Р
Е Ш Е Н И Е
№ IV –
139 20.11.2019
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти
ноември, две хиляди и деветнадесета година,
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ПЛАМЕНА
ВЪРБАНОВА
Секретар
... ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно
гражданско дело номер 1540 по описа за 2019 година
Производството е
образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас,
БУЛСТАТ *********, против Решение №2152 от 11.09.2019 г. по гр.д.№5237/2019 г.
по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на да заплати на Oрлин Н.К., на основание чл.179, ал.1 и ал.2 вр. с чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 245, ал. 2 от КТ вр. с чл.86 от ЗЗД, сумата от
685.80лв. - главница, представляваща дължимото допълнително трудово
възнаграждение за положен нощен труд от по 8 часа на смяна, преизчислен като
извънреден труд от общо 109.54 часа за периода
01.07.2016г.-30.06.2019. по време на
действащото между страните служебно правоотношение между странните, по силата
на което ищеца заема длъжността „старши полицай“ в Сектор „СПС“ при ОД на МВР
-Бургас, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано
от подаване на исковата молба – 01.07.2019 г. до окончателното изплащане, както
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 350лв. и в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС дължимата върху уважения размер на иска за главницата
държавна такса в размер от 50лв., както и направените по делото разноски от
бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа експертиза в размер на 150
лв..
Твърди се, че решението на БРС е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано.
Твърди се, че неправилно е уважена претенцията на ищеца, положеният от него
нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. Твърди се, че положеният от ищца нощен труд, труд по време
на официални празници и време „на разположение“, е бил отчитан ежемесечно и е
бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период Приложение
№ 6 към чл.32, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, и Приложение № 1 към чл.18, ал.3 и чл.23, ал.1 от Наредбата.
Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд своевременно е отчетен и заплатен,
като заплащането е извършено съгласно действалите последователно Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., издадени от
Министъра на вътрешните работи.
Твърди се, че първоинстанционният
съд не е съобразил действащите последователно в процесния период нормативни
актове - Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
чиито чл.3, ал.3 са с идентични текстове. Твърди се, че в случая не е налице
празнота в нормативната уредба, за да се обоснове препращане по аналогия към
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е
налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР. Твърди се, че заявеният в исковата молба коефициент от 1,143, се
получава при приравняването на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд, което
е приложимо при трудови правоотношения по КТ и служебни правоотношения по Закона
за държавния служител, но не и в настоящия случай.
Въззиваемият – ищец
по иска О.Н.К. депозира в срока по
чл.263 ГПК, отговор на въззивната жалба, чрез процесуален представител адв.Ст.К.
от БАК, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди, че
обжалваното решение не страда от посочените от въззивника пороци, правилно и
обосновано е, а възраженията на въззивника-ответник са необосновани. Изложени
са подробни съображения.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува
правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства и извършената съдебно – икономическа експертиза,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, касаещи съществуващо служебно правоотношение, по силата на което
ищецът е назначен на длъжност „старши полицай“ в структурата на ОД на МВР - Бургас,
- І-во РУП. В периода 01.07.2016 г. – 30.06.2019 г. той е полагал труд на
12-часови смени по график, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до
06,00 ч., при сумирано изчисляване на работното време и при предварително
определен график за всеки месец. В този период е положил общо 766 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143, възлиза на 875.54 часа дневен труд.
Преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до полагане на извънреден
труд от 109.54 часа, за които дължимото възнаграждение е 685.80 лева, които не
са заплатени на ищеца. Поради това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на
обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице
основания за неговата нищожност или недопустимост, следователно решението е
валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните поделото доказателства,
становищата на страните и като съобрази Закона съдът намира, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Мотивите на
първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция споделя на осн.
чл.272 ГПК.
По оплакванията във въззивната жалба следва да се каже:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно
нормата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, към основното месечно възнаграждение се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Така в рамките на процесния исков
период от 01.07.2016г. – 30.06.2019г. са действали както следва: за периода от
01.07.2016 г. до 29.07.2016 г. - Наредба №8121з-592/25.05.2015 г.; за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. -
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.; за периода от 02.08.2016 г. до 30.06.2019г. -
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г.
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба
№8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Според нормата на чл.31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва такова изрично
правило.
Според съда в тези подзаконови нормативни актове е налице
празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение трудовото
законодателство (КТ и подзаконовите нормативни актове), съобразно прогласения в
чл. 16 КРБ и чл. 1, ал. 3 КТ принцип за закрила на труда, насочен към
подпомагане на работника или служителя като икономически по-слаба и зависима
страна по съответното правоотношение и правилото на чл.142, ал.4 ЗМВР, вр.чл.67,
ал.3 от Закона за държавния служител. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират трудовото законодателство.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ), при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (/7 часа) работно време.
Съгласно чл. 9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018 г.) от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО) при сумирано изчисляване на работното време по
чл. 142, ал. 2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за
периода, която норма се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова
продължителност на работното време, определено в трудовия договор. Едновременно
с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят
утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено
сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност
на работното време, определена по чл. 9б (чл. 9а, ал. 1 вр. ал. 3 от НРВПО).
Съгласно чл. 9а, ал. 4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.)
от НРВПО когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя се изчислява
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
По отношение на периода от 01.07.2016 г. до 01.01.2018 г.,
е действало правилото на чл. 18, ал. 3 (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., в
сила от 1.07.2007 г.) от НСОРЗ, според което при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на
дневната продължителност на работното време, установена за работното място при
подневно отчитане на работното време.
Съгласно чл. 9, ал. 5 (обн., ДВ, бр. 102 от 3.12.1993 г.)
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) пресмятане на трудовия
стаж се извършва, като изработените часове по графика за периода на сумирането,
след превръщане на нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа,
се разделят на установената за тях нормална продължителност на дневното работно
време. Въз основа на тези разпоредби, при логическо и сравнителноправно
тълкуване на закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за
отчитането на извънредния труд, което е намерило израз в новата редакция на чл.
9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от НРВПО.
Поради изложените съображения, въззивната инстанция
намира, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по
горепосочените правила и превишаването на нормата – следва да се заплати като
извънреден труд. Ето защо искът е основателен. Първоинстанционното решение, с
което е уважен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
във въззивното производство съдебно – деловодни разноски, съставляващи
адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и
съдействие, същото е в размер на 420 лева. Направеното от въззивника възражение
за прекомерност въззивната инстанция намира за основателно. Съобразно нормата
на чл.7, ал.2, т.1, вр. чл.2, ал.4 ГПК, при материален интерес до 1000 лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. В настоящият
случай цената на иска е 685.80, съгласно направеното в съдебно заседание на
30.08.19г. изменение, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Поради това размерът следва да бъде намален до минималния и в полза на
въззиваемият следва да се присъдят разноски, в размер на 300 лева.
Мотивиран от изложените съображения Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2152 от 11.09.2019 г. по
гр.д.№5237/2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, да заплати на О.Н.К. ЕГН **********, съдебен адрес: ***, сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ.
1.
2.