Р Е Ш Е Н И Е
Номер
261186
10.11.2021 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
единадесети октомври Година
2021
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Ирина Манолова
като
разгледа докладваното гр.д. № 441 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявената от „АТЛАНТИС ИНКАМС“ ЕООД, против Т.М.В. и Е.М.А.
искова молба, с която се моли да бъдат осъдени ответниците да заплатят
солидарно на ищеца суми, дължими по Договор за поддръжка и управление на
недвижим имот в комплекс **********, кв. **************,
гр. Б***** от 08.08.2014 г., а именно: 520
евро - неплатена част от дължимата годишна такса за 2018 г. в размер на 720
евро с падеж 31.12.2017 г., която е била платена частично (200 евро) на
31.01.2020 г., лихва за забава в размер на 152 евро, дължима върху
главницата от 720 евро за периода 01.01.2018 г. – 30.01.2020 г., лихва за
забава в размер на 6,07 евро, дължима върху главницата от 520 евро за
периода 31.01.2020 г. – 12.03.2020 г., лихва за забава в размер на 24,56
евро, дължима върху главницата от 520 евро за периода 15.07.2020 г. –
19.01.2021 г., 720 евро - дължима годишна такса за 2019 г. с падеж
31.12.2018 г., лихва за забава в размер на 87,40 евро, дължима за
периода 01.01.2019 г. – 12.03.2020 г., лихва за забава в размер на 34 евро,
дължима за периода 15.07.2020 г. – 19.01.2021 г., 720 евро - дължима
годишна такса за 2020 г. с падеж 31.12.2019 г., лихва за забава в размер на 14,40
евро, дължима за периода 01.01.2020 г. – 12.03.2020 г., лихва за забава в
размер на 34 евро, дължима за периода 15.07.2020 г. – 19.01.2021 г., 720
евро - дължима годишна такса за 2021 г. с падеж 31.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до
окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. При условие
на евентуалност, а именно ако съдът приеме, че липсва солидарна отговорност на
ответниците, се моли всеки един от тях да бъде осъден да заплати половината от
претендираните главници и лихви. В исковата молба се твърди, че ответниците
притежават апартамент с № ****, с идентификатор ***************, находящ се на 4-ти жил. етаж в
жилищна сграда в гр. Б*****, кв. *********************. Твърди се също така, че на
08.08.2014 г. между ищеца (в качеството на изпълнител) и ответниците (в
качеството на възложители) е бил сключен договор за поддръжка и управление на
горепосочения недвижим имот, при дължима годишна такса в размер на 720 евро с ДДС,
която е дължима до 31 декември на предходната година, като ответниците не са
платили дължимите такси за 2018 г. (частично), 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
Заявено е също така, че солидарната отговорност на ответниците произтича от
договора, тъй като те са получили общо престацията от изпълнителя и заедно са
поели задължение за заплащане на възнаграждението. В допълнителна молба е
посочено, че комплексът, в който се намира имотът на ответниците, се управлява
и поддържа като комплекс от затворен тип, като със свои собствени средства,
капитал, техника и служители ищецът извършва контрол на достъпа в комплекса,
охрана и видеонаблюдение в комплекса, поддръжка на загражденията и цялостната
сигурност в комплекса, както и всички други дейности, които са предмет на договора
за поддръжка, но в случая не е налице хипотезата на чл. 2 от ЗУЕС, тъй като
ищецът не е инвеститор на сградата, както и липсва вписване на договора в
Агенция по вписванията. В съдебно заседание се явява процесуален представител
на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявените
искове са с правни основания чл. 266, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.
В законоустановения едномесечен срок
по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответниците,
в който се твърди, че исковете са неоснователни и недоказани и се моли да бъдат
отхвърлени. Твърди се, че е неизяснено основанието, на което ищцовото дружество
се легитимира като изпълнител по договора за поддръжка и управление на недвижимия
имот, както и дали през целия процесен период има това качество. Твърди се също
така, че ако ищецът не е инвеститор и ако липсва решение на ОС на етажната
собственост за възлагане на дейностите по поддръжка и управление на ищцовото
дружество, то процесният договор е нищожен като противоречащ на закона. На
следващо място се твърди, че липсват доказателства в подкрепа на твърдението на
ищеца, че не е инвеститор по смисъл на ЗУТ и не е приложима разпоредбата на чл.
2 от ЗУЕС. Твърди се също така, че не е доказано извършването на услуги и
изпълнението на задълженията на ищеца по договора, както и приемане на
резултата от възложителя. Особеният представител на ответниците се явява в
съдебно заседание, поддържа отговора, не представя доказателства.
След съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
т. *, рег. № ****,
дело № *** от 08.08.2014 г. на нотариус О. Ж.,
с който Т.М.В. и Е.М.А. са купили при равни квоти (по ½ ид.ч.) следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************* по КККР
на гр. Б*****, с адрес на имота: гр. Б***, комплекс ******, блок ***, вх. *,
ет. *, ап. *****, с предназначение на имота: жилище, апартамент, с площ на
имота: 37,11 кв.м., ведно с прилежащите му части: 5,79 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата, както и 0,232 % ид.ч. от правото на строеж върху терена,
върху който е построена сградата.
Представен е и Договор за поддръжка и
управление на недвижим имот в комплекс „************“, сключен на 08.08.2014 г.
между „АТЛАНТИС ИНКАМС“ ЕООД (изпълнител) и Т.М.В. и Е.М.А. (възложители), с
който възложителите са възложили, а изпълнителят е приел срещу възнаграждение
да поддържа и извършва организирането, технически и административен мениджмънт
на сградата, в която се намира имотът на ответниците, като дейностите, които е
следвало да бъдат извършени от изпълнителя, са изчерпателно изброени в
договора. В договора са описани и режийните разходи, които изпълнителят има
право да извършва с цел осигуряването и предоставянето на услугите по договора,
както и разходите, изключени от режийните разходи, които възложителят следва да
заплаща на изпълнителя извън цената по чл. 2.1.
Съгласно чл. 2.1 на договора,
възложителят се задължава да заплаща на изпълнителя годишна такса в размер на
720 евро за покриване разходите за управлението и обикновената поддръжка на
комплекса, като таксата за съответната година е следвало да бъде платена в срок
до 30.12 на предходната година (чл. 2.3 от договора).
В чл. 1.6 на договора е посочено, че
същият влиза в сила на датата на подписването му и се сключва за срок от 10
години.
Като доказателство по делото е
представено разрешение за ползване на строеж „Комплекс жилищни сгради за
сезонно обитаване - сгради * и *“, в който се намира имотът на ответниците,
като същото е от 17.12.2008 г., а същевременно от търговския регистър се
установява, че ищцовото дружество е регистрирано през 2009 г., т.е. след
построяването на сградата и след въвеждането й в експлоатация. С оглед на това
съдът намира за неоснователно твърдението на особения представител на ответниците,
че ищецът има качеството на „инвеститор“ и на осн. чл. 2 от ЗУЕС договорът за
управление на общите части на сградата е следвало да бъде сключен в писмена
форма с нотариална заверка на подписите.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на ответниците за нищожност на договора, поради противоречие с
нормите на чл. 9, чл. 11 и чл. 25 от ЗУЕС, предвид липсата на решение на ОС на
етажната собственост за възлагане на дейностите по поддръжка и управление на
ищцовото дружество. Дори такова решение на общото събрание да не е налице, това
не се отразява по никакъв начин на валидността на процесния договор, тъй като
същият не е сключен от името на етажната собственост, а от индивидуални
собственици в нея, които също имат интерес и право да сключат такъв договор и
които като правоспособни и дееспособни лица разполагат със свобода на
договаряне по смисъла на чл. 9 от ЗЗД, като в случая не е налице противоречие
на договора с повелителни норми на закона, нито с добрите нрави.
По делото е разпитана св. А. С..
Същата заявява, че работи в „АТЛАНТИС ИНКАМС“ ЕООД, която фирма поддържа
комплекс „*********“. Според свидетелката осъществяваната от дружеството
поддръжка включва 24-часова охрана, видеонаблюдение, поддръжка на озеленяването
и поливните системи, поддръжка на басейните, поддръжка на общите части,
включително на фасадите (боядисване и шпакловане), поддръжка на асансьорите в
комплекса, плащане на сметки за ток и вода в общите части на комплекса, почистване
на общите части вътре в сградата и отвън. Свидетелката твърди, че фирмата
събира такси от собствениците и след това с тези пари заплаща всички необходими
ремонти и разходи по поддръжката. Заявява, че основната й работа е да комуникира
със собствениците на имоти по различни поводи. Твърди, че е писала на
ответниците, но не е получавала отговори от тях.
По делото са представени множество счетоводни
документи, удостоверяващи извършени от ищеца разходи във връзка с изпълнение на
задължението му за поддръжка на общите части на сградата, в която се намира
имотът на ответниците.
При така ангажираните от страните
доказателства, съдът намира, че предявеният иск е доказан и основателен, тъй
като по делото се установи, че между страните е бил валидно сключен договор за
поддръжка и управление на общи части на недвижим имот, като ищецът е изправна
страна по договора, тъй като е изпълнявал задълженията си по него, а
ответниците е следвало да му заплащат годишна такса по този договор в размер на 720 евро, но липсват доказателства
такава такса да е била плащана за процесния период, поради което предявеният
иск по отношение на главниците е основателен и доказан.
С оглед установената забава на
ответниците за плащане на дължимите главници, съдът намира, че на осн. чл. 86
от ЗЗД те дължат и обезщетения за забавено плащане на главниците за посочените
в исковата молба периоди (с оглед падежите на отделните годишни задължения),
като по изчисления на съда, извършени с calculator.bg,
мораторните лихви са в претендираните по делото размери. Поради това съдът
намира, че предявените искове за заплащане на мораторни лихви са основателни и
следва да бъдат уважени в предявените размери.
В случая обаче липсва основание за ангажирани
солидарната отговорност на ответниците, тъй като такава не е предвидена нито в
договора, нито в правна норма, поради което всяка от ответниците следва да
заплати на ищеца по ½ от дължимите по договора такси и от мораторните
лихви върху тях.
Предвид основателността на главните
искове, ответниците дължат на ищеца и законната лихва върху главниците, считано
от предявяването на иска на 25.01.2021 г. до окончателното им изплащане.
С оглед крайното решение на съда по
съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да заплатят
на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 1 112,66
лв., като всяка от ответниците следва да заплати по 1/2 от тази сума.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.М.В., родена на ***
г., гражданка на Р. Ф., код по БУЛСТАТ: *********, с адрес гр. Б****, кв. **********,
бл. **, вх. *, ет. *, ап. *****, да заплати на „АТЛАНТИС ИНКАМС“ ЕООД, ЕИК: ************,
със седалище и адрес на управление гр. Б****, бул. ************, представлявано
от П.Г.Н., следните суми, дължими по Договор за поддръжка и управление на недвижим
имот в комплекс ********** от 08.08.2014 г.: 260,00 евро (двеста и
шестдесет евро), представляваща неплатена част от дължимата годишна такса за
2018 г., 76,00 евро (седемдесет и шест евро) - лихва за забава, дължима
върху главницата от 360 евро за периода 01.01.2018 г. – 30.01.2020 г., 3,04
евро (три евро и четири евроцента) - лихва за забава, дължима върху
главницата от 260 евро за периода 31.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 12,28 евро
(дванадесет евро и двадесет и осем евроцента) - лихва за забава, дължима върху
главницата от 260 евро за периода 15.07.2020 г. – 19.01.2021 г., 260 евро
(двеста и шестдесет евро) - дължима годишна такса за 2019 г., 43,70 евро
(четиридесет и три евро и седемдесет евроцента) - лихва за забава, дължима върху
главницата от 260 евро за периода 01.01.2019 г. – 12.03.2020 г., 17,00 евро
(седемнадесет евро) - лихва за забава, дължима върху главницата от 260 евро за
периода 15.07.2020 г. – 19.01.2021 г., 260,00 евро (двеста и шестдесет
евро) - дължима годишна такса за 2020 г., 7,20 евро (седем евро и
двадесет евроцента) - лихва за забава, дължима върху главницата от 260 евро за
периода 01.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 17,00 евро (седемнадесет евро) -
лихва за забава, дължима върху главницата от 260 евро за периода 15.07.2020 г.
– 19.01.2021 г., и 260,00 евро (двеста
и шестдесет евро) - дължима годишна такса за 2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 25.01.2021 г. до окончателното им изплащане, както
и сумата от 556,33 лв. (петстотин петдесет и шест лв. и тридесет и три ст.),
представляваща ½ част от направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Е.М.А., родена на ***
г., гражданка на Р. Ф., код по БУЛСТАТ: ********, с адрес гр. Б****, кв. **********,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ****, да заплати на „АТЛАНТИС ИНКАМС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Б****, бул. **********, представлявано
от П. Г. Н., следните суми, дължими по Договор за поддръжка и управление на недвижим
имот в комплекс ********* от 08.08.2014 г.: 260,00 евро (двеста и
шестдесет евро), представляваща неплатена част от дължимата годишна такса за
2018 г., 76,00 евро (седемдесет и шест евро) - лихва за забава, дължима
върху главницата от 360 евро за периода 01.01.2018 г. – 30.01.2020 г., 3,04
евро (три евро и четири евроцента) - лихва за забава, дължима върху
главницата от 260 евро за периода 31.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 12,28 евро
(дванадесет евро и двадесет и осем евроцента) - лихва за забава, дължима върху
главницата от 260 евро за периода 15.07.2020 г. – 19.01.2021 г., 260 евро
(двеста и шестдесет евро) - дължима годишна такса за 2019 г., 43,70 евро
(четиридесет и три евро и седемдесет евроцента) - лихва за забава, дължима върху
главницата от 260 евро за периода 01.01.2019 г. – 12.03.2020 г., 17,00 евро
(седемнадесет евро) - лихва за забава, дължима върху главницата от 260 евро за
периода 15.07.2020 г. – 19.01.2021 г., 260,00 евро (двеста и шестдесет
евро) - дължима годишна такса за 2020 г., 7,20 евро (седем евро и
двадесет евроцента) - лихва за забава, дължима върху главницата от 260 евро за
периода 01.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 17,00 евро (седемнадесет евро) -
лихва за забава, дължима върху главницата от 260 евро за периода 15.07.2020 г.
– 19.01.2021 г., и 260,00 евро (двеста
и шестдесет евро) - дължима годишна такса за 2021 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 25.01.2021 г. до окончателното им изплащане, както
и сумата от 556,33 лв. (петстотин петдесет и шест лв. и тридесет и три ст.),
представляваща ½ част от направените от ищеца разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ИМ