О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
Номер 2142
Година, 2017 Град
Бургас
Бургаският окръжен съд…..…….……… граждански състав
…………………………..
На пети декември ..…………………….………. Година две хиляди и седемнадесета
в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Радостина Калиманова
Членове:
……………………………………..
Съдебни заседатели: ……………………………………..
Секретар ………………………………………………………………………………..………
Прокурор ………………………………………………………………………….…………….
като разгледа докладваното от …….....… Р. Калиманова
…………………………….
гражданско дело № ……… 1156 ....…. по описа за ………. 2017…….
година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на Х.М.Я., ЕГН **********,***
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против Прокуратурата на
Република България с адрес град София, бул.“Витоша“ №2 за осъждане на ответната
страна да му заплати сумата от сумата 25001 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със
законната лихва върху претендирания размер главница от 28.04.2017 година - датата
на постановяване на оправдателната присъда до нейното окончателно изплащане,
както и сумата от 2640 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди от незаконно повдигнато обвинение, включващо заплатен адвокатски хонорар
и явяване на защитник пред разследващите органи и по време на съдебните
заседания, за участието на защитник във фазата на съдебното производство пред
въззивната инстанция и за явяване на същия в съдебни заседания в размери
съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ведно със законна лихва върху същите от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното им изплащане. В подкрепа на отправените
искания представя и ангажира доказателства.
Твърди
се в исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, че
с постановление от 21.10.2015 година по БП №338/15 година по описа на РПУ на
МВР - град Айтос на ищеца било повдигнато обвинение за извършени четири
престъпления по чл.167, ал.3 и по чл.167, ал.2 от НК. Била му взета мярка за
неотклонение „Подписка”. Районна прокуратура - Айтос внесла обвинителен акт
срещу него, по който било образувано и насрочено нохд № 22/2016 година по описа
на Айтоския районен съд. За времето от 16.02.2016 година до 16.12.2016 година
били проведени девет съдебни заседания. С присъда от 16.12.2016 година,
потвърдена с решение № 51/28.04.2017 година по внохд № 87/2017 година по описа
на Окръжен съд - Бургас ищецът бил оправдан по всички повдигнати му обвинения.
В
периода от 21.10.2015 година до 28.04.2017 година Я. изпитвал страх и силно
притеснение от възможността несправедливо да му бъде наложено наказание за
деяние, което не бил извършил. Той изпитвал и голямо неудобство от това, че му
била взета мярка за неотклонение „Подписка” още с повдигането на обвинението, а
именно от 21.10.2015 година. Неудобството се изразявало в това, че под страх да
не му бъде взета по-тежка мярка за неотклонение Я. не пътувал извън страната с
цел работа, която му била осигурена от неговата дъщеря. Изпитвал голямо
неудобство и от това, че бил обвиняем и впоследствие подсъдим. Тези
обстоятелства станали известни на широк кръг от неговите приятели и познати. Я.
***, където живеел от дълги години. Този град бил малък, всички се познавали и поради
това всеки знаел всичко за другия. Това именно била причината всичко случващо
се с воденото срещу него наказателно производство да се разпространи мигновено.
Жителите на града били скандализирани от това, че регистриран застъпник на
партия участва в купуване на гласове. Още повече, че повдигането на обвинението
и внасянето на обвинителния акт в съда се отразявало и от местни, и национални
медии на хартиен носител и в интернет пространството. След това хората в града
започнали да гледат ищеца с подозрение и неодобрение по улиците, в кафенетата и
магазините. Близки преди това хора и негови познати започнали да странят и да
не го канят да излиза с тях. Вследствие на незаконосъобразните действия на
прокуратурата, организацията на цялото ежедневие на Я. била разтроена. Децата му,
чувайки слуховете, започнали да се срамуват от него и това обтегнало отношенията
в семейството му. Цялото това напрежение било намерило отражение и върху
здравословното му състояние - кръвното му налягане повишило и захарта му
достигнала до максимално допустимите стойности за здрав човек.
Описаното
по-горе психично състояние на Я. представлявало факт, които не подлежи на
доказване, тъй като е общоизвестен. Психичното състояние на едно лице, привлечено
в качеството на обвиняем, а по-късно и на подсъдим представлявало нормална
човешка реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Обективни
проявления на тази реакция били нравствените страдания на съответното лице.
Неимуществените
вреди, изразяващи се в претърпения страх от евентуална наказателна репресия за
деяние, което не било извършено, създадените неудобства, разстройството на
ежедневния живот, свързан с явяване пред държавни органи във връзка с
осъществяваното наказателно преследване, негативните преживявания на обвиняемия
и след това подсъдим Я. от това, че бил обвинен в извършване на престъпление и
от това, че било уронено доброто му име в обществото, не можели да бъдат
изразени с думи. Това били нормалните психични процеси в съзнанието на един
незаконно обвинен в извършване на престъпление човек.
Ответната
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и
доказателствата към нея, в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор,
с който е изразила становище по така предявените против нея искови претенции.
Със същия предявената претенция за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди е оспорена изцяло по основание и размер.
Изтъква
се в него, че липсват ангажирани доказателства относно действително претърпени от
ищеца вреди като пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно
производство. Твърди се, че липсват такива за това как точно наложената му
мярка за неотклонение „подписка” му била попречила да започне работа в чужбина.
В тази връзка се пояснява, че ищецът не бил ограничаван в придвижването си в
страната и чужбина поради взетата най-лека мярка за процесуална принуда. Спрямо
него не били прилагани каквито и да било други ограничителни мерки и забрани,
като в съответствие с чл.60 от НПК в случай на необходимост същият можел да
напуска местоживеенето си с разрешение от съответния орган. Същевременно,
липсвали данни за отправени и неуважени конкретни искания в тази посока.
Оспорени
са наведените твърдения за влошено здравословно състояние на ищеца, както и
тези за обтегнати семейни отношения, за опетняване на доброто му име, за
скандализиране на жителите на град Айтос, че регистриран застъпник на партия
участвал в купуване на гласове, а също и досежно психическото му състояние,
съобразно неговото описание в обстоятелствената част на исковата молба.
За голословни
са счетени и твърденията за разстройване на организацията и ежедневието на
ищеца вследствие на образуваното срещу него наказателно производство. Сочи се,
че той бил трудово неангажиран. Това обстоятелството и изобщо липсата на
съществуващи трудови правоотношения през процесния период намерило изрично
отражение в постановените съдебни актове. В този смисъл и поради това същият
няма как да е бил възпрепятстван да изпълнява трудовите си задължения,
респективно да се стигнало до прекратяване на такива в резултат на воденото
срещу него наказателно производство.
Оспорени
са също така и твърденията за широко медийно оповестяване на воденото срещу
него разследване, извършено от органите на досъдебното производство,
респективно за последвалата негативна реакция вследствие на това оповестяване
сред близките му и обществото. Според ответника, за тези вреди той не следвал
да отговаря, тъй като те не се намирали в пряка причинно- следствена връзка с
негови действия и актове. Това е така, тъй като той не можел да определя и да
влияе върху стила и начина на отразяване и разпространение на факти от страна
на средствата за масово осведомяване. Самият той не бил инициирал предоставяне
на информация за хода на наказателното дело срещу ищеца и конкретни подробности
по случая.
Твърди
се от ответната страна, че същата би могла да отговаря за лихви върху размера
на обезщетение за неимуществени вреди само и единствено от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление, което в случая е 28.04.2016 година.
Претенцията
за неимуществени вреди е счетена прекомерно завишена. Според тази страна,
същата не съответствала на принципа на „справедливост”, съобразно вложеното в разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД съдържание на това понятие и трайната съдебна практика. Продължителността
на проведеното спрямо ищеца наказателно производство, а именно в рамките на 16
месеца от привличането му като обвиняем на 21.10.2015 година до окончателното
му приключване с влязлата в сила оправдателна присъда на 28.04.2017 година можела
да се определи като един разумен срок, включително според практиката на ЕСПЧ,
като следвало да бъде отчетено, че спрямо него била взета най-леката мярка за
неотклонение, а именно „подписка” и не са били прилагани други мерки за
процесуална принуда.
Предявената
и поддържана искова претенция за присъждане в полза на ищеца на обезщетение за имуществени
вреди също е счетена за неоснователна. Твърди се в тази връзка, че липсват
данни той да е ползвал адвокатска защита и съдействие по конкретното
наказателно производство в неговата досъдебна и съдебна фаза, както и да е бил
договорен между него и защитника му адвокатски хонорар, съответно ако е бил договорен,
то да е било извършено реално плащане на такъв за явяване пред разследващия
орган и в съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд. Съгласно тълкувателната
практика на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението и са налице достатъчно доказателства за
неговото реално извършване като разход.
При съобразяване на всички така
изложено съдът намира, че предявените искови претенции, по
повод на които е образувано настоящото производство, имат своето правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Същите са
допустими, поради и което не съществува пречка да бъдат разгледани по същество.
Предявени са от ищеца пред родово и местно компетентния да я разгледа и се
произнесе по нея съд в съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ. Съдът счита,
че приложните към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към настоящия спор, поради и като такива следва да бъдат приети като такива по
делото. Към отговора на исковата молба е представено от ответната страна също
писмено доказателство, по приемането на което съдът ще се произнесе в рамките
на откритото съдебно заседание след изслушване на ищеца, на когото в този
смисъл и насока следва да предостави възможност.
По отношение на направеното с исковата молба искане
за ангажиране на гласни доказателства, съдът намира, че същото като основателно
следва да бъде уважено, като бъдат допуснати до разпит при режим на довеждане
посочените от ищеца трима свидетели. Съдът счита искането на ищцовата страна,
подържано и от ответната да бъде изискано и приложено посоченото наказателно
дело за основателно, поради което и като такова същото следва да бъде уважено.
Касае се за допустимо и относимо към настоящия правен спор доказателство.
Съдът
намира, че следва да укаже на страните, че на основание чл.154 от ГПК всяка от
тях носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за
себе си правни последици. Разпределението на доказателствената тежест следва
непосредствено от приложимата правна норма, както и от изразените от страните
защитни тези в настоящото производство. При предявени искове с посоченото
по-горе правно основание, в тежест на ищеца е да установи претърпените от него болки и страдания от
незаконното му обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е
бил оправдан, както и настъпилото влошаване на общия му здравословен
статус и психическо състояние, а също и наличието на причинно-следствената
връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство, претърпените
страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името и и репутацията му. Установяването на тези факти следва да бъде
направено при условията на пълно и главно доказване. Ответната страна, също при
условията на пълно и главно доказване, следва да установи всички свои
възражения против предявените искове. Съдът намира за безспорно в настоящото
производство обстоятелството, че спрямо ищеца е било повдигано и поддържано
обвинение за извършване на престъпления по чл.167 ал.3 и чл.167 ал.2 от НК, по
които същият е оправдан с влязла в сила оправдателна причина.
Съдът констатира, че към настоящия момент по делото
не е внесена от ищеца дължимата за разглеждане на предявените от него искови
претенции държавна такса в размер на сумата от 10 лева, както и че същият е
пропуснал да му укаже да стори това в съответно определен и посочен срок. Тъй
като не съществува пречка това да бъде сторено от него на този етап от
развитието на производството по делото, то с настоящия съдебен акт следва да
бъдат дадени такива указания на ищеца, като наред с това изрично му бъде
указано, че при неизпълнение на същите производството по делото ще бъде
прекратено, а исковата му молба върната обратно.
Ето защо и по изложените съображения и
на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от Х.М.Я., ЕГН **********,***
чрез процесуалния му пълномощник със съдебен адрес *** против Прокуратурата на
Република България с адрес град София, бул.“Витоша“ №2 искови претенции за
осъждане на ответната страна да му заплати сумата от сумата 25001 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение, ведно със законната лихва върху претендирания размер
главница от 28.04.2017 година - датата на постановяване на оправдателната
присъда до нейното окончателно изплащане, както и сумата от 2640 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение, включващо заплатен адвокатски хонорар и явяване на
защитник пред разследващите органи и по време на съдебните заседания, за
участието на защитник във фазата на съдебното производство пред въззивната
инстанция и за явяване на същия в съдебни заседания в размери съобразно Наредба
№1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ведно със законна лихва върху същите от датата на депозиране на исковата молба
до окончателното им изплащане, както и сторените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА
приложените към исковата молба, по повод на която е образувано настоящото
производство писмени доказателства.
ДОПУСКА
до разпит при режим на довеждане трима свидетели на ищцовата страна за
установяване на посочените в исковата молба фактически обстоятелства.
ДА СЕ
ИЗИСКА и приложи нохд №22/2016 година по описа на Айтоския районен съд.
ОБЯВЯВА,
че по приемането на представеното от
ответната страна с отговора на исковата молба писмено доказателство ще се произнесе в
рамките на откритото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца в 10-дневен срок от
получаване на съобщението за това чрез връчване на препис от настоящото
определение да внесе по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 10 лева,
представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените от него
искове, като представи документа за това по делото, както и че при неизпълнение
на така дадените му указания производството по същото ще бъде прекратено, а
исковата му молба върната обратно.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 17.01.2017
година - 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Настоящото определение е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се
връчи на страните по делото чрез процесуалните му представител на посочения от него
съдебен адрес за ищеца и на адреса, посочен в отговора на исковата молба за
ответника, като на ищеца по посочения по-горе начин бъде връчен и препис от
отговора на исковата молба, депозиран от ответната страна и приложението към
него .
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: