Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 11808 по описа за 2019 г.:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК *******, гр. Варна срещу С.Й. по реда
на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за приемане за установена
дължимостта на сумата от 1 831, 91 лв., претендирана като цена на ползвани
и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ******** за периода от
25.05.2016г. до 27.03.2019г., във връзка с която са издадени 34 броя фактури за
времето от 30.06.2016г. до 29.03.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2019г. до окончателното
изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 229, 08 лв. за
периода от 30.06.2016г. до 11.04.2019г. по издадени 34 броя фактури, за които суми е издадена заповед № 3151/18.04.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 5991/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди, че е изправна по
облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е
доставил на ответника С.Й.
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ********** за
периода от 25.05.2016г. до 27.03.2019г., които потребителят не е заплатил,
съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор.
Правният интерес от предявяване
на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Твърди се, че след депозиране на
исковата молба, на 30.08.2019г. страните по делото са сключили споразумение, с
което потребителят е признал задълженията си за главница и лихви по гр.д. №
11808/2019г. на ВРС, а кредиторът е приел изпълнение на части, съобразно
уговореното в спогодбата.
Ответникът С.Й. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 22.11.2019г.
В ОСЗ, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по спора съдът съобрази
следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 3151/18.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5991/2019г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства сочат, че
ответникът С.Й. е абонат на
“В.К.В” ООД, като за периода от 25.05.2016г. до 27.03.2019г. до ползвания от нея общински имот,
находящ се в ************, са доставени В и К услуги, чрез сертифицирано средство за търговско
измерване на обща стойност 462, 97 лв.,
обективирани в 34 броя фактури, които не са заплатени.
Неизпълнението на
задължението за заплащане на водоснабдителни и канализационни услуги, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите
условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор
има за последица изпадане в забава на абоната, считано от деня следваща падежа
на всяка сума по всяка фактура до 11.04.2019г., чиито размер възлиза на 229, 08
лв.
Отделно от изложеното, след издаване на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, страните са сключили извънсъдебна спогодба, с която
абонатът е признал, че дължи стойността на В и К услуги за времето от
27.05.2008г. до 26.08.2019г., в който попада и процесния, които е приел да
погаси разсрочено.
С така постигнатата спогодба, ответникът е признал,
дължимостта на заявените претенции.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в
претендираните размери.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер
за настоящото производство възлиза на 182, 06 лв., а за производството по
ч.гр.д. № 5991/2019г. на ВРС сумата от 91, 22 лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.К.Й., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “В.К.В” ООД, ЕИК ********, гр. Варна сумата от 1 831, 91 лв. /хиляда
осемстотин тридесет и един лева и деветдесет и една ст./, представляваща
цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ********* за
периода от 25.05.2016г. до 27.03.2019г., във връзка с която са издадени 34 броя
фактури за времето от 30.06.2016г. до 29.03.2019г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.04.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 229, 08 лв. /двеста двадесет и девет лева и
осем ст./ за периода от 30.06.2016г. до 11.04.2019г. по издадени 34 броя
фактури, за които суми е издадена заповед №
3151/18.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 5991/2019г. на ВРС по предявените искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.К.Й., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В” ООД, ЕИК ********,
гр. Варна сумата от сумата от 273, 28
лв. /двеста седемдесет и три лева и двадесет и осем ст./, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, от които 182, 06 лв. за
настоящото производство, а за производството по ч.гр.д. № 5991/2019г. на ВРС
сумата от 91, 22 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: