№ 86
гр. Варна , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева П. Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева П. Илиева Гражданско дело №
20203110111306 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева
гр.д. № 11306 по описа за 2020г.:
Производството по делото е по реда на чл. 145 АПК във вр. с § 4л, във вр. с §4в
ПЗРППЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на П.П. срещу заповед № 99/17.08.2020г. на Кмета на Община
Аксаково, с която е одобрена оценка на извършени трайни насаждения и подобрения в размер на 9
892 лв., попадащи в новообразуван имот № ****** по ПНИ в местността „Л.“.
В жалбата се твърди, че постановеният административен акт е незаконосъобразен, поради
противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването му. Изготвената оценка не е връчена на жалбоподателя и същият не е имал възможност
да се запознае с конкретните подобрения и насаждения, които са оценени. Доколкото в ПНИ
имотът е записан на неидентифициран собственик, то жалбоподателят не дължи заплащане на
оценката на наследници на лице, което няма качество на ползвател.
Твърди се още, че оценената сграда е незаконна, подлежаща на събаряне, а изграждането й
е след 2015г., поради което не следва да бъде оценявана.
С определение № 58/14.01.2021г. е съединено гр. дело № 15156 по описа за 2020г. на ВРС,
11 – ти състав към производството по гр.д. № 11306 по описа за 2020г. на ВРС, 24 – ти състав , на
основание чл. 213 ГПК.
Производството по гр.д. № 15156/2020г. на ВРС е било образувано по жалба на Д. Б.
срещу същата заповед № 99/17.08.2020г. на Кмета на Община Аксаково, с която е одобрена оценка
на извършени трайни насаждения и подобрения в размер на 9 892 лв., попадащи в новообразуван
имот № ****** по ПНИ в местността „Л.“.
1
В жалбата се твърди, че постановеният административен акт е незаконосъобразен, поради
противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при
издаването му.
Посочва се, че Д. Б. и съпругът й са придобили правото на собственост върху имота, в
който са оценени подобренията без надлежен документ през 1996г. от М.Г..
Жалбоподателят счита, че определената оценка е силно занижена, в която не са оценени
труда за изграждане на сградата и строително – монтажните работи – бетон, зидария, изкоп и др.
материали. Не е взето предвид, че имотът е водоснабден, чрез изградена водоснабдителна тръба,
благодарения на която до него достига вода.
Освен това в оценката не намират място следните насаждения: 4 броя лози – петгодишни,
6 броя плодни дръвчета: круша, ябълка, слива, дюля, кайсия и бадем.
Въз основа на изложеното се настоява за изменение на атакувания акт, в който следва да
бъдат детайлно описани вида, броя и предназначението на насажденията и подобренията в имота,
а стойността им – коректно определена.
Административният орган – Кметът на Община Аксаково моли жалбите да бъдат
отхвърлени по подробно изложени съображения в открито съдебно заседание.
Заинтересованата страна по жалбата на П.П., а именно Д. Б. настоява за отхвърлянето й.
Заинтересованата страна по жалбата на Д. Б., а именно П.П. настоява за отхвърлянето й.
При разглеждането им по същество, съдът като съобрази събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя П.П. на 31.08.2020г., а жалбата срещу
нея е изпратена по пощата на 11.09.2021г. и е постъпила в съда на 14.09.2020г. Следователно,
жалбата е постъпила в преклузивния четиринадесетдневен срок, поради което съдебният състав
приема, че жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, изхожда от активно
легитимирано лице, удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност и е
насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, носещ белезите на индивидуален административен
такъв по смисъла на чл. 21 АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Доколкото по административната преписка липсват данни оспорената заповед да е
достигнала до Д. Б., с оглед отразяването, че „пратката е непотърсена“, то постъпилата от страната
жалба в съда на 25.11.2020г., следва да се счита подадена в срок. Същата изхожда от активно
легитимирано лице, удовлетворява формалните и съдържателни изисквания за редовност и е
насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, носещ белезите на индивидуален административен
такъв по смисъла на чл. 21 АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Ангажираните по делото писмени доказателства установяват, че със заповед №
157/23.07.2018г. на Кмета на Община Аксаково е възстановено в полза на наследниците на И.П.С
правото на собственост върху НИ № ****** с площ от 327 кв.м. по ПНИ на част от селищно
образувание „Л.“, с. К., Община Аксаково, Област Варна /л. 27/.
Жалбоподателят П.П. се явява единствен законен наследник на починалия на 07.05.2002г.
наследодател И.П.С.
Страните не спорят, че възстановеният имот е ползван от Д. Б., която твърди, че тя и
съпругът й са придобили собствеността върху процесния имот, възстановен на П.П. през 1996г. с
писмен договор за продажба от праводателя им М.Г..
2
На 02.06.2020г. П.П. е депозирала заявление вх. № УТ 535 – 1/02.06.2020г. /л. 43/ в
Община Аксаково за издаване на заповед за одобряване оценка на подобрения в имот № ****** по
ПНИ на местност „Л.“.
За изготвянето на оценка е насрочен оглед за 01.07.2020г. от служител на Дирекция „УТ”,
за провеждането на който жалбоподателят е уведомен на 29.06.2020г. /л. 46 и л.47/.
За извършения на 01.07.2020г. оглед е съставен протокол, носещ подписа на Д. Б., в
качеството й на „владелец“ /л. 50/.
След извършения оглед на 01.07.2020г. е изготвена експертна оценка, обективираща
стойността на трайните насаждения, подробно индивидуализирани в табличен вид от 268, 41 лв.,
стойност на строителни подобрения – сгради на 9 100 лв. и стойност на други строителни
подобрения възлизаща на 523, 68 лв. Оценени са сграда, разположена на бетонен фундамент,
сграда – тоалетна, метално бунгало, септична яма и шахта за вода. Определена е оценка в общ
размер на 9 892 лв.
Със заповед № 99/17.08.2020г. на Кмета на Община Аксаково /л. 7/, предмет на оспорване
в настоящото производство, е одобрена оценка на създадените трайни насаждения и други
подобрения, попадащи в НИ № ****** по ПНИ на местност „Л.“ – селищно образувание, землище
с. К., Община Аксаково, Област Варна, съответстваща на ПИ № ******, записан на
неидентифициран собственик в списъка на имотите предоставени за ползване, в размер на 9 892
лв.
От неоспореното заключение на СТЕ се установява, че в регистъра към ПНИ, НИ №
****** по ПНИ на местност „Л.“ е записан на наследниците на И.П.С въз основа на съдебно
решение.
Имотът е застроен с едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 29, 60 кв.м., която е
изградена без разрешение за строеж. В имота е поставено метално бунгало и външен тоалет.
Стойността на насажденията в имота към деня на издаване на оспорваната заповед и към
деня на изготвяне на заключението възлиза на 1 086, 41 лв., съгласно заключението на допуснатата
комплексна съдебно оценителна и агрооценителна експертиза.
Стойността на недвижимия имот към деня на издаване на оспорваната заповед и към деня
на изготвяне на заключението възлиза на 17 365 лв., а стойността му без едноетажната сграда,
външния тоалет и фургона /метално бунгало/, трайно прикрепено към земята и без външния
тоалет, е 6 237 лв. към деня на изготвянето й, а към 17.08.2020г. – 5 968 лв.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.
Досежно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът съобрази следното:
Съгласно даденото в §4в ПЗРЗСПЗЗ разрешение лицата, извършили подобрения върху
имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Следователно, с оглед
систематичното място на цитираната разпоредба, следва да се приеме, че лицата, които имат право
да им бъде определено обезщетение по облекчен ред в рамките на административно производство
по реда на §31 ПЗРППЗСПЗЗ следва да са правоимащи, което в разглеждания случай означава
жалбоподателят Добрина Б. да е придобил право на ползване въз основа на някои от посочените в
§4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и §63 ПЗРППЗСПЗЗ, пред която хипотеза не сме изправени предвид
обстоятелството, че същият не основава правото си на никой от изброените актове.
Затова нито един от жалбоподателите не може да бъде адресат на издадената заповед за
3
одобряване на оценка, по силата на която в тежест на П.П. да възникне задължение за заплащане на
оценка, а в полза на Д. Б. право да получи определената стойност.
В тази връзка, лицата, които държат имот, попадащ в рамките §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за
който има влязъл в сила ПНИ следва да удовлетворят претенциите си за подобрения срещу
реституираните собственици по общия ред.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдебният състав приема, че
атакуваната заповед следва да бъде отменена по жалби и на двамата жалбоподатели. Преписката
не следва да се връща на административния орган. Същият не следва да извършва каквито й да е
действия, след като жалбоподателите не могат да бъдат адресати на административния акт.
При този изход на спора, в полза на П.П. следва да се присъдят разноски за изготвяне на
експертизи в размер на 450 лв. и възнаграждение за един адвокат.
Своевременно процесуалният представител на административния орган е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК, заплатен от
жалбоподателя в размер на 600 лв., съобразно чл. 143, ал. 4 АПК.
Доколкото делото не се отличава с никаква правна и фактическа сложност и
доказателствата са събрани в едно производство, то адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размера на сумата от 300 лв., съобразно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В полза на другия жалбоподател Д. Б. също следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. Страната е представила доказателства за уговорен и заплатен хонорар от 1 800
лв., чиито размер не е съобразен с обстоятелството, че делото не се отличава с никаква правна и
фактическа сложност и размерът му по направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде
намален до сумата от 300 лв., съобразно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед № 99/17.08.2020г. на Кмета на Община Аксаково, с която е одобрена
оценка на извършени трайни насаждения и подобрения в размер на 9 892 лв., попадащи в
новообразуван имот № ****** по ПНИ в местността „Л.“ по жалба на П. И. П., ЕГН **********,
гр. Варна, ******* и по жалба на Д.А. Б., ЕГН **********, гр. Варна, ******.
ОСЪЖДА Кмета на Община Аксаково ДА ЗАПЛАТИ на П. И. П., ЕГН **********, гр.
Варна, ******* сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/ , представляваща сторени по
делото съдебно – деловодни разноски, чл. 143, ал. 4 АПК.
ОСЪЖДА Кмета на Община Аксаково ДА ЗАПЛАТИ на Д.А. Б., ЕГН **********, гр.
Варна, ****** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени по делото съдебно –
деловодни разноски, чл. 143, ал. 4 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Варна в
четиринадесетдневен срок от връчването на препис от него на страните.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5