№ / .04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Х
касационен състав
На шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН
ПУШЕВСКИ
Секретар: Добринка
Долчинкова
Прокурор при Варненска окръжна прокуратура: ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ
като разгледа докладваното от съдия Ралица Андонова
кАНД № 1947 по описа на съда за 2021
година,
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда” – Варна, представлявани от директора чрез процесуалния им
представител ст.ю.к.Д.О., против Решение №233/17.06.2021г
по АНД №1554/2021г на ВРС, VІ с-в, с
което е отменено издаденото от директора на ДИТ – Варна НП №03-013331/28.10.2020г
и наложената на „Товебилд” ЕООД – Варна, ЕИК ****, Имуществена санкция в размер на 5000лв. на
осн.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда. Релевирано е
касационното основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по изричното
препращане на чл.63 от ЗАНН – неправилно приложение на материалния закон, като
се оспорва извода на ВРС за липса на трудово правоотношение в случая, и се
излагат съображения за доказаност на всички елементи на трудовия договор между
страните, въз основа на които се претендира отмяна на обжалваното решение и
потвърждаване на законосъобразното, правилно и обосновано НП. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от ст.ю.к.Б. Н., който
излага конкретни съображения в подкрепа на изложените с нея доводи, и настоява
за уважаването й, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждание.
С
отговора си по жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.П. Г. от АК - Варна касационният ответник „Товебилд” ЕООД оспорват касационна жалба, излагайки
съображения за законосъобразност на достигнатите от ВРС изводи за отмяна на НП,
и настояват за оставяне в сила на проверяваното решение.
Участващият
в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище
за неоснователост на жалбата.
По
делото е постъпила и частна касационна жалба от „Товебилд“
ЕООД против определение №294/12.07.2021г по АНД №1554/2021г на ВРС, VІ с-в, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248
от ГПК за допълване на решение №233/17.06.2021г в частта за разноските.
Твърдят, че още в хода на производството пред ВРС са ангажирани доказателства
за реално заплатено от тях адвокатско възнаграждение в размер на 300лв,
настояват за отмяна на определението, след което – осъждане на ДИТ – Варна да
им заплати сумата от 360лв, представляващи адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Касационната инстанция намира, че касационната жалба е
основателна.
Анализирайки събраните на съдебното следствие пред
него релевантни гласни и писмени доказателства, районният съд приел за
установено от фактическа страна, че на 08.10.2020г около 16:00ч служители на Д „ИТ”
– Варна, сред които и св.З. – гл.инспектор,
извършили проверка в обект – извършване на СМР – жилищна сграда, находяща се в ----------------,
изграждана от „Товебилд“ ЕООД. Там проверяващите
установили множество струпани строителни материали – мазилки, строителна вата и
пр. Малко след тях на място дошъл и св.Е.С., който
започнал да пренася материалите по горните етажи на сградата. На този свидетел
била предоставена за попълване бланка-декларация по чл.402 от КТ, която С.
попълнил със съдействие от страна на проверяващите. Той отразил личните си
данни, посочил, че работи да „Товебилд“ ЕООД на
адреса на СМР - обект на проверката, от същата дата 08.10.2020г, като общ
работник, с работно време от 15:00ч до 17:00ч, че получава дневно трудово
възнаграждение в размер на 10лв/час, като последното получено такова му било
платено от „Товебилд“ ЕООД на 07.10.2020г, че почивните
му дни са събота и неделя, и има почивка от 15 мин в работния ден, както и че
дошъл да пренесе материали – вата и мазилка, и за верността на декларираното се
подписал. В хода на последващата документална проверка на служителите на ДИТ
бил представен граждански договор № 0…1/07.10.2020г (изх.№7/09.10.2020г) между „Товебилд“
ЕООД като възложител и св.С. като изпълнител от
07.10.2020г, с предмет: извършване на товаро-разтоварни работи на строителния
обект в УПИ ****, с който възложителят се задължава да осигури необходимите
средства за работа, а изпълнителят да извърши товаро-разтоварните работи в срок
до 09.10.2020г, за което ще получи възнаграждение от 60лв (по 30лв. на
ден според показанията на св.С. в о.с.з.
