№ 315
гр. Кърджали, 17.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100724 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба за прекратяване на брака от ИВ. Д. ИВ.
против Л.. М. ИВ., с която сочи, че на ********** г. страните сключили
граждански брак, от който имат родено едно навършило пълнолетие дете -
дъщеря М.И.И. с ЕГН **********. Твърди се, че първоначално бракът им
протичал нормално, но в последствие възникнали съществени и
непреодолими противоречия по семейни, лични и житейски въпроси, които не
са могли заедно да решат и да преодоляват. Ответницата се отчуждила от
съпруга си и детето, като заявила, че желае да има свой собствен живот,
съжалявала за сключения брак, а грижите за отглеждането и възпитанието на
детето прехвърлила изцяло на бащата. Твърди, че през 2007г. заявила на
ищеца, че го напуска, от който момент са във фактическа раздяла. Счита, че
бракът съществува само формално, като го счита за дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответницата. Твърди се, че страните нямат семейно
жилище по смисъла на закона и не се нуждаят от издръжка помежду си. Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака по вина на ответницата
и след прекратяване му тя да носи предбрачното си фамилно име С..
Ответникът Л.. М. ИВ. не подава отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК.
В съдебно заседание ищцата, чрез упълномощен адвокат поддържа
1
иска, а ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди становищата и доводите на страните, и
съобразявайки приетите по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Страните са сключили гражданският брак на ********** г. въз основа
на Акт за сключен граждански брак № 38/********** г., съставен
гр.Кърджали, Община- Кърджали, като съпругата Л.М. С., след сключване на
брака е приела фамилното име на съпруга си И..
По делото не е спорно, а и от представената Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на ищцата се установява, че по
време на брака е родено едмо дете, което понастоящем е пълнолетно: М.И.И.,
ЕГН **********.
От събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на
св. С.Н. се установява, че страните живеят разделно повече от 10 години, като
съпругата е напуснала съпруга и е заминала за чужбина, където установила
свой самостоятелен начин на живот. От показанията на свидетеля се
установява, че бащата е отгледал сам роденото от брака дете М., като не
поддържа връзка и не контактува със съпругата си.
Тези факти се потвърждават и от показанията на св. И. Димов / кум на
страните/, който заявява, че страните не живеят заедно от 2006 -2007 г., тъй
като на съпругата й омръзнало да живее в България и заминала за чужбина,
като детето е отгледано от баща си. Свидетялят заявява, че И. не поддържа
никаква връзка с Л. от 16-17 години.
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е по чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на сключен
между страните брак с развод по ВИНА на ответника.
По брачният иск:
Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото
гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и
непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и
уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните
задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно
за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и
2
духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност,
поради което бракът им следва да бъде прекратен, поради настъпилото в него
дълбоко и непоправимо разстройство. От установените по делото факти за
поведението на страните е ясно, че за тях този брак съществува само
формално и те нямат реална воля и действително желание за неговото
продължаване.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла повече от 10
години говори за безвъзвратно разпадане на връзките между двамата съпрузи
- духовни, физически и имуществени. Разстройството на брака е трайно,
постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и
възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата между
съпрузите фактическа раздяла е продъЛ. дълъг период от време, а според
константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се счита за
важно обстоятелство, налагащо прекратяването на сключения брак.
Относно вината за разстройството на брака:
Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като
компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към
брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност,
разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и
грижите за семейството. В настоящото производство, от
свидетелските показания се установи, че ответничката с поведението си –
изоставяне на семейството и грижите за детето, заминаването й за чужбина, с
оглед установяване на свой собствен начин на живот е изпразнила брачната
връзка от съдържание и е допринесла за разстройството на брачните
отношения. Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като
обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията
на разпитаните по делото свидетели. С оглед изложеното съдът приема, че се
доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника.
По фамилното име
Направено е искане от ищеца за възстановяване на предбрачното
фамилно име на ответницата.
Съгласно чл.53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Очевидно е, че тази законова уредба не
поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята или разрешението
3
на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. С
разпоредбата на чл.53 от СК е залегнал принципа на запазване на брачното
фамилно име . Ако съпругът, приел фамилното име на другият съпруг не
заяви изрично желание за промяна на фамилното си име , той запазва
брачната си фамилия. Съгласието или противопоставянето на съпруга –
първоначален титуляр на името , е ирелевантно за възможността след развода
другият съпруг да продължи да носи неговото име. Това е така, защото
правото на име е основно право на личността, и както при сключването на
брака за приемането на фамилията на другият съпруг, съгласието
на титуляра на името не се изисква, така и за запазването му след развода,
законът не изисква това съгласие. И в двата случая е достатъчно само
волеизявлението на лицето, което променя името си. В този смисъл е и
съдебната практика - реш. №245/17.05.2012г. на ВКС по гр.д.№1058/2011г.
ІV г.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК , опр.№261/3.04.2014г. на ВКС
по ч.гр.д.№1772/2014г. ІV г.о.
Следователно нормата на чл.53 от СК следва да се тълкува в смисъл
,че ако съпругът ,приел името на другият съпруг при сключването на брака ,
не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име ,той
запазва брачното си фамилно име. В настоящият случай ответничката не е
поискала да се възстанови предбрачното й фамилно име, поради което съдът
следва на отвърли направеното искане от страна на ищеца, тъй като същия не
е титуляр на това право.
В случая от брака няма ненавършили пълнолетие деца, поради което
съда не следва да се произнася по упражнява на родителските права, личните
отношения и издръжка, както и относно ползване на семейното жилище.
По държавната такса и разноските :
При този изход на делото, съгласно чл.329, ал.1, изр.1-во от ГПК
ищецът има право на разноски, но доколкото липсва изрично искане за
присъждането им, съдът не следва да се произнася по този въпрос. Следва да
се възложи в тежест на ответника окончателна държавна такса по иска за
развод от 25 лв. съгласно чл.6 т.2 от ТДТГПК.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между Л. Д. И., с ЕГН
4
********** от гр. Кърджали, ж.к. „В.“, *********** и ИВ. Д. ИВ., с ЕГН
********** от гр. Кърджали, сключен с Акт за граждански брак
№38/**********г. на дл.лице при общ.Кърджали, обл.Кърджали, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство ПО ВИНА на съпругата Л.
Д. И..
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 53 СК на ИВ. Д. ИВ., с ЕГН **********,
за допускане на промяна във фамилното име на ответницата Л. Д. И., от " И. "
на "С. ".
ОСЪЖДА Л. Д. И., с ЕГН ********** от гр. Кърджали, ж.к. „В.“,
***********, да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата
от 25 лв. окончателна държавна такса по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5