РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Белоградчик, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100681 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 500,
ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането – осъдителен иск с цена 707.87 лв., от
които застрахователно обезщетение – 682.87 лв. и ликвидационни разноски –
25.00 лв. и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.
В исковата молба, ищеца сочи, че на 01.09.2018 г. в гр. София, на
кръстовище с кръгово движение – „Площад на авиацията“, е реализирано
ПТП с участието на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“ с рег. №
СА 14 52 КМ, собственост на М. О. Н., управляван от ответника Н. Й. Н. и лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с рег. № СА 24 69 ТА, собственост на
„За едно евро“ ООД, управляван от ЛЮБ. Г. Ч.. Сочи се в Исковата молба, че
според представения протокол за ПТП № 1691996/ 01.09.2018 г., съставен от
органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и
противоправно поведение на водача – ответник Н. Й. Н., който при
управление на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“ с ДК № СА 14
52 КМ по бул. „Е. М. Димитров“, с посока на движение от бул. „Драган
Цанков“ към бул. „Цариградско шосе“, на кръстовището с кръгово движение
1
„Площад на авиацията“, реализира ПТП с лек автомобил марка „Фиат“, модел
„Кубо" с ДК № СА 2469 ТА, поради неосигурено достатъчно разстояние.
Вследствие на ПТП – то са нанесени материални щети по лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Кубо“ с ДК № СА 2469 ТА. В исковата молба ищеца
сочи, че лек автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с ДК № СА 2469 ТА ВК е
бил застрахован по застраховка “Каско” в ЗК „Лев Инс“ АД със
застрахователна полица № 93001810050607, с валиден срок на действие от
25.06.2018 г. до 24.06.2019 г. Твърди се, че в ЗК „Лев Инс“ АД е заведена
щета с № 0000-1261- 18-253039 от водача на увредения лек автомобил марка
„Фиат“, модел „Кубо“ с ДК № СА 2469 ТА – Л. Г. Ч.. Нанесените щети по
увредения автомобил са описани в опис — заключение по щета. Ищецът
сочи, че видно от представената експертиза по щета № 0000-1261-18- 253039
ремонтът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“ с ДК № СА 2469 ТА
възлиза на сумата от 682.87 лева. Излага в исковата молба, че на 12.03.2019 г.
ЗК „Лев Инс“ АД, е изплатила по банков път на собственика на увредения
автомобил „За Едно Евро“ ООД определеното застрахователно обезщетение в
размер на 682.87 лева, за което ищеца сочи, че е представен платежен
документ за кредитен превод от 12.03.2019 г. за сумата от 682.87 лева.
Ищецът твърди, че на основание чл. 412 от КЗ, с изплащането на
застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие
на ПТП, станало на 01.09.2018 г., застрахователят ЗК „Лев Инс“ АД е
предявил претенцията си срещу ЗД „Бул Инс“ АД, като застраховател на
гражданската отговорност на виновния водач на лек автомобил марка
„Сузуки“, модел „Балено“ с ДК № СА 1452 КМ за сумата в размер на 682.87
лева. В компанията е заведена щета № ********** и ЗД „Бул Инс“ АД е
изплатило по банков път на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на 682.87 лева.
Сочи се в исковата молба, че лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Балено“
с ДК № СА 1452 КМ е бил застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност” в ЗД "БУЛ ИНС”АД със застрахователна полица №
BG/02/118002030994, с валиден срок на действие от 14.07.2018 г. до
13.07.2019 г. Ищецът сочи, че видно от представения протокол за ПТП №
1691996/ 01.09.2018 г. Н.Й.Н. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма – над 1,2 промила, поради което и на
основание чл. 500 от КЗ, ищеца има право да получи от водача платеното
застрахователно обезщетение. С писмо поканили ответника да заплати
2
претендираната сума, но до момента същата не е изплатена.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му
изплати сумата от 707.87 лв., от които 682.87 лв. – изплатено застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди по увредения автомобил,
25.00 лв. – ликвидационни разноски, както и законните лихви върху
главницата, считано от датата предявяване на иска до изплащането й, и
направените по делото разноски.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана съдебно
автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице – Р. П. И., не е
оспорено от страните и е приобщено към останалите доказателства по делото.
