№ 4193
гр. София, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100107896 по описа за 2023 година
С исковата молба, както и след увеличение на исковете по реда на чл.214 ГПК в съдебно
заседание на 27.06.2024г., са от Д. С. А., с ЕГН:********** и настоящ адрес:с.Н., обл.
Кюстендил, срещу ЗД“Б.И.“АД, с която е предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 38 000 лв., представляваща дължимо от ответника
застрахователно обезщетение във връзка с противозаконно отнемане на лек автомобил
„BMW Х6“, с per. № *******, сумата в размер на 9526,90 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 16.02.2021г. до 09.07.2023г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
Процесното застрахователно обезщетение се претендира на основание договор за
имуществена застраховка „Автокаско“ от 21.04.2020г., обективиран в Застрахователна
полица № Е20990005776. Същият договор е сключен между „Т.Л." ООД, с ЕИК: *******, в
качеството си на застраховано лице, и ответната ЗК. Твърди се, че с Договор за цесия от
14.06.2023г. „Т.Л. АД, в качеството му на цедент, е прехвърлило в полза на ищеца, в
качеството му на цесионер, всички свои вземания, заедно с всички принадлежности и
привилегии, вкл. изтеклите лихви, които цедентът е имал към Дружеството, възникнали във
връзка с горепосочената кражба на застрахования автомобил „BMW Х6“, с per. № *******.
Твърди, че в срока на действие на Застрахователна полица № Е20990005776 е
настъпило застрахователно събитие - „кражба“ на застрахования автомобил. Ответното
дружество е било своевременно уведомено за извършената кражба и са му били
1
предоставени всички необходими документи за установяване на настъпилото
застрахователно събитие и размера на причинените вреди. Посочва, че в чл. 408, ал. 1 от КЗ
са уредени императивно и изчерпателно хипотезите, в които застраховател може да се
освободи от отговорност за плащане на обезщетение по сключена имуществена застраховка,
каквато е процесната, като в конкретния случай не е налице нито една от визираните в
посочената разпоредба хипотези.
В законоустановения срок ответникът ЗД"Б.И."АД е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил иска по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето му
като неоснователен.
Оспорва да е налице покрито събитие по условията на полицата. Уведомлението до
органите на МВР за извършена „кражба” не е доказателство, че такава е извършена, нито
постановлението на прокуратурата, което е и диспозитивен документ.
Твърди, че съгласно Общите условия към договора при настъпване на този риск,
застрахованият следва да представи на застрахователя всички налични ключове и
дистанционни управления на сигнално- охранителната система. В отговора ответникът
признава, че е уведомен за процесното отнемане, като с писмо до Т.Л." ООД е изискал
предаването на един брой ключ и един брой имобилайзер за приключване на
ликвидационната преписка. В процесния няма предаване на същите.
Твърди, че застрахованият има неплатени две вноски по премията. Това са трета и
четвърта вноска. Те са дължими и на основание чл. 369 ал. 2 КЗ застрахователят може да
удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума, в
който смисъл правя изрично искане: ако съдът приеме иска за основателен изцяло или
частично, то да бъде направено приспадане на дължимото се евентуално обезщетение със
сумите по неизплатената премия по полицата, която е в общ размер на 1634.78 лв., което е
сбора на двете неплатени вноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл.409 КЗ, са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Видно от Застрахователна полица № Е20990005776 от 21.04.2020г. /лист5 от делото/
„Т.Л." ООД, с ЕИК: *******, в качеството си на застраховано лице, сключило с ответното
дружество ЗД“Б.И.“АД договор за имуществена застраховка „Автокаско“, по клауза „Пълно
каско“, по отношение на притежаваният от застрахованото лице автомобил „BMW Х6“, с per.
№ ******* и рама № WBAFG810X0L282050. Впоследствие „Т.Л. ООД променило правната
си форма на АД и му бил определен нов ЕИК № *******.
Сред покритите по застрахователната полица рискове е и рискът „Кражба“ на
застрахованото МПС. Застрахователната сума, уговорена в полицата, е в размер на 40 068
лв. Срокът на валидност на застрахователната полица е от 21.04.2020г. до 20.04.2021г.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че ползвател на
процесния лек автомобил е бил ищеца Д. С. А..
2
От показанията на св.С.Т. А.а, съпруга на ищеца, е видно, че в периода между
11.08.2020г. и 15.08.2020г. процесният лек автомобил „BMW Х6", с per. № *******, е бил
паркиран в гр. Кюстендил, на бул. „Княз Дондуков, в близост до семейното жилище. На
15.08.2020г., когато семейството заминавало на почивка, констатирало, че същият автомобил
е отнет. Незабавно били уведомени органите на МВР.
Видно от Постановление от 09.06.2022г. на прокурор към Районна прокуратура-
Кюстендил по пр. вх. № 1426 / 2020г., ДП №666 / 2020г. по описа на Районна прокуратура –
Кюстендил, ДП №70/2020г. на РУ- Кюстендил, има образувано досъдебно производство за
отнемането на процесния автомобил, производството по което е спряно поради
неразкриване на извършеното престъпление по чл.195 НК.
Видно от удостоверение от 26.04.2024г. на Районна прокуратура- Кюстендил на
15.08.2024г. ищецът е предал по досъдсебното производство ключ и имобилайзер за
процесния лек автомобил.
В отговора ответникът признава, че е уведомен за процесното отнемане, като с писмо
от 23.05.2023г. до Т.Л." ООД е изискал предаването на един брой ключ и един брой
имобилайзер за приключване на ликвидационната преписка.
Видно от Договор за цесия от 14.06.2023г. „Т.Л. АД, в качеството му на цедент,
прехвърлило в полза на ищеца, в качеството му на цесионер, всички свои вземания, заедно с
всички принадлежности и привилегии, вкл. изтеклите лихви, които цедентът е имал към
Дружеството, възникнали във връзка с горепосочената кражба на застрахования автомобил
„BMW Х6“, с per. № *******. Към исковата молба е приложено Уведомление с вх. № ОИ -
475244 / 07.07.2023г., с което ответното дружеството е било уведомено за извършената
цесия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ, с договора за застраховка
застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при
настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.
Съдебната практика приема, че задължението на застрахователя да изплати дължимото
застрахователно обезщетение възниква само и доколкото застрахованото имущество е
унищожено или повредено от настъпване на застрахователното събитие.
От гореизложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че
за периода от 11.08.2020г. до 15.08.2020г. в гр.Кюстендил, процесният лек автомобил „BMW
Х6“, с per. № *******, е отнет от неизвестно лице. Съдът намира за безспорно, че към този
момент е съществувала валидно облигационна връзка по Застрахователна полица №
Е20990005776 от 21.04.2020г. Въз основа на Договор за цесия от 14.06.2023г. ищецът е
придобил вземането за застрахователно обезщетение за извършената кражба на процесния
лек автомобил, поради което и съдът намира, че същият притежава материална легитимация
да претендира застрахователно обезщетение. Ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Установено е, че към датата на подаване на исковата молба – 10.07.2023г. не е
установено местонахождението на процесния автомобил, нито извършителят на Д.ието.
Поради това и съдът намира, че в резултат на кражбата са причинени имуществени вреди на
ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на чл.405 КЗ, поради което и искът е доказан по основание.
1.Съдът намира за неоснователно наведеното от ответното дружество възражение, че
застрахователното събитие не е настъпило по описания в исковата молба механизъм. С оглед
разпределената доказателствена тежест и в подкрепа на твърденията си, ищецът е ангажирал
доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие,
като е представил Постановление от 09.06.2022г. на прокурор към Районна прокуратура по
3
пр. вх. № 1426 / 2020г., ДП №666 / 2020г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, ДП
№70/2020г. на РУ- Кюстендил, и удостоверение от 26.04.2024г. на Районна прокуратура-
Кюстендил на 15.08.2024г. По своята същност тези документи представляват официални
свидетелстващи такива по смисъла на чл.179 от ГПК. Официалните документи
материализират волеизявление на длъжностно лице, направено в това му качество и при
изпълнение на функциите му като такова, при спазване на определен ред и процедура по
издаването, както и при зачитане компетентността на издателя му и предвидената в закона
форма. Законът, в чл. 179 ГПК, предоставя на официалните свидетелстващи документи
материалната доказателствена сила, свързана със съдържанието на документа, т.е. спрямо
вписаните в тях факти и обстоятелства. Според това правило, съдът е длъжен да приеме за
доказани тези изявления или действия, които са направени от или пред длъжностно лице и
са удостоверени в официален документ. С оглед гореизложеното, съдът счита за
неоснователно възражението на ответника, че застрахователното събитие не е настъпило по
начина, описан в исковата молба. В допълнение, при преценяване основателността на иска,
съдът е длъжен да изследва дали е настъпило застрахователно събитие и дали същото
представлява „покрит риск“ по смисъла на сключения застрахователен договор. В случая
липсата на автомобила е установена по безспорен начин, поради което е налице настъпило
застрахователно събитие „Кражба на МПС“, което е покрит риск по силата на сключения
застрахователен договор. Относно обстоятелствата, при които това се е случило, е налице
досъдебно производство, чиито предмет е именно изясняването им и откриването на
извършителя на Д.ието.
2.Съдът намира, че не са налице предпоставки за прилагане на чл. 408, ал. 1, т. 3 от
КЗ, според който застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение, при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
Действително ищецът не е представил на застрахователя ключ и имобилайзер от процесното
МПС, но същият е уведомил незабавно органите на полицията на 15.08.2020г.,
непосредствено след като е установил липсата на процесното МПС, като е предал на
полицейските органи притежаваните от него ключ и имобилайзер. Така органите на МВР са
предприели незабавни действия по установяване местонахождението на автомобила и
извършителя на Д.ието. Ответникът не е доказал към датата на сключване на процесната
застрахователна полица ищецът да е притежавал повече от един ключ и имобилайзер, които
да не е представил на застрахователя след настъпване на процесното отнемане. А
доказателствената тежест за този факт е на ответника.
Относно размера на обезщетението:
По въпроса за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени
вреди, включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е налице
задължителна за съдилищата практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК:
решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от
02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д.
№463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на
ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на ВКС, ТК, II т.о. и
други. В тях се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в
размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането. Не е налице основание за различно разрешение в хипотезата на
настъпване на застрахователно събитие „кражба на МПС”. Трайната съдебна практика
приема, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Следователно независимо, че застрахователната
4
сума по договора за имуществено застраховане следва да бъде равна на действителната
стойност на имуществото към момента на сключване на договора, тази сума съставлява една
максимална горна граница на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но
не винаги подлежи на изплащане в пълен размер. При настъпване на застрахователно
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня
на настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер е равен на
действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. Доказването на размера на вредата е в тежест на
застрахования.
Видно от заключението по повторната САТЕ, неоспорено от страните,
действителната стойност на процесния лек автомобил към 15.08.2020г. е в размер на 37
700лв., поради което и искът е основателен до този размер.
По възражението за прихващане:
Ответникът е направил възражение за прихващане със свое насрещно вземане за
трета и четвърта вноска от застрахователната премия, които са в общ размер на 1634.78 лв.
Видно от процесната застрахователната полица трета вноска е на стойност 817,39лв.,
а четвърта вноска е на стойност 817,38лв. или общата стойност на двете вноски е в размер
на 1634,77лв.
Ищецът не представя доказателства за плащане на трета и четвърта вноски, поради
което направеното от ответника възражение за прихващане се явява основателно.
След извършване на така заявеното прихващане, искът за главницата следва да бъде
уважен за сумата от 36 065,23лв.
Съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователен иска за главница за
разликата до пълния му предявен размер от 38 000лв.
Относно лихвите:
Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 108, ал. 1 КЗ ответникът като застраховател
изпада в забава по отношение на главното вземане за застрахователно обезщетение след
изтичане на предвиденият в закона петнадесетдневен срок от представянето на всички
изискани документи.
Ищецът претендира лихва за забава като се позовава на чл. 108, ал. 2 от КЗ – изтичане
на 6 - месечения срок от подаване на искането за изплащане на обезщетение, тъй като не са
представени всички документи при подаване на уведомлението за щетата.
Доколкото искането е предявено на 15.08.2020г., то и шестмесечният срок е изтекъл
на 15.02.2021г., поради което и ответникът е изпаднал в забава на 16.02.2021г.
Обезщетението за забава върху главницата от 36065,23лв. за периода 16.02.2021г.-
09.07.2023г. е в размер на 9041,45лв., поради което и искът е основателен до този размер.
За разликата до пълния претендиран размер на обезщетението от 9526,90 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присъдена и считано от
датата на подаване на исковата молба-10.07.2023г. до окончателно изплащане на
задължението.
По разноските:
И двете страни претендират направените по делото разноски.
Ищецът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5006лв., а
ответникът в размер на 4450лв.
И двете страни са направили възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
5
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 11 от НМРАВ действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение.
Междувременно е постановеното решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което
НМРАВ е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС. Съгласно приетото от
СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато "предвиденото в тази
наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на адвокатските услуги". В
мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването н цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС, е
пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът следва да
е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение въз
основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение и за двете страни е в размер на
3000лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавна
такса адвокатско възнаграждение и експертиза в общ размер на 5431,69лв., от които в
съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 5155,09лв.
Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в общ
размер на 3500лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му
бъде присъдена сумата от 178,23лв.
Предвид гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД“Б.И.“АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, бул. „*******, да заплати на Д. С. А., с ЕГН:********** и настоящ
адрес:с.Н., обл. Кюстендил, както следва:
-на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, сумата от 36 065,23лв., представляваща
застрахователно обезщетение във връзка с противозаконно отнемане на лек автомобил
„BMW Х6“, с per. № *******, и представляващо покрит риск по имуществена застраховка,
сключена с полица № Е20990005776 от 21.04.2020г. на ЗД“Б.И.“АД,
-на основание чл.409 КЗ, сумата от 9041,45лв., представляваща обезщетение за забава
за периода от 16.02.2021г. до 09.07.2023г.,
-на основание чл.86 ЗЗД, законната лихва върху главницата от 36 065,23лв., считано
от датата на подаване на исковата молба- 10.07.2023г. до окончателно изплащане на
задължението.
като ОТХВЪРЛЯ както следва:
-иска по чл. 405, ал. 1 КЗ КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане
на ответника за сумата от 1634,77лв., представляващи трета и четвърта вноски от
застрахователната премия дължима се по застрахователна полица № Е20990005776 от
21.04.2020г. на ЗД“Б.И.“АД
- иска по чл.405, ал.1 КЗ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата до пълния му
предявен размер от 38 000лв.
-иска по чл.409 КЗ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН за разликата до пълния му предявен
размер от 9526,90 лв.
ОСЪЖДА ЗД“Б.И.“АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец“, бул. „*******, да заплати на Д. С. А., с ЕГН:********** и настоящ
адрес:с.Н., обл. Кюстендил, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 5155,09лв.,
представляваща направени по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и експертиза в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д. С. А., с ЕГН:********** и настоящ адрес:с.Н., обл. Кюстендил, да
заплати на ЗД“Б.И.“АД, с ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район „Лозенец“, бул. „*******, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 178,23лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза в
съответствие с отхвърлената част от исковете.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца да бъдат заплатени по следната
банкова сметка:
IBAN: *******
BIC код: IABGBGSF
7
Банка: И.А.Б. АД
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8