№ 5740
гр. София, 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110160744 по описа за 2024 година
Предявени са искове от Е. Р. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к.
ИЛ, бл. 146, вх. 8, ет. 2, ап. 167, подадена чрез адв.дм, насочени срещу „вк“ АД, ЕИК ----, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“дж“ № 28, АТЦ сц, за прогласяване за
нищожен на сключен между страните договор за паричен заем № --------/17.09.2022 г. на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК, а в условията на евентуалност – за прогласяване за
нищожни на клаузите на чл. 1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба е представен следния документ, който се иска да бъде приет като
писмено доказателство: договор за потребителски кредит № --------/17.09.2022 г.
Иска се ответникът да бъде задължен да представи в цялост кредитното досие на Е. Р.
С., включичелно да представи копие от договора, СЕФ и застраховка.
Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Прави се искане за издаване на един брой съдебно удостоверение, което да послужи за
снабдяване с посочената в исковата молба информация.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
В срока за отговор е предявен и насрещен осъдителен иск от „вк“ АД срещу Е. Р. С. с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 212 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № № --------/17.09.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.12.2024г. до окончателното плащане.
Представя се справка за начислени от ответника суми по договор за паричен заем
Standard 14 № --------/17.09.2022 г., Договор за потребителски кредит № № --------/17.09.2022
г. и декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП от ищеца.
Прави искане за задължаване на ищеца да представи предоставения му преди
сключване на договора стандартен европейски формуляр.
Прави се искане за задължаване на ищеца да представи доказателства на чие име е
открита цитираната в исковата молба банкова сметка, а така също съдът да извърши
служебна справкав деловодната система на СРС за заведени от ищцата срещу ответника и
други кредитни институции претенции за нищожност на договори за кредит и/или клаузи по
тях, както и дали по тях се претендира заплащане на възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ в полза на адв. Д. М..
1
В срока за отговор, ответницата по насрещния иск е депозирала такъв, с който
изразява становище по основателността на същия.
Прави искане за снабдяване със съдебно удостоверение, което да послужи за
снабдяване с посочената в отговора информация.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба,
отговора към нея и насрещната искова молба документи като относими към предмета на
спора.
За изясняване на спора от фактическа страна, следва да се допусне поисканата от
ищеца съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи стандартен европейски
формуляр, предоставен му при сключване на договора е относимо е и следва да се уважи.
Основателно е искането на ищеца за снябдяване с един брой съдебно удостоверение,
което да му послужи пред „---“ АД за получаване на посочената в отговора на насрещната
исковата молба информация.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи посочените документи
е неоснователно, доколкото договорът за заем е представен с исковата молба, не се твърди да
е сключвана застраховка по отношение на процесния договор, а за СЕФ се оспорва, че се
намира в държание на ответника.
За неоснователно съдът намира и искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, доколкото фактите, които ще се доказват с исканото удостоверение, са
неотносими към предмета на правния спор.
За неоснователно като неотносимо съдът намира и искането на ответника за
задължаване на ищеца да представи доказателства на чие име е открита цитираната в
исковата молба банкова сметка, а така също съдът да извърши служебна справкав
деловодната система на СРС за заведени от ищцата срещу ответника и други кредитни
институции претенции за нищожност на договори за кредит и/или клаузи по тях, както и
дали по тях се претендира заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ в полза на адв. Д. М..
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявени са искове от Е. Р.
С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к. ИЛ, бл. 146, вх. 8, ет. 2, ап. 167,
подадена чрез адв.дм, насочени срещу „вк“ АД, ЕИК ----, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“дж“ № 28, АТЦ сц, за прогласяване за нищожен на сключен
между страните договор за паричен заем № --------/17.09.2022 г. на основание чл. 22 ЗПК във
вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.11,
чл. 19 ЗПК, а в условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на клаузите на чл.
1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
2
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2022 г. страните са сключили договор за
паричен заем № --------, за сума в размер на 300.00 лв., при годишен лихвен процент от
40.32% и ГПР от 49.44%. Сочи се, че видът на вноската е месечна, а броят на погасителните
вноски е седмична.
Ищецът обръща внимание на две от клаузите – тази на чл.1, ал.3 от договора, която
предвижда такса за допълнителната услуга по експресно разглеждане на искането за заем от
63,91 лв. и тази по чл.4, ал.1 от договора, която предвижда задължение на потребителя да
осигури обезпечение в полза на заемателя, като при неизпълнение на това задължение е
предвидена неустойка от 42,56 лв. – ал. 2 на чл. 4.
В същото време ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради
нарушение на чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, а именно поради неспазване на предписаната от
закона форма, на основание чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК – поради липсата на правилно и
точно отразен ГПР и на разписана методика за формирането му. Подчертава се, че сборът от
всички вноски по кредита е 425,39 лв., при което се надвишава предвиденото в чл.19, ал.4 от
ЗПК ограничение.
Освен това ответникът оспорва неустоечната клауза по чл.4 от договора като
неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Навежда доводи и че въпросната
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 от ЗЗП.
Като допълнителен довод се навежда противоречие на процесната клауза с добрите
нрави, вкл. и при целено заобикаляне на закона, тъй като предвидената с нея неустойка
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и води до
оскъпяване на кредита, а и не е ясно какви точно вреди на кредитора би покрила. В този
смисъл се позовава на т.З от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.д. №
1/2009 г., ОСТК.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
неустоечната клауза - чл.4 от договора.
Ищецът оспорва и предвиденото възнаграждение за експерсно разглеждане искането
за кредит като противоречащо на чл.10а, ал.2 от ЗПК, който въвежда забрана заемателят да
заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според ищеца,
приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския кредит, е част от усвояването на
кредита, поради което възнаграждение за такъв вид услуги не се дължи. Изразява становище,
че тази такса по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към
главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, като в
случая това законово изискване не е спазено. Отделно от това изразява съмнение, че
услугата, за която е предвидено процесното възнаграждение, му е предоставена.
Аргументира се становище, че клаузите не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин, даващ възможност на потребителя да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
Отделно от това се сочи, че кредиторът не е включил посочените две задължения в
ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. В
исковата молба се цитира чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която разпоредба
договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Като допълнителен довод за нищожността на договора се изтъква и противоречие с
чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, а именно уговорената уточняване
на лихвения процент по кредита, условията на прилагането му, за промяната му и т.н.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
3
договора, а в условията на евентуалност на изрично оспорените клаузи от него.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявените искове.
По съществото на спора се поддържа становище за неоснователност на предявените
искове.
Обръща внимание на клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, съгласно която договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като твърди че е спазено посочената разпоредба, доколкото в
процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е
срок на договора, като същият съдържа и условия за прилагането му. Излага, че при
фиксирана лихва липсва задължение в договора да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т.
9 ЗПК.
Според ответника изискването на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК за посочване на индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, е неприложимо в настоящия случай,
доколкото същото е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай се
касае за фиксиран годишен лихвен процент. Сочи, че договорът съдържа и необходимата
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Излага, че както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като
изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една
погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва.
Като в този смисъл се позовава на практика на СЕС в Решение по дело С-42/15.
За ГПР се обръща внимание, че няма законово изискване да се посочи
математическия алгоритъм на изчисленията, поради наличието на нормативно предвидени
две задължителни математически формули. Обяснява се, че ГПР включва общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Сочи, че изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на
съответния договор за кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият е
законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
В същото време се поддържа становище, че в ГПР не следва да се включва
предвидената неустойка, тъй като може за потребителя да не възникне задължение за
заплащане на такава.
Ответникът оспорва и твърденията в исковата молба, че с клаузата за неустойка се
цели заобикаляне на закона. Поддържа становище, че целта на процесната неустойка е
именно да обезпечи изпълнението на задължението на потребителя да върне отпуснатата му
в заем сума. Ответникът твърди, че така уговорената между страните неустойка не е
прекомерна с оглед размера на сумата по процесното договорно правоотношение, като
отчитайки и това какво задължение тя обезпечава и каква е основната цел на уговарянето й.
Ответникът обръща внимание и на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, съгласно
която договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
4
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая, според ответника, тази информация
се съдържа в самия договор, в който са определени размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски, поради което твърди, че погасителният план е
инкорпориран в самия договор. Излага още, че процесният договор не е сключен при общи
условия, поради което не е следвало ответникът да представя общи условия на
кредитополучателя.
