№ 5238
гр. София, 28.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110126084 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Производството е по искова молба от „/фирма/” ЕООД с ЕИК ******** против П. СТ. К.,
ЕГН **********. С исковата молба ищецът посочва,че на 12.03.2017 г. е сключен договор за
кредит и че в същия ден е отпуснат кредит, но е посочена дата, предхождаща този ден –
11.03.2017 г. това противоречие следва да бъде отстранено от ищеца.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с
препис за ответника:да отстрани противоречието в обстоятелствената част относно датата,
на която претендира да е получена от кредитополучателя процесната сума по Договор за
кредит № ********** от 12.03.2017 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията в срок исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2022г. от 09,50
ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата молба
документи.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
„/фирма/” ЕООД с ЕИК ******** е предявило осъдителен иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, против П. СТ. К.,
1
ЕГН **********, с адрес с. /населено място/, ул. „/адрес/“ № 14, за сумата от 1000 лв.,
представляваща главница по сключен между ответника и "/фирма/" ЕООД Договор за
кредит № ********** от 12.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с
договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение №1 към
него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
12.05.2021 г., до окончателното плащане.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между „/фирма/“ ЕООД и ответника бил сключен договор за кредит от
разстояние чрез подаване на заявка от ответника за отпускане на сума в размер на 1000 лева
на 12.03.2017 г. и предоставяне на сумата чрез превод посредством банкова сметка на
ответницата. Поддържа се, че договорът бил сключен през системата на “/В./” на интернет
страницата на кредитодателя – www.vivus.bg и за него били приложими Общи условия,
предоставени на кредитополучателя. Уговорено било задължение за връщане на сумата с
падеж – 11.04.2017 г. Въпреки настъпването на падежа ответникът не изпълнил
задълженията си по договора, включително това да върне предоставената сума.
Ищецът претендира връщане на предоставената в заем сума, като претендира вземането за
нея да е придобил с договор за цесия, сключен между него и кредитодателя. Посочва, че въз
основа упълномощаване от страна на цедента е изпратил уведомление за извършеното
прехвърляне на вземанията до длъжника. Уведомителното писмо било изпратено чрез
„Български пощи“ ЕАД, но същото е върнато в цялост. Твърди, че прилага уведомление за
цесията до длъжника към исковата молба и претендира връчването му чрез връчване на
исковата молба, с което длъжникът да се счита за уведомен. Поддържа, че въпреки
осъществените телефонни контакти, уведомяването за цесията и поканата за плащане,
такова не било извършено. Отправя искане за осъждане на ответника да заплати дължимата
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
Ответникът не депозира в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД е да
докаже, че между първоначалния кредитор и ответника е възникнало валидно
правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по който
заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок. Следва да установи и че вземанията са придобити от него въз
основа на валидно сключен договор за цесия, за което кредитополучателят е бил надлежно
уведомен.
Ответникът не твърди наличие на факти, за установяването на които да му бъде възлагана
тежест на доказване.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност
да изразят становище по тези въпроси.
2
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители,
попечителите и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че във връзка с приетите мерки за превенция и ограничаване на
разпространението на COVID-19 на съдилищата на територията на Република България,
следва да посочат по делото на основание чл.42, ал.4 ГПК електронен адрес за
връчване на съдебни книжа и телефонен номер за призоваване.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3