятелски и интимни връзки.
Нещо повече дори при изслушването на майката в съдебно заседание
заявила, че няма против детето да се вижда с бащата, но отново поставяйки
условия, които дори нямали обективен характер - „нямам против, ако не се
връща в отвратително настроение“, без да прави опит да осъзнае причините за
това настроение на детето, да го разбере и евентуално да търси решение.
Сочи се, че поради изложеното бащата претендирал един по -
интензивен режим на лични контакти с детето, които да бъдат определени със
съдебното решение, тъй като майката не приема и не разрешава контакти
извън режима по привременните мерки откакто същите действали. Излага се,
че по този начин детето ще има повече време за общуване с бащата, ще бъде
емоционално по - спокойно във времето на бъдещия пубертет и ще може да се
създаде по - добър баланс между двамата родители и детето.
Излага се, че по делото са събрани доказателства, от които е видно. че
бащата е в състояние да полага адекватни грижи за детето, за обучението, за
емоционалното му развитие и състояние, има отлични битови условия и добра
семейна и социална среда.
Предлага се режим, който ще позволи на бащата активно да участва в
подГ.ката за училище в домашни условия, както и в извънкласната подГ.ка на
детето за кандидатстване след 7 клас, която предстои, като така би се създала
добра среда за детето, предвид работата на майката на смени и
необходимостта вкл. от придружаване на детето от и до извънкласните
занимания. Детето има заложби и възможности, които не развива на този
етап, тъй като бащата не бива допускан да участва във взимането на важни за
детето решения, като например училището в което да учи, тъй като е
предпочетено училището до блока, независимо от средата и нивото, които
предлага. Предлага се конкретен режим на лични отношения, посочен по-горе
в мотивите на настоящия съдебен акт.
Пред въззивната инстанция са изслушани родителите и детето Ю.,
прието е заключението на вещо лице по изготвена съдебно психологична
експертиза, приобщени са социални доклади по местоживеене на родителите
и детето.
Изслушан, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззивникът В. С. Г. е
посочил, че е със средно образование, работи във Фирма „Х.Т.“, която се
занимава с производство и доставка на хранителни добавки. Работата му
9
главно е онлайн, занимава се с намирането на продукти и съответно
продажбата им. Работното му време сам си определя, по принцип е 8 часа, не
работи в събота и неделя, не живее с друг партньор. При отглеждането и
възпитанието на детето Ю., може да разчита на помощ от майка си. Заявява,
че иска да упражнява родителските права. Към момента, въпреки
привременните мерки, два пъти месечно я взема, учат и счита, че при него се
чувства много по-спокойна, смята, че образованието което трябва да получи и
училището, в което трябва да учи, не е подходящо. Ако му се предостави
упражняването на родителските права, никога не би ограничил детето в
някакъв режим за виждане с майка си, защото е важно еднакво да се вижда и
с двамата родители, за да се чувства и по-спокойна. Предложил още миналата
година на майката, да изготвят предсъдебно споразумение, тя отначало се
съгласила, след това изведнъж отказала. Имал намерение още миналата
година да сключат споразумение, но не се получило. Предлага равновременна
грижа за детето - 15 дни при него в месеца, и 15 дни при майка си. Според
него, така би било най-редно за детето, въпреки, че то искало да е при него,
счита, че и майката е важна за нейното развитие и с оглед възрастта на детето.
Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 СК, въззиваемата страна В. Е. В.
