№ 7494
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110117169 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К.
С. М. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 и чл. 153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а
именно: сумата от 490,05 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за
топлоснабден имот на адрес: *************, ведно със законна лихва от
29.05.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 86,48 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 14.09.2016 г. до 15.05.2019 г.; сумата от 18,97
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
запериода от 01.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от
29.05.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 3,57 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 30.05.2016 г. до 15.05.2019 г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 29991/2019 г.
по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника, в качеството му на собственик процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
1
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците
не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед
изложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание, не е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, уведомен е за последиците на
чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
С исковата молба ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът е редовно призован за
датата на първото по делото съдебно заседание (л. 64 от делото). Препис от
исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – л. 45 от делото, а
ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, видно от
редовно връчена призовка на л. 45 и 64 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
2
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото
съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е
изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният иск да се уважи изцяло. Като законна последица от
уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна
лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 29.05.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в общ
размер на 100,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и 75,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. С. М., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 и чл.
153 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми, а именно:
сумата от 490,05 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден
имот на адрес: *************, ведно със законна лихва от 29.05.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата от 86,48 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 14.09.2016 г. до 15.05.2019 г.; сумата от 18,97 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.04.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 29.05.2019 г. до
изплащане на вземането; сумата от 3,57 лв., представляваща мораторна лихва
3
за периода от 30.05.2016 г. до 15.05.2019 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 29991/2019 г. по описа на
СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСЪЖДА К. С. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД – трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4