Решение по дело №179/2024 на Административен съд - Шумен

Производство по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), образувано въз основа на жалба от Р. П. Н. от [населено място], [улица], вх.., ет.., ап..., чрез пълномощник адвокат Д. Д. при ШАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №24-0869-000301/27.04.2024 г. на мл. автоконтрольор към ОД на МВР Шумен, сектор П. П. Шумен, с която на основание чл.171 т.1 б.б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 27.04.2024 г.

Жалбоподателят оспорва заповедта, като навежда основания за законосъобразност по смисъла на чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК. Сочи, че му е бил издаден талон за медицинско изследване на 27.04.2024 г., въз основа на който се явил за вземане на кръвна проба по указания ред, като резултатите от същата не са готови към датата на подаване на жалбата. Въпреки това срещу оспорващия била издадена процесната ЗППАМ, с която на основание чл.171, т.1, б. "б" от ЗДвП било постановено отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса с отговорността му, но не повече от 18 месеца, с което е нарушена Наредба №1 от 19.07.2017 г., а именно резултатът от химико-токсикологичното изследване е определящ по отношение констатацията за употреба на наркотични вещества, от което следва, че при липсата на такова изследване противоправното му поведение не е доказано, а за издаването на ЗППАМ по чл.171 ал.1, б.б от ЗДвП е необходимо употребата на наркотични вещества да е установена по безсъмнен начин. Излагат се и доводи, че жалбоподателят употребява лекарства, поради влошено здравословно състояние, за което е уведомил и контролните органи по време на проверката, както и че след освобождаването му от РУ [населено място] е посетил лаборатория в [населено място] и е дал кръвна проба, която е отрицателна за наличие на наркотични вещества. На следващия ден е дал и урина, който резултат също е отрицателен. Твърди, че е нарушен и принципът за съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като наложената мярка възпрепятства да упражнява професията си – таксиметров шофьор, не е пенсионер и няма доходи да издържа себе си и семейството си. С оглед на това счита издадената заповед за прилагане на ПАМ за незаконосъобразна, поради което моли същата да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна мл. автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], сектор "Пътна полиция" Шумен, редовно призован, се явява лично, заедно с гл. юрисконсулт И.. С., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, предвид наличието на наркотични вещества, отчетени с техническото средство – Дръг тест, съответно установено управление на МПС след употреба на наркотични вещества от страна на жалбоподателя. Счита, че изчакването на резултата от взетата проба и крайният акт на прокурора по досъдебното производство, е обстоятелство, което е свързано със срока на действие на приложената принудителна мярка, а не с основанието за нейното налагане. Въз основа на изложените съображения моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

С процесната ЗППАМ №24-0869-000301/27.04.2024 г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Шумен, сектор П. П. Шумен, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 27.04.2024 г. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН № GA 1256207/27.04.2024 г., съставен против жалбоподателя за това, че на 27.04.2024 г., около 08:0 часа, в [населено място], ул.Дедеагач, до №12, пред вход 5, управлявал собствения си лек автомобил Д. С. с рег.№ [рег. номер], след употреба на наркотични вещества и техни аналози, констатирано с техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен номер ARJF-0023, електронният екран на който е отчел наличие на амфетамини. Проверката на жалбоподателя била извършена по повод участието му в ПТП. В заповедта е посочено също, че е издаден талон за изследване №0147223, както и по данни на лицето приема медикаменти със зелена рецепта. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП както в заповедта, така и в съставения АУАН.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 27.04.2024 г., който е подал жалба срещу нея на 07.05.2024 г. чрез органа до Административен съд град Шумен.

Образувано е спрямо жалбоподателя досъдебно производство /ДП/ №370/2024 г. по описа на РУ [населено място] за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, съгласно писмо от 27.04.2024 г. на РУ [населено място].

Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа и за сервизна проверка на използваното техническо средство, както и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози. На жалбоподателя бил връчен талон за изследване с №0147223 от 27.04.2024 г., издаден в 09:52 часа на посочената дата, като му било указано да се яви в Спешно отделение на "МБАЛ Шумен"АД за даване на материал за изследване. От приложеното по делото писмо от 03.06.2024 г. на РП [населено място] се установи, че по ДП №370/2024 г. по описа на РУ на МВР [населено място] е назначена химична експертиза на биологични проби, дадени за изследване от жалбоподателя, но към настоящия момент не е изготвено заключение по тази експертиза.

От показанията на свидетелите М. Б. – дъщеря на жалбоподателя и Н. Н. – съпруга на жалбоподателя се установи, че оспорващият страда от множество заболявания – диабет, подагра и високо кръвно налягане и пие множество лекарства, което съответства и на представената по делото Етапна експертиза от 30.04.2024 г. на доктор В. М.. От показанията на свидетелката Б. се установи, че след като жалбоподателят бил освободен от РУ Шумен веднага тръгнали за [населено място], посетили дежурна лаборатория и жалбоподателят дал кръвна проба за наличие на наркотични вещества, а в понеделник дал и урина, като изследванията били отрицателни. От показанията и на двете свидетелки се установи, че оспорващият е таксиметров шофьор, не е пенсионер и издържа семейството само от тази професия.

От приложения по делото резултат от обработка на биологичен материал за наркотични вещества в кръвта на жалбоподателя, издаден от СМДЛ Е. Л. К. ООД [населено място] на 27.04.2024 г., се установи, че резултатът за наличие на амфетамини, барбитурати, бензодиазепини, кокаин, марихуана и опиати е отрицателен. От приложения по делото Протокол с резултати от изследвания за наркотични вещества в урината на жалбоподателя, издаден от СМДЛ Рамус ООД на 30.04.2024 г., се установи, че резултатите за наличие на амфетамини, барбитурати, бензодиазепини, кокаин, марихуана и опиати е отрицателен.

От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е ЗППАМ по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП, подлежаща на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 27.04.2024 г., поради което настоящата жалба, подадена на 07.05.2024 г., се явява депозирана в срока по чл.149 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед по правното си действие е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл.171 т.1 б.б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на основание чл.165 ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед №372з-4057/31.12.2021 г. Директорът на ОД на МВР [населено място] е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата (вкл. и по чл.171 т.1 б.б от ЗДвП), в т.ч. служители на длъжност мл.автоконтрольор II-I степен в С. П. полиция при ОД на МВР [населено място] – с компетентност за територията на цялата Областна дирекция на МВР – Шумен. Доколкото настоящата заповед е издадена от В. В., който заема длъжността мл.автоконтрольор I степен в група „ОДПКПД“ в Сектор Пътна полиция към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР [населено място], съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59 ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000. Административният орган е възпроизвел обстоятелствата, релевантни за приложението на процесната ПАМ, като е посочил и относимото правно основание, а именно чл.171 т.1 б.б от ЗДвП.

Съдът приема, че при издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противно на твърдяното в жалбата. Контролният орган по пътищата е в правомощието си да извършва проверка, в това число и с техническо средство за наличие на алкохол или наркотични вещества на водачите на МПС, още повече, че в случая се касае за ПТП, независимо че жалбоподателят не е виновен.

При направената преценка за съответствие на Заповедта с материалния закон, съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171 т.1 б.б от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на процесния акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от ЗДвП, установените стойности са определящи. За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС от водач, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване в лечебно заведение, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване. Този факт се установява и от писмото на РП – Шумен от 03.06.2024 г. Според законодателя, при наличие на медицинско изследване на кръвна проба, какъвто е настоящият случай, установените стойности от тази кръвна проба са определящи - чл.171 т.1 б.б от ЗДвП. В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на кръвна проба, като резултатите, установени с Дръг теста към момента на образуване и приключване на съдебното производство не са потвърдени от медицинско изследване на кръвна проба, поради забавяне изготвянето на химико-токсикологичните експертизи. Настоящата ЗППАМ е издадена въз основа на отчетените с теста стойности, преди да бъде установен какъв е резултатът от кръвната проба.

Както се посочи по-горе, предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, установено с предвидените от законодателя доказателствени средства и по предвидения със специалната Наредба ред. Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката от вида на процесната е установено по надлежен ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според чл.23 ал.1 изр. второ и трето от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (Наредбата), употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина, изследването се извършва само с пробата кръв. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него следва да бъдат съобразени, в противен случай се нарушава правото на защита на лицето, спрямо което се налага ПАМ. Това произтича и от разпоредбата на чл.6 ал.9 от Наредбата, която също следва да бъде съобразена при определяне материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ – показанията от техническото средство са достатъчни за налагане на ПАМ само в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. Като не е съобразил това, административният орган е наложил ПАМ при липса на безспорно установено фактическо основание.

По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е получил талона за изследване, дал е проба за изследване и не е отказал да му бъде направен тест от полицейските органи. Оспорващият е предприел необходимите действия за опровергаване резултатите от теста, като е дал материал за изследване. При наличието на дадена кръв за изследване и липсата на извършено такова изследване по надлежния ред, недоказано е наличието на фактическото основание за издаване на заповедта. Още повече, че извършените от жалбоподателя изследвания, независимо че са в лаборатории, извън посочените в Наредбата, разколебават дадения резултат от техническото средство, тъй като кръвното изследване е в деня на проверката 27.04.2024 г. и съответно в деня на отчетения резултат от техническото средство, а резултатът от урината е след два дена – първият работен ден. С оглед на това и като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.3а т.2 от Наредбата, административният орган е издал материално незаконосъобразен административен акт.

В случая не е налице правопораждащ фактически състав, поради което липсва и основание за прилагане на правомощието на административния орган за налагане на ПАМ. В този смисъл процесната преустановителна ПАМ е наложена при липса на визираните в нея материалноправни предпоставки.

Съдът намира, че наложената ПАМ в случая се явява несъразмерна на целта, преследвана от закона. Касае се за водач на МПС, който е съдействал на контролните органи, проявил е добросъвестност, като е дал проба за изследване. В този смисъл съдът приема, че мярката засяга жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Наред с това съдът отчита обстоятелството, че срокът на ограничаване правата на водача посредством прилагане на процесната ПАМ, е обусловен от срока, в който лабораторията ще извърши изследването на биологичния материал. В Наредба №1/19.07.2017 г. липсва нормативно регламентиран срок за извършване на изследването. Липсата на такова ограничение води до забавянето във времето на извършването на изследването и на оформянето на протокола с данните за резултатите, поради което и предвид крайният срок от 18 месеца, налага извод за несъразмерност на срока на наложената с обжалваната заповед ПАМ.

Вярно е, че при издаване на ЗППАМ длъжностното лице действа в условията на обвързана компетентност. За да възникне същата обаче нарушението по чл.5 ал.3 т.1 пр. 2 от ЗДвП следва да бъде доказано по изискуемия с чл.171 ал.2 б.б от ЗДвП ред – този на Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. След като фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред, т. е. с положителен резултат за наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване биологични проби след проведено химико-токсикологично лабораторно изследване, оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта му – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

В обобщение на изложеното съдът приема, че ЗППАМ е издадена при нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Административният орган е издал заповедта при неизясняване на фактите и обстоятелствата по случая и неизчакване на резултатите от кръвната проба, които са решаващи.

С оглед изхода на спора искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, се явява основателно и следва да бъде уважено, като ОД на МВР [населено място] следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 210.00 лв., от които 10.00 лв. внесена дължима държавна такса за образуване на делото и 200.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

OТМЕНЯ по жалба на Р. П. Н. от [населено място], [улица], вх.., ет.., ап.., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0869-000301/27.04.2024 г. по чл.171 т.1 б.б от Закона за движение по пътищата, издадена от мл.автоконтрольор към ОД на МВР [населено място], Сектор Пътна полиция - Шумен.

ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на Р. П. Н. от [населено място], [улица], вх.. ет.., ап..., сумата в размер на 210.00 (двеста и десет лева) лв., представляваща направените по делото разноски.

На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото по реда на чл.138 ал.3 от АПК.