Решение по дело №176/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по жалба на „Уникат – Г. М.“ ЕООД, подадена чрез едноличния собственик на капитала и управител на дружеството Р.Н.М., срещу заповед № 10-ФК/13.01.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от 3 дни на стопанисвания от него търговски обект: павилион за продажба на цветя, находящ се в с. Тополи, община Варна, Гробищен парк, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.

По съображения, че приложената със заповедта принудителна административна мярка не съответства на нарушението, като според жалбоподателя налагането на глоба за него от 500 лв. е достатъчно, предвид стойността на немаркираната с фискалното устройство стока /4 бр. карамфили/, се иска заповедта да бъде отменена от съда поради нейната незаконосъобразност. Акцентира се и на факта, че цветята са нетрайна стока, която е трудна за съхранение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 22.03.2023 г. жалбоподателят „Уникат – Г. М.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството Р.Н.М., който поддържа изцяло изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на заповедта.

Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От пълномощника му по делото юрисконсулт Е. А. е подадена писмена молба с.д. № 3439/06.03.2023 г., с която жалбата се оспорва изцяло по съображения, че атакуваната с нея заповед е издадена при спазване на установената форма и при наличието на материално-правните предпоставки за налагането на ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС като изцяло съответства на целта на закона. Във връзка с последното е посочено, че със запечатването на търговския обект се цели преустановяването на незаконосъобразно извършваните в него продажби, в резултат на които получените по тях плащания остават като неотразени приходи, последица от което е реалното ощетяване на фиска. Въз основа на това е изведено крайно искане към съда да отхвърли жалбата и да присъди в полза на ТД на НАП – Варна юрисконсултско възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.

Съдът като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова - за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.

За да се произнесе по основателността на оспорването, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

С обжалваната по делото заповед № 10-ФК/13.01.2023 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при позоваване на протокол серия АА № 0061890/12.01.2023 г. от проверка на контролните органи на НАП в търговски обект: павилион за продажба на цветя, находящ се в с. Тополи, община Варна, Гробищен парк, стопанисван от „Уникат – Г. М.“ ЕООД, е наложил на дружеството принудителна административна мярка по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, състояща се в запечатване на търговския обект за срок от 3 дни като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранил за същия срок достъпа до него.

С цитираната в заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС и приложена на л. 1 от административната преписка заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. изпълнителният директор на НАП е делегирал, на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 ЗНАП и чл. 186 ал. 3 ЗДДС, на директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП правомощията да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186 ЗДДС „запечатване на обект“, включително и да отнемат в полза на държавата на основание чл. 186 ал. 2 ЗДДС ползваното фискално устройство и правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност.

В мотивите на заповедта административният орган е обосновал прилагането на принудителната административна мярка с наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, свързана с установеното от контролните органи на НАП при проверката им в търговския обект на 12.01.2023 г. неиздаване на фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, регистрирано в НАП с № 4608839, за заплатената в брой контролна покупка в 14:50 ч. на четири броя карамфили на обща стойност 2, 40 лв., плащането на която е прието от продавач-консултанта на обекта. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118 ал. 1 ЗДДС, като е посочено, че стопанисващото търговския обект дружество „Уникат – Г. М.“ ЕООД не е спазило реда и начина за издаването на съответен документ за продажба и това се явява основание по смисъла на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а” ЗДДС за прилагането на предвидената в разпоредбата принудителна административна мярка.

