№ 7039
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Диана Василева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100514331 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу
решение № 16953/19.10.2023г., постановено по гр.дело № 16419/2022г. по описа на
СРС, 47-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Д. Н. Р. искове
по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 330.63 лева,
представляваща стойност на потребена през периода от м.06.2017г. до м.04.2019г.
топлинна енергия в имот на адрес гр. София, ул. „*******“ № 15, кафе-аперитив, с
която сума ответникът се обогатила неоснователно за сметка на ищцовото дружество,
сумата 57.10 лева – обезщетение за забава за периода от 31.07.2017г. до 02.07.2020г.,
сумата 31.74 лева – такси за дялово разпределение за периода от м.10.2016г. до
м.04.219г. и 6.29 лева – мораторна лихва за периода от 31.07.2017г. до 02.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху главниците от 21.07.2020г. до окончателното плащане,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 32102/2020г. по описа на СРС, 47-и състав.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение. От доказателствата по делото се установявало, че ответникът била
собственик на имота и като такъв имала задължението да сключи договор с ищеца при
ОУ. Фактическото ползване на имота било без значение. При облигационното
правоотношение с извъндоговорен източник релевантен бил въпросът кой субект
1
следвало да сключи договор с ищеца, а не кой фактически се намирал в имота, поради
което ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки си
разходи за заплащането на ТЕ. Позовава се на чл. 61, ал. 2 ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди, която предвижда, че за да бъде сключен писмен договор за доставка
на ТЕ с наемателя, собственикът следва да е дал съгласие пред ищеца. Моли за отмяна
на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Д. Н. Р. депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. По делото било
установено, че имотът бил ползван от друг правен субект, а именно „Д.“ ЕООД, което
сключило с ищеца договор за доставка на ТЕ за аб. № 340543. Съобразно представения
констативен протокол, подписан между „Д.“ ЕООД и „Директ“ ЕООД, в имота нямало
отоплителни тела и не се консумирала топла вода. Ответникът не потребила ТЕ в
имота през процесния период, предвид на което твърденията на ищеца за
неоснователното й обогатяване били неоснователни. Претендира разноски за
въззивното производство.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно
решение е правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват
кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на
едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на
имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за
имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и
обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС
№ 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква,
когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.
Претенцията на ищеца в случая се основава на твърденията му за липса на
сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да
обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответника.
Страните по делото не са формирали спор и от представения по делото
2
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 72, том I, рег. № 580, нот.д.
№ 69/2007г. се установява, че на 08.02.2007г. ответникът Р. придобила правото на
собственост върху процесния недвижим имот – кафе-аперитив, находящ се в гр.
София, ул. „*******“ № 15.
Основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД обаче е фактическото
ползване на процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е
обогатил с ползваната ТЕ, без да заплаща цената й за сметка на ищеца, който е
обеднял от доставката й. Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на
собствеността върху имота, освен ако по делото бъде установено, че собственикът
фактически е ползвал имота през исковия период.
При нарочното възражение на ответника, въведено с отговора на исковата
молба, че не ползвала процесния имот през исковия период, а ползването било
осъществявано от „Д.“ ЕООД, което стопанисвало обекта и сключило договор с ищеца
за доставка на ТЕ, ищецът не е провел доказване на твърдението си, че именно
ответникът Р. е обогатилото се лице. Напротив - като писмени доказателства по делото
са приети констативен протокол от 01.06.2017г., двустранно подписан от „Д.“ ЕООД и
ФДР, изравнителни сметки и др., които не са оспорени от ищеца и от които установява
твърдението на ответника, че през исковия период имотът бил ползван от „Д.“ ЕООД,
а не от ответника.
При носена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи твърдението си, че
ответникът, ползвайки имота се обогатила с цената на доставената й топлинна енергия
за сметка на ищеца, последният не е провел дължимото пълно и главно доказване, че
ответникът фактически ползвала процесния имот през процесния период.
Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл. 61,
ал. 2 ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди на ищеца, доколкото същата касае
хипотеза на договорно обвързване между страните, какъвто процесният случай не е.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното
решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да
бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма
настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от
първоинстанционния съд.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има
въззиваемата страна – ответникът. Същата претендира и доказва разноски за
адвокатско възнаграждение пред СГС в размер на сумата 450 лева. Разноските в
производството по чл. 423 ГПК ответникът следвало да заяви за присъждане пред
първата инстанция, предвид на което СГС намира, че не следва да ги присъжда във
въззивното производство. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира
3
за основателно и намалява размера на адвокатското възнаграждение на ответника до
сумата 400 лева, която сума присъжда на въззиваемия-ответник на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16953/19.10.2023г., постановено по гр.дело №
16419/2022г. по описа на СРС, 47-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*******, да заплати на Д. Н. Р., ЕГН **********, сумата от 400 лева – разноски по
делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4