Ответникът твърди, че услугата експресно разглеждане на документи е доброволна,
която няма нищо общо с такса за отпускане на кредита и не представлява действие по
усвояване или управление на кредита, тъй като го предхожда времево. Признава, че
действително експресното разглеждане на документи представлява услуга, предхождаща
одобряването на отпускането на кредит и усвояването му, която услуга няма задължителен
характер, но лицето, което кандидатства за кредит, по своя преценка избира дали да ползва
тази услуга. Сочи се, че ищецът е бил запознат с тези условия, избрал е доброволно да
ползва услугата по експресно разглеждане на документи срещу такса в конкретно посочен
размер, което се потвърждава от чл.1, ал.3 от договора.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски.
В срока за отговор е предявен и насрещен осъдителен иск от „вк“ АД срещу Е. Р. С. с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 212 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № № --------/17.09.2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.12.2024г. до окончателното плащане.
Твърди, че между страните е налице Договор за потребителски кредит № --------
/17.09.2022 г., по силата на който „вк“ АД е предоставило на ответника по насрещния иск
заемна сума в размер на 300 лева. Твърди, че заемната сума следвало да бъде върната на 7
равни двуседмични вноски, всяка в размер на 45,56 лв., като в случай, че клаузата за
експресно разглеждане бъде избрана и произведе действие, размерът на вноската ставал
54,69 лв. Твърди, че в настоящия случай посочената клауза не е произвела действие, поради
което размерът на погасителната вноска си оставал 45,56 лв., който включвал главница и
договорна лихва по кредита. Сочи, че заемът бил отпуснат при фиксиран лихвен процент от
40,32 %, ГПР в размер на 49,44 % и общ размер на плащанията от 318,92 лв. Излага, че
заемополучателят е заплатил сумата в размер на 100 лв., с която е погасил главница в размер
на 87,96 лв. и договорна лихва за периода о18.09.2022 г. – 12.11.2022 г. в размер на 12,04 лв.
Незаплатена останала главницата в размер на 212 лв., поради което предявява настоящия иск
с искане за присъждането .
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения насрещен иск, доколкото договорът за заем бил
нищожен, поради което заемополучателят дължал връщане само на чистата стойност на
кредита в размер на 300 лв.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявени са за разглеждане евентуално съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26 ЗЗД и насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – – сключен договор за кредит между
ищеца и ответника, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер на 300 лв.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - – сключен договор за кредит
5
между ищеца и ответника, по силата на който ищецът е получил заемна сума в размер на 5
100 лв.;
- разпределение на доказателствената тежест – ищецът следва да установи, че е
сключил с ответника процесния договор за кредит, ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него.
В тежест на ищеца по насрещните искове е да установи при условията на пълно и
главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото съдържание и
предоставяне на заемната сума на ответника.
В тежест на ответника по насрещния иск е да установи при условията на пълно и
главно доказване връщане на заемните средства в уговорените размери и срокове.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит № ------
--/17.09.2022 г.; справка за начислени от ответника суми по договор за паричен заем Standard
14 № --------/17.09.2022 г. и декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗМИП от ищеца.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице С. И.,
тел.**********, която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300.00 лв., вносима от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ответника, че следва да окаже съдействие на вещото лице, като му
предостави достъп до счетоводните книги и други документи, необходими за изготвяне на
експертното заключение, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неоказване на съдействие на
вещото лице, съдът ще прецени поведението му съобразно всички обстоятелства по делото,
като може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, приемайки за установени фактите и
обстоятелствата, за които страната е създала пречки за събиране на доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА Е. Р. С. най-късно в първото по делото съдебно заседание да
представи стандартен европейски формулар, представен му при сключване на процесния
договор, ако разполага с такъв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ, след представяне на проект и доказателства за заплатена
държавна такса в размер на 5 лв, в полза на ищеца Е. Р. С. съдебно удостоверение, което
да му послужи пред „---“ АД за получаване на посочената в отговора на насрещната исковата
молба информация.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2025 г. от
10.45 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи на страните, на ищеца и препис
от отговора на исковата молба, а на ищеца по насрещния иск и препис от отговора на
насрещната искова молба.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7