Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 29
Гр. Русе, 06.03. 2020г.
Русенският окръжен съд, гражданско
и търговско отделение, в открито заседание на 31 октомври 2019г. в състав:
Председател:
Йордан Дамаскинов
Членове: Палма
Тараланска
Ъшъл Ириева
при
участието на секретаря Ева Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Дамаскинов въззивно търговско дело № 326
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по чл. 267, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
на „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК *** гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Р. И. И., против
решение № 1143/26.06.2019г. на Русенския районен съд, постановено по гражданско
дело № 6516 по описа за 2018г., с което са отхвърлени предявените искове на „П.
К. Б.“ ЕООД срещу длъжника по договор за потребителски кредит № ********** – П.П.С..
Жалбоподателят счита решението за неправилно и моли окръжния съд да го отмени и
да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск: да установи
съществуването на вземане в полза на „П. к. Б.“ ЕООД срещу длъжника П.П.С.,
възникнало на основание неизпълнение на договор за потребителски кредит №
********** в размер на 9706,71 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението.
Въззивната жалба е подадена в законния
срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване
решение на районния съд. Въззивната
жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа реквизитите, посочени
в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата
страна П.П.С. чрез особен представител адвокат Б.М.. Подаден е писмен отговор,
в който се твърди, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и
правилно, а подадената срещу него въззивна жалба – изцяло неоснователна.
Окръжният съд прецени доказателствата
по делото и доводите на страните и достигна до следните изводи:
Предмет на делото е иск по чл.
422 от ГПК, предявен от „П. К. Б.“ ЕООД ЕИК *** гр. София срещу П.П.С. ЕГН **********
за установяване съществуването на вземане в размер на 9706,71 лв.,
представляващо неплатена главница по договор за потребителски кредит, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Ответникът е един
от двамата солидарни длъжници по заповедта. Установителният иск по чл. 422 от ГПК срещу другия солидарен длъжник Х. Д. Р., ЕГН ********** е предмет на друго
дело - гр.д. № 5972/2018 г., по описа на Русенски районен съд, ІІІ с-в.
Договорът за потребителски кредит
„П. К. С.“ № ********** с П.П.С. е сключен на 29.12.2016г. Сума на кредита е
5000 лв.; срок за връщане 36 месеца – до
29.12.2019 г.; размер на месечната вноска 243,98 лв. дължима на 1 число от
месеца. Общото задължение е 8783,28 лв. Договорът включва и избран пакет
допълнителни услуги с цена 3284,28 лв., разсрочена на 36 вноски по 91,23 лв. Задължението
по договора общо с цената на допълнителния пакет услуги е 12067,56 лв., а
размерът на месечната вноска - 335,21 лв. На 7.03.2017г. е сключен анекс за
отлагане на вноска № 2 и изготвяне на нов погасителен план. В исковата молба се твърди, че по кредита са
платени общо 2423,60 лв. - 7 пълни и 1 непълна
вноски. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди
като дата на забава 2.02.2017г. В исковата молба е посочено, че последната
вноска е от 20.10.2017 г., а дата на прекратяване на договора (автоматично) - 12.12.2017г.
Съдът установи от извлечението по
сметката към договора за потребителски кредит и твърдението в исковата молба,
че „П. К. Б.“ ЕООД отчита платени 7 пълни вноски 2423,60 лв.и една частично платена
77,13 лв., общо 2423,60 лв.
Неравноправни
клаузи в договора. Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК
предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора
за потребителски кредит между страните е сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които според посоченото в
споразумението, се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност
за смяна на датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства. Анализът на съдържанието на описаните в споразумението и т.15
от общите условия „допълнителни услуги“ налага категоричния извод, че те касаят
именно усвояването (по отношение на приоритетното разглеждане и изплащане на
сумата по кредита и улеснената процедура за получаване на допълнителни парични
средства) и управлението (по отношение на възможността за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата) на
кредита. Постигането на съгласие за възможността за предоставяне на тези
допълнителни услуги в самостоятелно споразумение, обективирано в отделен от
договора за потребителски кредит писмен акт, не променя тяхното естество и не
поражда право за кредитора да претендира отделно възнаграждение за тях, а
съставлява единствено заобикаляне на закона – чл.10а, ал.2 от ЗПК, което следва
да бъде санкционирано с нищожност на споразумението – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
Освен това възнаграждението, което потребителят дължи, е не за конкретно поети
от ищеца задължения, чието изпълнение е обусловено от настъпването на ясно
описани условия, а само за предоставен възможности, които така или иначе
потребителят има по силата на самия закон. На възможността длъжникът да поиска
извършването на някоя от посочените в споразумението услуги не кореспондира
никакво насрещно задължение на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно
нищожна – чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. По изложените съображения съдът
намира, че претендираната сума от 3284,28 лева, представляваща възнаграждение
по закупен пакет от допълнителни услуги, не се дължи от въззивника и искът за
тази сума се явява неоснователен, а платените от кредитополучателя 7 вноски по
процесното допълнително споразумение следва да се отнесат за погасяване на
вноските за главница и възнаградителна лихва по кредита.
Предсрочна
изискуемост на кредита. В исковата молба кредиторът се е
позовал на разпоредбата на т.12.3 от общите условия към договора за кредит,
твърдейки че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично поради забава в
плащането на една погасителна вноска с повече от 30 дни. Предсрочната
изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г. по тълк.
дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Трайна и последователна е съдебната практика по
въпроса, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване
на предсрочната изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на
заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите,
когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред. Независимо от обстоятелството,
че въззиваемото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ, даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е принципно
и следва да намери приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само
за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени
парични задължения по други договори, по които престацията на кредитора е била
изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. Не съществуват
правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно
третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от
небанкови финансови институции, и тези, отпускани от търговските банки. Няма
основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде
освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредита за предсрочно
изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение
спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя
сметка и на собствен риск. Липсва и основание за поставяне на
кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за
кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това
право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател. В този смисъл не са ангажирани никакви
доказателства за достигнало до кредитополучателят волеизявление на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради което настоящата инстанция
намира, че същият не е изцяло предсрочно изискуем, като в тази хипотеза
приложими остават разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г.
по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно т. 1 на което е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Същевременно, с цитираното тълкувателно
решение е прието, че предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, респективно за вноските,
чийто падеж е настъпил в хода на въззивното производство. Ето защо, настоящата
инстанция на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право до
датата на приключване на устните състезания във въззивната инстанция 31
октомври 2019г. Към този момент е бил
настъпил падежа на вноските до 33-та включително. Общият размер на 33 вноски
всяка по 243,98 лв. (без възнаграждението за допълнителния пакет) е 243,98 лв.
х 33 = 8051,34 лв. Сумата представлява размер (главница и договорна лихва) на
падежирали вноски към датата на приключване на устните състезания по делото
пред въззивната инстанция. „П. К. Б.“ ЕООД признава плащане на сумата 2423,60
лв. Неплатеният остатък е 5627,74 лв. До този размер установителният иск е
основателен. Обжалваното решение на Русенския районен съд следва да се отмени
за сумата 5627,74 лв. и да се постанови ново решение за уважаване на иска по
чл. 422 от ГПК за сумата 5627,74 лв.
Мотивиран така Русенският окръжен
съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1143 от
26.06.2019г. по гражданско дело № 6516 по описа за 2018г. в ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от „П. К. Б." ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление в гр.София, против П.П.С., ЕГН:**********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК –
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 5627,74 лева по договор за потребителски паричен кредит
N:**********/29.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.06.2018г. до окончателно погасяване на сумата, за които вземания по ч.гр.д.
№ 4072 по описа за 2018г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 2304/
11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.П.С., ЕГН:********** ***, че дължи на „П. К. Б." ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „*** сумата от 5627,74 лева (пет
хиляди шестстотин двадесет и седем лева и седемедесет и четири стотинки) по
договор за потребителски паричен кредит N:**********/29.12.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 08.06.2018г. до окончателно погасяване
на сумата, за които вземания по ч.гр.д. № 4072 по описа за 2018г. на Русенския
районен съд е издадена заповед № 2304/11.06.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1143 от
26.06.2019г. по гражданско дело № 6516 по описа за 2018г. в ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от „П. К. Б." ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, против П.П.С., ЕГН:**********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК –
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
НАД 5627,74 лева ДО 9706,71 лева
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН:********** ***,
да ЗАПЛАТИ на „П. К. Б." ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул. „*** сумата 171,07 лв. съразмерни разноски по ч.
гр. д. № 4072 по описа за 2018г. Русенски районен съд.
ОСЪЖДА П.П.С., ЕГН:********** ***,
да ЗАПЛАТИ на „П. К. Б." ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул. „*** сумата 398,72 лв. съразмерни разноски за първа и
втора инстанция в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател:
Членове: