№ 3470
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20221110210318 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на *** против Наказателно постановление №
**********/29.06.2022 г., издадено от зам. кмет на Столична община, с което, на основание чл.
123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), на жалбоподателя била наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ.
НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното
постановление, с доводи за процесуални нарушения: несъответствие между АУАН и НП – без
конкретизация и непрецизно посочване на вида санкция. Моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно призован. се представлява. Оспорва
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Към 24.02.2022 г. *** придобило недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.8360.19.2.1 с площ от 364 кв.м., находяща се в кв. Ботунец, ул. „Балкан“, ет.
1, обект 1.
В срок до 25.04.2022 г. *** не подало пред Столична община, отдел „ОП-Кремиковци“ на
Дирекция „Общински приходи“ декларация за размера на отчетната стойност на имота. Такава
била подадена, едва на 14.06.2022 г.
1
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля Галя Петкова; АУАН; НП; удостоверение за актуално състояние; данъчна декларация;
нотариален акт; заповеди за компетентност, трудов договор, допълнително споразумение.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, а спорът в настоящото
производство касае приложението на материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това,
последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен
(сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен
орган; в предвидената от закона писмена форма– чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда
връчването му.
Тук е мястото да се отбележи, че в хода на производството са допуснати процесуални
нарушения, ограничили възможността за организиране на адекватна защита. На първо място,
докато в АУАН се сочи като нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 4 вр. ал. 1 ЗМДТ, в НП като
такава фигурира тази на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ. Цитираното несъответствие е съществено, доколкото
в ал. 4 не се съдържа срок за изпълнение и в този смисъл привръзка към ал. 1 е не просто уместна,
но и conditio sine qua non за пълно, ясно и точно описание на дължимото се поведение. В този
смисъл, на първо място, при съставянето на НП е допуснато отклонение от процесуалните
2
стандарти, при формулирането на прецизно цифрово изражение на
административнообвинителната теза, а от друга – налице е несъответствие между АУАН и НП (Р
2014/2013 АССГ, I кас. с-в; Р 5112/2013 АССГ, XI кас. с-в; Р 5223/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р
4442/2015 АССГ, I кас. с-в; Р 4110/2013 АССГ, I кас. с-в; Р от 16.02.2010 по кнахд 8659/2009
АССГ, II кас. с-в; Р по кнахд 4716/2009 АССГ, XII кас. с-в. Р 1349/2013 АССГ, I кас. с-в и др.).
За пълнота на изложението, основателна е и отправената от жалбоподателя критика,
касателно вида на наложената санкция. Законодателят ясно е провел ясна разграничителна линия
между извършени нарушения и наложени наказания (касателно физически лица) и имуществени
санкции за неизпълнени задължения към държавата и общините (касателно юридически лица и
еднолични търговци). В този смисъл и формулировката в диспозитива на наказателното
постановление „Налагам на *** … административно наказание …“ е силно смущаваща и не
позволява да бъде изяснена действителната воля на наказващия орган.
По приложението на материалния закон
НП е незаконосъобразно и от материалноправна гледна точка.
От обективна страна, налице са твърдения за начало на двумесечния срок, отнесено към
24.02.2022 г. По правилата за изчисляване на сроковете, обаче (чл. 183, ал. 3 НПК вр. ал. 84
ЗАНН), същият е изтекъл на 24.04.2022 г. (почивен, неприсъствен ден - неделя). В този смисъл и
следва да бъде отчетено действието на разпоредбата на ал. 4 на чл. 183 НПК - когато последният
ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден, т. е. срокът е
изтекъл на 25.04.2022 г. (понеделник – работен, присъствен ден). Предвид изложеното, налага се
категоричен извод, че последният ден, в който задължението за подаване на процесната
декларация е могло да бъде законосъобразно извършено, е бил 25.04.2022 г. Същевременно, обаче,
наказващият орган е инкриминирал именно него, като първи ден от забавата – теза, която не би
могла да бъде споделена, по изложените по горе съображения. Доколкото на инкриминираната от
АНО дата жалбоподателят все още не е бил в забава, то и отговорността му е била
незаконосъобразно ангажирана.
При липса на доказателства за извършени разноски и изрична претенция за присъждане
на такива, подробни разсъждения в тази насока са безпредетни.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/29.06.2022 г., издадено от зам. кмет
на Столична община, с което, на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ, на *** била наложена
имуществена санкция, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 14, ал. 4 ЗМДТ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
3
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4