Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен,
02.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия М. Стергиовска КАНД № 265 по описа за 2020г.
на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С Решение №
260009/15.10.2020 г., постановено по ВНАХД 287/2020 г. по описа на НпРС е
отменено наказателно постановление НП № 0307-0014/13.08.2020 г. на Директора на
ОД МВР Шумен, с което на О.С.И., за нарушение на чл. 63, ал. 1 от ЗЗдр и на
основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.209а, ал. 1 от ЗЗдр, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300лв. (триста лева).
Срещу постановеното
решение е подадена касационна жалба от ОД на МВР – Шумен, чрез юриск. С.,
съдържаща доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради
нарушение на материалноправни и процесуални норми при издаването му. Сочи, че
неправилно НпPC е приел, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като липсва пълно словесно съвпадение на описаното
нарушение. Счита за безспорно доказано описаното в АУАН и НП деяние.
В съдебно заседание
касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано писмено
възражение оспорва касационната жалба и моли въззивното съдебно решение да бъде
оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура Шумен дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за
установено, чe О.С.И. на 08.04.2020 г., около 13,10 ч. в гр. Нови пазар, стоейки на
пейка в поземлен имот 52009.501.1194, находящо се в гр. Нови пазар, ул. „Цар
Освободител“, обособено като квартална постройка с кътове за рекреация и детска
площадка с уличен фитнес нарушил протоивооепитедимната мярка по чл. 63, ал.1 от
ЗЗдр.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал Наказателно
постановление № 0307-0014/13.08.2020 г. на Директора на ОД МВР Шумен, с което
за нарушение на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр е наложил на жалбоподателя, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр е наложена глоба
от 300лв. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.09.2020
г.
Така описаната и
възприета от съда фактическа обстановка съдът приел за установена по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, които съдът кредитирал като последователни, логични, непротиворечиви
и съответстващи на останалите доказателства.
Съдът изложил
съображения, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия, но не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при
съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които водят до опорочаване на административно наказателното производство и
ограничават правото на защита на И..
На първо място според въззивния съд нормата на чл. 63, ал. 1
от ЗЗдр. е бланкетна, доколкото същата сочи, че при посочените в нея условия
„при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1“ и с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна
епидемична обстановка. На 13.03.2020 г. е ноторно известно обявяването на пандемична
обстановка във връзка с разпространението на заразата от COVID – 19, наложено със
Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. В тази връзка здравният
министър, в рамките на дадените му от закона правомощия по чл. 63, ал.4 от ЗЗдр
е въвел с многобройни заповеди временни противоепидемични мерки.
Една от тези заповеди е, Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от
Министъра на здравеопазването, считано от 21.03.2020 г. Със заповедта са
преустановени и посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски
площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места (пар. I, т. 1),
наредено е да бъдат организирани контролно-пропускателни пунктове на
входно-изходните пътища на областните градове (пар. II, т. 2 и 3) и е забранено
на лица до 60 годишна възраст да посещават хранителните магазини и аптеките във
времето между 8. 30 и 10. 30 часа. Така описаните мерки имат конкретно
съдържание, както по отношение на лицата (субектите), така и по територия
(посочените места), така и по възраст (лица до 60 г.)
Тази заповед се посочва като налагаща ограничения,
забрани и пр. едва в НП. В АУАН тя не е посочена, нито като конрентно
наименование (номер, дата и орган, който я издава), нито по своето съдържание
(не са възпроизведени текстовете, които АНО счита, че са нарушени).
Съдът констатирал, че заповедта на министъра на здравеопазването е
вписана едва в НП, в първия абзац от съдържателната му част, където след
изписването на разпоредбата на закона – чл. 63, ал.1 от ЗЗдр е добавено
„въведена с част І, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от Министъра
на здравеопазването“. В обстоятелствената част на НП е посочено, че това
поведение е нарушение по чл. 209а, ал.1 вр. чл. 63, ал.1 от ЗЗдр. В НП е
поосочено, че заповедта и нейните изменения били разгласени в публичното
пространство по реда на чл. 72, вр. чл. 73 оот АПК, както и, че мястото, където
е извършено нарушението е обществено място и е посочено основанието да се счита
за такова - §1а от ДР към ЗЗдр.
Изложени са мотиви относно определянето на размера на наказанието,
поради многократните изменения на чл. 209а от ЗЗдр., както и такива за липсата
на маловажност на деянието по см.на чл. 28 от ЗАНН.
Въззивният съд приел, че така описаното в АУАН деяние не
съставлява нарушение на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр, така както е посочено в него, тъй
като не нарушава бланкетната норма на чл. 63, ал.1 от ЗЗдр, доколкото самата тя
не налага конкретни ограничителни мерки. Такива следват от издадената по реда
на чл. 63, ал.4 вр. ал.1 от ЗЗдр. Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на
Министъра на здравеопазването, но не и самият закон. Ограничителни мерки се
съдържат в чл. 61 от ЗЗдр. Въз основа на тези констатации, съдът е счел, че е
нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението не е
описано точно и в съответствие с цитираните като нарушени законни разпоредби -деянието
„стоене на пейка“ по никакъв начин не съставлява нарушение на чл. 63, ал.1 от
ЗЗдр. Въззивният съд е отчел и допуснато нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, поради неправилно посочване
на законните разпоредби, които са нарушени.
Настоящата касационна инстанция се солидаризира напълно с
установените факти и направените въз основа на тях правни изводи от въззивния
съд. В конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 4 вр. 1 от ЗЗдр
и вр. „с част І, т.1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г., издадена от
Министъра на здравеопазването“. Това е самото нарушение, но то е описано едва в
обстоятелствената част на НП, което като сторено за първи път е недопустимо и
съставлява съществено процесуално нарушение на административнонаказателните
правила за издаване на АУАН и НП. При издаването на НП са нарушени разпоредбите
на чл. 57, ал.1, т. 5 и 6 от ЗАНН, със същите мотиви, както тези при АУАН. В
обстоятелствената част на НП, отново в първи абзац е посочено, че лицето е
нарушил чл. 209а, ал.1 вр. чл. 63, ал.1 от ЗЗдр. Това с още по – голяма степен
прави НП незаконосъобразно, тъй като нормата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗдр е
санкционна и не съдържа материално правни разпоредби, въвеждащи ограничения,
забрани и пр., които всички правни субекти са длъжни да спазват. Освен това,
чл. 209а, ал.1 от закона визира, че се санкционират нарушения или неизпълнеине
на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, но не и за такива по
чл. 63, ал.1. Разпоредбата на чл. 63, ал.1 от закона не съдържа каквито и да е
норми, адресирани към гражданите, което допълнително внася неяснота при
описание на нарушението, а самото описание не отговаря на изискванията на
закона. Това нарушене съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Налице е
несъответствие и в описанието на нарушението в АУАН и НП – в АУАН се сочи, че
нарушителят „стоейки на пейка“, а в НП – посещава открито обществено
място-пейка, което е съществено разминаване в описание на нарушението,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, тъй като за
посленият е налице неяснота за какво точно деяние е наказан.
Ограничен в пределите на касационната проверка до
релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира
основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не
установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или
несъответствие с материалния закон.
С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Шумен за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260009/15.10.2020 г., постановено по ВНАХД 287/2020 по описа на Районен съд - гр. Нови
пазар.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.02.2021 г.