Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Илияна Коцева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1462 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е главен установителен
иск по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2
ЗБН относно изявление за прихващане с вх. № 10581/03.11.2014 г. на „КТБ“ АД
/н/, отправено от С.Г.К. и евентуални конститутивни
искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 ЗБН по отношение
същото прихващане, както и обратен иск по чл. 55 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с решение
от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав е обявена
неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и е определена начална дата на
неплатежоспособността 06.11.2014 г. С решение на Софийски апелативен съд е
определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Синдиците посочват, че съгласно
чл. 62, ал. 1 ЗБН, вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН имат право
да предявят исковете по чл. 59 ЗБН. Твърдят, че между „КТБ“ АД и С.Г.К., в
качеството й на кредитополучател е сключен договор за банков кредит на
10.11.2008 г., по който банката е отпуснала на лицето банков кредит в размер на
57 380 евро, с предназначение и условия, подробно уговорени в него. На
03.11.2014 г. в деловодството на банката е постъпило уведомление с вх. № 10579,
с което Г.М.Б., на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съобщава, че с договор за
прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г. е прехвърлила на С.Г.К. парично
вземане в размер на 57 380 евро, което произтича от сключен между нея и
„КТБ“ АД анекс № 92249 от 02.01.2013 г. към Рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка ***ен
депозит. Посочва, че на 03.11.2014 г. в банката е постъпило изявление за
прихващане с вх. № 10581 на „КТБ“ АД, с което С.Г.К. е уведомила банката за
придобитото от Г.М.Б. вземане и е отправила изявление за прихващане на
придобитото вземане в размер на 57 380 евро срещу свое ликвидно задължение
към „КТБ“ АД, произтичащо от договор за банков кредит в евро от 10.11.2008 г.
Ищецът счита, че достигналото да банката изявление за прихващане не отговоря на
изискването за форма, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН. Твърди, че
прихващането, извършено от ответника е след началната дата на
неплатежоспособността на банката и след поставянето на „КТБ“ АД под специален
надзор. Поради това извършеното прихващане е с темпорален момент, който попада
в приложеното поле на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с оглед на което разпоредбата следва
да бъде приложена и да се прогласи недействителността му спрямо кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД. В случай, че съдът прецени, че предявеният
иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН
е неоснователен, счита, че са налице предпоставките за обявяване на
прихващането за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на
основание чл. 59, ал. 3, предл. 1 ЗБН. Твърди, че
знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014 г. предвид поставянето
й под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност
да изплаща дължими и изискуеми влогове, направено с Решение № 73 от 20.06.2014
г. на Управителния съвет на БНБ. Посочва, че към момента на придобиване на
вземането, предмет на процесното прихващане,
неплатежоспособността на банката е била обществено известен факт. Придобиването
на вземанията от ответника е извършено след 20.06.2014 г., с оглед на което по
отношение на ответника е налице знание за неплатежоспособност при придобиване
на вземанията, прихванати със задължения към банката, с което е изпълнено
изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл. 1 ЗБН. Предвид изложеното предявява главен иск по
чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 59, ал. 2 ЗБН, с който иска да се обяви
извършеното прихващане за нищожно и евентуални искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН и
втори по чл. 59, ал. 3 ЗБН, с които да се обяви прихващането за относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД
/в несъстоятелност/. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
основателността на исковете. Не възразява по изложените в исковата молба
фактически обстоятелства като допълва, че изявлението за прихващане е прието от
банката, прихващането е извършено и е своевременно отразено в счетоводството на
„КТБ“ АД. Твърди, че извършеното прихващане е направено надлежно, преди датата
на откриване производството по несъстоятелност на „КТБ“ АД и преди датата на
отнемане на банковия лиценз, поради което предявените искове за нищожност са
неоснователни. Прихващането е извършено при настъпване на пълния му фактически
състав, а изявлението за него е в дължимата към онзи момент форма, прието е от
банката, кредитът е погасен и договорната ипотека е заличена. Прави възражение
за нищожност на договора за банков кредит от 10.11.2008 г., като твърди, че
банката не е подписала договора чрез лицата, които са я представлявали към онзи
момент. Оспорва главния иск, като твърди, че към 03.11.2014 г. банката не е
имала синдици, към които да се отправи писмено изявление с нотариална заверка
на подписа, тоест законодателят е предвидил специална форма само в случаите, в
които банката вече е с назначени синдици. Позовава се също така на чл. 293, ал.
3 ТЗ, която въвежда отклонение от общото правило за нищожност на сделките.
