№ 2155
гр. Варна, 05.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501086 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 28988/19.04.2023г.
по регистратурата на ВРС подадена от Н. Ц. Ц. срещу решение № 1018/24.03.2023г.
постановено по гр.д.№ 11191/2022г., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените в условията на
евентуалност искове от жалбоподателя срещу М. Г. А., както следва:
1) Иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.43, ал.1 от СК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключения на 28.06.2016г. между
страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса,
дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от
затворен тип „**********“, в който е разположен недвижим имот, представляващ
апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“*************“ № 26, вх. А, ет. 5, комплекс
„*********“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3,
4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и
прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е
построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който
М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради накърняване на добрите нрави
и предявеният в евентуалност от него
2) Иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, вр. чл. 43, ал.1 от СК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключеният на 28.06.2016г. между
страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса,
дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от
затворен тип „**********“, в който е разположен недвижим имот, представляващ
апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“*************“ № 26, вх. А, ет. 5, комплекс
„*********“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и
3,4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и
1
прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е
построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който
М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради липса на основание и
предявеният в евентуалност от него
3) Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.43, ал.1 от СК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключения на 28.06.2016г. между
страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса,
дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от
затворен тип „**********“, в който е разположен недвижим имот, представляващ
апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“*************“ № 26, вх. А, ет. 5, комплекс
„*********“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и
3,4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и
прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е
построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който
М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради липса на предмет, КАКТО И Е
ОСЪДИЛ Н. Ц. Ц. да заплати на М. Г. А. сумата от 2000 лева, представляваща сторени
съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът – Н. Ц. Ц., чрез процесулания си представител оспорва съдебното
решение с твърдения за нищожност, неправилност, необоснованост и постановяване в
нарушение на материалния закон, както и при неправилен анализ на събраните по делото
доказателства.
Посочва се, че съдът не е изложил мотиви по евентуалния иск на нищожност на
клаузата на чл.16 от брачния договор от 28.06.2016г. поради липса на предмет във връзка с
което моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено и върнато на
районния съд за ново разглеждане.
Възразява се срещу изводите на съда, че целта на брачния договор е била изначално
страните да уредят отношенията си по повод на развода по взаимно съгласие вместо водене
на дълъг бракоразводен процес, като поддържа, че уговорката по чл.16 от брачния договор
не е поето от ищеца задължение за грижа и взаимопомощ, а противоречаща на добрите
нрави уговорка за предоставяне на неопределена във времето облага. Дори да се приеме, че
Н. Ц. е поел задължението да заплаща процесната такса за поддръжка и управление на
етажната собственост в комплекс „**********“ с оглед качеството си на съпруг на
ответницата – страна по договор за поддръжка, то това качество е отпаднало след развода и
е отпаднало основанието за дължимостта на таксата поддръжка на чуждия имот.
Заплащането на чужд дълг, при липса на правен интерес от това за ищеца посочено в
клаузата на чл.16 от брачния договор, се счита за противоречие на морала и добрите нрави.
Посочва се, че с постигнатото споразумение в бракоразводния процес одобрено от
съда на 08.07.2016г. страните са преуредили договорките на предходно сключения брачен
договор от 28.06.2016г. и в него не е включена оспорената клауза на чл.16 от брачния
договор. На база на това счита, че брачния договор е прекратен.
2
Поддържат се и възраженията служещи като основание на евентуалните искове – за
липса на предмет на брачния договор по отношение клаузата на чл.16 предвид на това, че
задължението, което ищецът е поел да заплаща е било несъществуващо, неопределяемо и
неопределено по размер към момента на неговото поемане.
Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго, с което
предявените искове бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. А., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за
неоснователна, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът е
изложил мотиви по всеки от разгледаните искове като коректно е оценил фактическата
обстановка и събраните по делото доказателства и е достигнал до правилни крайни изводи.
Поддържа, че още през 2015г., когато е сключил предварителния договор за
апартамента в комплекс „**********“, ищецът се е задължил да подпише и договор за
поддръжка н общите части на сградата с дружеството-продавач. По повод на развода се е
наложило ответницата да се изнесе от общото жилище и да заживее в посочения апартамент,
във връзка с което с ищеца са се споразумели /с чл.16 от брачния договор/ той да поеме
задължението по договора за поддръжка на общите части като с това да компенсира
понесените от съпругата материални и емоционални щети.
Поддържа заявените в отговора на исковата молба твърдения и възражения срещу
предявените искове в това число, че ищецът е бил запознат със съдържанието на договора за
поддръжка на общите части в комплекса включително с размера на таксата и базата, на
която се изчислява. Посочва, че срокът на поетото задължение е определен в брачния
договор – до момента, в който ответницата се разпореди с имота. Оспорва твърденията му,
че е изпаднал в невъзможност да заплаща сумата за поддръжка, както и че размерът на
таксата е увеличаван с времето, което да обуслови извод за несъответствие на клаузата на
чл.16 от брачния договор с добрите нрави, поради това че същата се преценява към момента
на сключване на договора.
Моли решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както
и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
3
С въззивната жалба е направено искане за приемане на ново писмено доказателство –
нот.акт № 120, том 2, рег.№ 2811, дело № 293/2023г., с който Н. Ц. е продал собствен имот
на бул.“Осми Проморски полк“ № 122 в гр.Варна за сумата от 150 000 евро.
Доказателството е ново по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК и с него се цели
опровергаване на твърденията на ищеца, че не е в състояние да заплаща таксата обслужване
предмет на атакуваният чл.16 от брачния договор, поради което следва да бъде приобщено
към доказателствения материал, а по неговата доказателствена стойност съдът ще се
произнесе с крайния съдебен акт.
С депозираният писмен отговор на въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 28988/19.04.2023г. по
регистратурата на ВРС подадена от Н. Ц. Ц. срещу решение № 1018/24.03.2023г.
постановено по гр.д.№ 11191/2022г., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените в условията на
евентуалност искове от жалбоподателя срещу М. Г. А., както следва:
1) Искът с правно основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, вр. чл.43, ал.1 от СК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключения на 28.06.2016г. между
страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса,
дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от
затворен тип „**********“, в който е разположен недвижим имот, представляващ
апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“*************“ № 26, вх. А, ет. 5, комплекс
„*********“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и 3,
4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и
прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е
построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който
М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради накърняване на добрите нрави
и предявеният в евентуалност от него
2) Иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, вр. чл. 43, ал.1 от СК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключеният на 28.06.2016г. между
страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса,
дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от
затворен тип „**********“, в който е разположен недвижим имот, представляващ
апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“*************“ № 26, вх. А, ет. 5, комплекс
„*********“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и
3,4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и
прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е
построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който
4
М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради липса на основание и
предявеният в евентуалност от него
3) Иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.43, ал.1 от СК за
прогласяване нищожността на клаузата на чл.16 от сключения на 28.06.2016г. между
страните брачен договор, с която Н. Ц. е поел задължение да заплаща годишна такса,
дължима от М. Ц.а по договор за поддръжка и управление на общите части в комплекс от
затворен тип „**********“, в който е разположен недвижим имот, представляващ
апартамент № 35, находящ се в гр. Варна, ул.“*************“ № 26, вх. А, ет. 5, комплекс
„*********“ със застроена площ от 115,71 кв.м., ведно с прилежаща изба № 35, както и
3,4490 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 16,87 кв.м. и
прилежащите към жилището 76,19 кв.м. идеални части от поземления имот, в който е
построена сградата, в която се намира обекта, ведно с паркомясто № 45 до момента, в който
М. Ц.а се разпореди с имота в полза на трето лице поради липса на предмет, КАКТО И Е
ОСЪДИЛ Н. Ц. Ц. да заплати на М. Г. А. сумата от 2000 лева, представляваща сторени
съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1086/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 20.06.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
– въззивник и въззиваем, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на
въззивната жалба.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал представено от
въззиваемата страна ново писмено доказателство - нот.акт № 120, том 2, рег.№ 2811, дело №
293/2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5