РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. ***, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20243300500394 по описа за 2024 година
Депозирана е въззивна жалба от „БООБ“ЕООД против решение №510/25.08.2024г. по гр.д.
№1491/2023г. по описа на РС-***, по предявени от О. Н. А. искове по чл.109 ЗС. Не е
доволен от съдебния акт. Счита същия за неправилен, необоснован, постановен при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително в частта му относно
разноските по делото, материално- незаконосъобразен и постановен при непълнота на
доказателствата, поради което го обжалва в частите му, с които е осъден да възстанови 5
броя прозорци тип „английски двор”, конструкция на страничен вход, входна врата, да
осигури достъп до обекта през страничния вход, да заплати на ищцата деловодни разноски в
размер на 3100лв. и да заплати държавна такса в размер на 458.33 лева.
Счита,че правните изводи на съда противоречат на иначе правилно установените факти,
събрания по делото доказателствен материал и на правилата на формалната логика. При
безспорна установеност по делото, че за обект „кафе-еспресо” няма издавано разрешение за
строеж, процедурата по чл.231”б” от ППЗТСУ, се явява неприложима, тъй като за
частичното преустойство на обекта на ищцата няма издавано разрешение за строеж и няма
одобрявани строителни книжа и архитектурен проект. Акт за узаконяване №***г. на Главен
архитект на Община *** е издаден при съществено нарушение на административно-
процесуалните правила, при превратно упражняване на власт, противоречие с целта на
закона и при материална незаконосъобразност, като допуснатите нарушения са особено
1
съществени и водят до неговата нищожност, алтернативно допуснатото нарушение на
процедурата по издаване на административен акт и на материално-правните разпоредби
водят до неговата унищожаемост.
Необосновано съда е приел, че той е единствения отговорен за премахване на 5 бр.
прозорци тип „английски двор” към заведението на ищцата, а изпълнените на място СМР не
са незаконни и съответстват на издадените разрешения за строеж. Два от тях са се намирали
на южната фасада на сградата, които по местоположение съвпадат с подходи към
помещения, собственост на фирми на св. Г. Д.. По Договор за упражняване на консултантска
услуга от 05.07.2024г., сключен между „БООБ” ЕООД и „ПРОЕКТО СТРОЙ КОНТРОЛ”
ООД, е извършено обследване на сградата от страна на изпълнителя, който с нарочно писмо
им представил на 12.09.2024г./след постановяване на обжалваното решение/ снимков
материал, че тези два прозореца са затворени относимо към месец март 2018г., тъй като
върху тях са изградени стъпала към офисите на охранителна фирма „СОТ Нерон”.
Необосновано съда е приел, че негови работници са премахнали цялата конструкция на
подход за процесния обект с височина странично 2.40м. и максимална височина 2.70м.,
метална конструкция с размери 130/550/25см. и входна врата с размери 100/200см. Твърди,
че са премахнати остатъци от посочената конструкция, които са били опасни за
преминаващите, а самата конструкция е била компрометирана и имало опасност от
наводняване на избеното помещение. Жалбоподателят твърди,че не препятства и осигурил
достъп през страничен вход до процесното помещение на ищцата. При св.Г. има ключ за
входната врата на двора, през която ищцата може да достъпва до страничния вход на
процесния обект, като монтираните лаМ.ени врати за страничния вход не са заключени и
могат да бъдат повдигнати.
Съда допуснал нарушение като не е съобразил отхвърлителния диспозитив и
прекратителната част е присъдил пълните разноски.
В нарушение на правилата на ГПК съдът е ценил доказателствения материал едностранчиво
и необективно, като е дадена вяра на показанията на сочения от ищцата свидетел за
обстоятелства, за които същата няма обективна възможност да възприеме, тъй като не е
посещавала сградата, в която се намира процесния обект, през продължителен период от
време.
В нарушение на процесуалните правила съда е правил правни изводи не на база на
доказателствата по делото, а въз основа на предположения и вероятности. В нарушение
нормата на чл.17, ал.2 от ТПК съда е упражнил инцидентен контрол за действителност на
Акт за узаконяване №***г. на Главен архитект на Община ***, без да съобрази допуснатите
съществени пороци при издаването му, които го правят недействителен административен
акт. При правилно разпределена доказателствена тежест в процеса и при липса на надлежно
доказване от страна на ищцата, че са били налице основанията за издаване на акт за
узаконяване по чл.231”б” от ППЗТСУ/отм./, съда в нарушение правилата за доказване в
процеса прие, че възражението на ответника по чл.17, ал.2 от ТПК е неоснователно.
2
Предвид недействителността на административния акт помещението на ищцата съставлява
единствено и само избено помещение, което няма статут на самостоятелен обект на вещното
право на собственост и не подлежи на прехвърляне, поради което и по отношение на същия
не може да намери приложение разпоредбата на чл.109 от ЗС. Не е налице и доказано
противоправно поведение на ответника „БООБ” ЕООД, чрез което да се засяга правото на
собственост на ищцата и чрез което да се пречи на упражняването му.
Моли съда да отмени Решение №510/25.08.2024Г. на РС-***, отхвърли исковете и обяви за
нищожен, а в условията на евентуалност за унищожаем Акт за узаконяване №***г. издаден
от Гл.архитект на Община ***. Претендира пълните сторени разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата О. Н. А. не е депозирала отговор по въззивната жалба. В съдебно заседание
заявява становище по неоснователност на въззивната жалба, обоснованост на постановения
съдебен акт и правилното приложение на материалния закон с оглед направения анализ на
събраните доказателства .
Въз основа на събраните от първата инстанция писмени и гласни доказателства и изслушани
експертизи, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна. Ищцата е придобила въз
основа на договор за покупко-продажба от С. Я. С., правото на собственост върху
„Самостоятелен обект в сграда –търговски обект” представляващ кафе-еспресо, находящ се
в гр. ***, ул.***, със застроена площ 65 кв.м. и застроен обем 149 куб.м., състоящ се от зала
за посетители, кухня и сервизни помещения, ведно с 6,56 % ид.ч. от общите части на
сградата и 6,56 % от правото на строеж върху 65 кв.м. общинска земя, находяща се в кв. 66
по плана на гр. ***, при съседи: изток – склад, коридор и север – асфалтова площадка.
Обектът е продаден от физическото лице, тъй като ЕТ е заличен поради прекратяване на
дейността си с Решение №440 от 12.07.2005г. по ф.д.№440/1994г. Този факт се установява от
приложения нот.акт за покупко-продажбата.
ЕТ“С. Я.“ е придобила собствеността върху този самостоятелен обект в сграда от Община
*** през 1998г. въз основа на договор за продажба с разсрочено плащане за срок от пет
години на общински нежилищен имот,невключен в състава на общинско предприятие, което
се ползва за стопански цели, по реда на чл.35-чл.41 от ЗППОбП/отм./. В договора е
записано,че помещението се използва за търговски цели и се продава заедно с движимото
имущество, описано в Приложение №1 към него.
За пръв път процесното помещение е отразено в КККР на 28.10.2021г. с идентификатор №
*********, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение,притежаваща
идентификатор № *************
През 2000г. ЕТ“С. Я.“ се е снабдила с Акт за узаконяване № ***г. на Гл.архитект на Община
*** при проведена процедура по чл. 231б от ППЗТСУ/Отм./. По данни от делото се
установява, че към 1996г. е правен опит за „узаконяване“ на обекта.
Ответникът от своя страна е придобил самостоятелни обекти в същата сграда на
23.05.2017г., също чрез покупко-продажба, както следва: *************, *************,
*************, *************. , както и сгради с идентификатори *********, ********** и
3
*************5.
По делото са разпитани двама свидетели: св.Т. е работила в четириетажната сграда, в
шивашка фира от гр.Русе до 2009г. През това време ищцата закупила кафе-еспресото, което
било със самостоятелен вход отвън, който от своя страна бил заграден с около 3м. винкел с
орнаментно стъкло. Само от този вход се зареждал обекта и влизали посетителите. През
2017г. свидетелката забелязала, че е започнал строеж. От хората разбрала, че дружеството-
ответник ще строи жилищен блок. Винкеловата врата била изрязана, а съществуващите
прозорци били затворени с капаци. Същата твърди,че 20 години преди нея и нейната майка
работила там и имало кафене.
Св.Г., собственик на охранителна фирма, притежаваща самостоятелнен обект с същата
сграда – на партера, над 15 години. В помещението имало кафене. Имало вход отзад, било
остъклено и се заключвало. Според свидетеля този вход се съборил. После били поставени
лаМ.и, за да не прониква вода през този вход. Свидетелят сочи, че лаМ.ите били сложени от
Б. О., за да не влиза вода. На свидетеля не е известно дали преградите са подвижни. Според
свидетеля ищцата е идвала да пита кой ги е поставил. Сега там имало метални врати и малка
врата. Голямата врата се отваряла с дистанционно, а малката – с ключ. Всички собственици
имали достъп. Свидетелят сочи, че ищцата не е искала ключ. Според него в момента няма
откъде да влиза въздух в помещението на ищцата и то може да се използва само за склад.
След като ищцата преустановила дейността си бил направен ремонт на улицата, пътят и
тротоарите били залети с асфалт. Според свидетеля положилите асфалта са затворили
решетката. След това от дружеството-ответник закупили сградата, санирали сградата. Тогава
били премахнати железните стъпала и бил направен тротоар. Съществуващата метална врата
била поставена от дружеството-ответник. По делото са представени доказателства от
Община *** ,че ул. ***** е била ремонтирана през 2015г. в рамките на проект за изграждане
на зелена достъпна градска среда. Със сключения договор СМР не били разделени отделно,
поради което няма как да бъде отразено какви СМР са извършени на ул.*****.
Според заключението по назначената съдебно-техническа експертиза на одобрените проекти
от 1996г. и от 2000г. има показани пет прозореца тип „английски двор“ с размери 115/60 см.
Предназначението им било да осигуряват естествено осветление и проветряване.
Страничният вход, стълбищната част и металната конструкция с метални решетки и метална
врата са били законно изградени, отразени са в акта за узаконяване. Вещото лице не може да
отговори дали същите са съществували към 24.04.2008г. Страничният вход със стълбище
съществува и в момента, покрит е с пана от термопанели, които са на панти към стената и
могат да се вдигат. При сегашното състояние на обекта и на сградата има свободен достъп
до имота, но процесното помещение не може да се ползва по предназначение, тъй като няма
необходимата естествена или изкуствена вентилация. Към 11.06.1966г. не са съществували
правила и норми по ТСУ и ЗПИНМ, прилагали се „Норми и правила за проектиране на
заведения за обществено хранене“, утвърдени с решение на Комитета по архитектура и
благоустройство по Протокол № 65 от 1961 г., влезли в сила от 01.01.1962 г. При
проектиране на такива заведения в зависимост от техникоикономическите характеристики и
4
изисквания на плановото задание се препоръчвало да се ползват нормите за сродни на тях
заведения. След издаването на Акт за узаконяване № ***г. от главния архитект на Община
***, процесният обект е законен строеж по смисъла на ЗУТ. Според допълнителната
съдебно-техническа експертиза няма приложен чертеж заснемане на съществуващото
положение на „Бивша сграда на „Хърсате“. В чертеж „Участък 7-благоустройство“ имало
отразени английски дворове в тротоара от северната страна на сградата. Предвидените СМР,
касаещи ул. *****, се състояли в полагане на трошенокаменна настилка и асфалт по
уличното платно и бетонови бордюри и бетонови тротоарни плочи по тротоара. На чертеж
„Участък 7 - благоустройство“, който бил заверен като „Екзекутив“ на 28.09.2015г.
английските дворове към северната фасада на „Бивша сграда на Хърсате“ не били заличени,
което означава, че към тази дата те са съществували. Според назначената СТЕ, процесният
обект е разположен в сутерена на северозападната част на четириетажна жилищна сграда
със смесено предназначение. Имало пет прозореца - три на северната фасада и два на
южната. Те били под нивото на терена, а за осигуряване на светлина и вентилация на обекта
били изградени „английски дворове“ пред тях. Към датата на огледа връхната конструкция
на „английските дворове“ била премахната и по северната фасада имало изградено
стълбище с височина 60 см, а по южната фасада до сградата бил изпълнен бетонов тротоар.
На западната фасада, където е подхода към кафе-еспресото, била премахната връхната
метална конструкция - навес с входна врата, а върху стълбите имало поставени два
подвижни метални капака.
За действията на ответника е сезирана прокуратурата, която с постановление е отказала
образуването на досъдебно производство.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, назначените
експертизи, въззивната инстанция направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
За да може да претендира защита на нарушено/смутено право на собственост ищцата първо
следва да докаже, че е негов носител. Ищцата се легитимира за такъв по силата на договор
за покупко-продажба от 2008г., когато е придобила самостоятелен обект в сграда- търговски
обект, представляващ кафе-експресо, разположен в сутерена на северозападната част на
четириетажна сграда, състоящ се от зала за посетители, кухня и сервизни помещения, ведно
със съответните ид.ч. от правото на строеж върху сградата. Сградата е изградена през 1970г.
въз основа на издадено разрешение за строеж №***г., за изграждане на масивна сграда на
четири етажа на Промишлен комбинат. През 1978г. сградата е одържавена и отдадена за
ползване на Промкомбинат „В.Коларов“. Впоследствие съгласно пар.7 ЗМСМА, заповед
№***г. е станала общинска собственост и е включена в актива на ОФ“Хърсате“, респ.
Хърсате ЕООД и Хърсате ЕАД. В същата сграда се намират и трите самостоятелно
обособени обекта /офиси на партерен етаж/, на ЕТ“Нерон-Г. Д.“ и на „Август“ЕООД,
собственост на св.Г. Д. Г.. През 1997г. от Хърсате ЕООД са предприети действия по
узаконяване на обект кафе-еспресо, като няма данни процедурата да е приключила. След
5
това през 1998г. обекта на ищцата, за разлика от обектите на ответника и на св.Г., не е бил
включен в състава на общинското предприятие, а е имал статут на общински нежилищен
имот, използван за стопански цели, невключен в състава на общинско предприятие. От
изложените в представения като доказателство приватизационен договор факти съдът
установи, че ЕТ“С. Я.“, като наемател на търговския обект е отправила предложение от
28.06.1996г. за изкупуване на обекта, възползвайки се от разпоредбата на чл.37а ал.1
ЗППДОбП. Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.4 от закона ОбС-*** е взел решение
№359/27.04.1998г. по предложението на наемателката, въз основа на което кмета на
общината е сключил приватизационния договор по реда на чл.35-41 от ЗППДОбП.
Доводът на ответника,че обекта на ищцата представлява избено помещение, което няма
статут на самостоятелен обект на вещното право на собственост и не подлежи на
прехвърляне не намира опора в установените по делото факти. Обект кафе-експресо,
находящ се в сутерена на сградата е осъществявал стопанска дейност самостоятелно.
Предмета на приватизационната продажба е била отделна организационна структура-
такава, невключена в състава на общинско предприятие и независима от останалите
структури на предприятието, която е била в състояние да реализира печалба и да участва
самостоятелно в отношенията с останалите стопански субекти. От анализа на събраните
доказателства трябва да се приеме за установено, че към датата на сключването на
приватизационния договор, сутеренните помещения са били самостоятелно обособени,
собственост на общината, а не и на Хърсате ЕООД. Отделно от данните по делото се
установява, че помещенията са не са обвързани функционално, като ползваните
ел.захранване и вода се отчитал чрез допълнително електромерно табло и от самостоятелно
обособен водомерен възел.
Единствено в двата договори за продажба на ДМА на Хърсате ЕАД-недвижим имот чрез
търг с тайно наддаване от 2000г. /“за офис“/, при описание на границите на закупените
обособени обекти е записано „долу- избено помещение на Хърсате“ ЕАД. В никое друго
доказателство по делото не се съдържат данни помещението на ищцата да е било изба.
Напротив по приватизационния договор от 1998г., който предхожда всички други границите
на обекта кафе-експресо са посочени: изток-склад, коридор, паракотелно помещение; запад-
портал, водещ към гаражните клетки; север- асфалтова площадка; юг- производствено
помещение. Следователно в сутерена не е имало избени помещения, които да се явяват
прилежащи към друг обект в сградата. За изграждането на административни сгради са
важали отделни правила и нормативи за проектиране, различни от тези за жилищните
сгради, където има предвидени избени помещения като прилежащи към жилищата. Нормите
за проектиране и изграждане на административни сгради са публикувани в издавания
Бюлетин за строителство и архитектура (БСА) на Министерството на строителството и
архитектурата, книга 8 от 1981г.. Одобрени са със Заповед № РД-12-195/08.09.1981г. С тези
„Норми за проектиране на административни сгради“ са отменени „Временните норми и
изисквания за проектиране на административни сгради“ - БСА, кн. 3-4 от 1975 г. Преди това
са съществували нормативи за проектиране и изграждане на „Обществено- административни
6
сгради“, утвърдени с решение № 117 от 21.07.1965 г. на Държавния комитет за строителство
и архитектура, публикувани в БСА, кн. 2 от 1966г. В първия (приземен) етаж, сутерен на
административните сгради се допуска разполагането на гардероби, санитарни помещения,
столови, бюфети, книгохранилища, вентилационни камери, машинни помещения за
асансьори и складове. Същото се отнася и до приозводствените сгради.
Към 1996г. сградата е била в активите на Хърсате ЕООД. Към 2000г. сграда е била ДМА
Хърсате ЕАД, без обекта на ищцата, който е продаден през 1998г. като общински
нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие. Следователно описаното
в договорите за продажба на ДМА чрез търг от 2000г. описание „долу-избено помещение на
Хърсате ЕАД не представлява обекта на ищцата.
Както се посочи по-горе не се спори от страните, че изградената четириетажна сграда на
Промишлен комбинат е законна. Същевременно за нея съществува единствено разрешението
за строеж от 1966г., като според вещото лице няма налични чертежи на сградата. Видно от
самото разрешение за строеж за сградата е съществувал одобрен проект за СМР, дадена е
строителна линия. Липсата на каквито и да е проекти, вкл. архитектурен препятства
възможността за установяване на функционалното разпределение на сградата и дали при
изграждането на сградата е имало заложени прозорци тип “английски двор“ и самостоятелен
вход на западната фасадна стена, който да обслужва част от сутерена на сградата. Не може
да се установи и какво е било предназначението на отделните помещения. Липсата на
строителни книжа не се дължи на тяхното несъществуване. За наличието на прозорци тип
“английски двор“, въпреки липсата на приложен чертеж заснемане на съществуващото
положение на бивша сграда на „Хърсате“ вещото лице съди по чертеж „Участък 7-
благоустройство“,че са отразени английски дворове от северната страна на сградата по
повод сключения договор от 12.09.2014г. с предмет изпълнение на СМР за създаване на
зелена и достъпна градска среда в централната градска част на гр.***, като е предвидено
полагане на трошенокаменна настилка и асфалт по уличното платно и бетонови бордюри и
бетонови тротоарни плочи по тротоара. Чертежът е заверен като „Екзекутив“ на 28.09.2015г.
като английските дворове към северната фасада не са заличени, което означава,че към тази
дата те реално са съществували. Такова е било положението им към 1996г., от която година
има чертежи за обекта /л.116 от делото/ , от които се установява,че на северната и на южната
фасада също има отразени прозорци тип „английски двор“, както и от запад-стълбище.
Нещо повече, видно от същите чертежи това не са единствените предвидени прозорци тип
„английски двор“ на сутерена на сградата, което косвено потвърждава извода,че същите са
били изградени при построяването й, а не впоследствие от ищцата или нейният праводател.
В подкрепа на този извод са и показанията на св.Т., която твърди, че е работила във
русенската фирма /Солид-дамска мода ООД/ от 2004г. до 2009г., като барчето е било отделно
и не е имало нищо общо със фирмата й. Входът е бил отстрани. Според свидетелката това
помещение е работело като барче още 20 години преди това.
Липсата на строителни книжа за придобития по реда на ЗППДОбП самостоятелен обект,
реално действащ като такъв е мотивирало тогавашният собственик да предприеме действия
7
по узаконяване на обекта. Ответникът твърди, че обекта на ищцата представлява незаконен
строеж, тъй като няма доказателства, че архитектурните и други проекти на сградата са
изгубени, за да се проведе процедурата по чл.231б ППЗТСУ, поради което акта за
узаконяване №19/2000г. на Гл.архитект се явява недействителен адм.акт, чиято нищожност
следва да бъде установена при инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на издаден
адм.акт.
Акт за узаконяване №***г. се базира на съществуващото разрешение за строеж на
четириетажната административна сграда за битов комбинат № ***г. и липсата на одобрените
архитектурни и други проекти, по които тя е изградена, като праводателят на ищцата е
предприел действия по възстановяване само на частта от документацията, която касае
неговият обект в сградата. Предвид на това е проведена процедурата по чл.231б ППЗТСУ
/отм./ като не може да се приеме,че издаденият акт за узаконяване е нищожен или
унищожаем адм.акт. По повод исканият инцидентен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът намира че не следва да се произнася изрично. Възражението на ответника за
наличието на незаконен строеж, касаещ преустройството вътре в обекта на ищцата /кафе-
експресо/ съдът намира за ирелевантно. С въвеждането му дори и при евентуалната негова
основателност ответникът не би могъл да се защити срещу насочения спрямо него негаторен
иск. Касае се за защита доказано право на собственост, което включва придобит нежилищен
имот,невключен в състава на общинско предприятие, самостоятелно съществуващ, обособен
за търговски цели, чиито външни граници /стени/ са изградени съобразно разрешението за
строеж на четириетажната сграда от 1966г., на база на което е издал акта за узаконяване.
Безспорно е, че в обекта на ищцата е имало изградени 5бр. прозорци тип английски двор,
три от северната фасади и два от южната фасада. Видно от Приложение №1 по съдебно-
оценителната експертиза и на северната фасадна стена има изградено стълбище по
протежението й, а на фасада юг има изграден тротоар. Не е спорно по делото ,че стълбището
в този им вид и тротоара на южната фасада са изградено по едно и също време и това е
СМР, извършени през периода 2017-2018г. от ответника. Възражението му,че от общината е
правен ремонт,при който прозорците да затворени е недоказан. В приложения договор за
изпълнение на СМР за създаване на зелена и достъпна градска среда в централната градска
част от 2014г. са предвидени изработка и монтаж на решетки за английски дворове /т.84 и 85
от КСС/. Възражението на ответника, че извършените от него СМР са законни, тъй като са
осъществени съобразно издадените разрешения за строеж №*** и №*** и въведени в
експлоатация не може да се противопостави на собственика, чиито права се нарушават.
Всеки собственик на самостоятелен обект в сграда разполага със защита във всички случаи,
при които друг собственик извършва действия, които накърняват субективните му права,
независимо от наличието на административен акт, разрешаващ преустройството. Това е
така, тъй като наличието на редовни строителни книжа установява само
благоустройствената допустимост на строителството от гледна точка на обществения
интерес, но не лишава засегнатите от него трети лица да се защитят с иска по чл.109 ЗС.
Дори законен или търпим строеж по смисъла на § 16 ПЗР на ЗУТ могат да бъдат премахнати
8
или редуцирани по реда на чл. 109 ЗС, ако пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост. Той не е длъжен да ги търпи - решение № *** от 22.07.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 4880/2013 г., I г. о.; решение № 401 от 21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2770/2008 г., II г. о.,
решение № 238 от 17.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2011 г., I г. о.
Безспорно е по делото,че подхода към самостоятелният обект на ищцата е прекъснат с
поставената врата от ответника. Същият твърди,че е оставил ключ на св.Д. и ищцата може
по всяко време да го ползва. Самото заключване на вратата и липсата на предоставен
индивидуален ключ на ищцата е действие, което едновременно и препятства, и затруднява
упражняване правото е на свободен достъп до обекта си /до страничния вход/, което
обосновава основателността на претенцията й в тази част.
Не се спори, че на за защита на стълбището /подход/ на западната стена е имало изградена
метална конструкция, която е била премахната от ответника и са поставени защитни
лаМ.ени плоскости, които не са заключени и могат да се повдигат. За съществуването й
свидетелства и представеният чертеж на северната фасада от 1996г. /л.115/, от която е видно
наличието на самостоятелен вход към обекта на ищцата от западната страна, защитен от
конструкция от покрив и стени. В този смисъл са и показанията на св.Т. и св.Г., като според
св.Г. конструкцията сама се съборила. Б. /бащата на управителя на дружеството ответник/
санирал цялата сграда. На мястото на съборената конструкция имало сложени лаМ.и, но
свидетеля не знае дали същите се дърпат. Според заключението на вещото лице в тази част
покривните капаци не се заключват, могат да се повдигнат и ищцата има достъп до обекта
си. Същата обаче няма достъп до самия подход, тъй като пред него има изградена метална
врата на регулационната линия на имота, която препятства достъпа на външни лица към
вътрешния двор и гаражите. В заключение правилно районният съд е приел,че ищцата
реално няма достъп до входа на обекта си, а поставените метални капаци допълнително
затрудняват за ползване.
В отхвърлителната си част искът не е обжалван.
Относно разноските: С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция на О. Н. А. се
следват сторените в тази инстанция разноски в размер на 1000лв..
В жалбата БООБ ЕООД твърди,че обжалва решението в частта за разноските, като
последица от спора и иска присъждане на разноските в двете инстанции. Тъй като във
въззивната жалба е наведено твърдение за необоснованост и неправилност на решението в
частта за присъдените разноски, след влизане в сила на въззивното решение и връщане на
делото, първоинстанционният съд следва да прецени дали не е сезиран с молба по чл.248
ГПК. за изменение на решението в частта за разноските.
Воден от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №510/25.08.2024г. по гр.д.№1491/2023г. по описа на РС-***, по
9
предявени от О. Н. А. искове по чл.109 ЗС против БООБ ЕООД, ЕИК 1***73853 гр.***, с
които е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които препятства достъпа на
ищцата през страничния вход на собственият й обект с идентификатор
№*********,находящ се в сграда с идентификатор №************* като осигури свободен
достъп по всяко време до обекта през страничния вход, както и да възстанови за своя сметка
5 броя прозорци тип „английски двор” с размери 115/60см.-три на северната фасада и два на
южната, подход на самостоятелен обкт на западната фасада с размери 140/150см. С
височина странично 2.40м. и максимална височина 2.70м., метална конструкция с размери
130/550/25см. и входна врата с размери 100/200см., включително осигурявайки ключове за
новоизградената входна врата.
Осъжда БООБ ЕООД, ЕИК 1***73853 да заплати на О. Н. А. сумата от 1000лв.,разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от
връчването му на страните на основания, посочени в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10