№ 213
гр. Перник, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720103483 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. М. Т. срещу В. В. К..
Твърди, че от съвместното съжителство с ответника е родено на ****** детето Н.В. К...
Излага твърдения, свързани със съжителството с ответника, като взаимоотношенията
им са се влошили след раждане на детето. Твърди, че от датата на раздялата (м. ******
г.) е поела грижите за отглеждане и издръжка на детето, подпомагана от своите
родители. Заявява, че ответникът не проявява загриженост за детето като еднократно е
дал 100,00 лева през месец ****** г.
Твърди, че ответникът не дава издръжка извън посоченото еднократно плащане.
Твърди, че разполага с необходимите социални и битови условия за отглеждане
на детето като е подпомагана от своите родители.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да бъдат
присъдени родителските права върху малолетното дете, местожителството му да бъде
определено при нея, да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 200,00 лева месечно от датата на исковата молба до настъпване на
обстоятелства, водещи до необходимост от нейното изменение или отпадане на
задължението за заплащането ѝ, ведно със законна лихва в случай на забава.
Моли съда да осъди ответника да заплати издръжка за минал период – от
********* г. до ******* г.) в общ размер на 800,00 лева.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Счита предявените искове за допустими,
но неоснователни. Моли съда да постанови съвместно упражняване на родителските
права, поради което и издръжка не следва да се определя. В условията на евентуалност
такава да се присъди в минимален размер.
Счита претенцията за минал период за изцяло неоснователна. Предлага
примерен режим на лични отношения между детето и бащата.
В съдебно заседание ищецът поддържат заявените претенции като прави
1
изменение на иска за присъждане на издръжка за бъдещ период, увеличавайки го на
250,00 лева месечно.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори, а същото се установява и от представените писмени
доказателства, че от съвместното съжителство на А. М. Т. и В. В. К. е родено детето
Н.В. К... Не се спори, че основно грижи за детето полага майка му, както и че бащата
следва да заплаща издръжка за бъдещ период. Спорен е въпросът за присъждане на
издръжка за минал период, дължима от бащата както и относно размера на тази за
бъдещ.
По делото е депозиран и приет социален доклад, от който се установява, че
детето живее при майка си, като за неговото отглеждане са осигурени добри условия,
като майката е подпомагана в отглеждането от нейните родители. В социалния доклад
се сочи, че майката разполага с необходимия родителски капацитет, като адекватно
задоволява жизнените и емоционалните нужди на детето. Посочено е още, че връзката
между бащата и детето не е изследвана, тъй като с него контакт не е осъществен, тъй
като не отговаря на телефонните обаждания.
От разпита на свид. Д. С. С. – майка на ищеца, и баба на детето, се потвърждава,
че то живее единствено с майка си. Заявява, че ответникът е напуснал семейното
жилище през м. ****** г. като от тогава е посетил детето един път. Същият е дал
еднократно 100,00 лева за детето, като не е купувал нищо за него. Свидетелства, че
разходите по отглеждане на детето към настоящия момент са около 400,00 лева
месечно.
При така установената фактическа рамка, съдът прави следните правни
изводи.
По исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 СК:
Искът по чл. 127, ал. 2 СК е единствен правен способ за разрешение на
разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно
упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер
представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът се ръководи
единствено от висшия интерес на детето. Предмет на доказване са твърдените от
страните факти от живота на родителите и отношенията им с детето, че всеки от тях е
по-пригодният родител да упражнява родителските права и, че това е в интерес на
детето.
Както бе посочено, в конкретния случай не се спори, че родителските права
следва да се упражняват от майката, като и двете страни апелират към съда да определи
подходящ режим на лични отношения с бащата. В унисон с така изразеното от
страните становище, съдът приема, че майката е родителят, който следва да упражнява
родителските права. Установи се, че от самото раждане на детето основните грижи са
били полагани именно от нея, хигиенните и битовите условия за отглеждане, с които тя
разполага, са по-благоприятни и съобразени с неговата потребности, като тя разполага
с необходимите финансови ресурси и емоционална ангажираност, за да му предоставя
ежедневни материални и духовни грижи. Детето се намира във възраст, в която от
съществено значение е изграждането на правила и наличието на авторитетна фигура,
която му оказва необходимата емоционална подкрепа.
Данни за бащата не се излагат в социалния доклад доколкото същият не е открит
и условията, с които разполага за отглеждане на деца не са изследвани. При тези
обективни данни, съдът приема, че родителските права върху детето следва да бъдат
2
присъдени на майката, както и местожителството му се определи при нея.
Архаичният, според този състав, Семеен кодекс изисква съдът да определи и
режим на лични отношения с бащата, макар в настоящата хипотеза това да е напразно.
Ответникът не е открит на адресната си регистрация в страната, поради което е
представляван от особен представител. Независимо от това, за да изпълни
предписанието на закона съдът намира, че ответникът следва да има право да се взема
детето по шест часа всяка първа и трета събота от месеца. Доколкото се касае за спорна
съдебна администрация, ответникът винаги може да инициира ново производство
когато и ако прояви желание да се среща с детето си.
По исковете с правно основание чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149 СК.
С оглед изхода на спора по главния, обуславящ иск относно упражняването на
родителските права, основателни се явяват и обусловените искове за определяне и
заплащане на издръжка /включително и за минал период/, поради което същите следва
да бъдат уважени. Това е така, защото по силата на императивната правна норма,
уредена в чл. 143 СК, родителят има право и е задължен да полага грижи за
нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на ненавършилото
пълнолетие свое дете. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се
определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността
на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това
правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и
работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.
Според практиката на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния
случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация.
Съгласно критерия, установен в чл. 142, ал. 2 СК, минималният размер на
издръжката не може да бъде под една четвърт от размера на минималната работна
заплата за страната, в процесния случай – не по-малко от 233,25 лева при МРЗ от
933,00 лева за 2024 г. При съобразяване на обективни икономически показатели –
размера на МРЗ, както и общия разход за непълнолетен член от домакинство, съгласно
данни на НСИ, като се вземе предвид възможния реализиран от бащата доход (поне
минимална работна заплата) и липсата на данни за алиментни задължения, които
последният да има към трети лица, както и с оглед възрастта на детето, за осигуряване
нуждите му от подходящо облекло, храна, хигиенни принадлежности, при условията
на чл. 162 ГПК съдът намира, че минимално необходимите средства за издръжка за
детето възлизат на 400,00 лв.
Издръжката на невършилите пълнолетие деца е дължима от всеки от родителите,
независимо при кого от тях живее детето. В този смисъл задължение да посрещат
ежемесечните разходи на малолетното дете е неговия баща, така и майка. Предвид
обстоятелството, че детето живее при своята майка, както и, че именно тя полага
непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му, съдът намира, че като
отглеждащ родител майката следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари, с
оглед ежедневно полаганите от нея грижи в натура при съвместното живеене с детето и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето на
двамата родители, а именно сумата от 150,00 лв. Останалата част от издръжката в
размер на 250,00 лв. следва да бъде възложена върху бащата. Съдът счита, че този
размер на издръжка не би създал затруднения в посрещането ѝ от ищеца.
Основателна е и претенцията за минал период, тъй като по делото не се установи
безспорно бащата да е давал издръжка. Вярно е, че е признато за единично плащане от
3
100,00 лева, но съдът приема това за изпълнение на морален дълг на родителя, което не
би следвало да се взема предвид при определяне на издръжката за минал или бъдещ
период.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ищецът. Такива са доказани в
размер на 1030,00 лева и следва да бъдат присъдени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Районен съд Перник сумата от 50,00 лева по иска за издръжка за минал период и
360,00 лева по иска за издръжка, представляваща дължимата държавна такса по
делото, определена като 4 % от размера на присъдената издръжка за тригодишен
период.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде поставено предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските
права върху детето Н.В. К.. ЕГН ********** на майката А. М. Т., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК местоживеенето на детето Н.В. К..
при майката А. М. Т. на адрес *******.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 8, т. 2, вр. ал. 2 СК
режим на лични контакти между бащата В. В. К., ЕГН ********** и детето Н.В. К..
ЕГН ********** както следва:
Бащата има право да взема детето при себе си всяка първа и трета събота от
месеца за шест часа.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК В. В. К., ЕГН ********** да заплаща
на малолетното си дете Н.В. К.. ЕГН **********, ежемесечна издръжка по 250,00 лева
месечно, чрез майката и законен представител А. М. Т., считано от датата на подаване
на исковата молба – ******* г. до настъпване на причина променяща или
прекратяваща това му задължение, ведно със законна лихва при забава на плащанията
до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК В. В. К., ЕГН ********** да заплати на
малолетното си дете Н.В. К.. ЕГН ********** издръжка за минал период от *********
г. до ******* г. в размер на 800,00 лева, чрез майката и законен представител А. М. Т.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – ******* г. до
окончателно изплащане на задължението.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. В. К., ЕГН ********** да заплати
на А. М. Т. сума в размер на 1030,00 лева разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В. В. К. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Перник държавна такса върху
издръжката в размер 410,00 лева, както и 5,00 лева в случай на служебно издаване на
4
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник, а в частта, в която е постановено
предварително изпълнение - в едноседмичен срок пред същия въззивен съд.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5