№ 1195
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501065 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 9993/14.04.2022г. от адв. В.Г., като
пълномощник на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
23.12.2021г., издадена по ч. гр. д. № 19682 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, II
бр. с., с което е отхвърлено изцяло заявлението в частта за сумата от 185, 76 лева –
неустойка за предсрочно прекратяване, ненадвишаваща сбора на три месечни абонаментни
такси, както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно по подробно изложения съображения.Оспорва се изводът на съда, че
искането се основава на неравноправна клауза, като предвиждането на неустойка,
изразяваща се в стойността на три месечни абонаментни такси, взети без ДДС, излиза извън
присъщите на първата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.Претенцията за
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент)
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената
при предоставянето (в брой или съответно обща лизингова цена на договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора, също не правело така уговореното
нищожно.Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да се разпореди издаване
на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника.
С писмения отговор по частната жалба се изразява становище, че същата е
недопустима, респ. неоснователна и като така следва да бъде оставена без уважение, а
разпореждането на заповедния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.
1
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
77312/13.12.2021г. на „Теленор България“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер 266, 51 лева, включващ следните суми:
31, 85 лв., включваща дължими и неизплатени абонаментни такси за потребление за
мобилни услуги, 48, 90 лева, представляваща неизплатени лизингови вноски, 185, 76 лева
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.В обстоятелствата, от които
произтича вземането, е изложено, че за процесните месечни отчетни периоди длъжникът не
е изпълнил задължението си да заплати на мобилния оператор дължимите месечни
абонаменти съгласно сключените договори в размер на 31, 85 лева.Това неизпълнение
ангажирало договорната му отговорност да заплати на заявителя неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, поради виновно неизпълнение, изразяващо се в
неизплащане на дължимите месечни суми.В т. 11 на всеки от индивидуалните договори за
услуги, била уговорена отговорността на абоната при прекратяване на договора преди
изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на абоната,
като същият ще дължи: (1) неустойка в размер на трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти; (2) в случай, че е предоставена отстъпка от цената на месечния
абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните
отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора; (3) в случаите, в които на абоната
е представено мобилно устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи
такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент)
съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената
от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.В случая претендираните суми
за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент представляват стойността
на 3 месечни абонаментни такси и неустойка за предоставено за ползване устройство tablet
Lenovo tdb4 8 4G Black, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 7 от договора за
мобилни услуги от 29.10.2018г.
С оспорваното разпореждане заповедният е отхвърлил заявлението в обжалваната
част, като е приел, че клаузите от договора за мобилни услуги и лизинг, установяващи че
длъжникът дължи неустойка в случай на прекратяване на договора по вина или по
инициатива на потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, като потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстващи на оставащия
срок на договора, са нищожни и не пораждат права и задължения на страните.Заповедният
съд е посочил, че вредата от неизпълнение на задължението на длъжника, не е съизмерима
2
със стойността, която кредиторът би получил при удовлетворяване на интереса му от
изпълнение на договора, доколкото тази стойност е дължима от страна на потребителя при
изпълнение на насрещното задължение на кредитора.По този начин, макар договорът да е
прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на три месечни абонаментни такси, без
да може да ползва установените в договора услуги.Така уговорени клаузите за неустойка,
като нищожни и установени в противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за
потребителя на мобилни услуги.В този см. заповедният съд се е позовал на практика на
ВКС.Освен това заповедният съд е приел, че неустоечната клауза е неравноправна, тъй като
е договорена във вреда на потребителя.Разноските са присъдени по съразмерност при
съобразяване на уважената част от искането, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на
обжалваното разпореждане, намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
Длъжникът в заповедното производство е потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
и съдът е задължен преди да издаде заповедта служебно да извърши проверка на основание
чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, пр. 2 от ГПК, както за съответствие на клаузите в договора със
закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи по см. на ЗЗП.
С оглед данните по делото настоящият състав на съда също намира, че в конкретния
случай съществува обоснована вероятност вземането за неустойка, да се основава на
неравноправна клауза.Относно неустойката за предсрочно прекратяване на договора,
претендирана в общ размер от 185, 76 лв., съдът намира, независимо от уговорения
максимален размер на същата, а именно трикратния размер на месечните абонаментни
такси, че начина по който се формира тя, остава неясен за потребителя.В процесните
договори и представените приложения към тях, не се съдържа ясна информация относно
дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса, без начислени
отстъпки, която потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора, от която
такса следва да се формира размера на неустойката.Неясно остава и кои конкретни услуги
включва тази такса и как е формирана, както и каква част от общо претендираната сума
представлява стойността на отстъпките и каква е пазарната цена на предоставеното мобилно
устройство.
В разпоредбата на чл. 47 от ЗЗП е предвидено задължение на търговеца за
предоставяне по ясен и разбираем начин информацията, свързана с определянето на
крайната цена на стоките и услугите, с включени всички данъци и такси, съответно начина
на нейното изчисление.В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van Hove, се
приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва
да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между
този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да
предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
3
последици“.
На следващо място и настоящият състав намира, че искането на заявителя е в
противоречие с добрите нрави.В случая по отношение на оператора претендираната
неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена
за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се
предоставят такива услуги.И след като при действащ договор заплащането на месечни такси
е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на
мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо
неоснователно обогатяване на оператора.Безспорно при преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат предвид всички
факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са относими към момента
на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см. са задължителните
разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС.Без значение по отношение на
претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора, както и
последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или
прекратяване на договора.
И клаузата за обезщетение за предоставено за ползване устройство tablet Lenovo tdb4
8 4G Black, с отстъпка от стандартната цена съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги от
29.10.2018г., предвидена в т. 11 от същия (т. IV.4 от Допълнителното споразумение), по
съществото си е с характер на неустоечна.Същата е нищожна поради противоречие с
добрите нрави, тъй като е извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на
ОСГТК на ВКС.Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа на справедливост
при нея изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не е станала собственост на
лизингополучателя, за да се дължи обезщетение, съизмеримо с действителната цена на
устройството – предоставено е само неговото ползване (в този см. решение №
193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016г. по т. д.
№ 203/2015г. на ВКС, I т. о.).По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване
на мобилния оператор.В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран на база
„стандартна“ цена на устройството, а не договорената такава, което нарушава изискването
неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от неизпълнението на конкретния договор, а
не произволни такива, както и това неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение
на задължения по конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на
задължения по друго облигационно правоотношение /в случая договора за мобилни услуги/
и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията по конкретния договор за
лизинг.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.Като законна последица от отхвърлянето на заявлението в разглежданата част,
законосъобразен се явява и акта на заповедния съд относно разноските за частта, за която е
4
било отхвърлено искането.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.12.2021г., инкорпорирано в заповед № 10950
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 19682 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, II бр. с., с което се отхвърля заявлението за
сумата от 185, 76 лева – неустойка за предсрочно прекратяване, ненадвишаваща сбора на
три месечни абонаментни такси, както и разноските за разликата над уважения до
претендирания размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5