е посочила, че е със редно образование, работи във верига магазини LIDL, на
8-часов работен ден, главно първи смени по график, няма точно определен
график, възможно е в събота и неделя също да работи. Не живее с друг
партньор. При отглеждането и възпитанието на Ю. може да разчита на помощ
от страна на майка си, която живее с нея. Когато е на работа, бабата помага,
учат заедно, може да разчита на сто процента, на нейната помощ. Счита, че тя
трябва да упражнява родителските права, както се е грижила до сега за
детето, иска да продължи пак така да се грижи. Знае детето от какво има
нужда, още повече, че е в такава възраст, когато все пак тя трябва да е по-
близо до майка си, отколкото до баща си, защото е в пубертет, приятели,
средата която е около нея. Майката заявява, че няма нищо против да се
вижда с баща си и никога не я е ограничавала. Дори, когато той е бил в
квартала, тя знае за случая, казвала й, тя не искала да отиде при него. Ходела
в училището, на 1 км. били един от друг, той не е проявил интерес да я вижда,
когато е наблизо в квартала. Твърди, че никога не е ограничавала бащата да
вижда детето, няма и намерение да го прави, но просто те не се виждали
извън определеното време. Заявява, че желанието на детето, че иска да живее
при баща си, за нея не е изненада, защото при него се чувства по-спокойна,
при него отива, вижда го два пъти в месеца, забавляват се, играят. При нея
има контрол, докато при бащата положението е по-разпуснато, затова иска да
живее при него. Относно съвместното упражняване на родителските права,
счита, че това не е удобен вариант, две седмици при него, две седмици при
майка си, счита, че това не е удобен вариант за детето.
Относно споразумение, не иска да ограничава детето, докато е на
училище, бащата може да я вижда, когато пожелае, в смисъл всяка събота и
неделя, преди училище или след училище, в зависимост от смените, ако не се
10
нарушава учебния процес. Сочи, че детето посещава и допълнителни уроци,
както и че бащата с нея не поддържа връзка. Опитала се няколко пъти,
звъняла, говорила във връзка със здравословен проблем на детето, той не се
обадил дори и един път да се поинтересува какво се случва с детето.
Информацията я разбирал или от детето или след като тя се обаждала.
Твърди, че е направила опит за комуникация, но той не върнал нито едно
обаждане. Заявява, че те двамата родители следва да комуникират нормално.
Изслушано, на основание чл. 15 ЗЗДет, детето Ю.В. Г.а е посочило, че е
13 години, знае защо е в съда, като й било обяснено от родителите й и от
социалния работник. В момента живее при майка си. Вижда се с баща си
втората и четвърта седмица, петък, събота и неделя в месеца и четвърта
седмица, петък, събота и неделя, но това е много малко. Иска и предпочита да
живее с баща си, защото е по– приятно. Когато са заедно с него, играят на
разни игри, учат уроци. Сега е в 7 клас, предстои да кандидатства, но още не
знае какво иска да учи. Ако родителските права се упражняват от баща й,
както би искала, не е мислила колко често иска да вижда майка си.
Родителите й в момента нямат други партньори. От дома на майка й,
училището е на около 5 минути, а от дома на баща й, на около 20- 25 минути,
разстояние с кола, не с градски транспорт. Когато има проблеми и с двамата
си родители споделя. И двамата й помагат за училище. Ако остане да живее с
баща си и той упражнява родителските права, не знае точно колко често иска
да вижда майка си. /Детето замълчава на въпроса, ако бащата упражнява
родителските права, по-често или по-рядко, иска да вижда майка си./ Не е
сигурна, колко точно често иска да виждам майка си. Когато са заедно с
майка си, споделя с нея. /На въпроса, какво правят, когато са заедно с мама, и
дали помага прим. в домакинството, детето отговаря, че не приготвят заедно
торти, храна/. Сочи, че ходят заедно на разходки, добре си прекарват.
Пред въззивната инстанция е разпитан и свидетел - Г..Б А., без дела и
родство със страните, воден от въззивника В. С. Г., от показанията на който се
установява, че няма договорка между майката и бащата, така че детето да
може да се вижда с бащата, извън определения режим на контакти, като
майката отказвала да пуска детето дори и в този режим. Знае, че е имало
предложение за споразумение с което да е по-либерализирана мярката за
виждане на детето, но майката категорично отказала. Не е имало период, в
който детето да живее преимуществено при бащата. По време на Ковид
детето било с баща си в определените от съда срокове, имало период, при
който детето оставало да учи при баща си, но за това знае само от въззивника.
Към този период бащата спазвал всички рестрикции, спазвал стриктно
режима, определен от съда и не задържал детето в повече против волята на
майката. Св. сочи също, че е чувал детето да иска да споделя повече време с
баща си, като на него лично детето му казвало, че дори иска да живее с баща
си.
Съдът кредитира показанията на свидетеля само в частта, в която са
непосредствени, в резултат на негови лични впечатления и възприятия, като
11
съобразява разпоредбата на чл.172 от ГПК и ги преценява с оглед всички
други данни по делото.
Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице ж. Т. по
допуснатата и изготвена пред въззивната инстанция съдебно-психологична
експертиза, на въпроса: „Каква е емоционалната привързаност на детето
към всеки от родителите, съществуват ли различия е тази насока и е какъе
аспект са същите?“, вещото лице е посочило следното: „Детето показва
силна емоционална привързаност към майка си и към баща си. Има
положително отношение към родителите си. Ю. зачита като авторитети и
майка си, и баща си. С лекота общува както с майката, така й с бащата.
От направените психодиагностични тестове и от наблюдението на
срещите между детето и родителите се констатира слабо изразена по-силна
привързаност на детето към фигурата на бащата. Във въпросника Baker
Alienation Questionnaire детето посочва, че иска да прекарва колкото може
повече време с баща си, не може да посочи негови негативни черти, докато за
майка си пише, че желае да прекарва е нея по-малко време, отколкото
времето е баща си, но все пак да е достатъчно. Отбелязва, че майка й се
ядосва лесно и вика. В присъствен контакт между детето и бащата се
наблюдава по-динамичен разговор помежду им в сравнение с диалога между
детето и майката, детето говори по-ентусиазирано и видимо се чувства малко
по-освободена при контакт с баща си.
Детето е изградило силна емоционална връзка с родителите си и е всеки
един от тях има определени занимания, които извършва. При самостоятелен
контакт на детето с единия родител не се наблюдават конфликтни области,
диалогът е нормален, детето зачита авторитета на съответния родител и
връзката родител- дете също се осъществява нормално.“.
На въпроса: „Какво е психо-емоиионалното състояние на детето?“, вещото
лице е посочило следното „При Ю. не се наблюдават отклонения от
нормалното психо-емоционално функциониране. Спокойна е, внимателна,
любезна, тиха, скромна и дълго време може да се занимава с дейности, които
й доставят удоволствие. Интелектът е нормален, мисловната дейност е
съответна на натрупания личен опит, бъдещето се възприема позитивно. Не
се отчита наличие на проблематика в психо- емоционалното състояние на
детето. Детето може да организира и реализира само ежедневните си
дейности. Учебният процес и дисциплината при детето са добри. Може да се
отбележи, че в едновременното присъствие на родителите си детето използва
повече психични ресурси и се напряга, тъй като диалогът между тях е
затормозен и конфликтен. В такива ситуации детето се опитва да балансира
отношенията между родителите си и да защити личната си позиция и
желания.“.
На въпроса: „Съществува ли при детето конфликт на лоялност по
отношение на бащата/съответно на майката, и ако е налице такъв —
каква е причината“, вещото лице е посочило следното: „Данните от
изследванията не разкриват признаци за конфликт на лоялност у Ю.. В
12
присъствено общуване тя се държи еднакво свободно и открито с всеки един
родител. Проведените тестове също потвърждават, че детето проявява
еднакво отношение към родителите си. От наблюденията и изследванията не
се констатират прояви на рестрикции към нея от страна на родителите й. Като
цяло тя контактува свободно с родителите си. Липсата на системен диалог
между родителите и нарушените взаимоотношения между тях са довели до
комуникация само между детето и съответния родител. В тези условия Ю. се
явява посредник на комуникацията и това логично я затормозява и напряга. В
тези условия детето естествено филтрира получената информация съответно
от майка си и от баща си и при препредаването й към другия родител е
възможно тя да не е пълна и изчерпателна. Това може да доведе до известни
разминавания и несъответствия, но те не покриват критериите за конфликт на
лоялност.“.
Относно родителския капацитет на всеки от родителите, вкл.
способността на всеки от тях да се грижи сам. без чужда помощ. за
детето, вещото лице е посочило следното: „На база направените
психологични интервюта, наблюдение и проведени разговори, може да се
заключи, че и двамата родители са в добро физическо и психическо здраве.
Относно ценностите и морала, то и двамата родители притежават силни
черти и качества, чрез които са положителен образец в живота на детето си. И
двамата родители са отговорни, проявяват разбиране към Ю. и се стремят да я
подкрепят и насърчават. Бащата на този етап разполага с повече възможности
да е на разположение на детето си, тъй като работното му време е гъвкаво.
Майката на този етап има работен режим на график, но има възможност да
организира времето си, за да отговори на нуждите на Ю.. Родителите са
съпричастни към образованието на детето, макар, че често спорят на тази
тема. За детето са подсигурени добри условия за живот и при двамата
родители. Медицинските грижи за детето също са подсигурени - то има личен
лекар. Майката води детето на допълнителни прегледи, поради „Инсулинова
резистентност“, установена у Ю.. От своя страна бащата е запознат, а той
може да разчита на медицинска помощ от страна на сестра си, която е
стоматолог. По отношение на критерия „оценяване ролята на другия родител
при отглеждането на детето“, може да се отбележи, че и двамата родители
признават, че то има нужда от контакт и с двама им, но независимо от това,
не зачитат индивидуалния принос на другия. Между родителите е налице
отчужденост, дистантност и сякаш неприязън един от друг. Комуникация м/у
тях е напрегната и често влизат в спорове относно различни аспекти на
отглеждането на детето. На този етап емоционалната връзка м/у детето и
родителите е съхранена. Родителското сътрудничество и комуникацията са
нарушени, което затруднява безпроблемното отглеждане и възпитание на Ю..
Относно приятелския кръг на детето може да се отбележи, че то има
изградени приятелства и контакти с братовчедите си, които не се нарушават
съществено, независимо при кой от родителите си е. По критерия
„предпочитания на детето“ може да се заключи, че то предпочита да прекарва
повече време с баща си и по-малко време с майка си. Относно личната връзка,
доверието, авторитета, привързаността към детето; способността за поемане
13
на лична отговорност и грижи; опит и познаването на специалните
потребности на детето; уменията за справяне с родителските грижи за това
дете - и двамата родители са способни да му осигуряват необходимите грижи
и внимание. Детето на този етап е привързано към родителите си и безспорно
и двамата родители много го обичат.
В заключение - В. В. и В. Г. имат способности, възможности и желание
да отглеждат детето си. И двамата познават особеностите и предпочитанията
му. Притежават добър родителски капацитет и могат да участват активно в
неговото отглеждане. Като проблемна област се явява липсата на нормална
комуникация между родителите, недостатъчно зачитане на приноса на другия
в отглеждането на детето и наличие на конкурентост помежду им. Между
родителите има неизяснени области в отглеждането на Ю., като стойността на
издръжката; начина, по който трябва да се храни детето; режима на контакт на
детето с всеки един от родителите; обучението; покупките за детето и др. И
при двамата реално отсъства схващането за единство, съгласие, признание и
зачитане на авторитета на другия родител.“.
На въпроса: „Има ли родителско отчуждение при детето и ако е
налице такова - каква е причината и в каква степен е развито?“, вещото
лице е посочило следното: „На базата на направените интервюта,
психодиагностика и наблюдения не се констатира наличие на родителско
отчуждаване при детето. Няма данни за родителско отчуждение при детето и
в предходни експертизи, приложени към делото“.
На въпроса: „Как би се отразило на психо-емоционалното състояние на
детето промяна в живота му, изразяващо се в напускане на дома на единия
родител и преместване в дома на другия?“, вещото лице е посочило
следното: „Детето е добре адаптирано към жилищните условия и среда както
на майката така и на бащата. В този смисъл не се очаква съществена промяна
в психо- емоционалното състояние на детето, ако се наложи промяна в
местоживеенето му. Не се очаква при Ю. да настъпи неблагоприятна промяна
в психо- емоционалното й състояние при промяна на дома от единия родител
към другия. Може да се отбележи фактът, че детето добре познава и двете
жилища и семейна среда на родителите си. По-скоро тук трябва да се
отбележи, че не е необходимо да има крайности в живота на детето, а е най-
добре то да може да контактува с родителите си по равно, както и да може
свободно да изразява волята си по отношение на желанията си за престой при
единия и при другия родител“.
Относно подходящ режим на лични отношения на детето с бащата,
съответно подходящ режим на лични отношения на детето с майката, ако
е необходимо да има преходен период. какъв да бъде той, вещото лице е
посочило следното: „От психологична гледна точка, най-добре е детето да
може да контактува по равно с родителите си. В настоящия случай е добре
бащата да има възможност да води детето на училище и да го взима от там, да
има ангажименти с Ю. през делничните дни. Разширяването на режима на
контакт на детето с бащата би бил подходящ в настоящия случай. Един
подходящ режим е детето да е една седмица с баща си и той да има два
уикенда с детето през седмица в оставащата част от месеца. Също така
14
предвид напредването на възрастта на детето и все по-категоричната му
позиция, че желае равен режим на контакт с родителите си, може да се
препоръча и равен режим на контакт от 50/50. Не са констатирани проблеми в
отношението и емоционалната привързаност на детето към единия или другия
родител. Също така няма данни за застрашителни форми на поведение от
страна на родителите към детето. Може да се отбележи, че при майката се
наблюдават притеснения относно спазването на хранителния режим на
детето, когато то е при баща си, но последните лабораторни изследвания при
Ю. показват добра тенденция. Отделно, и детето и бащата са запознати с
необходимостта да се спазва хранителен режим. Друга важна област при
определянето на режима е възпитателния стил, като в настоящия случай
майката е по-контролиращ родител, а бащата по-либерален и ако режимът на
контакт е равен, то детето ще може да усвои добре двете възпитателни линии.
В противен случай съществува опасност от крайности в поведението на
детето, понеже дълго фрустрираната му потребност от разширен контакт с
бащата няма да е задоволена и би изградила силно опозиционно поведение
към по-изискващия възпитателен стил на майката, което крие опасност от
отчуждаване от фигурата на майката.
Добре е при промяна на режима да има адаптационен период от 3 до 6
м., в които да се прецени дали детето са чувства и адаптира добре и тогава да
се премине към неговото постановяване. Ваканциите следва да се делят по
равно между родителите, както и празничните дни. Рождените дни на детето е
добре да се празнуват в присъствието на двамата родители, а ако това е
невъзможно, то неотглеждащият родител следва да прекарва поне 2 ч. с
детето на рождения му ден или да се редува през годините. Личните празници
на родителите детето е добре да празнува при съответния родител.
Препоръчително е родителите да посещават психолог, социален
работник или медиатор, за да подобрят общуването и комуникацията
помежду си и така да изпълняват родителската си роля пълноценно.“
Съдът, изцяло кредитира заключението на вещото лице по
съдебнопсихологична експертиза, изготвена във въззивната инстанция, тъй
като същото е обективно, компетентно изготвено, обосновано и не възниква
никакво съмнение в неговата правилност.
Съгласно данните в актуален социален доклад на ДСП – Красно село,
понастоящем основни грижи за Ю. се полагат от нейната майка, по данни на
бащата, родителите на малолетната Ю. са живели заедно около 10 години в
жилище, собственост на майката, разделили се, когато детето било на 10
години поради общи неразбирателства, като комуникацията между тях е
влошена, не общуват по въпроси касаещи детето. Бащата е споделил, че
отношенията му с детето са много добри. създали са доверителна връзка,
често се чуват по телефона. За момента спазват привременни мерки, бащата
редовно изплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. Относно жилищните
условия в дома на бащата е посочено, че същият живее в апартамент, негова
собственост, находящ се в кв. Овча Купел, бл. 517. Жилището представлява
тристаен апартамент - самостоятелен хол, две спални, самостоятелна кухня и
санитарен възел, като жилището е обзаведено с всичко необходимо.
15
Съгласно данните в актуален социален доклад на ДСП Сердика,
майката е споделила, че тя желае да упражнява родителските права по
отношение на детето Ю., както и че не възпрепятства контактите между Ю. и
баща й, но именно бащата е този, който следва да бъде активен и да търси
нейното съдействие, както и когато е при него да постъпва отговорно във
връзка със здравословното състояние на детето. При социалното проучване
детето е споделило, че се вижда с баща си, но желае да прекарва повече време
с него. Относно жилищните условия при майката в социалния доклад е
посочено, че същата притежава ½ ид. част от съсобствен с нейния брат
тристаен апартамент, който се състои от бокс и трапезария, спалня, детска
стая и сервизни помещения, като детската стая е обзаведена с вещи и мебели,
които да задоволяват адекватно потребностите на детето Ю..
От доказателствената съвкупност в двете съдебни инстанции,
преценени прецизно и в цялост, се установи, че страните са родители на
детето Ю.В. Г.а, родена на *******
Безспорно е, че родителите живеят разделено и че детето живее при
майката, а с бащата осъществява режим на лични отношения.
Съгласно ППВС № 1 по гр. д. № 3/74 г., което не е загубило своята
актуалност и днес, определянето на родител, който еднолично ще упражнява
родителските права в бъдеще става, като се държи сметка за интересите на
децата. В понятието "интереси на децата" по смисъла се включват
необходимостта от възпитателски качества на родителите, като се взема
предвид образованието, културата, мирогледът и другите качества на
личността на отделния родител, като същественото е не тяхното наличие, а
конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в
обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя
добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им
внушава правилни постъпки и т. н.
Следва да се държи сметка за грижите и отношение на родителите към
децата, като под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във
връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по
изграждането личността на всяко от децата, като не е полагане на грижи
угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни
възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и
лентяйство.
Следва да се държи сметка и за желанието на родителите да отглеждат
децата, привързаността на децата към родителите, като привързаността е
налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и
авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване. Следва да се има
предвид полът на децата, като е прието, че майката е по-пригодна от бащата
да отглежда и възпитава децата от женски пол, както и възрастта на децата.
В настоящия случай и двамата родители са изразили желание да
упражняват родителските права по отношение на детето Ю., като бащата
алтернативно моли за определяне на разширен режим на лични отношения с
детето.
16
Видно от заключението на вещото лице и двамата родители имат
способности, възможности и желание да отглеждат детето си. И двамата
познават особеностите и предпочитанията му. Притежават добър родителски
капацитет и могат да участват активно в неговото отглеждане.
Като проблемна област се явява липсата на нормална комуникация
между родителите, недостатъчно зачитане на приноса на другия в
отглеждането на детето и наличие на конкурентост помежду им, не се
наблюдава конфликт на лоялност и родителско отчуждение при детето, на
този етап емоционалналната връзка между детето и родителите е съхранена,
като възпитателният стил на майката обаче е по-контролиращ и изискващ.
Проблем в настоящия случай са нарушеното родителско сътрудничество и
комуникация.
Според вещото лице, в настоящия случай най-подходящо би било
детето да може да контактува с родителите си по равно.
Споразумение за равновременно отглеждане на детето от двамата
родители обаче не се постигна пред въззивната инстанция.
В случая, съдът съобразявайки т. 2 от ТР № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по
тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно която разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени
за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне
споразумение по упражняването им, налага изводът, че родителските права
следва да бъдат предоставени за упражняване само на единия от двамата
родители, които видно от заключението на вещото лице по приетата СПЕ,
имат много добри родителски качества.
Съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е предоставил
упражняването на родителските права на майката, като е съобразил пола и
възрастта, в която се намира детето, и заради която се нуждае от майчина
грижа, макар и възпитателния стил на майката, както е посочило и вещото
лице Т., да се отличава с повече контрол и взискателност (контролиращ
родител с по-изискващ възпитателен стил). По делото се доказа, че и двамата
родители имат материалната и финансова възможност да се грижат за детето
им в почти еднаква степен, вкл. и досежно осигурените битови условия от
родителите. В случая съдът съобразява, че съдебната практика дава приоритет
на майката при дете от женски пол и възраст на детето, което понастоящем е
в пубертетна възраст, и че в такъв случай майката следва да се приеме като
по-пригодния родител непосредствено да го отглежда и възпитава, като
съдебният състав приема за неоснователно оплакването във въззивната жалба,
че обстановката в дома на майката е „напрегната и непоносима за детето“.
Въззивният съд приема, че за всяко дете е от особено значение да расте
в позната среда, изпълнена с позитивизъм, толерантност и приемане, каквито
има изградени както при майката, така и при бащата. Интересът на детето
следва да се преценява също и с оглед на желанието на самото дете, но това
желание внимателно трябва да се изследва именно с оглед на неговия най-
добър интерес и при съобразяване, че е поставено в положение да избира в
любовта към родителите му, детето се нуждае от сигурност, за да преодолее
17
тази криза.
Съобразно изложеното, при съвкупното разглеждане на всичките
обстоятелства в двете съдебни инстанции, служещи като критерии за
определяне интереса на малолетното дете Ю., въззивният съд намира майката
– ищца по първоначалната искова молба за по-пригодния родител да
упражнява родителските права по отглеждането и възпитанието на детето,
така, както е приел и първоинстанционния съд, който е достигнал до извод, че
майката е по-подходяща за отглеждането на Ю. и правилно е предоставил
упражняването на родителските права върху детето именно на майката, при
която е определено и местоживеене на детето, поради което решението в тази
му част следва да се потвърди.
С оглед интереса на малолетното дете от пълноценен контакт и с другия
родител, който също е с положителен родителски капацитет, възможности и
условия за отглеждане на детето, а и при зачитане желанието на детето,
въззивният съд намира, че режимът на лични контакти между бащата и
детето Ю. следва да бъде по-разширен, при редуване между родителите
относно официалните и личните празници, както и ваканциите на детето.
Системното общуване на детето с неговия баща е абсолютно
задължително и с оглед неговото бъдещо емоционално и личностно развитие.
Вещото лице Т. също е посочило, че в настоящия случай разширяването на
режима на контакт на детето с бащата би бил подходящ, като е добре бащата
да има възможност да води детето на училище и да го взема от там, да има
анагжименти с Ю. пред делничните дни.
Ето защо, режимът на лични отношения следва да бъде определен,
съобразно диспозитива на настоящото решение.
Относно параметрите на издръжка, която е осъден бащата да заплаща на
детето, във въззивната жалба не се съдържат оплаквания, като размерът от
200 лв. е близък до минималния такъв, който понастоящем е в размер на 195
лв., поради което и в тази му част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Разноски се претендират от въззиваемата страна В. Е. В..
В настоящия случай обаче страните нямат право на разноски.
Производството по делото е такова на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно родителски права, предпоставен от
невъзможност родителите да постигнат споразумение.
Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода
на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
18
ОТМЕНЯ Решение № 20100775/20.04.2021 г., поправено с решение от
10.09.2021 г., постановени по гр. дело № 16032/2020 г. по описа на Софийски
-ти
районен съд, III ГО, 89 състав, в частта, в която е ОПРЕДЕЛЕН е режим на
лични отношения на бащата В. С. Г. с детето Ю.В. Г.а, и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата В. С. Г., ЕГН
**********, с детето Ю.В. Г.а, ЕГН **********, като бащата има право да
вижда и взима детето при себе си по следния начин:
1. Всяка първа пълна седмица от месеца, /която започва в понеделник и
завършва в неделя/, с преспиване, считано от 18.00 часа в понеделник (или
след края на учебните занятия, ако детето е на училище или посещава
образователен курс) до 18:30 часа в неделя, както и по-следващата седмица
след първата пълна седмица от месеца, (това е седмицата, която следхожда
седмицата, която следва първата първа пълна седмица от месеца), с
преспиване, считано от 18.00 часа в четвъртък (или след края на учебните
занятия, ако детето е на училище или посещава образователен курс) до 10:00
часа в понеделник (или с ангажимент на бащата да заведе детето за първия
час на учебните занятия, ако детето е на училище или посещава
образователен курс) - пример за такива седмици са например за месец
октомври 2023 г. – първата пълна седмица е седмицата, която започва на
02.10.2023 г. и завършва на 08.10.2023 г., а по-следваща седмица се явява
седмицата, която започва на 16.10.2023 г. и завършва на 22.10.2023 г., но за
седмицата, която започва на 16.10.2023 г., режимът с бащата се прилага от
четвъртък – 19.10.2023 г. и приключва следващата седмица в понеделник, т.е.
на 23.10.2023 г. Горепосоченият режим /през първата пълна седмица от
месеца и през седмицата от четвъртък до понеделник/ не се прилага за
тридесет дни през лятото, по време на платения годишен отпуск на майката,
не се прилага и за съответните ваканции и празнични дни, така, както е
регламентирано в режимите, посочени в т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11.
Независимо от горепосочения режим, както и независимо от режимите,
посочени в т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, за рождените дни на родителите
(06.06 - за майката и 28.12 – за бащата), в случай, че рождените дни на
родителите не съвпадат с периодите от време, през които детето следва да се
вижда със съответния родител, всеки от родителите на своя рожден ден има
право да бъде с детето си по четири часа, считано от 17:00 часа на съответния
ден (или след приключване на учебни или други образователни мероприятия)
до 21:00 часа на същия ден.
2. Два пъти за по 18 дни (два пъти за по осемнадесет дни) през лятната
ваканция, определена от МОН, с преспиване, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката В. Е. В., ЕГН **********, като
последната се задължава до 30 април на съответната година да уведоми
писмено бащата кога ще ползва отпуска си, а ако не направи това в посочения
срок, бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето,
като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година, и като през
посочените периоди по време на лятната ваканция бащата взима детето в
19
10:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден;
3. През четните години - за Великденските празници, считано от 10:00
часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване. За
същия период на Великденските празници, но през нечетните години, детето
следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
4. През четните години – за пролетната ваканция, считано от 10:00 часа на
първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния ден от ваканцията, с
преспиване. За пролетната ваканция, но през нечетните години, детето следва
да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
5. През четните години – за Новогодишните празници, считано от 10:00
часа на 30 декември до 18:00 часа на 02 януари на следващата нечетна
година, с преспиване. За същия период на Новогодишните празници, но през
нечетните години, детето следва да бъде с майка си и тогава не се прилага
режимът, отразен в т. 1;
6. През четните години - за рождения ден на детето, (19.09), с преспиване,
считано от 18.00 часа на 18.09 до 10.00 часа на 20.09 (или с ангажимент да
заведе детето на училище, ако денят е присъствен), освен ако личният празник
не съвпада с режима на лични отношения на детето с бащата. За същия
период по повод рождения ден на детето, но през нечетните години, детето
следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1. При
съгласие между родителите, рожденият ден на детето се празнува съвместно с
двамата родители.
7. През четните години – за 6 май, за 24 май и за 6 септември, считано от
10:00 часа до 18:00 часа на съответния празник, освен ако празникът не
съвпада с режима на лични отношения на детето с бащата. За посочените
празници, но през нечетните години, детето следва да бъде с майка си и
тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
8. През нечетните години – за есенната ваканция, определена от МОН,
считано от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на последния
ден от ваканцията. За есенната ваканция, но през четните години детето
следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
9. През нечетните години - за Коледните празници, считано от 10:00 часа
на 24 декември до 17:00 часа на 29 декември, с преспиване. За същия период
на Коледните празници, но през четните години, детето следва да бъде с
майка си и тогава не се прилага режимът, отразен в т. 1;
10. През нечетните години – за междусрочната ваканция, определена от
МОН, считано от 10:00 часа на първия ден от ваканцията до 18:00 часа на
последния ден от ваканцията. За междусрочната ваканция, но през четните
години, детето следва да бъде с майка си и тогава не се прилага режимът,
отразен в т. 1;
11. През нечетните години – за 1 май и 22 септември, считано от 10:00 часа
до 18:00 часа на съответния празник, освен ако празникът не съвпада с
режима на лични отношения на детето с бащата. За посочените празници, но
през четните години, детето следва да бъде с майка си и тогава не се прилага
20
режимът, отразен в т. 1;
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето
от дома на майката и съответно да го връща в този дом, освен когато следва
да го вземе след учебните занятия от училище /детско, образователно
заведение/ и когато има ангажимент да го заведе на училище /детско,
образователно заведение/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20100775/20.04.2021 г., поправено с
решение от 10.09.2021 г., постановени по гр. дело № 16032/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти състав, в частите относно
упражняване на родителските права и определеното местоживеене на детето
Ю.В. Г.а, както и относно издръжката на същото дете.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Е. В., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото.
Да се връчи незаверен препис от настоящото решение на всяка от страните
(чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21