По искане на ищеца е допуснат при режим на призоваване един
свидетел – Л. Г. Ч.. Свидетелят не е намерен за посочения от ищеца адрес и не
се явява в съдебно заседание.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор на исковата
молба. В проведеното по делото съдебно заседание, ответникът не се явява и
не изпраща представител и в съдебно заседание, като не е направил искане
делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
По делото е депозирано Становище вх. № 215 от 26.01.2022 г. от
ищцовото дружество, в което е направено и искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от страна на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, в о.с.з. на 19.04.2022 г., съдът, прие,
че са налице всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба,
не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, като не
е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя
страна, пълномощникът на ищеца е направил искане постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника и е представил писмени
доказателства с исковата молба.
3
Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
– на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно
заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така
предявения иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените с исковата молба писмени
доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
От приетата по делото съдебно – техническа експертиза, се доказа, че
вина за настъпилото ПТП на процесната дата има ответника, причинено след
употреба на алкохол. Доказани по безспорен начин са причинените по
увредения автомобил имуществени вреди и причинно – следствена връзка
между настъпилото ПТП и щетите по автомобил марка „Фиат“, модел „Кубо“
с рег. № СА 24 69 ТА.
Доказа се, че ищеца е заплатил на застрахователя на увредения
автомобил застрахователно обезщетение, поради което се е суброгирал в
правата на кредитор на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, освен в случаите по чл.
433, т. 1, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества.
4
Предявеният иск е изцяло основателен и доказан, поради което съдът го
уважава. Съдът уважава и акцесорния такъв – за лихви за забава, счита от
датата на предявяване на иска 15.06.2021 г., от който момент ответника се
счита за поканен да плати и от този момент е изпаднал в забава.
Предвид разпоредбата на чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на неприсъствено решение.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи обективно съединените
искове, поради което и ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест разноските по делото направени от ищеца. Ответникът
следва да понесе направените от ищеца разноски за държавна такса – 50.00
лв. и 250.00 лв. – възнаграждение за вещо лице. С исковата молба се
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение. Исковата молба е
подадена от адвокат. Липсват обаче доказателства за договорено адвокатско
възнаграждение между ищеца и довереника – адвокат, както и за това платено
ли е такова и по какъв начин. Поради това, съдът намира, че не следва да
присъди в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като
не са налице основанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка. В случая, договор за правна защита не е
представен, респективно – липсват данни за договорено и реално изплатено
адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда разноски за
това в полза на ищеца.
Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37
ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в
законовия диапазон, а именно 200 лв. По делото са депозирани Становища от
юрисконсулт, поради което и съдът присъжда в полза на ищеца направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Й. Н., с постоянен адрес – гр. С., ж к „....................”, бл.
..., вх. .., ет. .., ап. .. и настоящ адрес – с. Р., общ. Р., обл. В., ул.
„.......................“ № ...., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД “БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр. София,
-
бул.”Джеймс Ваучер’ № 87, представлявано от С. П. и К. К. – Изпълнителни
Директори, чрез юрк. Ц. Д., сумата от : 707.87 лв. (седемстотин и седем
лева и осемдесет и седем ст.) – по Щета № 0000 – 1261 – 18 – 253039 - на
осн. чл. 500, ал.1, т. 1 от Кодекс за застраховането, от които 682.87 лв.
(шестотин осемдесет и два лева и осемдесет и седем ст.) – изплатено
застрахователно обезщетение и 25.00 лв. (двадесет и пет лева) –
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.06.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н. Й. Н., с постоянен адрес – гр. С., ж к „..................”, бл. ...,
вх. .., ет. .., ап. ... и настоящ адрес – с. Р., общ. Ру., обл. В., ул. „...................“ №
...., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД “БУЛ ИНС” АД , ЕИК
*********, седалище и адрес на управление – гр. София, бул.”Джеймс
-
Ваучер’ № 87, представлявано от С. П. и К. Кр. – Изпълнителни Директори,
чрез юрк. Ц. Д., направените по делото разноски: 50.00 лв. – държавна такса,
250.00 лв. – разноски за възнаграждение за вещо лице и 200.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение – на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37
ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
6