Решение по дело №682/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция "Пътна инфраструктура", София, чрез юрисконсулт К. Д. срещу Решение № 84/08.02.2024 г. по АНД № 4270/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № 001755/06.01.2023 г., издадено от директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на С. Б. Т., [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лeва. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 вр. ал.2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл.63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление. Претендира се и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д., която поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

А. съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Делото е било висящо пред РС – Бургас за втори път, след като с Решение № 900 от 12.10.2023 г. по КНАХД № 1469/2023 г., А. съд – Бургас е отменил решение по АНД № 954/2023 г. на БРС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС.

С оспореното в настоящото производство Решение № 84/08.02.2024 г. по АНД № 4270/2023 г. състав на Районен съд - Бургас е отменил Наказателно постановление № 001755/06.01.2023 г., издадено от директора на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на С. Б. Т., [ЕГН], е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лeва.

За да постанови този резултата от фактическа страна съдът е приел за установено, че на 14.07.2022 г., в [населено място], свид. С. Г. - инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане - Велико Търново“, съставил на жалбоподателя С. Т. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 05.07.2022 г., в 12:01 ч., по път II-99: Бургас-Атия, е управлявал лек автомобил БМВ с peг. № [рег. номер], без заплатена пътна такса. АУАН е съставен за нарушение на чл. 136, ал. 6 от ЗДвП, като на 06.01.2023 г. административнонаказващият орган счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното НП. Въз основа на така изложената фактическа обстановка е прието, че наказателно постановление е издадено от компетентен орган, но в случая актосъставителят не е разполагал с компетентност да съставя актове за установяване на административни нарушения, извършени на територията на друго населено място, като съдът е цитирал разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗАНН. Съдията е посочил че в случая актът за установяване на административното нарушение е съставен за нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДвП, а съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Цитирана е разпоредбата на чл.167а, ал.2 от ЗДвП като е посочено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица осъществяват контрол по спазване на задълженията за заплащане на таксите по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, както и съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Приел е, че с приложената по делото Заповед № РД -11- 486/20.04.2021 г. на председателят на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", с която са определени длъжностните лица, които имат право да осъществяват контрол за заплащане на таксата за ползване на платената пътна мрежа /винетна такса/ не се определя изрично някаква териториална компетентност на съответните длъжностни лица. Поради това, за извършването на преценката за наличие на териториална компетентност, съдът е анализирал Вътрешните правила за дейността и организацията на работа на Национално ТОЛ управление (НТУ), утвърдени на основание чл.336, ал.2 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“, приет с Постановление № 231 от 31.10.2018 г. за изменение и допълнение на Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“, приет с Постановление на МС 2009 г. (ДВ бр. 100 от 2009 г.). Посочил е, че в т.11 е определено, че Отдел „Контрол и правоприлагане“ към НТУ се състои от единадесет сектора, два от които са „Верификация на нарушенията“ и „Административно правоприлагане“, а останалите девет са в различни градове. От т.11.3.3 до т.11.3.11 са посочени дейностите, които извършват служителите във всеки един от секторите, а в т.11.3.10 е записано, че „Сектор „Контрол и правоприлагане - Велико Търново“ отговаря за извършване на дейности по контрол и проверка, респ. съставяне на АУАН и фишове на територията на области Велико Търново, Плевен, Ловеч и Габрово. От съдържанието на тези вътрешни правила съдът е извел извод, че дейността на служителите в секторите „Контрол и правоприлагане“ е ограничена до определени административни области, т.е. тяхната териториална компетентност е ограничена, а не се разпростира на територията на цялата страна. Приел е, че в конкретния случай актосъставителят С. Д. Г. - инспектор в сектор Контрол и правоприлагане - Велико Търново е имал материална компетентност, но не и териториална такава, тъй като не е бил овластен с нарочен акт да съставя АУАН за деяния, извършени на територията на С. К. и правоприлагане - Бургас. Неговата компетентност по силата на горепосочените вътрешни правила се е разпростирала единствено за нарушения, извършени на територията на областите Велико Търново, Плевен, Ловеч и Габрово и тъй като деянието, за което е санкциониран Т., е осъществено на 05.07.2022 г. по път II-99: Бургас-Атия, т.е. местоизвършването е на територията, за която са компетентни длъжностните лица от С. К. и правоприлагане – Бургас, АУАН е съставен от държавен служител, който е нямал териториални правомощия да издава съответния акт и същият се явява по същество съставен от неправоимащо /некомпетентно/ лице. РС е достигнал до извод, че липсата на териториална компетентност на актосъставителя като правна последица е довело до незаконосъобразност на процесното НП, поради което съдът е отменил същото.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС - Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до отмяна на издаденото наказателно постановление, като на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

С касационната жалба, адресирана до настоящата инстанция не се представят нови писмени доказателства, въз основа на които съдът би могъл да приеме, че актосъставителят С. Г. - инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане - Велико Търново“, е бил овластен с нарочен акт да съставя АУАН и за деяния, извършени на територията на цялата страна, вкл. процесния участък - път II-99: Бургас-Атия, като този извод не може да бъде изведен и от посочените в касационната жалба заповеди и нормативни актове, детайлно обсъдени и анализирани от първоинстанционния съд. Настоящият касационен състав не следва да обсъжда цитираната в касационната жалба съдебна практика като неотносима към конкретния правен спор и намира, че РС е стигнал до правилното заключението за липса на териториална компетентност, поради което и като е достигнал до извод за отмяна на оспореното наказателно постановление, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, А. съд гр. Бургас, ХVІ-ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 84/08.02.2024 г. по АНД № 4270/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.