РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Ловеч, 04.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно
административно наказателно дело № 20224300600114 по описа за 2022
година
С решение № 136/09.11.2021г. , постановено по НАХД № 911/2021г.
Ловешки районен съд е признал ИВ. СТ. ХР., ЕГН ********** за
невиновена в извършване на престъпление по чл. 345 ал.2,във връзка с ал. 1 от
НК, затова че на 23.12.2020 г. около 15.15 часа на ПП I- IV/София – Варна/,
при нм. 35+000, в землището на с. Микре, област Ловеч с посока на движение
към гр. София , управлявала собственото си моторно превозно средство – лек
автомобил марка „*****“ с номер на рама WAUZZZ8P55A066593, без
регистрационни табели, което не е регистрирано по съответния ред, съгласно
чл. 140 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и чл. 12, чл. 14, чл. 24, чл. 25 и чл. 27 от Наредба
I- 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторни превозни средство и ремаркета , теглени от тях и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/в
краткост Наредбата/ ,издадена от Министерство на вътрешните работи, като я
е оправдал по същото.
Срещу така постановения съдебен акт е подаден протест от Красимир
Йоловски, прокурор в Районна прокуратура – гр. Ловеч в предвидения от
закона срок, по реда на въззивното производство. Счита ,че същият е
неправилен и незаконосъобразен. В тази връзка сочи, че в хода на
проведеното разследване е било установено, че Х. притежава свидетелство за
1
правоуправление с № *********, от категория „В",„ АМ" и „В1“ и е
наказвана за извършени административни нарушения по Закона за движение
по пътищата. Изтъква ,че на 23.12.2020г. й е съставен АУАН серия GA, бл.№
341755 от служители на Сектор„Пътна полиция" при ОД МВР- Ловеч, затова,
че управлявала лек автомобил *******", с рама № WAUZZZ8P55A066593 без
регистрационни табели. Сочи, че по случая е образувано досъдебно
производство, в хода на което е установено, че обвиняемата Х. е собственик
на лек автомобил марка и модел„ *******", peг. № **********. Със Заповед
за прилагане на ПАМ № 20-4332-007637/01.12.2020г., на основание чл. 171т.2
б. „В" от ЗДвП, лекият автомобил „ *******" с per. № ********** временно е
спрян от движение до сключване на застраховка „ Гражданска отговорност",
като свидетелството за регистрация на МПС й е било отнето. Изтъква, че на
22.12.2020г., на обвиняемата Х. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение GA № 30792 за това, че управлява МПС, което
е било спряно от движение, като е била издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-3394-000054/ 22.12.2020г. по
реда на чл. 171т.2а б. „А" от ЗДвП на началник на РУ МВР Албена, с която е
прекратена регистрацията на лек автомобил „ *******" с per. № ******** за
срок от 6 месеца и са отнети регистрационните табели на автомобила. Сочи,
че заповедта е била връчена на обвиняемата лично още същия ден и не е била
обжалвана по реда на АПК. Изтъква, че въз основа на тези факти
първоинстанционния съд я е признал за невиновна, приемайки, че неправилно
прокурорът е отразил в описаната в постановлението фактическа обстановка,
че този АУАН GA № 30792 е бил съставен заради това, че е управлявала
МПС, което е било спряно от движение. Сочи, че безспорно установен факт е,
че с оглед на издадената ПАМ (№ 20-3394-000054/22.12.2020 г.) на л.а.
„*******", собственост и управляван от обвиняемата, са били свалени
регистрационните табели с № ********** и е прекратена регистрацията му.
Излага, че съдът е приел, че наложените на обвиняемата принудителни
административни мерки със заповеди №№ 20-4332-007636/30.11.2020 г. и 20-
4332-007637 от 01.12.2020 г. на длъжностно лице от отдел "Пътна полиция"
при СДВР са били временни, със срок до сключване на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност". Излага, че от представената от
защитата писмени доказателства се установява, че на 19.12.2020 г.
обвиняемата Х. е сключила договор за задължителна застраховка „ГО“ за
лекия автомобил „******" с рег.№ **********, като началния срок на
покритие е бил считано от 10: 18 часа на 19.12.2020 г. до 23:59 часа на
18.12.2021 година, като към 22.12.2020 г. (когато е била спряна за проверка от
служители на РУ Албена и съответно е бил съставен АУАН № 30792 /л.12/ и
издадена Заповед за прилагане на ПАМ № 20-3394-000054/22.12.2020 г. на
началник РУ Албена при ОД на МВР Добрич) действието на ПАМ с №№ 20-
4332-007636/30.11.2020 г. и 20-4332- 007637 от 01.12.2020 г. е било
преустановено по силата на правопораждащия факт на сключената на
19.12.2020 г. валидна застраховка „Гражданска отговорност" за автомобила,
собственост на Х.. Изтъква ,че според съда, обстоятелството, че обвиняемата
не е получила обратно от отдел „ПП“ при СДВР иззетите СУМПС и СРМПС
и фактически не са били у нея при проверката на 22.12.2020 г. не променят
този извод, а обуславят единствено евентуалното ангажиране на
административно-наказателната отговорност за нарушения по чл.100, ал.1, т.1
2
и т.2 от ЗДвП, както и това, че посоченото обстоятелство не е било
съобразено от началника на РУ Албена и той е издал заповедта за прилагане
на ПАМ №20-3394-000054/22.12.2020 г., с която е прекратил регистрацията на
автомобила, въпреки, че органите на Пътна полиция имат по всяко време
достъп до информацията на Гаранционния фонд, съгласно разпоредбата на
чл.574, ал.6 от Кодекса за застраховането и не е била налице пречка този факт
да бъде установен и съответно съобразен при преценката дали да се издаде
заповед за прилагане на ПАМ. Счита, че към датата 23.12.2020 г., когато
обвиняемата е била установена да управлява лекия автомобил, ЗПАМ № 20-
3394-000054/22.12.2020 г., с която е била прекратена регистрацията му е била
факт и е породила правни последици, предвид допуснатото предварително
изпълнение на основание чл.60, ал.1 от АПК, а във връзка с това, правилно
при преценката на обстоятелствата от обективната страна на престъплението
е била съобразена от прокурора разпоредбата на чл. 172, ал.7 от ЗДвП,
съгласно която, при отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите
по чл.171, т.2а, както и при отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство в случаите по чл.171, т.1, букви „б" и „е",
моторното превозно средство може да бъде транспортирано от правоспособен
водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до
12 часа от установяване на нарушението. Изтъква, че неправилно
първоинстанционния съд е приел ,че срокът от 12 часа следва да се приеме от
10.30 часа на 23.12.2020г. Излага, че действително тогава заповедта е била
връчена и подписана от обвиняемата Х. и не е била обжалвана, но счита, че
съдът не е взел под внимание посоченото в разпоредбата на чл. 172 ал. 7 от
ЗДвП , в която изрично е записано, че срокът от 12 часа се счита от
установяване на нарушението. Сочи, че в случая, нарушението е установено
на 22.12.2020г. в 23.30ч, като тогава е съставен и АУАН и именно този час и
тази дата следва да се приемат за установяване на нарушението. Твърди, че
при спирането, автомобилът е бил с регистрационни номера. Сочи, че за да
се състави АУАН серия GA бланков № 30792 за нарушение на разпоредбата
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП - управление на МПС, след като СУМПС е било
отнето, въпросното обстоятелство е било констатирано от актосъставителя.
Изтъква, че във всеки автомобил на пътна полиция има таблет, по който
своевременно могат да се установят необходимите за актосъставителя данни,
съдържащи се в масива на „Пътна полиция". Счита, че в случая не е бил
необходим голям технологичен срок за установяване и проверка на данните,
а хронологично погледнато - първо е установено, че автомобилът се
управлява от водача без същият да притежава свидетелство за управление на
МПС, а следа това се съставя акта. Посочва, че действително ЗППАМ е
подписана от обвиняемата Х. на 23.12.2020г. в 10.30 ч., но твърди, че тази
Заповед е издадена в следствие на установеното административно нарушение
и е обвързана с него, а не е самостоятелен акт за установяване на нарушение.
По изложените съображения моли настоящата инстанция да отмени
постановения от първата инстанция съдебен акт и да постанови нов, с който
да признае Х. за виновна по повдигнатото й обвинение и й наложи
административно наказание.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло,
3
протеста. Счита, че посочения в разпоредбата на чл. 172, ал.7 от ЗДвП срок
следва да се счита от установяване на нарушението – 23.30ч. на предния ден,
когато е съставен АУАН. Освен това изтъква, че законът изисква
управлението в посочения 12- часов срок да се извършва от правоспособен
водач, като към момента на спирането Х. не е била такава, тъй като й е било
отнето свидетелството за правоуправление на МПС по смисъла на чл. 150а от
ЗДвП. Моли настоящата инстанция да отмени решението на
първоинстанционния съд и да наложи на Х. наказание глоба.
Защитникът на въззивника Х. в съдебно заседание изтъква,
позовавайки се на разпоредбата на чл. 172, ал.7 от ЗДВП, че в конкретния
случай, на основание чл. 171, ал.2, т. 2а от ЗДвП са отнети табелите на
автомобила, управляван от обвиняемата, като от момента на издаване и
връчване на съставената Заповед за ПАМ – 23.12.2020г., 10,30 часа се
извършва и самото отнемане и от тази дата започват да текат 12-те часа от
установяване на нарушението. Моли съда да остави решението в сила.
И.Х. в съдебно заседание моли молбата й да бъде уважена.
Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата,
становището на страните в процеса, показанията на разпитаните свидетели
Ст. Ст. и М.К. и след като сама провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, приема за установено следното:
И.Х., живеела в гр. София. Притежавала свидетелство за
правоуправление на МПС № *********/******** г. валидно до 13.05.2023 г.,
категории „В“,“АМ“ и „В1“..
Свидетелите М.К. и Г. Г./починали/, работели в РУ на МВР Албена като
първият като младши автоконтрольор. На 23.12.202 г. за времето от 20,30
часа на 22.12.2020г. до 08,30 часа на 23.12.2020г. били на работа. Около 23,20
часа в с.Кр., ул.***, път I-9/ до дом 52/ от КК Албена, посока гр.Варна спрели
за проверка лек автомобил *****, с регистрационен номер **********. При
извършена проверка полицейските служители установили, че същият се
управлява от И.Х. без свидетелство за правоуправление на МПС и без да
представи СРМПС. Х. им показала сключената от нея на 19.12.2020г.
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След направена
справка се установило, че по отношения на нея е издаден ЗПАМ № 20-4332-
007636/30.11.2020г., връчена на 30.11.2020г., на основание чл. 171, т.1, б.“е“
от ЗДвП. Била изпробвана с техническо средство – „Алкотест Дрегер“ 7510,
който отчел нула промила алкохол. На място бил съставен АУАН серия GA
№ 30792 за извършени нарушения по чл. 150а ал.1 от ЗДвП – управлява МПС
след като СУМПС е отнето по реда на чл. 171,т.1 от ЗДвП и по чл. 100,ал.1,т.2
- не носи СРМПС. С посочения акт били иззети и два броя регистрационни
табели № ********** Актът бил връчен на Х. на 22.12.2020г. На 23.12.2020 г.
на сутрешната оперативка свидетелят Ст. Ст., полицейски инспектор в РУ -
Албена бил запознат от свидетеля К. за извършената проверка и за съставения
АУАН. С оглед на това „предприехме действия по издаването на заповед за
установяване на административна мярка“/показания на свидетеля С. в
4
съдебното производство. Същият обяснил на Х., която се намирала пред РУ
на МВР в Албена да изчака издаването на заповедта. Била издадена ЗПАМ №
20-3394-000054/22.12.2020г. и връчена на Х. на същия ден в 10.30 часа . С
издадената заповед за принудителни административни мерки на Х. се
налагала такава по чл. 171 т. 2а от ЗДП – прекратяване регистрацията на ППС
**** *** с рег. № ******* за срок от шест месеца. В същата било посочено,
че се допуска предварително изпълнение на заповедта, считано от 23.30 часа
на 22.12.2020 г.
Свидетелите Г. Цв. Г. и Св. Л. Д. , работели като младши
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ловеч. На
23.12.2020 г. за времето от 08:30ч. до 20:30ч. изпълнявали служебните си
задължения по контрол на пътното движение на първокласен път I-4 /София -
Варна/, съгласно утвърден график. Около 15:15часа се намирали до
бензиностанция „Шел", в землището на с.Микре, област Ловеч, когато покрай
тях преминал с висока скорост лек автомобил, черен на цвят, който бил без
поставени регистрационни табели. Полицейските служители веднага
тръгнали след автомобила, подавайки светлинен и звуков сигнал, като
уведомили и ОДЧ при ОД МВР Ловеч, откъдето им било съобщено, че в РУ
на МВР-гр. Севлиево е подаден сигнал за същия автомобил, движещ се без
регистрационни табели и несъобразена скорост, който автомобил правел
рискови изпреварвания и не спрял на подаден сигнал със стоп-палка. Със
служебния автомобил свидетелите Г. и Д. настигнали и се изравнили с лек
автомобил марка „****, модел „***“. Указали на водача му къде да спре, като
водачът се подчинил на разпореждането. При проверката установили, че
водач на лекия автомобил и негов собственик е ИВ. СТ. ХР.. Същият имал
номер на рамата WAUZZZ8Р55А066593. Х. обяснила на свидетелите, че
лекия автомобил е без регистрационни табели, тъй като те били свалени
предния ден и тя бързала, за да се прибере в дома си. Свидетелят Д. й
съставил акт за установяване на административно нарушение /АУН/ серия
GA № 341755/23.12.2020 г. за нарушение по чл.140, ал.1, предл.1-во от
ЗДвП.
В резултат на извършените на процесуално-следствени действия било
установено, че на 30.11.2020г. на Х. бил съставен АУАН серия GA № 327054
за това , че на същата дата около 09,23 часа в гр.София, бул.“Цар
Освободител“ с посока на движение от ул.“Княз Александър I“ към
пл.“Независимост“ управлявала собствения си лек автомобил „*****“, с рег.
№ *******, като непосредствено срещу Храм ротонда“Св.Георги“, при
извършената проверка се е установило, че водачът управлява МПС без
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Било
иззето като доказателство СУМПС № ********* и СРМПС№*********,
както и заповед аз принудителна административна мярка от същата дата
№2824 , с която на основание чл. 171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, на Х. временно е
отнето СУМПС до представяне на сключена валидна застраховка. От
приложената към делото разписка е видно ,че заповедта е била връчена на Х.
на същата дата. Освен това на 01.12.2020г. по отношение на Х. е била
издадена ЗПАМ № 20-4332-007637, с която на основание чл. 171, т.2, б.В“ от
5
ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно спиране от
движение на МПС до сключването на „ГО“ на автомобилистите, като е
отбелязано , че е отнето СРМПС № *********. Същата не е връчена на
обвиняемата Х.. Въз основа на така съставения АУАН, на 11.12.2020г. е
издадено НП № 20-4332-021786. На 19.12.2020г. Х. сключила застраховка
„ГО“ по застрахователна полица BG/02/12000347**** в ЗД“Бул Инс“ АД за
автомобил марка и модел „*****“, с рег.№ **********, рама №
WAUZZZ8Р55А066593, с период на покритие от 10,18 часа на 19.12.2020г. до
23,59 часа на 18.12.2021 г.
Така описаната фактическа обстановка се установява от приложените
към делото писмени доказателства и от разпита на свидетелите С. и К. в
съдебното производстов и Г. и Д. на досъдебното производство.
Съгласно разпоредбата н а„чл. 172 ал. 7 от Закона за движението по
пътищата при отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл.
171, т. 2а , както и отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС в
случаите по чл. 171 б. „б“ и „е“ моторното превозно средство може да бъде
транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-
близкото населено място
Възраженията, които се правят с подадения протест от Районна
прокуратура – гр. Ловеч се отнасят до това от кой момент, следва да се
отчитат посочените по –горе дванадесет часа за транспортиране на лекия
автомобил, собственост на Х.. В конкретния казус от кой момент следва да се
счита, че ЗПАМ № 20-3394-000054 от 22.12.2020г., с която на основание чл.
171, т.2А, б“а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС „*****“, с
рег.№ ********** за срок от 6 месеца има предварително изпълнение.
Принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения по този закон, поради което те са
преустановяващи принудителни административни мерки по смисъла на чл.22,
предл.2-ро от Закона за административните нарушения и наказания.
Издадената заповед за прилагането на принудителни административни мерки
/ЗПАМ/ по правното си действие има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, като при липса на
предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл.2, ал.1 от АПК
и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от
АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен
от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Безспорно установено
от доказателствата по делото е, че на 30.11.2020г. е извършено
административно нарушение от Х., а именно – управление на л.а. марка и
модел „*****“, с рег.№ ******** без валидно сключена „ГО“, за което е
издаден АУАН с GA № 327054 и два броя ЗПАМ – ЗПАМ №
2824/30.11.2020г, която и на основание чл. 171, т.1, б.“е“ от ЗДвП, на Х.
временно е отнето СУМПС до предоставяне на сключена валидна застраховка
6
и ЗПАМ № 20-4332-007637, с която на основание чл. 171, т.2, б.В“ от ЗДвП е
наложена принудителна административна мярка временно спиране от
движение на МПС до сключването на „ГО“. На 19.12.2020г. Х. е сключила
валидна „ГО“ на автомобилистите за л.а „*****“, рег.№ ********, с което
действието на издадените от 30.11.2020г. и на 01.12.2020г. актове следва да
отпаднат, както правилно е приел решаващия съд. На 22.12.2020г. при
управление на собствения си лек автомобил с рег.№ **********, същата е
спряна за проверка от полицейски служители – св. М.К. и Г. Г. / починал /.
Видно от приложените по делото писмени и гласни доказателствени средства
към датата на проверката Х. е заявила и представила на полицейските
служители валидно сключена „ГО“, позовавайки се на нея. В тази връзка е и
приложената по делото докладна записка с рег.№ 3394р-3269/29.04.22г.
Следователно, към момента на извършване на проверката Х. е била
правоспособен водач, именно поради правопораждащия факт на сключената
на 19.12.2020г. гражданска отговорност /“ГО“/ на автомобилистите по
отношение процесния лек автомобил, водещ същевременно и до отпадане
основанието за прилагане на издадените ЗПАМ от 30.11.2020г. и от
01.12.2020г.. Обстоятелство, че е сключена „ГО“ за лек автомобил с рег.№
**********, валидна към момента на проверката, е било известно на
контролните органи при извършването й и при съставяне на АУАН и на
ЗПАМ № 20-3394-000054/22.12.2020г.,като полицейските служители е
следвало да съобразят това обстоятелство. Въпреки това на Х. е съставен
АУАН за нарушение по чл. 150а от ЗДвП и по чл. 140 от ЗДвП, а въз основа
на него и ЗПАМ № 20-3394-000054/22.12.2020г, който на основание чл. 60 от
АПК е подлежал на предварително изпълнение и породил правното си
действие. Във връзка с последното, следва да се отбележи, че съгласно
нормата на чл. 60, ал.1 от АПК: „ В административния акт се включва
разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да
се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на
изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или
по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес“, а
съгласно алинея пета на същата разпоредба: „Разпореждането, с което се
допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез
административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му,
независимо дали административният акт е бил оспорен“. От цитираната
разпоредба се налага изводът, че при определени предпоставки, визирани в
закона, с издаването на Заповед за принудително изпълнение, при условията
на обвързана компетентност, съответният компетентен орган се разпорежда
за предварителното му изпълнение. Предварителното изпълнение на
принудителните административни мерки, поражда своето действие от
момента на уведомяване на съответния адресат, независимо дали срещу него
има депозирана жалба или не / арг. от чл. 60, ал.6 от АПК/. Това е така,
защото от момента на уведомяването, адресатите узнават какво е
съдържанието на мярката, респективно какво поведение /действие или
7
бездействие / следва да осъществят, като така те са предупредени и за
последиците от неизпълнението на указаното. От този момент тече и срокът
за обжалване на предварителното изпълнение на акта пред надлежен орган,
което е различно от обжалването на самия акт – заповедта за налагане на
принудителна административна мярка, която поражда действие от момента на
влизането си в сила, който момент е различен с оглед на това дали е обжалван
или не. Ако предварителното изпълнение на мярката тече от друг момент, а не
от този на нейното връчване, на практика ще сме изправени пред хипотеза,
при която адресата на мярката ще бъде поставен в невъзможност да разбере
какво е нейното съдържание, респективно какво точно поведение се иска от
него, а същевременно за него ще съществува реалната опасност да бъде
санкциониран за това незнание.
С оглед на гореизложеното настоящият състав приема, че правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че действието на ЗПАМ
започва от момента на връчването й на Х. - 10,30 часа, на 23.12.2020г., а не от
23,30 часа – датата на съставяне на АУАН, като именно в 10,30 часа на
23.12.20202г. тя е узнала, чрез връчването на заповедта, че регистрацията на
собствения й лек автомобил е прекратена, както и какво поведение следва да
има от това, като от тази дата и час започва да тече срока по чл. 172, ал.7 от
ЗДвП. Неоснователни са доводите на прокурора, че Х. към тази дата е била
неправоспособен водач и поради това не би могла да се ползва от
разпоредбата на чл. 172, ал.7 от ЗДвП, по изложените по-горе аргументи.
Същата се е възползвала от изрично установеното в нормата на чл. 172, ал.7
от ЗДвП изключение от установената императивна забрана за управление на
МПС с прекратена регистрация, като 12-часовия срок не е изтекъл към
момента на спирането й от полицейските органи около 15.15 часа на
23.12.2020г.
При горните факти настоящата инстанция приема ,че Х. не е
осъществила състава на престъплението по чл. 354 ал. 2 във връзка с ал. 1 от
НК, както правилно е приел и първоинстанционния съди я е оправдал по
същото.
С оглед на гореизложеното съдът приема за неоснователни
направените с жалбата възражения.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че решение №
136/09.11.2021 г. постановена по НАХД № 911/2021 г. на Ловешки районен
съд, с което е признал ИВ. СТ. ХР., ЕГН ********** за невиновна в
извършване на престъпление по чл. 345 ал.2,вр. с ал. 1 от НК и я е оправдал
по същото, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136/09.11.2021 г. постановена по НАХД
№ 911/2021 г. на Ловешки районен съд, с което е признал ИВ. СТ. ХР., ЕГН
8
********** за невиновна в извършване на престъпление по чл. 345 ал.2,вр. с
ал. 1 от НК и я е оправдал по същото, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9