Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. В., 14.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, ІХ граждански
състав в публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 3 по описа за
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл.79 и чл.92 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги на потребител.
В исковата молба ищецът
„Мобилтел” ЕАД с настояща фирма "А1 България" ЕАД, гр. С., твърди, че
между него, в качеството му на оператор, и ответника Б.П.Т. ***, в качеството
му на абонат, е съществувал и валидно е действал Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер
М4044293/19.03.2014г., с който на абоната - ответник са предоставяни услуги за
телефонни номера ********** и ********** по тарифен план Мтел Комбина с месечна
абонаментна такса 11, 90 лв. за срок 24 месеца. Поддържа, че в срока на
действие на договора за мобилни услуги е издал на абоната-ответник следните
фактури: 1. фактура № *********/18.07.2014 г. с падеж 02.08.2014 г., за отчетен
период от 16.06.2014 г. до 15.07.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата 90.18 лв.; 2. фактура № *********/19.08.2014 г. с падеж
03.09.2014 г., за отчетен период от 16.07.2014 г. до 15.08.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата 20.38 лв.; 3. фактура №
*********/19.09.2014 г. с падеж 04.10.2014 г., за отчетен период от 16.08.2014
г. до 15.09.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата 0.32
лв.; 4. фактура № *********/22.12.2014 г. с падеж 22.12.2014 г., за отчетен
период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., в която е начислил неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер 69, 44
лв. и 5. фактура № *********/22.12.2014 г. с падеж 22.12.2014 г., за отчетен
период от 16.11.2014 г. до 15.12.2014 г., в която е начислил неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер 69, 44
лв. Сочи, че ответникът не е заплатил в срок всички дължими към оператора суми
за потребени договорни услуги, поради което е прекратил едностранно сключения с
абоната-длъжник договор за далекосъобщителни услуги и му е начислил неустойка
за предсрочно прекратяване на договора и мораторна лихва за забава, начислена
върху главницата, в размер 31.51 лв. за периода от 05.10.2014 г. до
24.07.2017г. Изтъква, че ответникът му дължи общо сумата 281.27 лв.,
представляваща сбор от: потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по
сключения с него договор в размер на 110.88 лв., неустойка в размер на 138, 88
лв. за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги и
мораторна лихва в размер на 31.51 лв., начислена върху сумата по фактура №
*********/19.09.2014 г. Твърди, че поради непогасяване в срок на дължимите суми
за далекосъобщителни услуги по фактурите от страна на ответника е прекратил
едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради което е
начислил неустойка. Поддържа, че ответникът се е съгласил и е приел Общите
условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги и че правото му да прекрати договора и да претендира неустойка е регламентирано
в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите условия
на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат
задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Сочи също, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Б.П.Т. е образувано ч.гр.д №
3559/2017г. по описа на РС - В., и в законоустановения срок е постъпило
възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение, което обуславя правния му интерес от предявяване на иск за
установяване на съществуването на вземането му. Моли съда, след като установи
изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника Б.П.Т., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер
281.27 лв., от които 249, 76 лв. главница - потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги и мораторна лихва в размер на 31.51 лв. Моли също
съда, да му присъди разноските, направени в настоящото исково производство.
С допълнителна молба от
25.01.2018г. ищецът заявява, че за него не представлява интерес признаването за
установено по отношение на ответника, че дължи вземане за мораторна лихва,
начислена върху главницата, с оглед на което, на основание чл. 233 ГПК, се
отказва от тази претенция. С определение ***91/26.01.2018г. съдът е прекратил
производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД за установяване дължимост от ответника на
сумата от 31.51 лв., представляваща мораторна лихва за забава, поради отказ от
иска.
Ответникът Б.П.Т. ***, в писмения
отговор по делото, чрез назначения му особен представител адв. В.С. ***,
оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли изцяло, като
неоснователни и недоказани. Прави възражение, на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД,
за прекомерност на неустойката в размер на 138,88 лв., тъй като същата е
по-голяма от претендираната главница и моли съда да намали нейния размер до
справедлив и обичаен такъв за неустойки.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намери за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Не се спори по делото и се установи от приложените
доказателства, че между ищеца „Мобилтел” ЕАД, с настояща фирма "А1
България" ЕАД, гр. С., в качеството му на оператор, и ответника Б.П.Т. ***,
в качеството му на потребител (абонат), на 19.03.2014г. са сключени два договора
за предоставяне на електронни съобщителни услуги: ***573240 и ***573220, с
които операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни
услуги. В същите са посочени предоставяните от оператора услуги,
цените и начина на плащане, влизането в сила, срока и прекратяването на
договорите по отношение на дадена услуга. В т.3.2 от договорите е отразено, че договора урежда
условията валидни за всички услуги, ползвани от абоната, като всяка избрана от
абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване, ценови и
други условия за ползване, се описват в приложения, представляващи неразделна
част от договора. Съгласно т.3.3 за всяка от услугите, ползвани от абоната, се
прилагат действащите Общи условия за съответната услуга и/или мрежа. Съгласно
т.5.5 с подписването на договора абонатът декларира, че е запознат и е съгласен
с приложимите Общи условия, както и с действащия Ценоразпис на оператора.
Такива Общи условия и Ценоразпис на „Мобилтел” ЕАД за ползване на допълнителни
електронни съобщителни услуги (Приложение №3 към договорите) са представени по
делото като доказателства.
Установява се, от представените Приложения №1 към
договорите, че ищецът се е задължил да предостави на абоната Б.П.Т. услуги за две
sim-карти, съответно № 8935901187082453220 и № 8935901187082453238, без да са
посочени телефонните номера, по тарифен план Мтел Комбина с месечна абонаментна
такса общо за двете sim-карти 11,90 лв. за срок от 24 месеца.
Установи се също, че „Мобилтел” ЕАД е издал на
името на ответника Б.П.Т., като потребител № М4044293, следните фактури:
фактура № *********/19.08.2014 г. с падеж 03.09.2014 г., за отчетен период от
16.07.2014 г. до 15.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата 20.38 лв. и фактура № *********/19.09.2014 г. с падеж 04.10.2014 г., за
отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г., за ползване на
далекосъобщителни услуги за сумата 0.32 лв. Към фактурите са представени
приложения А, от които се установява, че начислените суми включват стойността
на проведените разговори с телефонни номера ********** и **********, месечните
такси и ДДС.
За заплащането на
сумите по тези две фактури не са представени доказателства от ответницата.
По делото не е представена посочената в исковата молба фактура № *********/18.07.2014 г.
за сумата 90.18 лв., нито пък фактури № *********/22.12.2014 г. и №
*********/22.12.2014 г., с които ищецът твърди, че е начислил неустойки за
предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, съответно в
размер 69, 44 лв. и в размер 69, 44 лв. или каквито и да било други
доказателства, обективиращи задължения на абоната-ответник да плати
посочените суми.
Установи
се също, че въз основа на подадено от „Мобилтел” ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.08.2017г., е образувано ч.гр.д. № 3559/2017г.
на РС-В., по което съдът е издал заповед № 2477 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 11.08.2017г., с която е осъдил Б.П.Т. да заплати на
заявителя следните суми: 249, 76 лв. дължими по договор за далекосъобщителни
услуги М4044293 от 19.03.2014г. по 5 бр. фактури, от които 110.88 лв.
незаплатена далекосъобщителна услуга; 138, 88 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; 31.51 лв. мораторна лихва
за периода 05.10.2014г. - 24.07.2017г. по фактура № *********/19.09.2014 г.
ведно със законната лихва от подаването на заявлението - 10.08.2017г. до
окончателното заплащане на дължимата сума; разноските по делото - 25,00 лв.
държавна такса и 180,00 лв.
адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което, в изпълнение на указанията на
съда по чл.415, ал.1 от ГПК, заявителят е предявил настоящият иск за
установяване на вземанията си.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 вр. с чл. 410 ГПК вр. с
чл.79 и чл.92 ЗЗД.
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В това производство по същество се установява
дали вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен
и съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и главно
доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и
размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
В настоящото производство,
за да бъде уважен иска по чл. 422 ГПК следва да се установи възникването и
съществуването на валидно правоотношение между страните, по силата на което
ищецът-оператор се е задължил да предоставя на ответника-абонат електронни
съобщителни услуги в количество и по цени, формиращи цената на иска и изпълнение
на това задължение на ищеца. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже изпълнение на насрещното
си задължение - заплащане на договорената цена за ползване на предоставената
услуга.
Със сключването на договорите за
предоставяне на електронни съобщителни услуги от 19.03.2014г. между ищеца
„Мобилтел” ЕАД и ответника Б.П.Т. са възникнали облигационни правоотношения, по
силата на които ищецът-оператор се е задължил да предоставя на ответника-абонат
електронни съобщителни услуги срещу насрещното задължение на последния да
заплаща стойността на предоставените услуги.
В доказателствена тежест на ищеца,
на следващо място, е да установи изпълнение на задълженията си по договорите за
предоставяне на договорените електронни съобщителни услуги на претендираната
стойност. За установяване на това обстоятелство по делото са представени две
фактури: фактура № *********/19.08.2014 г. с падеж 03.09.2014 г., за отчетен
период от 16.07.2014 г. до 15.08.2014 г., за ползване на далекосъобщителни
услуги за сумата 20.38 лв. и фактура № *********/19.09.2014 г. с падеж
04.10.2014 г., за отчетен период от 16.08.2014 г. до 15.09.2014 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата 0.32 лв., издадени на името на Б.П.Т.,
като потребител № М4044293. По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на сумите по фактурите, поради което, съдът приема за
установено, че ответника не е заплатил цената на ползваните услуги за посочения
във фактурите период в общ размер 20,70 лева.
Както бе посочено по-горе в мотивите, по делото не са представени останалите
три броя фактури, изброени в исковата молба, обективиращи задълженията на абоната-ответник за ползване на
далекосъобщителни услуги за отчетен период от 16.06.2014 г. до 15.07.2014 г. (по фактура №
*********/18.07.2014 г. за сумата 90.18 лв.) и за отчетен период от 16.11.2014
г. до 15.12.2014 г., както и за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за далекосъобщителни услуги (по фактури № *********/22.12.2014 г. и №
*********/22.12.2014 г., съответно в размер 69, 44 лв. и в размер 69, 44 лв.)
или каквито и да било други доказателства, от които да се установи, че
ищецът-оператор действително е изпълнил задължението си да достави на ответника-абонат
договорените електронни съобщителни услуги. Следователно, ищецът по делото не
доказа изпълнение на задълженията си по договорите от 19.03.2014г. за
посочените периоди.
В исковата молба ищецът
изтъква, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор заплащането
на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името
на абоната, т.е. издаването на фактура е предпоставка за заплащането на
услугите от абоната. След като ищецът-оператор не е изпълнил задължението си да
достави на ответника-абонат договорените с договорите от 19.03.2014г. електронни
съобщителни услуги и да издаде фактури, то за последния не е възникнало
насрещно задължение за заплащане на договорената цена за тези услуги.
Поради изложеното, съдът счита,
че предявения установителен иск е доказан за сумата 20,70 лева, дължима по договорите от 19.03.2014г. и следва да се уважи като
основателен в този размер. За горницата над установения размер от 20,70 лв. до
пълния предявен размер от 281.27 лв., искът не е доказан и следва да се
отхвърли като неоснователен.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
По настоящото дело, доколкото искът е основателен
отчасти, и ищецът, и ответникът имат право на разноските по делото, ищецът -
пропорционално на уважената част от иска, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, а
ответника - пропорционално на отхвърлената част, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство разноски от 15, 09 лв. за държавна такса и за
адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от иска, както и
разноските в настоящото производство от 33, 49 лв. за държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особения представител, съобразно
с уважената част от иска. Ответникът не е направил разноски и не претендира
такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Б.П.Т. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, че съществува
вземането на „А1 България” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр. С., 1309, район „***”, ул. „***” ***, представлявано от адв. В.Г. - САК, по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2477, издадена на
11.08.2017г. по ч.гр.д. № 3559/2017г. на РС - В., което вземане е за сумата 20,70
лева, дължима по два договора за предоставяне на електронни съобщителни услуги ***573240
и ***573220 от 19.03.2014г. и фактури № *********/19.08.2014 г. и №
*********/19.09.2014 г., като ОТХВЪРЛЯ иска над установения размер от 20,70 лв.
до пълния предявен размер от 281.27 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Б.П.Т. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. С., 1309, район „***”,
ул. „***” ***, представлявано от адв. В.Г. - САК, направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3559/2017г. на РС - В. разноски от 15, 09 лв. за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съобразно с уважената част от
иска, както и разноските в настоящото производство от 33, 49 лв. за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особения представител,
съобразно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - В. пред
Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: