РЕШЕНИЕ
№ 1486 01.07.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На втори юни две хиляди и двадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 758 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на „ЯНА НОВА 18” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, бл.415, вх.4, ет.4, ап.30,
представлявано от управителя Я.И.Б., със съдебен адрес *** – адвокат Д.Р.А., против
„КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
Северозападна промишлена зона, представлявано от управителите А.М.Н. и Р.Ц.,
със съдебен адрес *** – адвокат С.К.Ч..
Ищецът моли съда
да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на следните
парични задължения, за които е постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2634/ 2019г. по описа на БРС : общо 3 440,85 лв. – неплатено възнаграждение за извършени услуги по
попълване на митнически документи и представителство при внос и износ,
включващо 2 687,58 лв. по фактура № 699/ 28.02.2019г. и 753,27 лв. по фактура №
700/ 28.02.2019г., ведно със законната лихва от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 28.03.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че
страните са били в трайни търговски взаимоотношения. За предоставени на
ответника услуги по попълване на митнически документи и представителство при
внос и износ през януари и февруари 2019г. ищецът издал 6 фактури на обща
стойност 6 917,40 лв. На 15.03.2019г. ищецът заплатил 3 476,55 лв., с
които ответникът приел за погасени най-старите задължения съобразно правилото
на чл.76 от ЗЗД.
В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
иска и прави възражение за прихващане. Признава търговските отношения между
страните и извършените от ищеца услуги, но твърди, че на 27.02.2019г. и
28.02.2019г. е направил три рекламации на стойност 2 480,46 лв., 705,51
лв. и 254,88 лв., отправени към ищеца по повод митнически декларации от
05.03.2019г. и 26.02.2019г. и сертификат за движение от 12.01.20189г. Твърди,
че в резултат на погрешно извършени от ищеца тарифиран е възникнало задължение
за заплащане на мита в по-големи размери – стойностите на рекламацията. Поради
това счита, че е налице неточно изпълнение на договорните задължения на
ищцовото дружество, като престациите страдат от неотстраними недостатъци. Счита,
че това обуславя направеното от него прихващане със своите вземания по
рекламациите в размер на 3 440,85 лв. Позовава се на параграф 7, т.5 от
приложимите в правоотношението Общи условия за доставка на „Кроношпан България” ЕООД.
Всяка от страните
претендира и присъждане на направените съдебни разноски.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Исковете са с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК, чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 2634/
2019г. по описа на БРС е постановена заповед за изпълнение № 1443/ 29.03.2019г.
против ответника „Яна Нова 18” ЕООД за заплащане на ищеца „Кроношпан България”
ЕООД на сумата от общо 3 440,85 лв. – неплатено възнаграждение за
извършени услуги по митническо представителство по фактура № 699/ 28.02.2019г.
– 2 687,58 лв. и по фактура № 700/ 28.02.2019г. - 753,27 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 28.03.2019г.
до окончателното изплащане на вземането и направените по делото разноски от 488,82
лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 03.04.2019г. На
12.04.2019г. – в срока по чл.414 ал.2 от ГПК ответникът е депозирал писменото
си възражение против заповедта, което се потвърждава и при подаването на
писмения отговор в настоящото производство. С разпореждане от 15.04.2019 г. на
основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е връчено на ищеца
на 12.06.2019г. Настоящият иск е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК – на 12.06.2019г.
По делото е прието
за безспорно наличието на трайни търговски отношения между страните – търговски
дружества, в рамките на които през месеците януари и февруари 2019г. ищцовото
дружество извършило за ответника услуги по попълване на митнически документи и
митническо представителство при внос и износ на стоки. За дължимото
възнаграждение за така извършените услуги били издадени представените от ищеца
6 фактури на обща стойност 6 917,40 лв. : № 647/ 25.01.2019г. – 648 лв., №
648/ 25.01.2019г. – 176,40 лв., № 655/ 01.02.2019г. – 1 560 лв., № 656/
01.02.2019г. – 638,40 лв., № 699/ 28.02.2019г. – 3 042 лв. и № 700/
28.02.2019г. – 852 лв. Не се спори, че за погасяване на тези задължения
ответникът е заплатил само сумата от 3 476,55 лв., които ответникът
отнесъл за погасяване на най-старите задължения – по първите четири фактури и
частично по последните две фактури съразмерно. Поради това ищецът счита за
непогасени части от паричните задължения по последните две фактури от
28.02.2019г. – 2 687,58 лв. по фактура № 699 и 753,27 лв. по фактура № 700
лв. Ответникът признава частичното неизпълнение на начислените парични
задължения, но прави възражение за некачествено изпълнение.
На основание чл.63
от ЗЗД всяка от страните по облигационното правоотношение трябва да изпълнява
договорните си задължения точно и добросъвестно, като при неточно изпълнение на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнението. В настоящото
производство, макар и да е безспорна облигационната връзка на страните по
договорености за попълване на митнически документи и митническо
представителство, въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест не се
установи съдържанието на това правоотношение. Поради това съдът не може да
установи предмета на насрещните права и задължения на страните по договора,
респективно не може да се изследва пълното и точно изпълнение на договорните
задължения. Издаването и приемането на фактура за възмездна доставка на стока
или услуга е индиция за правоотношението, но сама по себе си не е правопораждащ
факт за претендираното парично вземане.
Носещият доказателствената тежест ищец не проведе пълно главно доказване на
съдържанието на правоотношението и на точното изпълнение на своите задължения
по него, поради което не може да се направи извод, че същият е изправна страна
по правоотношението, респективно че е активно материалноправно легитимиран да
търси изпълнение на насрещните задължения на ответника. Поради това предявеният
иск е недоказан и неоснователен и ще бъде отхвърлен.
При този изход от
спора, на основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на
направените по делото съдебни разноски. Тъй като обаче, по делото не са
представени доказателства за реално заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение, съгласно т.1 от тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013г. по т.д.
№ 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, такива разноски не следва да бъдат присъждани на
ответника.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЯНА НОВА
18” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.
Младост 4, бл.415, вх.4, ет.4, ап.30, представлявано от управителя Я.И.Б., със
съдебен адрес *** – адвокат Д.Р.А., да
бъде установено по отношение на „КРОНОШПАН БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, Северозападна промишлена зона,
представлявано от управителите А.М.Н. и Р.Ц., със съдебен адрес *** – адвокат С.К.Ч.,
съществуването на следните парични задължения, за които е постановена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2634/ 2019г. по описа на БРС : 3 440,85 лв. – неплатено
възнаграждение за извършени услуги по попълване на митнически документи и представителство
при внос и износ на стоки, включващо 2 687,58 лв. по фактура № 699/ 28.02.2019г. и 753,27 лв. по
фактура № 700/ 28.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 28.03.2019г.
до окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала:
НД