пред ВРС); според
Констативен протокол – приложение №1 към договора, подписан от двете страни,
работата е извършена и приета без възражения на 07.10.2020г. Представен бил и
трудов договор № 0…39/19.10.2020г между същите страни, според който св.С. ще изпълнява длъжността общ работник на строителните
обекти на дружеството, 5 дни в седмицата 4 часа на ден при 8 часа законоустановено
работно време. Констатациите от проверката били били
обективирани в съставения КП от 20.10.2020г.
Въз основа на данните в попълнената то св.С. декларация св.З. приела, че
между него и дружеството на 08.10.2020г е съществувало трудово правоотношение,
и предвид липсата на сключен трудов договор приела, че „Товебилд“
ЕООД е осъществило нарушение на разпоредбите на чл.62 ал.1 от КТ вр.чл.61 ал.1
и чл.1 ал.2 от КТ. За него св.З. съставила АУАН
против дружеството от 20.10.2020г – за това, че на 08.10.2020г като работодател
е приело на работа да осъществява трудови функции като общ работник лицето Е.С.
при определено работно време, почивни дни и почивка в работния ден, и уговорено
трудово възнаграждание, без да е сключен трудов договор
в писмена форма преди постъпване на работа. АУАН бил предявен на упълномощено
лице, което възразило писмено, че С. не бил заварен в обекта, не е извършвал
СМР и не е участвал в строителството в обекта, а е бил ангажиран по граждански
договор само да разтовари строителни материали от бус, тъй като бил напуснал
фирмата през м.юни. Въз основа на акта било издадено
и НП, с което АНО възприел фактическите констатации на актосъставителя и
правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.414 ал.3 от КТ наложил
на „Товебилд“ ЕООД имуществена санкция в размер на
5 000лв.
ВРС обсъдил показанията на св.З.
и св.С.. Първата посочила, че още на място С. заявил,
че е дошъл да пренесе материали; че при попълването на графата за работно време
след като ги попитал те му казали да пише за намчален
час кога е дошъл за деня и до кога ще работи; че ги е уведомил, че преди е имал трудов
договор с дружеството, което било потвърдено от справката в НАП, и че той бил
за същата работа, за каквато бил сключен и гражданския договор. С. потвърдил
тези показания и посочил, че е дошъл да свърши конкретната работа –
разтоварването на материалите, и сам си определял почивките, както и че в
периодите, когато не е имал трудов договор с фирмата, не е идвал всеки ден на
работа, а само когато му се обадят. Поради това съдът отказал да кредитира
декларацията по чл.402 от КТ в частите относно работно време, длъжност,
договорено възнаграждение, почивки – като некореспондиращи
с изявлението му в самата декларация, че е дошъл да пренесе материали.
При така установената фактология ВРС приел от правна
страна, че АУАн и НП са издадени от компетентни
органи и в предвидените за това срокове; съдържат минимално изискуемите
реквизити по чл.42, съотв.чл.57 от ЗАНН, вкл. – макар и лаконично – описание на
релевантните факти и обстоятелства, които в достатъчна степен описват вмененото
нарушение от обективна страна; и като цяло – че в производството по издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд обаче
приел, че НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като по делото
липсват безспорни и категорични доказателства за съществуващо между „Товебилд“ ООД и Е.С. трудово правоотношение към
08.10.2020г, а именно – наличие на йерархични отношения, договорени
многократност и повтаряемост на дължимите операции,
работно време, трудово възнаграждение отпуски, почивки и т.н. Съдът е приел, че
на инкриминираната дата между страните е бил действащ граждански договор за
изработка, с предмет на задължението на изпълнителя – не труд, а конкретен уговорен
резултат. ВРС е развил обстойни съображения за характеристиките на гражданския
договор и доказателствата по делото, които го мотивират да приеме, че в случая
е бил налице точно такъв, и то сключен преди проверката, като е посочил, че констатирането
на лице, което извършва някаква трудова дейност, само по себе си не установява
наличието на трудово правоотношение – за да е налице такова, следва работникът
да е бил нает от работодателя да престира труд в
негова полза при определено работно време, място възнаграждение. Посочил е, че противното би
довело до парадокса всяка помощ от приятел или близък при осъществяване на
каквато и да било дейност да се приеме за престиране
на труд по см.КТ, а отношението между лицето, което
оказва помощта безвъзмездно, и това, на което се помага, да се квалифицира като
трудово. С тези съображения съдът отменил изцяло НП.
Касационният съдебен състав преценява така
достигнатите правни изводи като непочиващи и неизводими
от доказателствата по делото, в този смисъл – и незаконосъобразни относно
извършената преценка по приложението на материлния
закон.
В отклика от предходния състав, настоящият счита, че
констатираното на 08.10.2020г отношение между „Товебилд”
ЕООД и Е.С. е именно трудово-правно.
На първо място съгл. императивната норма на чл.1 ал.2
от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения. От доказателствата по делото в конкретния случай се
установява, че в отношенията между „Товебилд“ ЕООД и Е.С.
– независимо в кой период от време и от това как е наименован
съответният договор между тях – последният е предоставял единствено и само
работната си сила. От недвусмислените му показания в хода на съдебното
следствие се установява, че той е работил на различни строителни обекти на „Товебилд“ ЕООД в различни периоди от време винаги като общ
работник, с материали на самото дружество, изпълнявайки поставени му от тях
задачи, за определено възнаграждение. Т.е. между тях по принцип – а също и в конкретния
казус – съществува йерархична обвързаност, и работодателят осъществява пряк
контрол върху всяка конкретна дейност, изпълнявана от работника, за разлика от
независимостта и самостоятелността на изпълнителя по договора за изработка от
възложителя му, на който е предоставено правото на контрол на изпълнението само
ако не пречи на изпълнителя. Независимостта на С. във връзка с изпълняваната от
него длъжност общ работник от дружеството – работодател в този случай е
изключена – той работи на техните обекти, с техните материали, изпълнявайки
поставени му от тях задачи, срещу определено възнаграждение на час, като
предоставя единствено работната си сила. В този аспект следва да бъде разгледан
и поставеният му срок за изпълнение на определени задачи – като срок за
извършване на възложена му работа, а не като такъв за постигане на определен
краен резултат, което е характерно за гражданския договор за изработка. Не може
да бъде пренебрегнат и фактът, че независимо от вида на сключения между
страните договор – трудов или граждански, естеството на престацията от страна
на С. е едно и също, липсва фактическа разлика в уредбата на отношенията им и в
уговореното възнаграждение. Още нещо - последващият трудов договор от
19.10.2020г е сключен за 4 часа, т.е. за половин ден, и дори в това отношение
установеното на 08.10.2020г правоотношение между страните е почти идентично с
изрично уговореното в последствие като трудово такова. Доколкото при проверката
на 08.10.2020г контролните органи са установили полагането на труд от страна на
С. на обект на „Товебилд“ ЕООД при уговорено работно
време, почивки, длъжност и възнаграждение, с възложена от дружеството работа,
то АНО обосновано и законосъобразно е преценил, че между тях към онзи момент е
съществувал срочен трудов договор по чл.68 ал.1 т.2 от КТ.
Още един аргумент, че в деня на проверката между тях
не е действал граждански договор за изработка, се извлича от съдържанието на
Приложение 1 към същия, приложено по АНП. С договора е уговорен срок за
изпълнение на възложената работа до 09.10.2020г, а с констативния протокол –
приложение 1 към него е удостоверено, че така възложената работа е изпълнена и
приета без възражения още на 07.10.2020г – когато според саморъчното вписване в
декларацията по чл.402 от КТ Е.С. е получил последното си трудово
възнаграждение от работодателя си преди проверката. Т.е. действието на т.нар.
граждански договор между страните е приключило още на 07.10.2020г – в деня на
сключването му, и страните не са били обвързани с клаузите му на 08.10.2020г –
в деня на проверката, за да се приеме, че между тях са съществували отношения,
различни от трудово-правните такива.
В заключение – примерът, използван от въззивния съд за
сравнение между трудов и граждански договор, а именно – помощ от приятел или
близък при осъществяване на каквато и да било дейност, е неприложим в случая
поради наличието на съществена разлика – договорено трудово възнаграждение.
Помощта от приятел или близък де факто представлява престиране
на труд в полза на работодателя/възложителя, но безвъзмезден, което го отличава
от този, положен в рамките за трудово правоотношение, за който по дефиниция
винаги и предварително е уговорено трудово възнаграждание.
В обобщение на изложеното, според настоящия касационен
състав в случая е налице доказано трудово правоотношение между „Товебилд” ЕООД – работодател, и Е.С. - работник, като на 08.10.2020г
работодателят е допуснал до работа работника да престира
труд в негова полза, изпълнявайки трудовите функции на общ работник на
строителен обект, без да е сключен между тях трудов договор в писмена форма, с
което е осъществен обективния състав на вмененото на дружеството
административно нарушение по чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ. Както е приел и
ВРС, в производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване или осуетяване правото на защита на наказания
субект, които биха били възприети като самостоятелни отменителни
основания; нарушението е обективно съставомерно,
доказано и правилно квалифицирано, като за него е наложена имуществена санкция
по приложимия текст на чл.414 ал.3 от КТ в размер от 5000лв. Този размер
значителни надвишава специалния минимум от 1 500лв. АНО не е изложил
съображения за избрания размер на санкцията, но според настоящия съдебен състав
с оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността на
дружеството-работодател обстоятелства, санкцията следва да бъде редуцирана до
1 500лв. – размер, който според този съд е справедливо отражение на
тежестта на нарушението и степента на обществена опасност на дееца, и е
адекватно да изпълни целите по чл.12 от ЗАНН. В този смисъл след отмяната на
решението на ВРС НП следва да бъде изменено в частта на размера на наложната
санкция – каквото е и алтернативното искане на дружеството с въззивната им
жалба.
По частната жалба против определение №294/12.07.2021г по АНД №1554/2021г на ВРС, VІ с-в, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248
от ГПК за допълване на решение №233/17.06.2021г в частта за разноските.
Касационният съд счита същата за неоснователна – противно на поддържаното с
нея, сред доказателствата по АНД №1554/21г на ВРС липсва такова за направено от
тях искане за присъждане на разноски, предхождащо претенцията им с молбата по
чл.248 от ГПК до решаващия състав на ВРС. Последният обосновано и
законосъобразно се е позовал на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, според което
за да бъде уважено, искането за присъждане на разноски следва да бъде направено
най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото
пред съответната инстанция. Молителите са пропуснали да формулират своевременно
искане за присъждане на разноски – до приключване на съдебното дирене пред
първата инстанция, което изключва възможността в тяхна полза да бъдат присъдени
такива.
При този изход на делото искането на касаторите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 80лв. на осн.чл.143 ал.3
вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложеното и съобразно правомощията си по
чл.222 ал.1 от АПК, касационният съдебен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №233/17.06.2021г по АНД №1554/2021г на ВРС, VІ с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
Варна НП №03-013331/28.10.2020г и наложената на „Товебилд”
ЕООД – Варна, ЕИК ****, Имуществена санкция на осн.чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда, като НАМАЛЯВА размера й от
5 000 (пет хиляди) лв. на 1 500
(хиляда и петстотин) лева.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 294/12.07.2021г по АНД №1554/2021г на ВРС, VІ
с-в.
ОСЪЖДА „Товебилд” ЕООД – Варна, ЕИК ****,
да заплати на Дирекция „Инспекция по труда – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.