Мотиви
към ПРИСЪДА
от 17.05.2017г. по НОХД №409
по описа на КРС
за 2017г.
Повдигнато е обвинение срещу Р.Х.И. по чл.206 ал.1 от НК
за това, че на 10.05.2010г. в гр.Кърджали противозаконно присвоил чужда движима
вещ- 1
брой мъжки часовник марка „A.LANGE & SOHNE
AUF“
на стойност 416,81лв., която владеел, собственост на С.Х.А. ***.
Производството по делото протича по реда на съкратеното съдебно следствие
като съдът с определение на основание чл.372 ал.4 вр.чл.371 т.2 от НПК е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия И. и счита, че той с това си деяние е осъществил
състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК. Моли съда да го признае за
виновен и предлага да му се наложи наказание при условията на чл.55 от НК
поради две съображения: с оглед процедурата, по която протича делото; изминалия
дълъг период от време от извършване на деянието до датата на днешното съдебно
заседание. Настоява да подсъдимия И. да се възложат и всички направените по
делото разноски.
Деецът Р.И. се признава за виновен. Заявява, че признава изцяло фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт. При последната си
дума поднася извиненията си и обяснява подробно случилото се на инкриминираната
дата. Служебният му защитник пледира, че деянието било извършено от подсъдимия.
Изразява съгласие с предложението да му се наложи наказание при условията на
чл.55 от НК, която да бъде към минимума от 1 година, което да се отложи за срок
от 3 години.
Съдът
като обсъди всички доказателства, събрани
по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият Р.Х.И., роден на ***г***, български
гражданин, неженен, със средно образование, работи, осъждан, с ЕГН **********.
Настоящата
съдебна инстанция възприема фактическата обстановка описана в Обвинителния акт
предвид разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, а именно: Подсъдимият И. *** и се познавал със свидетеля С.А.,
който живеел постоянно в с.Жинзифово. На 10.05.2010г. в гр.Кърджали последният
се разхождал със свидетеля С.М.. Първият носел на ръката си мъжки ръчен
часовник марка „A.LANGE &
SOHNE AUF“, който му бил подарък от негов роднина. Било обедно време и за това двамата
решили да седнат да обядват в заведение „При котето“, което се намирало на
„Пазара на производителите“ в гр.Кърджали. На съседната маса до тях видели да
седи подсъдимия Р.И., който бил във видимо нетрезво състояние. След като
свидетелят М. си поръчал храна, станал и отишъл до близкия магазин, за да си
купи цигари. През това време свидетелят С.А. останал сам на масата, поради
което при него дошъл дееца и седнал там. Тогава подсъдимият И. видял носения от
свидетеля С.А. часовник и поискал да го разгледа. Последният се съгласил,
свалил го и до дал на дееца. Той си го сложил на ръката, след което отказал да
го върне на неговия собственик, въпреки, че той настоявал за това. Казал му, че
ще му върне часовникът след като той му върне парите, които му дал преди години.
По това време на масата при двамата мъже дошъл и свидетеля С.М., пред който
деецът също отказал да му върне часовника преди да му бъде върнат заема от
300лв. от свидетеля С.А.. След това двамата свидетели станали от масата в
заведението и докато вървели минали покрай свидетеля Н. М., който по това време
бил полицейски инспектор и отговарял за района на „Пазара на производителите“ в
гр.Кърджали. Свидетелят С.А. му разказал за случилото се, поради което тримата
свидетели отишли в приемната на полицейския инспектор, където пострадалият
написал жалба срещу подсъдимия Р.И.. Същият ден свидетелят Н. М. извикал дееца
при себе си, за да напише обяснения по повод подадената жалба, но тъй като бил
в нетрезво състояние, той не бил в състояние да пише. Този ден- 10.05.2010г.
подсъдимият р.И. предал с Протокол за доброволно предаване взетия от свидетеля С.А.
часовник.
Стойността на инкриминираната вещ е установена чрез съдебно- оценителна
експертиза, според която тя възлизала в размер на 416,81лв.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе на база всички събрани по
делото доказателства. Съдът им дава вяра, тъй като те си кореспондират помежду
си, последователни са и изграждат една логична житейска ситуация.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Р.И. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.206 ал.1 от НК, като деянието е
извършено при пряк умисъл. Това е така поради следното: За да е налице
престъпление по смисъла на закона следва деянието- действие или бездействие, да
е осъществено опасно, да е извършено виновно и да е обявено от закона за
наказуемо. Като престъплението, в което е обвинена подсъдимата засяга обществените
отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост
върху движимите вещи. От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението „присвояване” се осъществява чрез акт на противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд
интерес. Като разпореждането най- често се извършва чрез действие, но в
практиката се приема, че то може да стане и чрез бездействие, а именно даденото
на някакво основание чуждо имущество не се връща с намерение то да се задържи
като свое. В настоящият случай подсъдимият И. е взел да разгледа часовника, но
е решил след това да го задържи за себе
си докато свидетелят С.А. не му върне взетия много преди това заем от сумата от
300лв., и се разпоредил с него като със своя и така е настъпил и престъпния
резултат. Като по този начин със своената вещ той е извършил това, което може
да си позволи единствено техния собственик, който не е деецът. И както теорията
и практиката приемат, е налице своене на вещта и в случая, когато деецът се
отказва да я върне, обективирано в Решение № 419/ 27.11.2000г. на ВКС по н.д.№
384/ 2000г. ІІІн.о., според което когато деецът се е разпоредил като със своя с
поставената в негова фактическа власт движима вещ от нейния собственик, е
налице престъпление по чл.206 ал.1 от НК, а не неизпълнение по граждански
договор. Защото при обсебване, за разлика от договора за поръчка, лицето няма
намерение да изпълни поетото задължение по договора, като действа извън
знанието и съгласието на собственика на вещта.
Налице е и предмета на престъплението, който трябва да е чужда движима вещ.
Това е така, тъй като инкриминираната вещ представлява часовник, които по
смисъла на Закона за собствеността са движими вещи, които безспорно са чужди,
тъй като не принадлежат на подсъдимия Р.И., а на С.А..
Деецът е преследвал користна цел- да набави за себе си
имотна облага като е знаел, че не е собственик на вещта, а се е разпоредил с
нея като своя отказвайки да я върне. Той е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в незачитане на
законовия ред и стремеж към облагодетелстване по престъпен начин.
Настоящата инстанция прие, че в случая деянието извършено
от Р.И. следва да се преквалифицира по чл.206 ал.6 вр.ал.1 от НК, тъй като
обсебената вещ е върната доброволно. Това е така, защото възстановяване по
смисъла на цитирания текст е винаги налице, когато: вещите са обсебените вещи са
върнати, заместени или внесени на лицето, от което са били отнети, без значение
дали това е извършено от дееца, или от друго лице; това е станало до
приключване на съдебното следствие в първа инстанция; при издирването,
отнемането и връщането на имуществото от органите на разследването е било
оказано съдействие от дееца. В случая са налице тези изброени белези, тъй като
още същият ден с Протокол за доброволно предаване подсъдимият И. е върнал
инкриминираната вещ.
ПО НАКАЗАНИЕТО: То следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК предвид
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК. Съдът като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието- висока, предвид характера на обществените
отношения, които се засягат, а именно нормалното упражняване на правото на собственост
върху движими вещи; като отчете и обществената опасност на самия деец- висока,
предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- големия период от
време изминал от извършване на престъплението- почти 7 години, както и
отегчаващи такива- обременено съдебно минало, лоши характеристични данни и
стойността на инкриминираната вещ представляваща почти две минимални работни
заплати към момента на деянието; намира, че чрез наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства, а именно под средния размер на предвиденото-
„лишаване от свобода” за срок от 1 година, ще бъдат изпълнени целите на чл.36
от НК. Така определеното наказание съдът намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1
от НК, поради което наказанието, което следва да изтърпи е „лишаване от свобода”
за срок от 8 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за
срок от 3 години. Настоящата инстанция приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК,
тъй като наложеното наказание е за срок от 8 месеца, което е в рамките на
предвиденото от закона- до 3 години, подсъдимият не е осъждан на наказание
„лишаване от свобода“, и освен това чрез отлагане на наказанието „лишаване от
свобода” ще се постигнат целите на наказанието.
При този изход на делото на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР гр.Кърджали направените по
делото разноски в размер на 30,00лв.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: