№ 36175
гр. София, 12.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110149738 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 119, ал. 4 ГПК вр. чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба, подадена от Г. П. С., чрез адв. М., срещу Прокуратурата
на Република България, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на неоснователно повдигнато и
поддържано обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК по ДП № 7/2019
г. по описа на ОДМВР - Ямбол, пр.пр. № 2693/2018 г. по описа на Районна прокуратура -
Ямбол, за което наказателното производство е било прекратено с постановление за
прекратяване от 17.01.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Ямбол, ТО-
Тополовград, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 05.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че с
постановление от 21.06.2019 г. по ДП № 7/2019 г. по описа на ОДМВР - Ямбол, пр.пр. №
2693/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Ямбол, Териториално отделение
Тополовград (тогава Районна прокуратура -Тополовград) бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от 17.01.2022 г. по ДП
№7/2019 г. наказателното производство, водено срещу ищеца, било прекратено на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 НПК, като в постановлението
било прието, че от субективна страна липсва умисъл в извършването на деяние по чл. 209,
ал. 1 НК. Ищецът твърди, че в резултат на незаконното обвинение претърпял
неимуществени вреди, поради което претендира заплащането на обезщетение в размер на 10
000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното заплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез прокурор Р. е подал отговор на исковата
молба, в който е релевирал възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл.
7, ал. 1 ЗОДОВ.
Съдът, след като взе предвид възражението на ответника, приема, че делото не е
местно подсъдно на Софийски районен съд, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ компетентен да разгледа предявеният иск е гражданският
съд.
Разпоредбата на чл. 105 ГПК установява общата местна подсъдност по граждански
дела – по постоянен адрес на ответника физическо лице, респ. – седалището на ответника –
юридическо лице. Всички останали разпоредби уреждащи местна подсъдност се явяват
специални спрямо тази подсъдност и я дерогират. Такава специална разпоредба е и тази на
чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото
на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите
по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
1
причинени вредите.
Съгласно константната съдебна практика на Върховния касационен съд по прилагане
на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, ищецът може да избере съда за предявяване на иска
само по един от двата критерия – място на извършване на увреждането и местожителство на
ищеца. Под място на извършването се разбира съдебният район, в който е повдигнато и
поддържано обвинението. При предявяване на иска пред друг съд, определен по критерии,
различни от законово определените, възражението на ответника за местна подсъдност е
основателно. В случая ответникът е направил такова възражение, а ищецът не може сам да
дерогира определената законова подсъдност извън посочените в закона критерии (в този
смисъл са Определение № 541 от 25.10.2012г., постановено по ч.гр.д. № 453/2012г. по описа
на ВКС, I г.о., Определение № 404 от 02.10.2012г., постановено по ч.гр.д. № 387/2012г. по
описа на ВКС, II г.о., и др.).
В частност от обстоятелствената част на исковата молба става ясно, че мястото на
увреждането попада в района на Районен съд – Тополовград, тъй като се изясни, че под
мястото на увреждането се разбира съдебният район, в който е повдигнато и е поддържано
обвинението – в случая се поддържа, че обвинението на ищеца е било повдигнато през 2019
г. по пр. № 2693/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Тополовград (към този момент),
а впоследствие Териториално отделение - Тополовград към Районна прокуратура – Ямбол.
Същевременно от посоченото в исковата молба, а и от служебно направената справка
от НБД „Население“ се установява, че както постоянният, така и настоящият адрес на ищеца
са в гр. В, което отново изключва местната подсъдност на Софийски районен съд.
Ето защо и съобразно първият определен в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ
критерий, а именно „мястото на увреждането“, следва да се приеме, че компетентен да
разгледа спора е Районен съд – Тополовград, в съдебния район на който е повдигнато и
поддържано обвинението.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 49738/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 167
състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Тополовград.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд
– Тополовград.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2