Резултатите от проверката на търговския обект са обективирани от контролните органи на НАП в приложения на л. 12 – 10 от административната преписка протокол сер. АА № 0061890/12.01.2023 г., като при извършената съпоставка на съдържанието му с това на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС се установява, че в заповедта нарушението е индивидуализирано по напълно идентичен начин с този по протокола. В констативния протокол е посочено, че неиздаването на ФКБ за извършената от проверяващите на 12.01.2023 г. в 14:50 ч. контролна покупка на четирите карамфила на обща стойност 2, 40 лв. е видно от разпечатката на КЛЕН за датата 12.01.2023 г. Разпечатката е приложена по административната преписка като обхваща времето от 08:00:00 ч. на 12.01.2023 г. до 14:55:00 ч. на 12.01.2023 г., за което във фискалното устройство са регистрирани общо две продажби на обща стойност 9, 00 лв., едната от които в 12:14:38 ч. на стойност 5, 00 лв. и другата – в 12:14:47 ч. на стойност 4, 00 лв. В протокол сер. АА № 0061890/12.01.2023 г. е отразено обстоятелството, че установената при проверката по данни от фискалното устройство касова наличност е в размер на 9,00 лв. при разчетена фактическа наличност на паричните средства в касата от 7, 75 лв. Според съдържанието на протокола проверката от двамата служители на НАП е извършена в присъствието на продавач-консултанта в обекта Д.С.Д., която с подписа си под съдържанието на документа е удостоверила този факт.

Според доказателствата по преписката за установеното при проверката административно нарушение е съставен АУАН № F692650/18.01.2023 г. като по делото не бяха събрани доказателства за издадено въз основа на него наказателно постановление, с което да е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството нарушител.

Така събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме от правна страна следното:

Обжалваната заповед, с която е наложена ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, е акт на компетентен административен орган, предвид издадената заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., с която изпълнителният директор на НАП като орган по приходите по чл. 7 ал. 1 т. 1 ЗНАП е делегирал на началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП правомощията да налагат ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. Подобна възможност е изрично предвидена в чл. 186 ал. 3 ЗДДС.

Ръководейки се от императивното изискване на чл. 186 ал. 3 ЗДДС, административният орган е изложил в заповедта конкретни мотиви относно основанието за прилагане на мярката като посочените факти, свързани с нарушаването на чл. 25 ал. 1 вр. чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ от стопанисващото проверения търговски обект дружество „Уникат – Г. М.“ ЕООД, кореспондират изцяло с установените в съставения при проверката протокол сер. АА № 0061890/12.01.2023 г., който като редовно съставен от длъжностни лица в това им качество и при изпълнение на служебните им задължения, е с характер на официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда и страните материална доказателствена сила. Следва да се посочи, че фактът на неиздаването на фискален касов бон за покупката на четирите карамфила поначало не се оспорва от жалбоподателя, което е видно както от съдържанието на жалбата му до съда, така и от изявленията му по съществото на спора в с. з. на 22.03.2023 г.

С изразеното чрез бездействие деяние търговецът е пренебрегнал изискването на чл. 25 ал. 1 т. 1 от издадената от министъра на финансите на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, която правна норма вменява в задължение на лицата по чл. 3 ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично изброените в разпоредбата случаи, между които не попада процесният. След като в случая провереният обект – павилион за продажба на цветя, безсъмнено отговаря на легалното дефиниране за търговски обект по смисъла на пар. 1 т. 41 ДР ЗДДС, то при извършването на продажби на стоки в него за търговеца на общо основание е относимо задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25 ал. 1 т. 1 от цитираната наредба. Преценено съвкупно, това сочи, че в случая е доказано материално-правното основание по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС за запечатване на търговския обект, в който е извършвана търговската дейност. Следва да се има предвид, че при наличието на предпоставката по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС компетентният административен орган поначало действа в условията на обвързана компетентност като при установеното наличие на разписаните в закона предпоставки е длъжен да наложи нормативно предвидената принудителна административна мярка.

Не така стои обаче въпросът с продължителността на срока, за който следва да се приложи принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата този срок е регламентиран с горна граница /до 30 дни/, поради което във всеки отделен случай в условията на оперативна самостоятелност административният орган трябва да определи какъв точно да е той в рамките на максимално предвидения в закона.

На основание чл. 169 АПК съдебният контрол върху заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС, що се отнася до избраното с нея времетраене на принудителната административна мярка, следва да се изчерпи с проверка дали действително административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност /което се каза, че по отношение на избора на срока е налице/ и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

За да е законосъобразен актът относно определения с него срок за запечатване на търговския обект, трябва във всеки отделен случай административният орган конкретно да обоснове избраната му продължителност като при това тя трябва да е такава, че да е в рамките на нормативно зададените параметри и същевременно да не нарушава прокламирания с чл. 6 от АПК принцип за съразмерност, според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права или законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Чл. 22 ЗАНН изрично регламентира какви са целите, които следва да се постигнат с налагането на принудителните административни мерки - те могат да се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

С процесната заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС административният орган е мотивирал избраната продължителност на срока за запечатване на обекта, използвайки предимно най-общи фрази, които биха могли да се отнесат към абсолютно всеки случай на нарушения от процесния вид, свързани с неиздаването на съответния документ за продажба по чл. 118 ЗДДС. Обяснения от порядъка, че с констатираното нарушение се засяга утвърденият ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, както и последваща възможност за проследяване на реализираните обороти; че издаването на касовата бележка, правилното отчитане на фискалното устройство и съхраняването на изискуемите по закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с фискалното устройство, са нормативно установени задължения на субектите, стопанисващи търговските обекти, които следва да се изпълняват при съответните предпоставки с цел да бъде възможно извършването на текущ и последващ контрол от органите по приходите, дори и да са верни сами по себе си, не е ясно как точно са съотнесени от административния орган към определения от него конкретно в процесния случай срок за прилагане на принудителната административна мярка.

Не е ясно и как издателят на заповедта е достигнал до извод, че ако не се приложи ПАМ с продължителност точно от 3 дни, то съществува възможност от извършването на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата. Хипотетично, такава възможност е налице при упражняването на дейността на всеки търговец, неспазващ задължението по чл. 118 ал. 1 ЗДДС, а не само на процесния по делото, но не става ясно как от конкретните факти по преписката, сочещи на неотчетена чрез фискалното устройство в обекта продажба на стойност 2, 40 лв., административният орган е достигнал с категоричност до подобен извод точно относно развиваната от „Уникат – Г. М.“ ЕООД търговска дейност в запечатания павилион. В заповедта липсва позоваване на каквито и да било обстоятелства, които да сочат на трайно установена практика на търговеца по укриването на приходи от продажбите в обекта, поради което е напълно необосновано единствено от неиздаването на фискален касов бон за продажбата от 2, 40 лв. да се извежда с категоричност заключение за опасността от ново нарушение, от което при това щели да настъпят трудно поправими вреди за държавния бюджет. След като административният орган не е посочил в мотивите на заповедта никакви конкретни факти, свързани с други случаи на подобни нарушения в обекта, то изцяло несъответстващ на данните по преписката е изводът му, че „срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца“. Поради това съдът намира, че що се отнася до определения в заповедта срок за запечатването на обекта, като се съобразят използваните от издателя й най-общи и относими към всеки подобен случай фрази, административният акт е немотивиран.

В допълнение на това следва да се посочи, че единственото по-конкретно упоменато в заповедта обстоятелство, имащо отношение точно към процесния случай, е свързано с установената при проверката разлика от 1, 25 лв. между отчетените от фискалното устройство парични средства и тяхната фактическа наличност в касата на търговския обект. Като се има предвид обаче, че тази разлика се дължи на отчетени вповече парични средства чрез фискалното устройство в сравнение с наличните в касата /при 9, 00 лв. по данни от фискалното устройство касовата наличност е 7, 75 лв./, то няма основание оттук да се заключи, че разликата е вследствие на неотчетени по надлежния ред продажби чрез издаден за тях документ по чл. 118 ЗДДС. Поради това позоваването на това обстоятелство не би могло да послужи като мотив при определянето на продължителността на срока за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС.

Ниският размер на неотчетената чрез фискалното устройство продажба и отсъствието на каквито и да било данни за други извършени от търговеца нарушения на чл. 118 ал. 1 ЗДДС, респективно на чл. 25 ал. 1 т. 1 на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, сочат, че целта на закона в случая би била постигната и при избирането на минимално възможна продължителност за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС. В закона тя не е посочена, тъй като от нормотвореца е използван подход, при който е определена единствено горна граница от 30 дни за прилагането на мярката. Поради това минимално възможната продължителност, за която да се приложи принудителната административна мярка, така че с нея да се постигнат целите на закона, без да се засегнат правата на адресата на мярката в по-голяма степен от най-необходимата за тези цели, е следвало да се определи като се държи сметка за спецификата на упражняваната от търговеца дейност в запечатвания обект. Тъй като нейният предмет е свързан с продажбата на цветя, които са нетрайна стока, губеща естетическите си и търговски качества за броени дни, то определената от административния орган продължителност от 3 дни за запечатването на обекта, макар да се равнява само на 1/10 от максималната нормативно установена от 30 дни, в случая се явява прекалена, тъй като би причинила вреди на търговеца, явно несъизмерими с преследваната с акта цел.

Поради това съдът намира, че при определянето на срока за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е нарушен прокламираният с чл. 6 АПК принцип на съразмерност, който е и гаранция, че както обществото, така и засегнатият от административната принуда правен субект ще възприемат дейността на администрацията по налагане на принудата като извършвана добросъвестно и справедливо.

За нарушения в случая принцип на съразмерност по чл. 6 АПК е без значение обаче обстоятелството, на което се позовава жалбоподателят, че за неспазеното изискване за издаване на ФКБ за продажбата на четирите карамфила му е била наложена и висока по размера си глоба, тъй като съгласно чл. 186 ал. 1 ЗДДС разписаната в разпоредбата принудителна административна мярка „запечатване на обект“ поначало се налага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Поради това въпросът за глобата е напълно ирелевантен в производството по обжалване на заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС.

Тъй като обаче заповедта по чл. 186 ал. 3 ЗДДС е индивидуален административен акт, а не правораздавателен такъв на административна юрисдикция, какъвто е наказателното постановление, съдът за разлика от производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН, в което съгласно чл. 63 ал. 1 изр. първо, предл. второ ЗАНН може да измени наказателното постановление и при съобразяване на критериите по чл. 27 ЗАНН да намали размера на наложеното с него административно наказание, в производството по обжалване на заповедта, с която е наложена ПАМ, при констатирано при съдебния контрол по чл. 169 АПК прекомерно завишаване на срока на нейното действие може единствено да отмени заповедта, но не и да намали продължителността на срока за прилагане на ПАМ. Съображението е, че съдът не разполага с правомощието наместо органа, който по закон притежава оперативна самостоятелност, да определи срока на действие на мярката. В този смисъл е и съдебната практика, застъпена в множество решения на ВАС РБ /напр. решение № 11465/27.09.2018 г. по адм. дело № 3490/2018 г. на ВАС РБ; решение № 910/23.01.2018 г. по адм. дело № 9379/2017 г. на ВАС РБ; решение № 10336/02.08.2018 г. по адм. дело № 3096/2018 г. на ВАС РБ, както и в решенията по адм. дело № 14530/2018 г. на ВАС РБ, по адм. дело № 5051/2020 г. на ВАС РБ и по адм. дело № 9785/2020 г. на ВАС РБ/.

Изложеното в целостта си обуславя извод за основателност на жалбата, поради което оспорената с нея заповед по чл. 186 ал. 3 ЗДДС следва да се отмени от съда съгласно правомощието му по чл. 172 ал. 2 предл. второ АПК вр. чл. 186 ал. 4 ЗДДС.

Тъй като жалбоподателят не е направил искане за разпределяне на отговорността за разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ по жалба на „Уникат – Г. М.“ ЕООД, ЕИК *********, заповед № 10-ФК/13.01.2023 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване за срок от три дни на стопанисвания от него търговски обект: павилион за продажба на цветя, находящ се в с. Тополи, община Варна, Гробищен парк, като на основание чл. 187 ал. 1 ЗДДС е забранен за същия срок достъпът до него.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: