ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18
гр. Пазарджик, 09.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20225200100342 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Н. В. П. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „Н.Р.“ № , със
съдебен адрес: гр. П. ул.“Ц. С.“ № , кант. , адв. Б. Д. срещу Й. И. М. с ЕГН
**********, с адрес гр. В., общ. С., обл. П., ул. „а” № 8, И. Г. М. с ЕГН ********** с
постоянен адрес: гр.В., общ. С., обл. П., ул. „” № и Г. Г. Д. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В., общ. С. обл. П., ул. „“ № , /наследници на Г. С. М. с ЕГН
**********, б.ж. на гр. В., починал на г.,/ в която са изложени съображения, че тримата
не са собственици на Сграда с идентификато, застроена площ от 69 кв.м, брой етажи: 1,
предназначение: промишлена сграда и Сграда с идентификатор , застроена площ от
222 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда, на 4/7 идеални части от
сграда с идентификатор , застроена площ от 513 кв.м, брой етажи: 1, предназначение:
складова база, склад и на 1771 кв.м. от поземления имот с идентификатор по КККР на
гр.Пазарджик, с адрес на поземления имот: гр. П., ул.“А. С.“ № и с обща площ от 2352
кв.м.
Твърди се, че тримата са наследници на Г. С. М., с ЕГН **********, б.ж. на гр.
В. починал на година и се снабдили неправомерно с нот.акт за собственост № 39 том
І, рег. № 476, н.д. 36/22.02.2022 г. на нотариус Б. О. с рег. № 721.
Ищецът твърди, че през 2009 г. покойният вече Г. . М., П.Н. К. и той участвали с
общи средства на търг/публична продан по изп.дело № 1026/2002г. по описа на ДСИ
при PC Пазарджик за закупуване на имоти - земя и сгради. Тъй като искали да закупят
имотите при различни квоти, според финансовите си възможности, съдебният
изпълнител им обяснил, че това е доста сложно и е по-добре само единият от тях да
участва в търга, а после да си разпределят и прехвърлят съсобствеността помежду си.
Така и сторили и на 18.02.2009 г. два дни преди датата на търга - тримата се
споразумели с договор като двамата с П. Н. К. упълномощили Г. С. М. да ги
представлява на търга. След спечелването му, на 20.02.2009 г., отново тримата
подписали договор за това кой от тях на каква част от имотите (земя и сгради) става
собственик, респ., кой, каква сума заплаща от общата цена. Парите били предадени на
Г. С. М. и той ги внесъл по сметка на ДСИ, в резултат на което имотите му били
възложени с Постановление от 27.02.2009 г. впоследствие допълнено с Поправка на
1
постановление от 02.11.2011 г. Тримата никога не били имали спорове по отношение
на земята, сградите и обектите в тях, които използвали. Всеки си бил затворил
производството и дейността в неговата част от имотите, заплащали си винаги данъците
и режийните разноски съобразно дяловете си и не били имали каквито и да било
проблеми помежду си, нещо повече - били приятели. През 2012г. П. Н. К. решил да се
откаже от дейността си и със съгласието на Г. М., молителят бил изкупил неговия дял с
договор от 25.09.2012 г. Подписи като свидетели за извършените от него плащания на
дела на П. К. били покойният вече Г. М. и синът му И. М.. С Г. М. не са спирали
никога да обсъждат въпроса с прехвърлянето на дяловете от имотите (земя и сгради),
които е платил молителят и които всички знаели, че са негови. За съжаление, тъй като
първоначално общият имот представлявал части от обща по-голяма база на длъжника
по изпълнителното дело „Геосонда сервиз-96” ООД, предпочели първо да отделят
техния имот от базата, да извършат необходимите заснемания на сгради и едва след
като обособят самостоятелните обекти, да се разпоредят със сделката в предвидената
от закона форма, а именно под форма на нотариален акт. Тези дейности им отнели не
малко средства и години, но тъй като имали доверие помежду си не бързали особено,
още повече че възнамерявали да инвестират и в отделен обслужващ техните бази път.
През това време продължили да си владеят и ползват имотите както се били
договорили още при закупуването им - обстоятелство, което не се било променило и до
ден днешен.
Молителят сочи, че частта от имотите, която бил заплатил, респективно владеел и
ползвал от самото начало - февруари 2009 година и което бил присъединил като
владение със закупуване частта на П. К. през септември 2012 г. били: сграда 2 и сграда
3 изцяло, 4/7 идеални части от сграда 1, (които идеални части били обособени като
отделни халета в сградата) и 1771 кв.м. от поземления имот - обстоятелство, за което
разполагал с десетки свидетели. За съжаление през юли 2021 г. Г. М. починал и
въпреки, че ситуацията за него не се променила, защото не бил спирал и за миг да
ползва и владее своите части от имотите, се свързал със съпругата и децата на Г. М., с
които от години се познавали, за да приключат този въпрос. Те се отзовали без
проблем, отвърнали му, че са наясно, кой каква част от имотите има и няма да
осквернят паметта на Г. М., а ще съдействат на драго сърце. Споделили са, че ще
наемат адвокат от С., който да придвижи документите, на което ищецът не се е
възпротивил. След известно време синът на Г.М. - И. Г. М. се обадил по телефона на
ищеца и малко притеснено му споделил, че били направили нещо, ама не както
трябвало и сега мислели, как да го оправят. Лично му разказал, че на 22.02.2022 г.
тримата наследници - той, сестра му и майка им - Й. И. М., се явили пред нотариус в
гр. П. и се снабдили с констативен нотариален акт за собственост върху имотите,
възложени на баща му с Постановлението по изп.дело № 1026/2002 г., а след това
майка му Й. М. му била подарила на него и на сестра му своите 4/6 идеални части.
Така към настоящия момент той и сестра му били собственици на целите имоти, но за
разлика от И. М., неговата сестра - Г. Д. била решила, че не желаела да прехвърля
дяловете, които се полагали на молителя.
Сочи, че той продължавал да работи в неговата част от имотите, но при така
създалата се ситуация, намирал за напълно възможно И. М. и Г. Д. да се разпоредят с
имотите и по този начин да осуетят или поне силно да затруднят възможността му за
успешно провеждане на бъдещ установителен иск.
Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови съдебно решение, с което
приеме за установено, че ответниците не са собственици на сграда с идентификатор
2
сграда с идентификатор , и на 3/7 идеални части от сграда с идентификатор (които
идеални части са обособени като отделни халета/клетки вътре в сградата) и на
прилежащ към тях терен с площ 1771 кв.м от поземления имот, в който сградите са
разположени, с идентификатор по КККР на гр. П., с адрес: бул. „А. С.” № , целият с
площ от 2 352 кв.м.
Моли се също така, съдът да отмени Констативен нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот № 39, том 1, рег. № 476, дело № 36/22.02.2022г. по
описа на нотариус Б. О. с рег. №721 до размера на действително притежаваните от
ответниците части от имота, а именно до: 3/7 идеални части от сграда с идентификатор
, (които идеални части са обособени като отделни халета/клетки вътре в сградата) и
581 кв.м от поземлен имот с идентификатор по КККР на гр. П., с адрес: ул. „А. С.” № ,
целият с площ от 2352 кв.м.
Моли се ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца всички съдебно-
деловодни разноски, сторени за производството в настоящата инстанция, както и
разноските по обезпечаването на бъдещ иск във връзка с проведеното ч.гр.д. №
293/2022г. по описа на ОС Пазарджик.
Представят се писмени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
Моли се да бъде задължена по реда на чл.186 от ГПК, нотариус Б. О. да
представи заверен препис от цялото нотариално дело №36/22.02.2022г.
Да се допусне СТЕ, която след запознаване със св.показания да отговори на
формулирани въпроси.
Моли се да бъдат допуснати до разпит 5-ма свидетели, които да установят
посочените в молбата факти и обстоятелства.
След повторно оставяне на исковата молба „без движение“, с молба вх.
№8750/12.12.2022 г., постъпила от адв. Д., пълномощник на Н. П., се уточнява, че
ищецът е придобил на основание давностно владение собствеността върху сграда с
идентификатор сграда с идентификатор, и на 4/7 идеални части от сграда с
идентификатор (които идеални части са обособени като отделни 4 халета/клетки вътре
в сградата) и на прилежащ към тях терен с площ 1771 кв.м от поземления имот, в който
сградите са разположени, с идентификатор по КККР на гр. П., с адрес: бул. „А. С.” № ,
целият с площ от 2 352 кв.м., като е осъществил непрекъснато и необезпокоявано
владение в продължение на повече от 10 години, считано от 2702.2009 година/датата
на постановлението на възлагане на целият имот/, като на 25.02.2012г. е заплатил и
владеел и частите закупени от П.К., като на тази дата се бил настанил като едноличен
владелец, присъединявайки към своето владение и владението на П. К., също
започнало на 27.02.2009 година.В тази молба се отричат изцяло правата на
ответниците, тъй като от 27.09.2009 година, когато имотът е бил закупен на публична
продан, нито ответниците, нито техният наследодател –Г. М. са ги владели или
ползвали.
На ответниците е даден срок за становище и от тримата са постъпили становища, с
които оспорват изцяло твърденията на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Г. М. и Й. И. М.,
чрез пълномощника им адв. К. Ш., в който изразяват становище по предявения срещу
тях отрицателен установителен иск.
Твърди се, че подадената искова молба била процесуално недопустима по
3
отношение на ищеца Н. В. П., тъй като съгласно представеният като писмено
доказателство констативен нотариален акт за право на собственост № 39, том I, рег. №
476, нот.дело 36 от 22.02.2022 год., заверен от нотариус Б. О. с рег. №721, ищецът не се
явявал съсобственик на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор по кадастралната карта и кадастралните регистри, на АГКК, с адрес на
имота гр.П., ул.„А. С.” №, целият с площ от 2352 квадратни метра, ведно с построените
в имота: Сграда с идентификатор застроена площ 513 квадратни метра, Сграда с
идентификатор застроена площ 69 квадратни метра и Сграда с идентификатор
застроена площ 222 квадратни метра.
Сочи се, че искът бил недопустим и по отношение на ответницата Й. И. М., като
се твърди, че същата не била собственик на имота, поради факта, че с нотариален акт за
дарение на недвижим имот №40, том I, рег.№479, нот. дело № 37 от 22.02.2022 год.,
заверен от нотариус Б. О. с рег. № 721, е дарила своите 4/6 идеални части от
процесният имот на другите двама ответници И. Г. М. и Г. Г. Д..
Излагат се съображения и относно основателността на предявеният иск, а
именно:
Неоснователно било оспорването от ищеца на констативен нотариален акт за
право на собственост №39, том I, рег. № 476, нот.д. 36 от 22.02.2022 год., тъй като
същият бил съставен въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от
27.02.2009год., по изп.д. №1026/2002г. от ДСИ В. Л., при PC Пазарджик, което
постановление било влязло в законна сила на 18.03.2009 год., с поправка на
Постановлението от 02.11.2011год., вписано в Служба по вписванията при РС
Пазарджик с вх. per. № 4792 от 07.06.2012год., с акт 188, том 19, по силата на което
собствеността на процесният имот и сградите в него били възложени върху Г. С. М.,
починал на год., наследодател на ответниците.
Сочи се, че не отговаряли на истината, твърденията на ищеца, че тримата
ответници не били собственици на имота и сградите, построени в него, поради неверни
констатации в нотариалния акт.
Сочи се, че описаната от ищеца в исковата молба предистория на Констативния
нотариален акт, касаеща отношенията във връзка с имота и сградите, между него и
покойният Г. С. М., ответниците не знаели дали била вярна, тъй като през последните
години И. М. не бил в добри отношения с баща си, не били се виждали и разговаряли, а
Й. М. никога не била обсъждала със съпруга си Г. М., процесния имот и сгради. И
двамата знаели и били останали с впечатлението, че имотът и сградите били закупени
от Г. М., и че само той е бил собственик. Били научили за претенциите на ищеца П.
след смъртта на техният наследодател, като същият първо ги бил притеснявал по
телефона с искане да му бъдат прехвърлени част от имота и сградите, а впоследствие с
нотариална покана бил предявил същите претенции.
Твърди се, че представените като доказателства договори за наем на недвижими
имоти, сключени от ищеца Н. П., като наемодател, ответниците никога не били
виждали, като от същите не ставало ясно, че касаят процесния имот и сгради. В тях не
били посочени нито идентификатори на сгради, нито идентификатор на имот, дори и
адресите на имотите отдавани под наем, посочени в договорите, не отговаряли на
адреса на процесния имот и сгради, което водило до съмнение за твърденията на
4
ищеца, че е владял имота и част от сградите, като ги бил отдавал под наем.
Видно било от договор за наем от 14.08.2017 год., нотариално заверен с рег. №
2069 от нотариус Н. И., че Г. С. М. бил отдал под наем на „Солар Про“ ЕООД с
управител В. П. /син на ищеца Н. П./, покривната част от 222 кв.м. от Самостоятелен
обект с идентификатор построена в Поземлен имот с идентификатор , за изграждане
на ФЕЦ, с който договор се предполагало, поради родствените връзки, че ищецът е бил
запознат, съгласен и не се е възпротивил, поради което считат, че не е упражнявал
твърдяното от него владение върху имота и сградите, а напротив, Г.М. до смъртта си е
упражнявал в пълен обем правото си на собственост, като е владял и стопанисвал
процесния имот.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявеният иск .
Претендират сторените в производството разноски.
Представят препис от договор за наем от 14.08.2017год., нотариално заверен с
рег. № 2069 от нотариус Н. И.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Г. Д. чрез
пълномощника й адв. Р. Ш. от САК, в който изразява становище, че предявените от
ищеца искове са нередовни, недопустими, неоснователни и недоказани. В тази връзка
се моли съдът да прекрати производството по делото или да отхвърли исковете изцяло,
поради липса на фактически и правни основания за тяхното уважаване.
Моли на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ищецът да бъде осъден за заплати
всички сторени от доверителката му Г. Д. разноски по делото.
Алтернативно, в случай на уважаване исковете на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 5 от ГПК, се прави възражение за прекомерност на претендираните от него разноски
за адвокатско възнаграждение, като в случай, че такива реално му се дължат, моли се
да бъдат редуцирани до законно установения минимум.
Моли се на основание чл. ;238, ал. 2 от ГПК, съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ищеца, като му се укажат последиците при неспазване
на изискванията на чл.239, ал. 1 от ГПК.
Твърди се, че не са заплатени всички дължими към съда такси по предявените
искове, по делото не била установена представителна власт на лицето, подписало
исковата молба, която да обоснове действията по нейното депозиране, не били
уточнени претенциите на ищеца.
Твърди се, че не бил налице правен интерес за Н. П. от предявяване на
отрицателен установителен иск срещу ответниците Й. М., И. М. и Г. Д. за признаване
за установено, че същите не били собственици на целия или на отделни части от
процесните недвижими имоти с идентификатори , и ищецът не се легитимирал такъв,
поради което и искът му се явявал недопустим.
Сочи се, че искът срещу Й. М. бил недопустим, тъй като същата изобщо не се
5
била легитимирана като собственик на имотите, поради което не могла да добие и да
притежава пасивна процесуална легитимация по делото като ответник.
Оспорват се, като неверни, всички изложени от ищеца фактически твърдения в
исковата молба като с оглед оспорването се моли съдът да приеме, че измежду
посочените от ищеца факти и обстоятелства, не били налице такива, които да не се
нуждаят от доказване.
Не се оспорва единствено придобИ.ето на процесните имоти по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 27.02.2009 г., ведно с Поправка на
Постановление от 02.11.2011 г. от Г. М.; осъщественото наследствено правоприемство
от страна на ответниците в качеството им на наследници на починалия Г. М., което
обхващало именно процесните имоти, както и последвалото дарение на собствените на
Й. М. идеални части в полза на нейните деца - И. М. и Г. Д., обективирани в
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № 40, като тези факти и
представените за тях писмени доказателства, не се оспорвали от ищеца, който дори се
позовавал на тях.
Оспорва всички твърдения на ищеца досежно фактическата обстановка при
закупуването на имота от Г. С. М. на публична продан през 2009 год. и събитията след
това, а именно: твърдяното фактическо разделяне и разпределение на имота,
„продажбата на дела“ на П. К. и т.н. Оспорва се също така, че покойният вече М. да е
имал устни или писмени уговорки с ищеца и с лицето П. К. за съвместно придобИ.е и
разпределяне на поземлен имот с идентификатор и намиращите се в него сгради с
идентификатори .
Сочи се, че от представеното от самия ищец Постановление за възлагане на
недвижим имот от 27.02.2009 г. и Поправка на постановление от 02.11.2011 г., било
видно, че процесните имоти са възложени единствено върху Г. М. за предложената и
внесена от него сума в размер на 201 950,00 лева и същият станал техен законен
изключителен собственик. От момента на придобИ.е на имотите до смъртта си, Г. М.
упражнявал в пълнота правомощията си, произтичащи от изключителното му право на
собственост върху същите, в това число осъществявал и фактическата власт и владеел
като собственик целия поземлен имот, включително и намиращи се върху него сгради
и постройки. Твърди се, че от придобИ.ето на процесните имоти М. никога не бил
преставал да владее и ползва същите за себе си, като в определени периоди от време
ползването на части от имотите било предоставено на други лица без да се е променял
факта на тяхното владение от самия Г. М., а след смъртта му и приемайки
наследството, оставено от него, Й. М., като негова съпруга, и И. М. и Г. Д., като негови
деца, по силата на осъществено наследствено правоприемство, ставали легитимни и
единствени собственици на притежаваното от ищеца имущество, както и на описания
по-горе поземлен имот и намиращите се в него сгради. Въз основа на това в полза на
6
тримата е бил издаден процесният Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот № 39, а по-късно Й. М. е прехвърлила в полза на децата си, чрез
дарение, притежаваните от нея идеални части върху имотите.
Оспорват се представените с исковата молба доказателтва - договор от
18.02.2009 г.; Договор от 20.09.2009 г. и Договор от 25.09.2012 г., същите да
съществуват в оригинал, както и с тях да се обективира действителната воля на
посочените в тях страни и действителни уговорки между тях. Твърди се, че същите са
неистински по авторство и недостоверни по съдържание и дата, като били съставени
само за нуждите на процеса.
На следващо място, се сочи, че цитираните по-горе книжа дори и да
съществуват в оригинал, не били породили правно действие, още по-малко вещно-
прехвърлително такова, а също така законовите изисквания за съставянето и
действието им, с оглед обективираното в тях съдържание и преследвани цели, не били
спазени. Твърди се още, че цитираните „договори“ са нищожни на основание чл. 26,
ал. 2, т. 3 ЗЗД вр. чл. 37 ЗЗД и на основание чл. 26, ал. 2, т. 3 ЗЗД вр. чл. 18 ЗЗД, поради
липса на предписаната от закона форма.
Сочи се, че и представеното с исковата молба „предложение“ от П. К., Г. М. и Н.
П. до ДСИ при РС Пазарджик не съществувало в оригинал като автентичен документ,
алтернативно било неистинско по авторство, недостоверно било по съдържание и дата,
като същото било антидатирано и съставено за нуждите на процеса.
Нямало данни и за това как, кога и кой бил съставил „ръчно изработената скица
с разпределение на съсобствеността“, като се оспорва в нейното изготвяне да е
участвал Г. М..
На следващо място се оспорват твърденията на ищеца, същият да е владял
процесните имоти за себе си в продължение на 10 години без прекъсване.
Алтернативно на изложените възражения, ако съдът приемел, че ищецът е
осъществявал фактическа власт върху твърдените от него имоти, се моли да се има
предвид, че на първо място,ищецът бил осъществявал само държане, тоест, не за себе
си, а именно - за собственика Г.М. (впоследствие за неговите наследници). Ищецът
никога не бил заявявал и демонстрирал нито пред наследодателя на ответниците, нито
пред самите тях, някакво свое намерение да владее имотите изцяло за себе си и като
собственик. Твърди се, че пред трети лица И. П. само е бил представител на Г.М. и е
действал от името и в полза само и единствено на Г. М. и никога за себе си досежно
процесните имоти. П. никога не е бил собственик на същите, нито се легитимирал и
действал пред трети лица с такова качество.
Ако съдът приемел, че става дума за владение, то несъмнено би била налице
хипотеза на недобросъвестно владение, по аргумент на противното от разпоредбата на
чл. 70, ал. 1 ЗС, а именно П. не бил владял имотите на правно основание, годно да го
7
направи собственик (каквото правно основание, според правната доктрина и съдебна
практика, би била една валидна правна сделка за прехвърляне на право на
собственост). В случая, дори и според твърденията на самия ищец, „правото му на
собственост“ върху процесните имоти „произтича“ от едни очевидно нищожни
„договори“/упълномощавания/. Всеобщо прието е обаче, че нищожното основание не е
основание; въпросът за годността му изобщо не следва да бъде поставян, т.е. ищецът
не е придобил каквито и да били права въз основа на представените от него „договори“
от 18.02.2009 г., 20.02.2009 г. и 25.09.2012 г.
Оспорват се представените от ищеца договори за наем, които да съществували в
оригинал, като се оспорват и като неистински по авторство и съдържание,
недостоверни по дата, и съставени за нуждите на процеса.
Сочи се, че в нито един от тях, твърдените за отдавани под наем обекти/имоти не
били индивидуализирани, а в съдържателно отношение договорите за наем не
доказвали тезата на ищеца досежно правото на собственост върху имотите и липсата
на такова право за ответниците.
От правна страна, по отношение на договорите за наем се сочи, че следвало да
се има предвид ноторно известният факт, че чрез договора за наем се осъществявало не
владение, а държане. Затова, нямало пречка за Н.й П., бидейки просто държател, да е
осъществявал това свое държане чрез отдаване под наем на съответния имот, тъй като
наемното правоотношение не било предпоставено от наличието на право на
собственост у наемодателя.
По отношение на частта, „притежавана“ от П. К. и твърдяното й придобИ.е от
ищеца през 2012 г., чрез нищожни „договори“, се сочи, че важи всичко гореизложено с
допълнение, че по отношение на същата дори не била изтекла твърдяната 10-годишна
давност в полза на Н. П..
Твърди се, че П. К. никога не е бил собственик на съответните имоти, за да
може той от своя страна да прехвърли същите на друго лице.
Изразява се становище, че искането на ищеца за отмяна/ обезсилване на
Констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти с № 39, е
недопустимо, при липса на правен интерес, а също така и неоснователно, поради
неоснователност на отрицателния установителен иск.Взема се становище по
доказателствата и доказателствените искания на ищеца.
Правят се доказателствени искания, а именно: Моли се при режим на
равнопоставеност да се допуснат при режим на довеждане за разпит толкова на брой
свидетели, колкото бъдат допуснати на ищеца, за оборване на твърденията му.
Въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум,
съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124 от ГПК - отрицателен
установителен иск за собственост и същият е процесуално допустим.
8
Искът е родово и местно подсъден на Окръжен съд – Пазарджик, с оглед цената
на имотите.
Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи
всички факти и обстоятелства, на които основава исковата си претенция, а ответниците
своите възражения, както и че същият не е собственик на претендираните имоти.
Съдът съобщава на страните си своя проект за доклад с настоящото определение.
По направените доказателствени искания:
Съдът счита представените писмени доказателства от страните за относими и
допустими, и следва да бъдат приети.
Следва да се допуснат до разпит по петима свидетели на ищцовата страна и на
ответниците общо.
Следва да се допусне СТЕ, която да отговори на формулираните от ищеца
въпроси, но след изслушване на свидетелите.
По направеното оспорване на част от доказателствата, представени от ищеца,
съдът ще се произнесе след изричното заявяване в о.с.з., че ищецът ще се ползва от тях.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл. 140 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по петима свидетели за всяка от страните.
ДОПУСКА изслушването на СТЕ по въпроси формулирани от ищцовата
страна,като ги задължава в двуседмичен срок от получаване на определението
да внесат депозит 350 лева за в.л. и представят вн.документ.
ОПРЕДЕЛЯ за в.л. инж. Ж. Р.Д., която да се призове след внасяне на
депозита.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание, с призоваване на страните
и го НАСРОЧВА за 7.02.2023 г. от 9.зо часа, за която дата да се призоват
страните.
Определението е окончателно препис да се връчи на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10