Твърди, че прихващането е направено преди откриване на производството по
несъстоятелност, респективно преди обявяване на банката в несъстоятелност и
преди определяне на датата на неплатежоспособност на банката. Оспорва, че са
налице предпоставките на фактическите състави на чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59,
ал. 3 ЗБН. Счита, че не е налице необоримата презумпция за знание, доколкото
прихващането е извършено и е породило действие преди 06.11.2014 г. С оглед
изложеното иска да се отхвърлят исковете като неоснователни. Прави искане за
привличане на трето лице помагач. Предявява обратен иск срещу третото лице
помагач. Претендира разноски.
С искова молба С.Г.К.
предявява срещу Г.М.Б. обратен иск. Посочва, че в случай, че съдът уважи
предявения срещу С.К. иск и/или признае за нищожно и/или недействително по
отношение на кредиторите по несъстоятелността на „КТБ“ АД извършеното
прихващане, то това ще доведе до настъпване на прекратителното
условие, договорено между страните по договора за прехвърляне на вземане по чл.
6.1 от договора, като договорът за прехвърляне на вземането ще бъде прекратен и
заплатената от К. цена в размер на 15 000 евро ще подлежи на връщане.
Твърди, че с § 4 от допълнително споразумение от 03.11.2014 г. страните
договорили, че в случай на влязло в сила съдебно решение за обявяване на
недействителността на прихващането на К. към банката, действието на договора за
цесия се прекратява автоматично. С декларация от 20.03.2015 г. Г.М.Б.
декларирала, че е получила договорената сума по договора за прехвърляне на
вземане и че й е известно, че може да бъде предявен иск за обявяване на
недействителност на прихващането и в такъв случай се задължава да върне
получената сума, договорена в чл. 7 от договора за прехвърляне на вземане. С
оглед изложеното предявява евентуален обратен иск, с което иска да се осъди Г.М.Б.
да й заплати сумата в размер на 15 000 евро, получена по договора за
цесия. Претендира разноски.
С определение от 11.09.2017
г. съдът конституира като трето лице помагач на страната на ответника лицето Г.М.Б.
и прие за съвместно разглеждане предявения при условията на евентуалност
обратен иск.
Ответникът по обратния иск Г.М.Б.
оспорва иска. Счита, че обратният иск е преждевременно предявен и като такъв е
недопустим преди изпълнение на всички условия, при наличието на които се дължи
връщане на сумата по договора за цесия.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа
предявените искове. Прави искане да не се допускат доказателствените
искания на ищеца, тъй като са за обстоятелства, които не са спорни между
страните.
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си срещу исковете.
С писмен отговор третото
лице помагач и ответник по обратния иск Г.М.Б. счита исковете за неоснователни.
Посочва, че с извършеното прихващане не е намалена масата на несъстоятелността
на банката. На практика е погасено вземане на банката по кредит, но е и
намалено със същата стойност размера на задължението на банката към нея.
Твърди, че от публично достъпните документи за финансовото състояние на банката
по никакъв начин не може да се предположи, че тя е неплатежоспособна. Едва с
постановяване на съдебното решение на СГС за обявяване на КТБ АД в
несъстоятелност и посочване на начална дата за това, може да се приеме, че
действително в официален документ е установено, че е налице състоятелност и това
е датата, за която да се приеме, че е недопустимо да се извършват прихващания.
С оглед изложеното иска да се приеме, че исковете са недопустими, алтернативно
– неоснователни. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно
е от представеното извлечение от протокол № 27 от заседание на управителния
съвет на БНБ от 06.11.2014 г., че е взето решение за отнемане лиценза за
извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД и е прието решение за подаване на
искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. В
мотивите на решението се сочи, че с предходни решения на управителния съвет на
БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., в
резултат на спиране на плащанията към клиенти, „К.т.б.“ АД е поставена под
специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.
С
решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, VІ-4 състав по реда на чл. 8 и сл. от Закона за банковата несъстоятелност
/ЗБН/ е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/, открито е
производство по несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност,
прекратена е дейността на предприятието на банката и са прекратени правомощията
на нейните органи.
С
решение № 1443/03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски
апелативен съд, ТО, 3 състав е отменено решение № 664/22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която за начална
дата на неплатежоспособността на „К.т.б.“*** е определена датата 06.11.2014 г.
и вместо него е определена начална дата на неплатежоспособността на банката
датата 20.06.2014 г.
Установява
се, че на 10.11.2008 г. между „К.т.б.“ АД и С.Г.К. е сключен договор за банков
кредит в евро, по който банката отпуска на кредитополучателя банков кредит в
размер на 57 380 евро, при условия на усвояване, ползване и погасяване,
определени в договора.
Приет
е като доказателство анекс от 02.01.2013 г. към Рамков договор за платежни
услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен
депозит, сключен между „КТБ“ АД и Г.М.Б..
Представено
е уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с вх. № 10579/03.11.2014 г. до „КТБ“ АД, с
което Г.М.Б. е уведомила банката за сключен на 27.06.2014 г. договор за
прехвърляне на вземания в полза на С.Г.К..
С
изявление за прихващане с вх. № 10581/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД С.Г.К. е
уведомил банката за сключен на 27.06.2014 г. договор за цесия между нея и Г.М.Б.
и че с посоченото вземане в размер на 27 900 евро прави прихващане със
свои задължения към „КТБ“ АД, произтичащи от договор за банков кредит от 10.11.2008
г.
На
27.06.2014 г. между Г.М.Б. като цедент и С.Г.К. като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, с
който цедентът прехвърля на цесионера
своето вземане, което съществува към момента на сключване на договора, в размер
на 27 900 евро, представляваща част от цялото вземане на цедента към банката по сключения между цедента
ибанката на 02.01.2013 г. анекс № 92249 към Рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит от банкова сметка ***. С чл. 7, ал. 1 е
предвидено, че срещу придобиване на вземането цесионерът
се задължава да плати на цедента цена в размер на
15 000 евро или тяхната левова равностойност.
С
допълнително споразумение от 03.11.2014 г. към договора за прехвърляне на вземания
от 27.06.2014 г. в § 4 страните изрично се съгласяват, че действието на
договора за прехвърляне на вземания се поставя в зависимост от следното прекратително условие по смисъла на чл. 25 ЗЗД: приключване
на производството по предявен срещу цесионера иск по
чл. 59, ал. 3 и/или чл. 59, ал. 5 ЗБН с влязло в сила съдебно решение за
обявяване на недействително прихващането, извършено от цесионера
съгласно пункт „В“ от преамбюла на настоящото допълнително споразумение. При
сбъдване на това прекратително условие, действието на
договора за прехвърляне на вземания се прекратява автоматично и се прилага
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗЗД.
Видно
е от платежно нареждане от 17.03.2015 г., че С.Г.К. е заплатила в полза на Г.М.Б.
сумата 15 000 евро.
Представена
е декларация от 20.03.2015 г., с която третото лице помагач Г.М.Б. декларира,
че е получила от ответника сумата, представляваща цената по чл. 7 от договора
за прехвърляне на вземания от 27.06.2014 г. и няма претенции към цесионера за забава по смисъла на чл. 9 от договора. Под
точка 3 деклараторът Г.М.Б. е поела задължение да върне на С.Г.К. получената
сума, представляваща цената по чл. 7 от договора за прехвърляне на вземания от
27.06.2014 г. в пълен размер, в същата валута или левовата й равностойност по
курса на деня на операцията за връщането, в десетдневен срок от получаване на
съответната нотариална покана, придружена с документите, издадени от правоимащия орган, обявил прихващането за недействително
или постановил изискуемост на кредита, погасен с така направеното прихващане.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на усвоените суми
по договора за кредит от 10.11.2008 г. е 57 380 лева. Погасяванията на
главницата са осчетоводени като по данни на ищеца не фигурира задължение за
главница по процесния договор за кредит. Общият
размер на погасената чрез прихващане главница е 27 899,90 евро. На
06.11.2014 г. банката е осчетоводила прехвърляне на процесното
вземане с размер 27 900 евро, като в бордерото е записан следният текст:
„Осчетоводено прехвърляне на вземане с вх. № 10579; 10581/03.11.2014 г. между цедент Г.М.Б. и цесионер С.Г.К.,
съгласно одобрено решение № 420 на квесторите на „КТБ“ АД и в изпълнение на
заповед № 3-2732/27.10.2014“. По счетоводни данни на ищеца за кредитната
сметка, по която е отчитана главницата по процесния
кредит се констатира, че към датата на исковата молба, главницата по кредита е
изцяло погасена.
От приетата по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписът в
мястото „ЗА БАНКАТА: /И.З.– Изп. директор/“ в договор
за банков кредит в евро от 10.11.2008 г., сключен между „КТБ“ АД /БАНКАТА/ и С.Г.К.
/КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ/, е положен от И.А.З..
От изслушаното по делото
повторно заключение на съдебно-почерковата експертиза
се установява, че подписът, положен в графа „ЗА БАНКАТА: за /И.З.– Изп. директор/“ в договор за банков кредит в евро от
10.11.2008 г., сключен между „КТБ“ АД /БАНКАТА/ и С.Г.К. /КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ/, е
положен от лицето И.А.З..
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане са предявен главен иск по чл. 59, ал. 2 вр. с чл.
26, ал. 2 ЗЗД и евентуални искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН.
По главния установителен
иск с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. с чл.
26, ал. 2 ЗЗД:
Посоченият
иск е предявен от изпълняващите правомощията на синдик на „КТБ“ АД /н/ лица в
качеството им на представители на несъстоятелната банка при липса на предвидена
специална легитимация по отношение на исковете за нищожност.
Съгласно чл.
59, ал. 2 ЗБН, изявлението за прихващане се отправя до синдика и трябва да бъде
направено в писмена форма с нотариална заверка на подписите. С посочената
разпоредба е предвидена форма за действителност на едностранното изявление на
кредитор за извършване на прихващане и нарушаването й води до нищожност на
правна сделка, по аргумент от чл. 26, ал. 2, предл. 3
ЗЗД. От приетите доказателства безспорно се доказа, че процесното
изявление за прихващане е направено на 03.11.2014 г., като към тези дата
синдици на „К.т.б.“ АД не са били назначени, тъй като все още няма постановено
решение за откриване производство по несъстоятелност на банката и освен това
фигурата на синдика е въведена с приемане на чл. 12а ЗБН, ДВ бр. 22/24.03.2015
г.
При
тълкуване въведените изисквания с горепосочената разпоредба следва, че
специалната форма, предвидена в чл. 59,
ал. 2 ЗБН намира приложение само за прихващания, извършени след като спрямо
банката е открито производство по несъстоятелност и след като на банката е
назначен синдик. Прихващанията, които са извършени
преди това, а процесното е точно такова, не попадат в
приложното поле на разглежданата разпоредба, поради което за тях не съществува
изискване за писмена форма с нотариална заверка на подписите. Правилата, с
които се въвеждат изисквания за форма са изчерпателно въведени и не могат да се
тълкуват разширително. Ето защо и с оглед датата, на
която е извършено прихващането и е отправено към назначените квестори на
банката, без възникнала фигура на синдика, то отправянето им в писмена форма,
доколкото няма изискване за друга, не води до неговата нищожност.
Предвид
изложените съображения, следва да се приеме, че към датата на изявлението за
прихващане 03.11.2014 г. за ответника не е съществувало задължение да направи прихващането
във формата, предвидена в чл. 59, ал. 2 ЗБН, поради което и не е налице
твърдения от ищеца порок. Следователно предявеният установителен
иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед
отхвърляне на предявения главен установителен иск и
сбъдване на вътрешно процесуалното условие, подлежат на разглеждане предявените
при условията на евентуалност искове по чл. 59, ал. 5 ЗБН и чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН, в заявената от ищеца последователност.
По евентуалния конститутивен
иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН:
Съдът намира
за доказано по делото от приетите писмени доказателства и изслушаните
първоначална съдебно-почеркова експертиза и повторно
заключение, че между „К.т.б.“ АД и С.Г.К. е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за банков кредит в евро, сключен на 10.11.2008 г.
От приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата отпусната от
банката е усвоена от ответника, в качеството й на кредитополучател.
По делото не
се спори, че процесното изявление за прихващане от
03.11.2014 г. е достигнало до „КТБ“ АД и с него С.Г.К. е извършила едностранно
прихващане на дължими суми към „КТБ“ АД по горепосочения договор за кредит с
вземане, придобито от третото лице помагач Г.М.Б.. Не се спори, че цедентът по сключения между ответника и третото лице
договор за цесия е кредитор на банката за сумата, предмет на прехвърлянето и че
същата е ликвидна и изискуема.
Настоящият
съдебен състав счита, че сключеният на 27.06.2014 г. между Г.М.Б. и С.Г.К.
договор за прехвърляне на вземания е породил присъщото му прехвърлително
действие между страните от датата на неговото сключване, като същият е бил
съобщен на 03.11.2014 г. на „КТБ“ АД. Ето защо осъщественото прехвърляне има
действие от тази дата както спрямо страните, така и по отношение на „КТБ“ АД и
всички трети лица, поради което договорът следва да се счита за изцяло изпълнен.
Спорното
прихващане е извършено с изявление на ответника от 03.11.2014 г. Съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията от изменението с ДВ, бр.
98/28.11.2014 г., недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността
е всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
вземания, което е извършено от кредитор или от банката след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставяне на банката под специален
надзор, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността. Цитираната
разпоредба урежда основание за относителна недействителност на едностранна
правна сделка, каквато безспорно е изявлението за прихващане, и е приложима към
извършване на прихващания, които са се осъществили след влизането й в сила. Към
датата на приемане на изменението на цитираната разпоредба не й е придадено
обратно действие. Такова обратно действие е предвидено едва с § 8 ПЗР на ЗИД на
ЗБН /обн. ДВ, бр. 22/20018 г./ и допълнен с ДВ, бр.
33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г., като съгласно последната редакция чл.
59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г. като кредиторите се вписват
служебно в списъка по чл. 64, ал. 1.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетият § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН не следва да се прилага, доколкото същият
нарушава разпоредба от по-висш порядък, а именно: чл. 1 от Протокол № 1
/Допълнителен протокол/ на ЕКСПЧОС. Цитираната разпоредба гласи, че всяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята
собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес
на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право. Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин
правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с
общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления и
глоби. Основната цел на цитираната разпоредба, както многократно е застъпвано в
практиката на Европейския съд по правата на човека, е да се защити всяко лице
срещу необосновано вмешателство в неговото право на мирно ползване на
собствеността му. Текстът има значително по-широко приложно поле от правото на
собственост, тъй като включва и защита на „притежания“, т.е. и вземания и други
материални права с икономически характер. В практиката на съда – дело Ališić and
others v. Bosnia and Herzegovina, Croatia, Serbia, Slovenia and the
Former Yugoslav Republic of
Macedonia изрично е прието, че под собственост следва
да се има предвид и вземания на кредитори срещу банки. В цитираното дело е
установено нарушение на разглеждания текст от Конвенцията поради невъзможността
на вложителите да изтеглят дълги години вземанията си от банката. При
преценката си за съответствието на разглежданата мярка с изискванията на чл. 1
от Протокол 1 за допустима намеса европейският съд обсъжда дали мярката е била
законна, т.е. съдържаща се в ясен, достъпен и предвидим закон, дали е
преследвала легитимна цел в защита на обществен интерес, дали е пропорционална
на преследваната легитимна цел, или съставлява прекомерна тежест за засегнатия
индивид и дали на засегнатите лица е била предоставена адекватна възможност за
защита. Настоящият съдебен състав счита, че въведеното обратно действие няколко
години след изменение на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изцяло
непредвидимо за субектите. Наред с това не е постигнат необходимия баланс за
засегнатите лица. Макар и да е предвидено в § 8 кредиторите да се вписват
служебно в списъка по чл. 64, ал. 1, то с новото правило на чл. 64, ал. 2 ЗБН –
нова, ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г., вземанията на лицата, които
са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 с влезли
в сила съдебни решения, се вписват служебно от синдика в списъка по ал. 1, като
за тези вземания се прилага чл. 100, който гласи, че кредитор, чието вземане е
предявено и прието по реда на чл. 65, ал. 2 след извършено разпределение, се
включва в следващите разпределяния без право на изравняване с вече платеното.
Лицата също така са лишени от право да оспорят списъка или да подадат
възражение пред синдика или съда, ако вземането не бъде включено в списъка в
пълен размер или изобщо. На следващо място не се установява § 8 да преследва
легитимна цел в защита на обществен интерес. Напротив разпоредбата има
извънреден характер. Създадена е intuit personae за уреждане на правното
положение на обявената в несъстоятелност банка „КТБ“ АД, с цел да се регулират
вече осъществили се преди години облигационни правоотношения, касаещи определен
кръг субекти – вложители на банката. Посочената дата 20.06.2014 г. се отнася до
конкретна банка, без в § 8 да е посочено, че се има предвид именно „КТБ“ АД –
т.е. приетият закон е за конкретен случай.
Валидна е и постановката на решение № 4 от 11.03.2014 г., постановено по
конституционно дело № 12/2013 г., съгласно което законодателят може по
изключение да придаде на новия граждански закон обратно действие, като предвиди
той да се прилага спрямо правно релевантни юридически факти, които са настъпили
преди влизането му в сила и по отношение на които са настъпили окончателни
правни последици, но новият закон ги преурежда по
начин да настъпят нови правни последици. В цитираното решение е прието, че
законодателят преценява начина на уреждане на преходните правни отношения, но
той следва да го съобрази с принципа на правната сигурност, изискващ стабилност
на правните сделки и предвидимост на правните
последици от различните юридически факти. Принципът изисква още при сключване
на сделките да са известни на страните предпоставките за обявяването им за
нищожни или за относително недействителни.
Предвид
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че § 8 от ПЗР на ЗИД на
ЗБН, с което е придадено обратно действие на чл. 59, а. 5 ЗБН противоречи на
чл. 1 от Протокол № 1 /Допълнителен протокол/ на ЕКСПЧОС, т.е. на международен
договор, по който Република България е страна. Конвенцията е част от вътрешното
право на Република България и има предимство пред нормите които й противоречат,
което се извежда от изричната норма на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България. Съдът има право да приложи нормите на международния договор
с предимство пред вътрешноправните норми, които им противоречат, поради което
има право да откаже прилагането на § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН.
Преценката
дали дадена сделка е действителна се прави с оглед действащата към момента на
извършването й законова регламентация. Само чрез изрична правна норма
законодателят може да придаде на новите основания за недействителност обратно
действие и по отношение на вече възникнали материални правоотношения /така чл.
14, ал. 1 ЗНА/, което в случая не е налице, доколкото § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН
не намира приложение.
Погасителният
ефект на процесното прихващане е настъпил на
03.11.2014 г., поради което редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН /изм. ДВ, бр.
98/28.11.2014 г./ е неприложима по отношение на него. Следователно то е
породило своя правен ефект при действието на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН,
в редакцията й преди изменението.
Разпоредбата
на чл. 59, ал. 5 ЗБН /ДВ, бр. 105/29.12.2011 г./ предвижда, че недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен в частта, която
кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, е
прихващането, извършено от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, независимо от това кога са възникнали двете насрещни
задължения. Цитираната норма е приложима по отношение на прихващанията,
извършени с изявление на самата банка, а не и такива направени от кредитор.
В
разглеждания случай процесното прихващане е извършено
от кредитор, а не от длъжника, поради което същото не може да бъде обявено за
недействително по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността по
цитираната разпоредба.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният евентуален конститутивен
иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е неоснователен, тъй като не е възникнало правото да
се претендира неговата относителна недействителност, с оглед приложимата
редакция, която е относима към прихващания извършени
от банката, а не от нейни кредитори.
Поради
сбъдване на вътрешно процесуалното условие следва да се разгледа предявения от
ищеца евентуален конститутивен иск с правно основание
чл. 59, ал. 3 ЗБН.
По предявения евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН:
В чл. 59,
ал. 3 ЗБН е предвидено, че прихващането може да бъде обявено за недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил
вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението
е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на
производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 59, ал. 4 ЗБН, счита се, че
кредиторът е знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или
задължението му е придобито след датата на вписване на решението на Централната
банка за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание
чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
За да
възникне предвиденото в цитираната по-горе разпоредба потестативно
право, следва да се установят по делото следните кумулативно предвидени
предпоставки: извършване на валидно изявление за прихващане от страна на
ответника като кредитор на банката, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност; вземането на ответника, както и задължението му към банката да
са възникнали преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност, както и наличие на знание у ответника към момента на
придобиване на вземането или задължението му, че е настъпила
неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност на банката.
Както се
посочи по-горе, съдът приема за доказано по делото възникването на облигационно
правоотношение по договор за банков кредит в евро, сключен на 10.11.2008 г.
между „КТБ“ АД и С.Г.К.. Не се спори, че част от главницата
е погасена във връзка с процесното прихващане. С оглед изложеното съдът намира, че
са налице задължения на кредитополучателя, които са възникнали преди 07.11.2014
г., която е датата на обявяване на решението за отнемане на лиценза за
извършване на банкова дейност, респективно преди 22.04.2015 г. – решението за
откриване производство по несъстоятелност спрямо „КТБ“ АД.
Установи се по делото, че ответникът е придобил вземане
към „КТБ“ АД за получаване на парична сума във връзка със сключения на
27.06.2017 г. договор за цесия с Г.М.Б.. По делото не се спори, а същото е
видно и от приетия по делото анекс, че по сключения с третото лице помагач
договор, за банката е възникнало задължение да върне сумите по договора. Доказа
се, че цесията е надлежно съобщена от цедента на
„КТБ“ ЕАД с уведомление от 03.11.2014 г.
Не се спори,
че вземането, което е предмет на прехвърляне с договора за цесия съществува в
размера, посочен в уведомителното писмо и в изявлението за прихващане,
отправено от С.Г.К. до „КТБ“ АД, което означава, че вземането е ликвиднои в полза на ответника е възникнало потестативното право да извърши прихващане на своите
парични вземания, придобити по договора за цесия с паричните му задължение по
сключени договор за банков кредит.
Видно е, че
изявлението за прихващане от ответника е доведено до знанието на „КТБ“ АД на 03.11.2014
г. С достигане
на изявлението за прихващане, отправено от С.Г.К. до „КТБ“ АД, същото е
породило предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и насрещните вземания на
страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях.
За да се
уважи предявеният евентуален конститутивен иск, освен
извършване от ответника на валидно изявление за прихващане, както и наличие на вземане,
придобито по договора за цесия и на задължения на ответника към банката,
възникнали преди датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност на „КТБ“ АД, следва да се установи и последният елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН, който изисква наличието на знание от
страна на кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката. От значение
е също така кога се счита, че цесионерът е придобил
вземанията към банката по сключения договор за цесия, с оглед на това дали е
приложимата презумпцията по чл. 59, ал. 4 ЗБН.
Цесията е
правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, чрез който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като кредитор
става цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил вземането си. Съгласно константната практика на съдилищата,
застъпена в решение № 40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/2009 г. на ВКС, І Т.О. и
др., макар цесията да поражда действие в отношенията между стария кредитор и
новия кредитор от момента на сключване на договора, то тя няма действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника, след като длъжникът не е уведомен
от предишния кредитор за преминаването на вземането към новия кредитор. С
връчването на уведомлението цесията поражда действие и в отношенията между
новия кредитор и длъжника, съгласно изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Банката, като длъжник дължи вземането към новия кредитор – цесионера
от момента на получаване на уведомлението.
С решение
№ 239 от 15.05.2018 г. по т.д. № 986/2017 г. на ВКС, І Т.О. и решение № 160 от
04.07.2018 г., по т.д. № 1164/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановени по реда на чл.
290 ГПК, е прието, че в хипотезиса на чл. 59, ал 3 и
ал. 4 ЗБН, под „придобиване на вземането“ от кредитора – цесионер
не е вложен различен, от изводимия от разпоредбите на чл. 99 и чл. 100 ЗЗД
смисъл – сключването на договора за цесия, като момент на придобиване на
вземането, а не момента на уведомяване на длъжника за цесията. При съобразяване
постановената практика по реда на чл. 290 ГПК от Върховния касационен съд,
следва да се приеме, че вземането е придобито от ответника на 27.06.2014 г.
С
решение №
138/06.11.2014 г., обективирано в протокол №
27/06.11.2014 г. на УС на БНБ, е отнет лицензът за извършване на банкова
дейност на „КТБ“ АД, като това решение е обявено в търговския регистър по
партидата на банката, съгласно чл. 37, ал. 3 ЗКИ, на 07.11.2014 г.
Предвид
датата, на която е подписан процесния договор за
цесия, е видно, че същият е сключен преди датата на отнемане на лиценза на
„КТБ“ АД за извършване на банкова дейност, поради което спрямо него не е приложима законовата презумпция за
наличие на знание у ответника по чл. 59, ал. 4 ЗБН за настъпила
неплатежоспособност на „КТБ“ АД. Ето защо знанието подлежи на установяване в
процеса при условията на пълно и главно доказване.
Под знание
за настъпила неплатежоспособност следва да се има предвид това, което
средностатистическият гражданин/търговец има, а не специални познания у
кредитора на база обоснован икономически анализ. От значение е фактът, че
документите, отнасящи се до икономическото състояние на банката са вписани и са
обявени в търговския регистър по партидата на банката. Вписванията в търговския
регистър са публични и основното действие на вписването е неговото оповестително действие, което има за цел да информира
участниците в търговския и в гражданския оборот за важни обстоятелства относно
търговците и за съществуването на определени правно значими обстоятелства. С
чл. 7, ал. 1 ЗТР е предвидено, че всяко едно вписано в регистъра обстоятелство,
съответно обявен акт, се счита, че е станало известно на третите добросъвестни
лица от момента на вписването. Видно е, че по партидата на „КТБ“ АД в
търговския регистър на 23.06.2014 г. е обявено Решение № 73 от 20.06.2014 г. на
УС на БНБ, с което банката е поставена под специален надзор за срок от три
месеца, която мярка, съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ, в редакцията, действала към
20.06.2014 г., се налага в случаите, при които е констатирана опасност от
неплатежоспособност на банката. Установява се, че на 18.09.2014 г. е обявено
второ решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, с което е удължен срокът до
20.11.2014 г., до който „КТБ“ АД е поставена под особен надзор. В решението е
посочено, че продължават да са налице условията и предпоставките за поставяне
на банката под особен надзор, както и че „КТБ“ АД продължава да изпитва остър
недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за
изпълнение на задълженията си към депозанти и други
кредитори. Доколкото решенията са обявени в търговския регистър, то всички
трети лица се считат уведомени относно това, какво е финансовото състояние на банката,
както и за заключението на БНБ за наличие на опасност от неплатежоспособност.
Следователно
след 18.09.2014 г. ответникът, както и всяко друго трето лице, е знаело, че за
„КТБ“ АД е налице установена опасност от неплатежоспособност. В разглеждания
случай договорът за цесия е сключен на 27.06.2014 г., към която дата не може да
се приеме, че е налице знание на С.Г.К. за неплатежоспособността на банката,
поради което искът по чл. 59, ал. 3 вр. ал. 4 ЗБН
също следва да се отхвърли.
Предвид
изхода по исковете предявени от ищеца, следва да се остави без разглеждане
предявения обратен иск от ответника С.Г.К. срещу Г.М.Б..
По
отношение на разноските: Ответникът има право на разноски, които са направени във връзка с
предявените от ищеца искове, в общ размер на 4 700 лева, от които
3 500 лева за адвокатско възнаграждение и 1 200 лева за депозити за
вещи лица. Съдът намира
за основателно заявеното в процеса от ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, за който извод
настоящият съдебен състав съобрази фактическата и правна сложност на делото,
броя на проведените заседания и извършените процесуални действия, както и какъв
е размерът на дължимия хонорар по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, който е 2 167,03 лева. При съобразяване изложеното, претендираното възнаграждение следва да се намали до сумата
от 3 000 лева. Ето защо на ответника следва да се присъдят разноски в общ
размер на 4 200 лева. С оглед изхода по спора по обратния иск разноски се
дължат на ответника по обратния иск Г.Б. за адвокатско възнаграждение в размер
на 1 692 лева с ДДС, които ще бъдат възложени в тежест на ищеца по
обратния иск С.К.. Това разрешение е възприето и в практиката на Върховния
касационен съд – определение № 724/15.12.2015 г. по т.д. № 1280/2014 г. на ВКС,
ІІ Т.О.; определение № 152 от 02.04.2020 г. по т.д. № 2661/2019 г. на ВКС, ІІ
Т.О., с които се приема, че когато има предявен обратен иск, правното положение
на третото лице помагач е на ответник по иска и разпределението на разноските
се извършва съобразно изхода на спора. Когато не е разгледан обратният иск,
това на практика е равнозначно на прекратяване на производството по делото. В
този случай ответникът по обратния иск на основание чл. 78, ал. 4 ГПК има право
на разноски. Отговорността за разноски е на ищеца по обратния иск. Съгласно чл. 57, ал. 6 ЗБН
дължимата държавна такса не се събира предварително, като такава предвид
произнасянето на съда, с което исковете подлежат на отхвърляне, следва да бъде
възложена в тежест на масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/, като
размерът на държавната такса,при съобразяване размера на процесното
прихващане от 27 900 евро е 2 182,71 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, представлявана от
назначените от Фонда за гарантиране на влоговете в банките синдици, срещу С.Г.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, главен установителен
иск с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН вр. чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, за признаване за установено, че изявление за прихващане с вх. № 10581/03.11.2014
г. по регистъра на „КТБ“ АД е нищожно, поради неспазване на установената форма за
действителност.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от синдиците А.Н.Д. и К.Х.М. на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******,
с адрес: гр. София, ул. „*******срещу С.Г.К., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, евентуално съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН
и чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване на недействително спрямо кредиторите на
несъстоятелността на банката, на изявление за прихващане с вх. №
10581/03.11.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД, според което Г.М.Б. е прехвърлила
на С.Г.К. вземането си в размер на 27 900 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения обратен иск от С.Г.К., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, срещу Г.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, за заплащане
на сумата 15 000 евро /петнадесет хиляди евро/, като получена цена по
договор за цесия, сключен между страните на 27.06.2014 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с
ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******да заплати на С.Г.К.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 4 200 лева /четири
хиляди и двеста лева/ разноски по делото.
ОСЪДЖА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК С.Г.К., с ЕГН: **********, с адрес:
***, да заплати на Г.М.Б., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер
на 1 692 лева /хиляда шестстотин деветдесет и два лева/ разноски по
обратния иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 57, ал. 6 ЗБН „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. „*******да заплати по сметка на Софийски
градски съд сума в размер на 2 182,71
лева /две хиляди сто осемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължима държавна
такса.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника Г.М.Б..
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: