Р Е Ш Е Н И Е
№………./29.05.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти април през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Венета
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело №
526 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6168/26.01.2018г. по описа на ВРС от И.М.Ж.,
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния
му представител адв. Х.Р., срещу решение № 117 от 11.01.2018г.,
постановено по гр. дело № 10308/2017г. на Варненския районен съд, ХVІІ-ти
състав, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу В.В.У., ЕГН **********
***, обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 6108.89лв., представляваща част от дължимо и
заплатено му от финландска фирма „PROGRAM PRODUCTION” LTD възнаграждение за извършената от
ищеца работа, като музикален изпълнител в състав „Трип колектив“ за три рейса
на кораби „Викинг Грейс” и „Мариела”, за периода от 01.06.2015г. до
12.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и сумата от 1176.98 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главниците за периода от датата на всяко плащане до
24.07.2017г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Въззивникът излага несъгласие с извода на съда за съществуващ
между страните неформален договор. Поддържа изложените в исковата молба
твърдения са наличието на трудов договор между групата, чрез нейният
ръководител У., и работодателят „Програм продъкшън“ ООД и за извършвано
вторично разпределение от въззиваемия на получаваните от него трудови
възнаграждения на членовете на групата, от което произтича неоснователното му
обогатяване. Отправеното искане е да се отмени изцяло решението и да се
постанови друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се и
направените съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство
разноски.
В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
процесуалният представител на въззивника уточнява, че спорът се свежда до
неправомерно задържани суми от въззиваемия, с произход трудови възнаграждения
на въззивника, които е следвало да бъдат преведени по банковата сметка на
последния.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище правилност,
законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Моли за потвърждаване
на първоинстанционното решение и за присъждане на направените пред въззивната
инстанция съдебно – деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от И.М.Ж.
срещу В.В.У., в която се твърди ищецът да е работил на борда на пасажерски
кораби на „Викинг Лайн“ като член на музикален състав „Трип Колектив".
Възложител на работата било дружество „PROGRAM PRODUCTION" LTD –
Финландия, което е превеждало посочените във фишовете за заплата суми за
музикантите по сметката на ръководителя на групата В.У.. Твърди се, че
ответникът е следвало да превежда получените трудови възнаграждения по
банковата сметка на ищеца. Излага, че ответникът е превеждал суми по сметката
на ищеца, но в по-малък размер от посочения във фишовете, а именно: За
осъществени три работни пътувания с кораби са получени разлики между посочените
във фишовете възнаграждения и преведените от В.У. по сметка на И.Ж. суми, както
следва:
1/ за работа на кораб „Viking Grace“ през периода от
01.06.2015г. до 05.07.2015г., или 35 работни дни дължимите по фиш суми били
4003.17 евро, а са преведени 3060.00 евро с два превода: на 09.06.2015г. - 1000
евро и на 02.07.2015 - 2060 евро;
2/ за работа на кораб „Mariella“ през периода
от 09.08.2015г. до 12.09.2015г., или 35 работни дни дължимите по фиш суми били
4003.17 евро, а са преведени 2474.00 евро с два превода: на 18.08.2015г. - 1000
евро и на 10.09.2015г. - 1474 евро;
3/ за работа на кораб „Viking Grace“ през периода от
15.10.2015г. до 12.11.2015г., или за 29 работни дни дължимите суми по фиш били
3311.09 евро, а са преведени 2660.00 евро с два превода: на 28.10.2015г. - 1000
евро и на 11.11.2015г. - 1660 евро;
Ищецът счита че върху главниците се дължат и обезщетение
за забавено плащане за периода от датата на втория превод за всеки кораб до
датата на завеждане на иска.
Отправените искания са да се осъди ответника да заплати
на ищеца следните суми:
1/ сумата от 1844,68 лв. /хиляда осемстотин четиридесет
и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща левовата
равностойност на 943,17 евро, съставляваща разлика между получено по сметка на
ответника трудово възнаграждение на ищеца за работа на кораб „Viking Grace“
през периода от 01.06.2015г. до 05.07.2015г. и изпратеното по сметка на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 387,13 лв. /триста осемдесет
и седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата от 1844,68 лв. за периода от 02.07.2015г. до 24.07.2017г.;
2/ сумата от 2990,79 лв. /две хиляди деветстотин и
деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща левовата
равностойност на 1529,17 евро, съставляваща разлика между получено по сметка на
ответника трудово възнаграждение на ищеца за работа на кораб „Mariella“ през периода
от 09.08.2015г. до 12.09.2015г. и изпратеното по сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 569,39 лв. /петстотин шестдесет и
девет лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата от 2990,79 лв. за периода от 10.09.2015г. до 24.07.2017г.;
3/ сумата от 1273,42 лв. /хиляда двеста седемдесет и три
лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща левовата равностойност на
651,09 евро, съставляваща разлика между получено по сметка на ответника трудово
възнаграждение на ищеца за работа на кораб „Viking Grace“ през периода от
15.10.2015г. до 12.11.2015г. и изпратеното по сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 220,46 лв. /двеста и двадесет лева
и четиридесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане
на сумата от 1273,42 лв. за периода от 11.11.2015г. до 24.07.2017г.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
твърденията за вида и мястото на изпълнение на възложената работа. Твърди, че
корабната компания „Вайкинг Лайн” Финландия разполага с оборудвани музикални
сцени и предоставя на своите пасажери развлекателни програми, изпълнявани от
различни артисти и техните музикални формации. За тази цел компанията се
договаря и възлага на импресарска агенция, която извършва контакт и селекция на
артисти. Не оспорва, че страните са били в договорни отношения по договор за
поръчка, съгласно който са били регламентирани професионалните отговорности,
плащания включително и към трети лица (комисионни) или извънреден труд и
разходи свързани с рекламата, визията, музикалния аранжимент и цялостното
обезпечаване на готовността на формацията да изпълни даден договор. Излага, че
между ищеца и работодателя импресарската агенция „Програм Продакшън“ ООД -
Финландия /Program Production Ltd. (Finland) не съществуват преки взаимоотношения,
основани на трудов или граждански договор. Преките отношения са между
работодателя, като възложител, и артиста/бенд лидер, като изпълнител, между
които е подписан граждански договор за поръчка. По повод възлагането на
работата, Бенд Лидерът организира участието на отделните музиканти във
формацията (музикалната трупа), с които има вътрешни преки отношения. В
договорите между работодателят и бенд лидера били посочени дневни хонорари,
които се полагат универсално за труда на музикант/оркестрант и за артист/бенд
лидер, които били формирани на основата на минималните изискуеми от финландския
закон параметри. По време на работния период работодателят превежда авансово
заплащане на всеки член на формацията по банков път. За всеки артист, бенд
лидер или музикант/оркестрант предварително се правят отчисления за здравни,
социални и пенсионни осигуровки. Удържа се и процент за посредничество в полза
на импресарската агенция - работодател. След края на работния период,
работодателят издава фишове за заплата ("pay slips") на всеки взел
участие във формацията. След извършване на горепосочените удръжки, остатъкът от
всички възнаграждения за работния период, като обща сума се превежда по
банковата сметка, посочена от представителя/бенд лидера на формацията. Преди
извършване на конкретните преводи към музикантите, бенд лидерът провеждал
вторично преразпределение, като удържал суми, съгласно вътрешното споразумение
с всеки един от тях. Вторичното преразпределение на възнагражденията имало за
цел да компенсира естествено наложена неравнопоставеност между артиста/бенд
лидер и музиканта/оркестрант по отношение на трудовия товар. По тези
съображения ответникът счита, че изрядно и точно е изпълнил своите задължения
към ищеца. Моли съда за отхвърляне на исковете и заплащане на разноски.
С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени
като неоснователни.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
В
константната практика на ВС и ВКС последователно е застъпвано становището, че
посочената от ищеца правна квалификация не обвързва съда и че определянето й е
служебно задължение на сезирания съд. Правната квалификация произтича от
изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава искът,
преценявани в неразривна връзка със съдържанието на формулираното в петитума на
молбата искане за съдебна защита. Въззивният съд е длъжен да квалифицира
правното основание на предявения иск, за да прецени дали първоинстанционният
съд е разгледал предявения иск, както и за да реши спора по същество, ако
решението е допустимо. Когато първоинстанционният съд е обсъдил твърдените от
ищеца факти и обстоятелства, но е определил неправилно правната квалификация на
иска, въззивният съд е длъжен да посочи правилната правна квалификация и да
разгледа спора по същество, тъй като атакуваното решение не е недопустимо. В
този смисъл настоящият съдебен състав счете за неправилна дадената от първоинстанционният
съд правна квалификация на главните искове като такива по чл.55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД и в проведеното съдебно заседание уведоми страните, че същите са с
правно основание чл. 284, ал.2 от ЗЗД. Тъй като първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявените факти, не се касае до произнасяне по непредявен иск,
а за неправилно приложение на материалния закон, то решението му не е
недопустимо и не подлежи на обезсилване, а спорът следва да се разгледа по
същество от въззивната инстанция по предявените искове с правно основание
чл.284, ал.2 и чл.86 от ЗЗД.
За успешното провеждане на иска с правно основание чл.284,
ал.2 от ЗЗД е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки:
съществуването на валиден договор за поръчка между страните, по който
довереникът да е получил нещо в изпълнение на поръчката и липсата на
доказателства, че полученото е предадено от довереника на доверителя.
В конкретния случай между страните не се спори, че трудовото възнаграждение
на ищеца е превеждано по сметка на ответника, който е следвало да превежда
същото по сметка на музиканта в групата. Няма спор, а и видно от представените
на л.39-І, л.44-І и л.47-І писмени доказателства се установява, че договорите с
импресарската агенция са сключвани от ответника, в качеството му на ръководител
на групата, а персоналния състав на същата е определян по-късно. В договорите
са определени нетна дневна надница за музикантите в размер на 108 евро за
делничен ден и 128 евро за събота и неделя. Посочено е, че работодателят удържа
15% за плащане на данъци във Финландия, както и за заплащане на задължителните
социални и здравни осигуровки. Така установеното налага извод, че между
страните по делото е сключен неформален договор за поръчка, по силата на който
ищецът е възложил на ответника да получава дължимото му възнаграждение по всеки
един от контрактите, като липсват данни за уговорено възнаграждение за
извършването на посоченото правно действие. От събраните гласни доказателства,
посредством разпитите на водените от страните свидетели, не се установява между
страните по делото да е постигната уговорка за така нареченото от ответника
вторично разпределение на дължимите му суми за положения труд по време на всеки
от контрактите.
От представените на л.15-30-І фишове от заплати, с изпращач „ Ой Програм Продакшън“ ООД и получател И.Ж., както и от разпечатки от банковите сметки на страните по
делото /л.9-14 и л.50-61/ се установява следното: 1/дължимото възнаграждение на ищеца за контракта му от 01.06.2015г.
до 05.07.2015г. е в размер от 3003,17 евро, като през същия период ответникът е
превел по сметката на ищеца сумата от 3060 евро с два превода – на 06.06.2015г.
- 1000 евро аванс и на 30.06.2015г. – 2060 евро; 2/ дължимото възнаграждение на ищеца за контракта му от
09.08.2015г. до 12.09.2015г. е в размер от 3003,17 евро, като през същия период
ответникът е превел по сметката на ищеца сумата от 2474 евро с два превода – на
17.08.2015г. - 1000 евро аванс и на 09.09.2015г. – 1474 евро; 3/ дължимото възнаграждение на ищеца
за контракта му от 15.10.2015г. до 12.11.2015г. е в размер от 2311,09 евро,
като през същия период ответникът е превел по сметката на ищеца сумата от 2660
евро с два превода – на 27.10.2015г. - 1000 евро аванс и на 09.11.2015г. – 1660
евро.
Посочената установеност обуславя извод за неоснователност на предявените
главни и акцесорни искове по първия и третия контракт на ищеца, доколкото
довереникът е отчел по сметка на доверителя суми в по-голям размер от
дължимите. Единствено по втория контракт се установява, че отчетената сума е с
529,17 евро по-малка от дължимата за периода, поради което искът по чл.284,
ал.2 от ЗЗД за дължимото възнаграждение на ищеца за контракта му от
09.08.2015г. до 12.09.2015г. се явява частично основателен за сумата от 1034,97
лв., представляваща левовата равностойност на 527,17 евро.
По отношение иска за заплащане на обезщетение за забава, съдът намира
следното: В представените договори за сключени контракти между импресарската
агенция и група „Трип колектив“, представлявана от ответника, липсват уговорени
срокове за заплащане на възнагражденията на музикантите и на ръководителя на
групата. Не се установи да е уговарян срок между страните, в който ответникът
да отчита получените по негова сметка суми на ищеца. Ето защо следва да намери
приложение разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, съгласно която когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. Ищецът не ангажирал валидни доказателства за отправена покана до
ответника, поради което следва да се приеме, че такава е отправена с подаването
на исковата молба. По изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане за периода от 10.09.2015г. до 24.07.2017г. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Достигането до различни правни
изводи на двете инстанции налагат обжалваното решение да бъде отменено частично
в посочената част и потвърдено в останалата част.
Съобразно отправеното искане и на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да заплати на въззивника
сторените разноски пред двете инстанции, съобразно уважената част от иска, а
именно 143,68 лв. за първа инстанция и 71,84 лв. за въззивната инстанция, или
общо 215,52 лв.
Съобразно отправеното искане и на
основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия
сторените разноски пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част от
исковете, а именно по 600,56 лв. за всяка инстанция, или общо 1201,12 лв.
Воден от горното, съставът на
Варненския окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 117 от 11.01.2018г., постановено по гр. дело № 10308/2017г. на
Варненския районен съд, ХVІІ-ти състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от И.М.Ж., ЕГН ********** *** срещу В.В.У., ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1034,97 лв. /хиляда и тридесет и четири лева и деветдесет и
седем стотинки/, представляваща левовата равностойност на 527,17 евро, съставляваща разлика между
получено по сметка на ответника трудово възнаграждение на ищеца за работа на
кораб „Mariella“ през периода
от 09.08.2015г. до 12.09.2015г. и изпратеното по сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.07.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта, с която И.М.Ж. е осъден да заплати на В.В.У. сумата от 700 лв., представляваща сторените пред ВРС разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.В.У., ЕГН ********** *** да заплати
на И.М.Ж., ЕГН ********** *** сумата от 1034,97 лв. /хиляда и
тридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща левовата равностойност на 527,17 евро, съставляваща разлика между
получено по сметка на ответника трудово възнаграждение на ищеца за работа на
кораб „Mariella“ през периода
от 09.08.2015г. до 12.09.2015г. и изпратеното по сметка на ищеца, на осн.
чл.284, ал.2 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 24.07.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117 от 11.01.2018г.,
постановено по гр. дело № 10308/2017г. на Варненския районен съд, ХVІІ-ти
състав в останалата му част.
ОСЪЖДА В.В.У., ЕГН ********** *** да заплати
на И.М.Ж., ЕГН ********** *** сумата от 105 лв. /сто и пет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни
в заповедното производство, както и сумата от 215,52 лв. /двеста и
петнадесет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща сторените
съдебно - деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Осъжда И.М.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на В.В.У., ЕГН ********** *** сумата от 1201,12 лв. /хиляда двеста
и един лева и дванадесет стотинки/, представляваща сторените съдебно -
деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на осн. чл.
78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: