Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 304
гр. Добрич, 18.07.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично съдебно
заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година, І състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
при
участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 53/ 2019 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 30г,
ал. 4 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ)/.
Образувано е по
жалба вх. № 145/ 15.01.2019 г. от „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: Добрич, ул. „*****“ № 3, представлявано от Изпълнителния
директор В.Д.В., срещу Задължително предписание за изтегляне № В – 004/
31.10.2018 г., издадено от Ж.Х.П., инспектор в ГД „Контрол на качеството на
течните горива“, отдел „Инспекция на качеството на течните горива“ при ДАМТН,
оправомощен от Председателя на ДАМТН.
В
жалбата се развиват оплаквания, че принудителната административна мярка е незаконосъобразна,
тъй като в Протокол № В – 087/ 01.10.2018 г. е описано, че контролната проба за
проверка за автомобилен бензин А – 95 е взета от дозиращия накрайник на
бензиноколонка 2, като обемът на свързания с нея резервоар е 10 000 литра, а
наличието на количество е 852 литра. В обжалваното обаче Задължително
предписание е наложена забрана за разпространение на друго количество – не на
тези 852 литра, а на по – голямо количество – 3477 литра. В тази връзка
жалбоподателят прави оплакване, че административният орган не е съобразил и
взел под внимание новонастъпило обстоятелство, а именно, че след проверката в
бензиностанцията е получена нова доставка на автомобилен бензин А – 95Н, като
по този начин е увеличено количеството бензин в резервоара. За новополученото
гориво контролният орган не е вземал проба по реда на Наредбата за изискванията
за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
(Наредбата). С оглед на това настоява, че няма доказателства, че нареденото за
изтегляне гориво, посочено като налично в резервоара на бензиностанцията, не
съответства на изискванията за качество. Счита, че без такива доказателства
принудителната административна мярка, се явява незаконосъобразна и причинява
вреди на жалбоподателя в голям размер. Според жалбоподателя процедурата по
даказване на отклонението от качеството на горивото към момента на подаване на
жалбата не е завършила и до момента не е издаден АУАН. Иска да бъде отменено обжалваното
Задължително предписание за изтегляне № В – 004/ 31.10.2018 г., издадено от Ж.Х.П.,
инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“ и наложената с него
принудителна административна мярка (ПАМ).
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, явява се управителят на дружеството, представлява се от адв. Б.К.,
ДАК, редовно упълномощена, която поддържа жалбата. В хода на съдебното
производство навежда нови доводи за незаконосъобразност на ПАМ, обобщени в
Писмена защита, представена в съдебно заседание. (л. 112 - 122)
Ответникът - Ж.Х.П., инспектор в ГД
„Контрол на качеството на течните горива“ към
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), редовно
призован, явява се лично и се представлява от старши експерте И.Т. към ДАМТН,
надлежно упълномощен от инспектора и Председателя на ДАМТН, оспорва жалбата и
иска да бъде отхвърлена като неоснователна. Настоява, че пробите са взети на
основание чл. 16 от Наредбата, при спазване изискването на чл. 18, ал. 3 от
същата. Счита, че издаденото Задължително предписание е законосъобразно, като
са спазени изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Наредбата и чл. 30г, ал. 1,
т. 1, б. „в“ от Закона за чистота на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Добавя, с оглед
възраженията на жалбоподателя, че за да изпълни целите на ЗЧАВ, законодателят
съобразително и нарочно не е предвидил правна норма, по силата на която
контролният орган да не наложи Задължително предписание в случаите на постъпило
допълнително количество от същото течно гориво в същия резервоар на
проверявания обект.(л. 29 – 32)
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 01.10.2018 г. в 10.30 часа на основание
чл. 16 от Наредбата инспектор Ж.Х. извършва проверка на обект бензиностанця в
гр. Добрич, ул. „*****“ 3, управляван от „*****“ АД, представлявано от В.Д.В..
При проверката длъжностно лице към ГД ККТГ – главен инспектор *** П. взема
проби от течни горива за установяване съответствието им с изискванията на ЗЧАВ
и Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Проверката и пробите са
извършени в присъствието на управителя на обекта ***. След проверката е
установено, че автомобилен бензин А – 95Н се разпространява с Декларация за
съответствие № 1293/ 30.08.2018 г., издадена от „*****“ ЕАД, документ за
доставка: експедиционна бележка № 102723/ 17.09.2018 г. за количество
1 981 литра и фактура № **********/ 17.09.2018 г. В т. 1 от Протокол № В –
087/ 01.10.2018 г. е отразено, че е взета проба от горивото, съгласно чл. 18 и
21 от Наредбата от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 2 с помощта на удължител
за автомобилен бензин, обем на резервоара, свързан с бензиноколонката:
10 000 литра, с налично количество: 852 литра. Пробата е взета в 6 броя
чисти охладени еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки
запълнен до около 85 % от обема. Разпределение на съдовете с пробата: 4 броя с
контролни (3 броя за ГДККТГ и 1 брой за проверената фирма) и 2 броя с
арбитражни проби за ГДККТГ. Записано е, че преди запълване всеки метален съд за
еднократна употреба е промит на обекта с по около 0.2 л от горивото. В общото
количество взета проба от 6.00 л по касов бон е включено и горивото,
изразходвано за промивка. Съдовете с контролни и арбитражни проби са затворени,
етикетирани и пломбирани съгласно чл. 20 от Наредбата. Оловните проби са
маркирани с персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице, взело
пробата, и обозначение „ГД ККТГ“. Съдовете с пробите са пломбирани допълнително
с еднократни пломби с № 103217 и обозначение „ГД ККТГ“.
На 02.10.2018 г. с № В – 277 до Сектор
Подвижна лаборатория – Бургас с вх. №№ на пробите 488.489 от отдел „Контролно –
методичен“ на ДАМТН е направена Заявка за изпитване на течни горива за продукт
– автомобилен бензин А – 95Н, кодов № 0876, по конкретни показатели (предмет на
делото). За извършеното изпитване е изготвен Протокол от изпитване № В – 0277 –
1/ 02.10.2018 г. с резултати от изпитването към него. Посочени са стандартите,
по които е извършено изпитването, дата на получаване на пробата и количество на
същата, начин на предоставяне.
На основание чл. 30б, ал. 1, т. 7 от ЗЧАВ,
във връзка с чл. 22, ал. 4 от Наредбата е издадено Експертно заключение от
Директора на ГД ККТГ за съответствие на течно гориво с изискванията за качество
№ ЕЗ – 0875/ 02.10.2018 г., в което е отразено, че получените от изпитването
резултати се отклоняват от допустимите гранични стойности, както следва: „дестилационни
характеристики“ - „край на кипене“ (С). Полученият резултат от изпитването е
221.6 градуса С при норма максимум 210.0 градуса С – отклонение с 11.6 градуса
С над максимално допустимата стойност по Приложение № 1 от Наредбата. Указано
е, че съгласно БДС EN ISO 4259 „Нефтопродукти.
Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване“,
при получен резултат от изпитването над 213.4 градуса С, продуктът не съответства
на изискването за температура на край на кипене. Отразено е, че по показател
„дестилационни характеристики“ продуктът не отговаря на изискванията за
качество. В заключение е посочено, че течното гориво автомобилен бензин А – 95Н
по изпитаните показатели и получените резултати не съответства на изискванията
за качество в Приложение № 1 от Наредбата.
До Сектор Стационарна лаборатория София по
Заявка за изпитване на течни горива № С – 219/ 02.10.18 г. са предадени за
изпитване пробите с вх. №№ 358, 359, в това число продукт автомобилен бензин А
– 95Н, кодов № 1142 по показатели: дестилационни характеристики (клас А);
корозия на медна пластинка – (изисквания по Наредба). Съставен е Протокол от
изпитване № С – 0219 – 1/ 03.10.2018 г. с резултати от изпитването, в който са
отразени приложимите стандарти, дата на получаване на пробата, количество, дата
на извършване на изпитването. В Таблицата за резултати от изпитването е
указано, че е приложена автоматична процедура по БДС EN ISO 3405:2011.
На основание чл. 30б, ал. 1, т. 8 от ЗЧАВ
във връзка с чл. 22, ал. 7 от Наредбата е издаден Констативен протокол за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП – 0359/ 03.10.2018
г. за несъответствие на горивото по дестилационни характеристики – „край на
кипене“ на изискванията в Приложение № 1 от Наредбата.
С писмо 84 – 01 – 630/ 04.10.2018 г.,
получено от жалбоподателя на 07.10.2018 г., същият е уведомен за извършените
изпитвания, резултати и експертни заключения, констативни протоколи.
На 11.10.2018 г. в ДАМТН – ГД ККТГ е
постъпило Заявление от „*****“ АД относно искане за за арбитражно изследване
поради съмнение в резултатите, отразени в КП № КП – 0359/ 03.10.2018 г. за
проверен автомобилен бензин А – 95Н по показател „дестилационни
характеристики“: „край на кипене“ в градуси С.
С писмо от 16.10.2018 г. ДАМТН предлага на
жалбоподателя арбитражното изпитване да бъде проведено в Изпитвателна
лаборатория за нефтопродукти „СЖС ***“ ЕООД – гр. Бургас на 29.10.2018 г. от
13.00 часа.
С писмо изх. № 23/ 17.10.2018 г.
изпълнителният директор на „*****“ АД, инж. В.В., уведомява Директора на ГД ККТГ
при ДАМТН, че приема предложената лаборатория.
С оглед горното на основание чл. 30в, ал.
1, т. 3 от ЗЧАВ, във връзка с чл. 22, ал. 9 от Наредбата е издадена Заповед №
2100 – 60/ 26.10.2018 г. на Директора на ГД ККТГ. В изпълнение на тази Заповед
е изготвен и Протокол за изземване на арбитражна проба № 30/ 29.10.2018 г.,
съответно Приемо – предавателен протокол за изпитване на арбитражна проба № 30/
29.10.2018 г. В последния е отразено, че при установяване ненакърнимостта и
идентичността на опаковките с пробата е присъствал и представител на
жалбоподателя. В Протокол от изпитване № 6643/ 29.10.2018 г. е отразено, че установена
температура „край на кипене“ по Целзий е 216.00 при максимално допустима 210. Посочен
е стандартизиран метод по БДС EN ISO 3405:2011. Изпълнена е по Протокола от
арбитражно изпитване Експертиза за съответствие на течно гориво с изискванията
за качество след арбитражно изпитване № Еа – 028/ 30.10.2018 г., заключението
по която сочи, че течното гориво автомобилен бензин А – 95Н по изпитания
показател и получения резултат не съответства на изискванията за качество
съгласно Приложение № 1 от Наредбата. Копие от Експертизата е изпратено на
жалбоподателя.
При така установените факти и
обстоятелства инспектор Ж.Х.П., на длъжност Инспектор в Главна дирекция
„Контрол на качеството на течните горива“, оправомощена със Заповед № 18/
05.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, на основание чл. 30г, ал. 2 от ЗЧАВ
издава Задължително предписание за изтегляне № В – 004/ 31.10.2018 г. на „*****“
АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „*****“ № 3,
представлявано от В.Д.В., ЕГН **********, с което на основание чл. 30г, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от ЗЧАВ НАРЕЖДА да бъде изтеглено от пазара течно гориво
автомобилен бензин А – 95Н в налично количество 3 477 литра.
Жалбата е подадена чрез административния
орган, като по отношение срочността на същата има влязло в сила Определение №
8699/ 10.06.2019 г. по адм. дело № 6565/ 2019 г. на Пето отделение на ВАС, с
което е прието, че жалбата е подадена в срок. Същата е подадена от адресата на
Задължителното предписание, срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба
на чл. 30г, ал. 4 ЗЧАВ, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Наложената
принудителна административна мярка е по чл. 30г, ал. 1 т. 3, б.
"а" от ЗЧАВ, заради това, че течното гориво автомобилен бензин А –
95Н не отговаря на изискванията по чл. 6, т.
1 от Приложение № 1 от Наредбата за
изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за
техния контрол.
За оправомощаването на автора на оспорения
акт да издаде същия е приета като доказателство Заповед № 18/ 05.01.2018 г. на
Председателя на ДАМТН, издадена на основание чл. 43а, ал. 1 във
връзка с чл. 30б, ал. 1, чл. 30а, ал. 1, т. 2 и чл. 30г, ал. 2 от Закона за
чистотата на атмосферния въздух (л. 22), с оглед на което Задължителното
предписание, съдържащо ПАМ, е издадено от компетентен орган.
Актът е в предписаната от закона форма и
при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните
правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата
отмяна.
Задължителното предписание (ПАМ) е в
съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона,
формулирана в чл. 1 ЗЧАВ, да се защити здравето на хората и на тяхното
потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания,
природните и културните ценности от вредни въздействия, както и да предотврати
настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в качеството на
атмосферния въздух в резултат на различни дейности.
Техническите и качествените изисквания към
течните горива, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни вещества
(замърсители) в тях, както и условията, редът и начинът за контрол на течните
горива, са регламентирани в нарочна Наредба, издадена на основание чл. 8, ал. 1
ЗЧАВ. С текста на ал. 2 от чл. 8 ЗЧАВ е въведена изрична, императивна забрана
за пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване на течни
горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени
в Наредбата.
Контролът върху изискванията за качество
на течните горива при тяхното пускане на пазара, разпространение,
транспортиране и използване се осъществява от председателя на ДАМТН със
средствата и по начините, предвидени в чл. 30а, ал. 1, т. 1 - т. 5 ЗЧАВ,
включително чрез извършване на проверки, вземане на проби, изпитване в
акредитирани лаборатории и прилагане на принудителни мерки чрез оправомощени длъжностни
лица от Главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива".
При осъществяване на контролните си правомощия длъжностните лица имат право да изпитват
пробите от течни горива в посочени от тях акредитирани подвижни и/или стационарни
лаборатории и въз основа на протокола от изпитването да съставят съответно
експертно заключение или констативен протокол за съответствие на изпитаните
течни горива с изискванията за качество, определени в Наредбата.
Поради установяване, че течното гориво не
отговаря на конкретно от изискване за качество по чл. 6, т. 1 от Приложение № 1
от Наредбата и поради това, че резултатът от арбитражното изследване е
потвърдил предходните резултати за несъответствие, е издадено Задължително
предписание за изтегляне на процесното течно гориво от пазара.
Фактическата обстановка е изяснена по
правилата на чл. 35 от АПК. Оспореното Задължително предписание отговаря на
установената форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че вземането на проби е следвало да бъде по реда на чл. 17 от
Наредбата, а не по реда на чл. 18, както е посочил административният орган. Независимо
от защитната теза, която се излага в тази насока за конструктивното съдържание
на бензиностанцията, то от значение за спазване на нормативно разписаната
процедура е описанието в Протокол № В – 087/ 01.10.2018 г. В случая
административният орган, с оглед правомощията, с които разполага, е извършил
проверка, която е съобразена с Наредбата. Стандартът, на който се позовава
жалбоподателят, за да претендира, че е компрометирано вземането на проба, БДС EN ISO 14275:2013, е неотносим, доколкото пробите са
взети по реда на чл. 18 от Наредбата, при стриктно спазване на стъпките, предвидени
с тази Наредба. От съдържанието на протокола за проверка и протоколите за
изпитване от подвижната и стационарната лаборатории, се установява, че пробите
са взети при спазване изискванията на чл. 18 от Наредбата, от бензиноколонка от
дюзата (накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа), директно в еднолитрови
метални съдове за еднократна употреба, с помощта на удължител, непозволяващ
разпръскване, до запълване на около 85 на сто от съда. Преди вземането на
пробата съдовете за еднократна употреба се промити със съответното гориво.
Пробите са взети в присъствието на управителя на проверявания обект. Общото
количество на взетата проба е 6 литра, което е отбелязано в Протокола за
проверка и вземане на проба и отговаря на условието по чл. 19 от Наредбата. В
изпълнение на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, съдовете с взетата проба са разделени
на съдове с контролни и арбитражни проби, което е отбелязано на етикета на
всеки съд. На основание чл. 20, ал. 2 от Наредбата, съдовете с контролните
проби са затворени, етикетирани, пломбирани с персоналния номер на пломбажните
клещи на длъжностното лице, което е взело пробата, като са транспортирани за
изпитване в акредитирана лаборатория. Спазена е разпоредбата на чл. 20, ал. 3
от Наредбата, съдовете с арбитражните проби да се обработват съгласно ал. 2 от
същия член, като върху запушалката се поставя стикер с печата и подписа на длъжностното
лице, взело пробата, и печат, дата и подпис на лицата по чл. 18, ал. 3 и се
транспортират за съхранение в арбитражното отделение на ГД ККТГ. Следва да се
отбележи, че спазването на изисканията към така проведената процедура по реда
на чл. 18 от Наредбата, като такава, не се оспорва от жалбоподателя.
Съставените Протоколи, Заключение и Експертиза също не са оспорени по надлежния
процесуален ред.
Взетите проби са представителни по смисъла
на § 1, т. 10 от ДР на Наредбата за изследваното количество. Неотносимо към
представителността на пробите е възражението, че след вземането им и след
извършване на проверката с Експедиционна бележка № 103607/ 01.10.2018 г., по
товарителница от 01.10.2018 г., е доставено и източено в резервоара в 14.01 –
14.08 часа гориво от 3 000 л. Представителността се отнася до конкретните
проби. Вярно е, че впоследствие е изтеглено цялото налично количество, като
новообразуваното гориво след него, т.е. след новата партида, не е изследвано
преди изтеглянето, по което спор няма, но това обстоятелство не е относимо към предмета
на делото. Жалбоподателят, след като е имал представител при проверката, за да
защити интересите си, е следвало да изчака изпитването и едва тогава да зарежда
колонката, в която е имало гориво. Като е заредил колонката, независомо от
извършваната проверка, сам се е поставил в положение да претърпи вреди, ако
проверката даде заключение за несъответствие, както е в случая. Да се приеме
обратното, би означавало да се толерира подобно действие, целящо компрометиране
на проверката.
Освен това, при наличие на нова партида,
жалбоподателят е можел да инициира по надлежния ред нова проверка, но не е
сторил това. Този извод не се променя от представения по делото Протокол от
изпитване № 7454/ 30.11.2018 г., доколкото представената проба е без акт за
вземане на проба, в пластмасова бутилка, без доказателства за начин и място на
вземане, без участие на компетентните органи. (л. 25)
Взетите с нарочен Протокол № В – 087/
01.10.2018 г. контролни проби са изпитани в подвижна акредитирана лаборатория,
изпитването по съответния показател е повторено в акредитирана стационарна
лаборатория, за което е съставен протокол за изпитване. Последвало е арбитражно
изпитване по метод на изпитване съгласно действащия стандарт БДС EN ISO 3405:2011, като е съставен Протокол от
изпитване № 6643/ 29.10.2018 г., който потвъждава резултатите на предходните
изпитвания. Изготвена е след арбитражното изпитване Експертиза за съответствие на
основание чл. 30в, ал. 1, т. 3 ЗЧАВ със заключение за несъответствие. За
последната е уведомен надлежно жалбоподателят. Процедирано е именно по реда на
чл. 30в, ал. 1, т. 3 от ЗЧАВ,
съгласно
който в случаите на оспорване на резултатите от изпитването заинтересованата
страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите от изпитването и
констативните протоколи да поиска арбитражната проба да бъде изпитана за нейна
сметка в трета акредитирана лаборатория, като резултатите от изпитването на
арбитражната проба и изготвената експертиза са окончателни. В случая
дружеството се е възползвало от законовата процедура по извършване на
арбитражно изследване в акредитирана лаборатория, чиито резултати не може да се
поставят под съмнение и се приемат за окончателни, съгласно чл. 22, ал. 9 от Наредбата
и чл. 30в, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗЧАВ, поради което сторените възражения се
явяват неоснователни и голословни. Неоснователно е възражението, че стандартът,
на който се е позовал администратвният орган, е етменен от последващ такъв,
поради което Експертизата била дала заключение по несъществуващ нормативен акт.
Както беше посочено по – горе, арбитражният анализ е проведен по показателя
„дестилационни характеристики“ по арбитражния метод на БДС EN ISO 3405, действащ, изрично препоръчан при
арбитраж съгласно т. 14 от поясненията към Приложение № 1 към чл. 6, т. 1 от Наредбата. Полученият резултат е 216.0 градуса Целзий при
максимално допустима температура от 210.0 градуса Целзий по приложимата
Наредба, Приложение № 1. В този смисъл несъответствие безспорно е налице.
Неоснователно е възражението, че по
отношение резултатите от експертизата и сторените изводи административният
орган се е позовал на несъществуващ документ, черпейки довод за възражение от
начина, по който е изписано наименованието на БДС 4259. Следва да се отбележи,
че независимо от начина на изписване на наименованието, БДС 4259 съществува,
като БДС 4259:2018 заменя 4259:2008, но това не означава, че са отпаднали
изискванията към качеството на течните горива, за да се претендира, че
експертизата е негодна като доказателство. От значение е приложеният метод
на изпитване и обстоятелството, че резултатът не отговаря на
изискванията на Приложение № 1 към Наредбата, за което не се и спори. Не се
спори и по отношение приложения метод на изпитване.
Неоснователно е и възражение, че към
момента на постановяване на ПАМ не бил издаден АУАН. Двете процедури са
различни, протичат при различни правила и се оспорват по различен ред, като не
са обвързани една с друга.
С оглед на изложеното, жалбата е
неоснователна. Оспореният с нея административен акт отговаря на изискванията за
законосъобразност по чл. 146 от АПК.
Независимо от изхода на спора, поради
липса на изрично сторено искане за присъждане на разноски от ответника, съдът
не се произнася по такива.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 30г, ал. 4 от Закона за чистотата на атмосферния
въздух, Административен съд – Добрич, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 145/
15.01.2019 г. от „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
Добрич, ул. „*****“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор В.Д.В., срещу
Задължително предписание за изтегляне № В – 004/ 31.10.2018 г., издадено от Ж.Х.П.,
инспектор в ГД „Контрол на качеството на течните горива“, отдел „Инспекция на
качеството на течните горива“ при ДАМТН, оправомощен от Председателя на ДАМТН.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: