Решение по дело №375/2016 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 4
Дата: 24 януари 2017 г. (в сила от 1 февруари 2017 г.)
Съдия: Христо Алексеев Ангелов
Дело: 20165550200375
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 декември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                           24 януари 2017                Град Гълъбово

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО                                                   Наказателен състав

На 24 януари                                                                                               Година 2017

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.А.

Секретар  А.Д.

Районен Прокурор Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдия А.

ЧН дело № 375 по описа за 2016 година

 

Производството е по реда на чл.155-165 от ЗЗ.

Постъпило е предложение от РП-Г. да бъде настанен на задължително лечение лицето Д.Д.Д. с постоянен адрес:***, ЕГН: **********.

Освидетелстваният Д.Д.Д. моли да бъде настаняван в психиатрична болница. Желае да се лекува. Твърди, че осъзнава нуждата си от настаняване в психиатрична болница.

Служебният защитник адв.Н.Ч. поддържа предложението на прокурора и моли срокът на настаняването за задължително лечение да бъде три месеца, съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза.

Съдът, след като обсъди писмените и гласни доказателства по делото, обясненията на освидетелствания Д., показанията на свидетелите Т.С. И., М.В.К. и А.Н.К.,  както и заключението на съдебно-психиатрична експертиза в лицето на д-р Т.Х.П. намери, че предложението на прокурора е основателно и следва да го уважи.

Установи се по делото, че освидетелстваният Д.Д.Д. страда от РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ.

Касае се за мъж на 33 години, постъпващ за първи път на лечение в ДПБ „Д.Г.К.” ГР.Р. Фамилно обременен – брат с проблемна употреба на алкохол. Без особености в ранното детско развитие. Баща му е починал, когато е бил на 6 месеца. Майката има брак с друг мъж. Като ученик в 6-ти клас попаднал в болница след интоксикация с водка. Завършил средно образование – спортно училище. Отслужил военна служба. Работил като охранител, строителен работник, монтажник, бетонджия. В момента не работи. Живее при майка си, с втория си баща и брат си.  Започнал да употребява алкохол от младежка възраст, след като се уволнил от казармата. Постепенно увеличил изпиваните количества. Оформил зависимост. Налице са данни за нарушен контрол, абстинентни прояви, повишен толеранс. Случвало се да не може да отиде на работа след употреба на алкохол, закъснявал. Пиел от сутринта. В пияно състояние ставал раздразнителен и агресивен. Имал конфликти с близките си,  понякога трошил покъщнина. Близките често го критикували, заради пиенето. Разделил се с приятелката си, като преживял тежко загубата. Направил неуспешен опит за лечение със С. и К.. Продължил алкохолната употреба. Последните месеци системно нанасял побои на майка си. На 21-ви декември 2016 г. след употреба на алкохол, счупил стол в дома си, нанесъл пореден тежък побой на майка си, което я принудило до напусне дома си. Близките подали молба за настаняване на задължително лечение в РП-Г..

Понастоящем постъпва в ДПБ “Д-р Г.К.” гр.Р., съгласно протоколно Определение на РС-Г. за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза при стационарни условия в ДПБ гр.Р..

Анализът на данните от прегледа сочат, че освидетелстваният Д.Д.Д.  страда от РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ.

Алкохолната зависимост представлява хронично рецидивиращо заболяване. Това състояние отговаря на дефиницията „трайна психична увреда  в резултат на психично заболяване“, цитирана в чл.146, ал.1, т.1 от Закона за здравето.

Според МКБ Х-та „Международна класификация на болестите – Х-та ревизия“, диагнозата „зависимост“ може да се постави само, ако три или повече от следните показатели са били заедно налице по някое време през последната година: Силно желание или чувство на вътрешна нужда да се приемат психоактивни вещества; Затруднен контрол върху приема на психоактивните вещества по отношение на началото, края или нивото на употреба; Физиологично състояние на абстиненция, при прекъсване или намаляване на употребата на веществото, като се проявява с типичния за веществото абстинентен синдром или употреба на същото /или сродно/ вещество с цел облекчаване или премахване на абстинентните симптоми; Данни  за повишен толеранс, като нужда от по-високи дози за постигане на ефект, който първично се е постигал с по-ниски дози. Дозите могат постепенно да нарастват до такова равнище, че биха били смъртоносни за непривикнал човек; Прогресивно отпадане на алтернативни удоволствие и интереси, поради употребата на психоактивното вещество. Изразходва се много време за дейности, необходими за набавяне на веществото, за приемането му или възстановяването на ефекта му; Продължаване на употребата въпреки наличието на очевидни вредни последици, например депресии, поради употребата на психо-активни вещества.

Налице е съчетание от физиологични, поведенчески и конгнитивни явления, при които употребата на алкохол придобива приоритетно значение спрямо други форми на поведение, притежавали в миналото по-висока субективна стойност. Налице е непреодолимо влечение към алкохола, нарушена способност за контрол върху приема му, трайно повишен толеранс, абстинентни прояви от сомато-вегетативен характер, палимпсести.

Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза рискът от извършване на агресивни действия спрямо околните към настоящия момент не е висок. Въпреки това, не може да се изключи такова поведение, имайки предвид импулсивността, липсата на контрол върху приема на алкохол, проявената от освидетелствания агресия в домашни условия, начина на протичане на заболяването и възможността за обостряне на симптомите в бъдеще при липса на адекватен контрол и лечение. Неефективността на амбулаторната форма на лечение през последните години, липсата на контрол от страна на близките и семейната и социална дезадаптация дава основание за задължително лечение. При освидетелствания Д. е налице изразена трайна психична увреда в резултат от психичното му заболяване със социално дезорганизирано, агресивно и себеувреждащо поведение.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че лицето не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечение, защото не може да дава правилна оценка за състоянието, в което се намира и последиците от него.

Предвид гореизложеното и на основание чл.162  от ЗЗ, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

НАСТАНЯВА Д.Д.Д. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, ЕГН: **********, страдащ от РАЗСТРОЙСТВО ВСЛЕДСТВИЕ УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ. СИНДРОМ НА ЗАВИСИМОСТ, на задължително лечение в ДПБ “д.Г.К.” гр.Р., обл.С.З., за срок от 3 /три/ месеца, като зачита престоя му в ДПБ “Д. Г.К.” гр.Р., считано от 10.01.2017г. до влизане на решението в законна сила.

 

ПРИЕМА липса на способност у Д.Д.Д. – роден на ***г***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, ЕГН: **********, да изразява информирано съгласие за лечение, като на основание чл.162, ал.3 от ЗЗ, назначава С.П.А.Д., на длъжност гл.експерт „З.“ в отдел “СД” при Община Р. за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Д.Д.Д..

 

Препис от решението да се изпрати на Кмета на Община Р. и Директора на ДПБ „Д.Г.К.” гр.Р.

               

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ОС-С.З. в 7 (седем) дневен срок от днес.

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: